О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260362
17.03.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1140 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законни
представители: Д.К.К. и М.С.– изпълнителни директори, чрез адв.В.Г.,
против разпореждане от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 102/2021 г. по описа на Радневски районен съд, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
отношение на вземането за сумата от 187,07 лв. – неустойка за предоставено за
ползване устройство.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в
противоречие с материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се
разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна .
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№
102/2021 г. по описа на Радневски районен съд е било
образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД – ***срещу И.Е.К. *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 344,86
лв. – неустойки при предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключени на
23.02.2015 г. и 08.08.2017 г. два договора за мобилни
услуги, с допълнителни споразумения към тях съответно от 01.08.2018 г. и от
13.02.2019 г.
Длъжникът
не изпълнил задължението си да заплати задължения в общ размер от 426 лв. –
неплатени задължения по фактури за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г.,
поради което мобилният оператор прекратил договорите.
Поради прекратяването на договорите за
мобилни услуги в следствие неизпълнението на потребителя, потребителят дължал
неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от
датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен,
като максималния размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, а в случай, че на абоната е предоставено
мобилно устройство за ползване, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой и без
абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора. В случая потребителят дължал неустойки за прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размери съответно от 62,46 лв. и от 92,46 лв.,
представляваща сбора от три стандартни месечни абонаментни такси, както и
неустойки от 2,87 лв. и от 187, 07 лв., представляващи неустойки за
предоставени за ползване мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена.
От представените със заявлението
договори за мобилни услуги, се установява че с допълнителните споразумения
мобилният оператор е сключвал с абоната договори за лизинг на мобилни телефони,
с лизингова цена, различна от стандартната цена на продажба на устройствата без
наличието на сключен договор за мобилни услуги.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка за
предоставени за ползване мобилни устройства е нищожна поради неравноправност.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 и
т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави, а когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител - и ако искането се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Както е прието в съдебната практика неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, и единият от
възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето
на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част.
В случая уговорената с договора за
мобилни услуги неустойка за предоставени
за ползване мобилни устройства е компенсаторна по своя характер и целта й е да
обезпечи изпълнението на паричните задължения на абоната за срока на договора
за мобилни услуги, а не на договора за лизинг, и да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му
по негова вина.
Неустойката е уговорена като разликата
между стандартната цена без абонаментен договор на съответното мобилно
устройство и преференциалната лизингова цена, при сключен абонаментен договор.
Предвидено е тази неустойка да се дължи
едновременно с уговореното в договора за лизинг обезщетение за разваляне по
вина на абоната, без да се държи сметка за съществуващото самостоятелно
правоотношение между страните, възникващо по повод предоставяне на мобилното
устройство за ползване чрез договор за лизинг.
Съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от договора
за лизинг лизингодателят може да развали договора и в
случай на неизпълнение на договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят
са страни, а при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер
на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в договора за лизинг между страните.
По този начин едно и също неизпълнение на договорни задължения от страна
на потребителя представлява едновременно основание за дължимост
на неустойка, произтичаща от договора за мобилни услуги, и основание за дължимост на неустойка, произтичаща от договора за лизинг.
Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора за мобилни услуги,
предвиждаща неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя, в случай, че на абоната е предоставено мобилно устройство
за ползване, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, съобразно която потребителят дължи такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой и без
абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора е неравноправна, т.к. на първо място не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, а на следващо -
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка при развалянето му.
С оглед на
изложените съображения въззивният съд намира оплакванията
в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното
разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.02.2021
г. по ч.гр.д.№ 102/2021 г. по описа на Радневски
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от законни представители: Д.К.К. и М.С.
– изпълнителни директори за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу И.Е.К. *** по отношение на вземането за сумата
от 187,07 лв. – неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги за
предоставено за ползване устройство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.