РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на петнадесети януари два хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 225 по описа за 2019 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.К.Й.
срещу ответниците В.Д.И., В.Н.Д., Й.Н.Д., С.В.Й., И.Й.М.
и В.Й.И..
Твърденията
на ищцата са, че е сключила граждански брак през 1977 г. с В.Д.Й., който бил
прекратен с решение по в.гр.д. № 278/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
След сключването на гражданския брак от 1977 г. съпрузите заживели в подробно
описания в исковата молба имот, находящ се в гр.Луковит, ул. О.**, представляващ
понастоящем Поземлен имот с идентификатор *******по КККР на гр. Луковит, област
Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-89/ 29.09.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, целият с площ от 594 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 1402, при граници - съседни имоти
с идентификатори: *******, *******, *******, *******, заедно с построените в
поземления имот сгради: 1. Сграда с идентификатор *******, застроена площ 68
кв.м., брой етажи - 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2. Сграда
с идентификатор *******, застроена площ 65 кв.м., брой етажи - 1 ,
предназначение: селскостопанска сграда; 3. Сграда с идентификатор *******,
застроена площ 8 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда.
Твърди се, че със заявление за отстъпване
право на строеж-суперфиция по чл. 56, ал. 2, т. 2 или ал. 3 от ЗТСУ майката на
бившия съпруг - И.Н.Д. е отстъпила правото на строеж в полза на сина си В.Д.Й.
в гореописания имот. На 16.03.1982 г.
бившият съпруг В.Д.Й. се снабдил с документ за собственост за 1/2 ид. част от
описания недвижим имот, придобита по наследство и отказ от наследство, видно от
Нот. акт
№ 19, том І, дело № 52/1982 г. Твърди се, че въз основа на така
отстъпеното право на строеж през 1982 г. е издадено разрешение за строеж,
протокол за определяне на строителна линия и ниво, като се твърди, че ищцата и
бившият съпруг са съборили изцяло старата съществуваща в имота двуетажна къща и на нейно място са
изградили нова двуетажна къща. През периода на ремонтни дейности се твърди, че
бившето семейство е живяло на квартира в къщата на Н.М.Н. ***, а майката И.Д. е останала да живее в имота – в
пристройка до къщата. Твърди се, че са закупени строителни материали, описани в
обяснителна записка - тухли, керемиди, вар чакъл пясък и други, поставени са
нови 12 бр. прозорци, 14 бр. врати и 1 бр. портал, нови подове от дюшеме в
стаите, както и мивка и фаянсови плочки в банята, и са изградени четири тераси
на къщата. За тези СМР ищцата и съпругът ѝ са вложили общо 29000 лева, от
които 22000 лв. общи средства на съпрузите и 7000 лв. лични средства на ищцата,
които са ѝ били дарени от нейната
майка – Р.Ц.С.. Твърди се, че СМР са започнали 1982 и са продължили до 1984 г.
След приключване строежа на къщата през 1984
г. ищцата и бившият съпруг са извършили ремонт на сграда - пристройка до
къщата, като са изградили бетонна плоча, ремонтирали покрива и смяна на улуците
на тази пристройка. Този ремонт се
твърди да е на стойност 2000 лв. общи средства на двамата съпрузи. През 1992 г.
съпрузите са осиновили дете К.В.Д.. През 2013 г. е прекратен с развод брака
между съпрузите. В имота останала да живее ищцата и синът К.В.Д.. Твърди се, че
бившият съпруг В.Д.Й. е починал през 2015 г. Преди да почине, през 2014 г. се е
разпоредил чрез договор за
покупко-продажба със своя дял от имота в полза на първата ответница - В.Д.И.. С решение по гр. д. № 289/2015 г. по описа на
РС - Луковит е отхвърлена исковата претенция на ищцата по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
за обявяване нищожност на разпоредителната сделка. Твърди се, че още един
ремонт е извършен през 2015 г., който ищцата сама е извършила с нейни средства
на стойност 1000 лв. - смяна на ВиК канализация, частичен ремонт на покрива,
улуците и комина на жилищната сграда. През 2017 г. ответниците по настоящето
дело предявили срещу ищцата и сина
й искове с правно основание чл. 108 от
ЗС, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - образувано било гражданско дело №161/2017 г по описа на РС
Луковит, с решението по което ответниците ревандикирали описания имот, като на 05.03.2019 г. по изп. дело № 192/2018 г. по описа на
ДСИС при РС - Луковит били въведени във
владение на имота.
Претендира
се осъждане на ответниците да заплатят
на ищцата сума в общ размер 20000 лв., представляваща стойността на това, с
което ответниците са се обогатили за сметка на ищцата без основание до размера
на обедняването на ищцата вследствие вложените от нея парични средства за
подобряването и поддържането на описания недвижим имот, всеки от тях съразмерно
с притежаваните идеални части от правото на собственост върху имота: В.Д.И. като собственик на 6/8 ид.части – сумата от
15000 лева, В.Н.Д. и Й.Н.Д. като собственици
на по 1/16 ид. части – сума от по 1250 лева, С.В.Й., И.Й.М. и В.Й.И. като
собственици на по 1/24 ид. части - сума от по 833,33 лева, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
От
ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба, в които оспорват иска
по основание и размер. Ответниците С.В.Й., И.Й.М., В.Й.И., Й.Н.Д. и В.Н.Д. възразяват, че не са пасивно
легитимирани да платят обезщетение за неоснователно обогатяване на ищцата, тъй
като по време на извършване на твърдените подобрения, те не са били собственици
на имота. Собственици на недвижимия имот към този момент са били майката И.Д. и
сина й В.Й.в. Ответниците оспорват
фактическите твърдения на ищцата, че бившите съпрузи са построили изцяло нова
жилищна сграда на мястото на старата къща. Твърдят, че през 1982 – 1983 г. е
извършено преустройство на съществуващата жилищна сграда. Преустройството било
изцяло извършено от другия син на
съсобственичката И.Д. – Й., под негово
ръководство и с помощта на племенника й – Н.М.. Ответницата В.Д.И. оспорва
твърдението за учредено право на строеж от И.Д. в полза на бившия съпруг на
ответницата – В.Й.в, тъй като заявлението по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ не е вписано
в СВп.
Ответниците
са направили възражение по чл. 114 ЗЗД за изтекла погасителна давност.
Направено е възражение за прихващане по чл.
103 от ЗЗД от страна на всички ответници при условията на евентуалност в
случай, че съдът уважи исковата претенция с насрещно вземане в размер на 900.00
лева разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени с решение по гр. д. №
161/2017 г. по описа на РС – Луковит.
Ответницата
В.Д.И. е направила възражение по чл. 103 от ЗЗД за прихващане в условията на
евентуалност в случай, че съдът уважи претенцията на ищцата със свои насрещни
вземания, подробно индивидуализирани в представения списък, в общ размер на
5482,73 лв. по гр.дела: гр.д. № 289/2015
г. на РС – Луковит, в.гр.д.№ 375/2016 г. на ОС – Ловеч, гр.д. № 161/2017 г. на
РС – Луковит, в.гр.д. № 200/2018 г. на ОС – Ловеч и к.гр.д. № 1130/2019 г. на
ВКС, І ГО.
В съдебното заседание ищцата взема участие лично и чрез процесуалния си
представител адв. Х.Б. ***, който поддържа исковата претенция и моли за
уважаването й. Представя писмени бележки, в които развива съображения за
основателността на иска.
Ответниците се представляват от упълномощен процесуален представител -
адв. С.Й. от САК, която моли иска да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки, в
които излага подробни доводи за това.
Като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА страна:
С
влязло в сила на 21.05.2019 г. решение по гр.дело № 161/2017 г. по описа на РС
- Луковит е признато за установено по отношение на П.К.Й. /ищцата по настоящето
дело/ и К.В.Д., че В.Д.И. е собственик на 6/8 ид. части, В.Н.Д. е собственик на
1/16 ид. части, Й.Н.Д. е собственик на 1/16 ид. части, С.В.Й. е собственик на
1/24 ид. части, И.Й.М. е собственик на 1/24 ид. части и В.Й.И. е собственик на
1/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор *******по КККР на гр.
Луковит, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-89/ 29.09.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Луковит 5770,
улица О.**, целият с площ от 594 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 1402, при граници - съседни имоти
с идентификатори: *******, *******, *******, *******, заедно с построените в поземления имот сгради: 1. Сграда с
идентификатор *******, застроена площ 68 кв.м., брой етажи - 2, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна; 2.
Сграда с идентификатор *******, застроена площ 65 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение: селскостопанска сграда;
3. Сграда с идентификатор *******, застроена площ 8 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение: селскостопанска сграда
и на основание чл. 108 от ЗС П.К.Й. и К.В.Д. са осъдени да предадат владението
върху гореописания имот на ищците по иска /ответници по настоящето дело/ В.Д.И.,
В. Н.Д., Й.Н.Д., С.В.Й., И.Й.М. и В.Й.И..
Установено
е, че правото на собственост върху процесния поземлен имот заедно с построените
в него сгради ответниците са придобили на основание наследствено правоприемство
от наследодателя И.Н.Й. /починала на 18.01.1999 г./ и на основание разпоредителна сделка през 2014
г., както
следва: В.Д.И. - придобила 1/8 ид.
ч. от процесния имот като наследник на
починалата си майка И.Н.Й. и 5/8 ид. ч. чрез договор за покупко-продажба с Нот. акт № 158, том ІV, рег. № 3174, дело №
482 от 17.07.2014 г. от брат си В.Д.Й. /притежава общо 6/8 ид. ч./; С.В.Й. - придобила наследствен дял от 1/24 ид. ч.
след смъртта на съпруга си Й. Д.Й.в /починал на 26.01.2002 г./ - наследник на
починалата си майка И.Н.Й.; И.Й.М. - придобила наследствен дял от 1/24 ид. ч.
след смъртта на баща си Й. Д.Й.в - наследник на починалата си майка И.Н.Й.; В.Й.И.
- придобила наследствен дял от 1/24 ид. ч. след смъртта на баща си Й. Д.Й.в -
наследник на починалата си майка И.Н.Й.; В.Н.Д. - придобила 1/16 ид. ч. от
процесния имот по наследство от починалата си майка Б.Д.Д.
/починала на 19.07.2015 г./, която пък я наследила от своята починала майка И.Н.Й.;
Й.Н.Д. - придобил 1/16 ид. ч. от процесния имот по наследство от починалата си майка Б.Д.Д., която пък я наследила от своята починала майка И.Н.Й..
Със
същото решение на основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД са осъдени П.К.Й. и К.В.Д. да заплатят на В.Д.И. - всеки от тях сума от
по 1848,75 лв., с която се е обогатил поради неоснователно ползване на
процесния имот, от който В.Д.И.
притежава 6/8 ид. ч., за периода от 04.11.2014 г. до 04.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 04.04.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата, както
и да й заплатят лихва за забава
върху главницата за същия период - всеки
от тях в размер на 235,06 лв.
С
разрешаването на спора по гр.д. № 161/2017 г. по описа на РС - Луковит между страните е формирана сила на пресъдено
нещо досежно собствеността върху имота заедно с построените в него сгради, като
е установено, че същата принадлежи на ответниците и този въпрос не може да бъде
пререшаван.
Не е спорно и е видно от представения протокол по чл. 434,
ал. 2 от ГПК от 05.03.2019 г. по изп.
дело № 192/2018 г. по описа на ДСИС при РС - Луковит, че ответниците са
възстановили фактическата си власт върху имота въз основа на влязлото в сила
горепосочено решение по ревандикационния иск.
Не
е спорно между страните и се установява от писмените доказателства
/удостоверение за граждански брак/, че ищцата П.К.Й. е сключила граждански
брак с В.Д.Й. на 04.12.1977 г., като
бракът е прекратен с влязло в сила на 03.12.2013 г. решение по в.гр.д. № 278/2013 г. по описа на Окръжен
съд - Ловеч.
Видно
от представените удостоверения за наследници бившият съпруг на ищцата В.Д.Й.
/починал като разведен на 11.08.2015 г./ и ответниците са наследници по закон на Д.Й.Д.
/починал на 10.04.1972 г./ и И.Н.Й. /починала на 18.01.1999 г./ - бившият съпруг В.Д.Й. и
първата ответница В.Д.И. са техни деца, а останалите ответници - техни внуци.
Не
е спорно, че по време на брака си бившите съпрузи - ищцата П.К.Й. и В.Д.Й. са
живели в къщата, находяща се в процесния имот в гр. Луковит, ул. О.**,
представляващ семейно жилище.
Не
е спорно и се установява от писмените доказателства, че процесният поземлен
имот е бил собственост на бившия съпруг В.Д.Й.
/като наследник на баща си Д.Й.Д., придобил имота с Нот. акт том І, № 95, дело
№ 155/11.11.1933 г., и на основание откази от наследството на баща им Д.Й.Д.,
направени след неговата смърт от
децата му Божанка Д.Д., Й. Д.Й.в и В.Д.И. -
удостоверения № 275/23.07.1981 г. и № 276/23.07.1981 г./ и на неговата майка И.Н.Й.
до смъртта й на 18.01.1999 г. /като преживяла съпруга на Д.Й.Д./ - по 1/2 ид.ч.
Видно
от нотариален акт № 19, том І, дело №
52/1982 г. за , съставен на 16.03.1982 г., В.Д.Й. е признат за собственик по
наследство и отказ от наследство на 1/2 ид.ч. от дворно място в чертите на
гр.Луковит, цялото от 560 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от находящите се в дворното
място жилищна и стопанска сграда, представляващо парцел ІІ-637 в кв. 41 по
плана на града.
По
делото е представен утвърден на 14.07.1982 г. архитектурен проект на името на В.Д.Й. за преустройство на жилище, както и Разрешение за строеж № 53/23.08.1982 г. и Протокол № 53/23.08.1982 г. за определяне на
строителна линия и ниво за строеж - преустройство на жилище в дворното място /парцел ІІ-637 в кв. 41 по
плана на града/.
Представена
е обяснителна записка в оригинал /л. 106/ към проекта за преустройство на
жилище, в която е отразено, че е на името на В.Д.Й. и И.Н. Д..
Представено
е заявление до ОНС - Луковит за отстъпване право на строеж - суперфиция по чл.
56, ал. 2, т. 2 или ал. 3 от ЗТСУ от 23.07.1981 г., нотариално заверено, с
което И.Н.Д. заявява, че е съгласна и отстъпва на В.Д.Й. правото на строеж
върху дворното място - парцел ІІ-637 в
кв. 41 по плана на града, по силата на което да построи една сграда върху площ
от 70 кв.м. съгласно одобрен архитектурен план на сградата. Няма данни
заявлението да е вписано в нотариалните книги. Представено е удостоверение,
издадено от Служба по вписванията - Луковит, че за лицето И.Н.Д. през периода
1981 г. до 1983 г. включително няма вписвания и отбелязвания.
Видно
от нотариален акт № 158 том ІV рег. № 3174, дело № 482/2014 г. след развода
на 17.07.2014 г. В.Д.Й. е продал на сестра си В.Д.И. притежаваните от
него 5/8 ид. части от процесния поземлен
имот заедно с по 5/8 ид.части от построените в него сгради - жилищна сграда и
две селскостопански сгради.
С
решение по гр.д. № 289/2015 г. по описа на РС - Луковит, потвърдено с решение
по в.гр.д. 375/2016 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, е отхвърлен предявения
от ищцата П.К.Й. против ответниците В.Д.И. и К.В.Д.
иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване на нищожност на договора за
покупко-продажба от 17.07.2014 г., извършен с нотариален акт № 158 том ІV рег.
№ 3174, дело № 482/2014 г., поради противоречие със закона.
Представено
е удостоверение, издадено от ТП-НОИ-Ловеч - обр. УП-15, видно от което В.Д.Й. в
периода 01.01.1981 г. - 31.12.1983 г. , на длъжност шофьор на ЗИЛ към
Автотранспорт Луковит е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
6216,67 лв.
Видно
от представената молба от ДСК за вписване на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията Вх.рег. №
67/20.04.1983 г. , том І, стр. № 14, върху процесния имот - дворно място от 560
кв.м., съставляващо парцел № VІ-637 в кв. 41 по плана на града, ул. О.**,
заедно с жилищната сграда, която се строи или довършва съгласно одобрен план от
ГНС - Луковит, състоящ се от двуетажна жилищна сграда, застроена на 60 кв.м. е била вписана
законна ипотека в полза на ДСК за обезпечаване изплащането на отпуснатия заем
за жилищно строителство на В.Д.Й. в размер на 6000,00 лв., платим за срок от 15
години, с годишни вноски, разпределени на 12 равни месечни вноски, които ще се
удържат от заплатите на заемателя по писмено нареждане на ДСК, съгласно
договора, скючен между ДСК и В.Д.Й. на
20.04.1983 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на доведените от ищцата
свидетели.
Св.
К.И.М.установява, че по време на брака на ищцата с бившия й съпруг била
съборена съществувалата в имота двуетажна къща до основи с изключение на една
стена, която била запазена, и изградени два нови етажа. Свидетелят сочи, че е
правил арматурата по кофража. Твърди, че строителството било изцяло финансирано
от майката на ищцата. Свидетелят разказва, че един ден, преди да почне
строителството, видял, че майката на ищцата /св. Р.Ц.С./ дошла в кремичния завод, в който тогава свидетелят работил като
шофьор, и дала на бившия съпруг на ищцата "един плик пълен с пари" да
купи тухлите за къщата и още същият ден започнали със св. Д.Б.да извозват
тухлите от завода до обекта. Твърди, че след като свидетелят завършил
направата на арматурата, майката на ищцата пак донесла пари в плик, които дала
на ищцата и с тези пари ищцата плащала на него, и на майсторите, и на
работниците. Свидетелят твърди, че
ищцата му платила 85 лева за работата по арматурата. Свидетелят не знае колко са парите, дадени от
майката на ищцата за строежа на къщата, изказва предположение, че според него не са по-малко от 1500 лева.
Докато продължавал строежът на къщата, ищцата и съпругът й живеели на квартира,
а майката на бившия съпруг /И.Й./ свидетелят не знае къде е живяла. Относно
периода на извършване на строителните работи по къщата, свидетелят не си спомня
точно - 1988 г. или 1987 г. Същият свидетел установява, че е правил арматурата
и на стопанската сграда - само кофраж бил направен и бита плоча.
Св.
Д.В.Б.сочи, че е съсед и са работили
заедно с бившия съпруг на ищцата в ДАП като шофьори. Свидетелства, че е извозил
тухлите за къщата от керамичния завод. Твърди, че парите за тухлите били дадени
от майката и бащата на ищцата - двамата ги донесли в керамичния завод. Знае, че
ищцата теглила и заем за къщата - 6000 лв. Също установява, че старата къща
била двуетажна, бившите съпрузи я съборили и на нейно място изградили нова
двуетажна къща, като не си спомня годината. Строежът продължил една година.
Сочи, че след ремонта на къщата, бившите съпрузи извършили ремонт на едноетажната постройка до къщата /
работилницата / - направили плоча. След
като направили новата къща майката на бившия съпруг продължила да живее в
имота до смъртта си - в стая на първия
етаж от къщата.
Св.
С.Й.С.- съсед, установява, че бившите съпрузи по време на брака си съборили
старата двуетажна къща и на нейно място изградили нова двуетажна къща, като от старата
къща останали само основите и една стена. Свидетелят е помагал при биенето на плочите,
като не му е било плащано. Твърди, че всички съседи са помагали с труд. Не знае
кой е финансирал строителството на къщата. Не си спомня годината на строителните работи
по къщата. За други ремонти не знае.
Св.
Р.Ц.С. - майка на ищцата твърди, че дъщеря й и бившият й съпруг като сключили
брак са живели в старата къща, която била на един етаж, била
"струпана". Бившият съпруг на ищцата поискал от родителите на ищцата
да им помогнат с пари, за да си направят жилище. Те се съгласили, защото той
обещал, че ще ги вземат в новата къща да ги гледат. Твърди, че първо дали 6000
лева за тухлите за новата къща, като бившият съпруг дошъл в дома им в с.
Батулци да ги вземе. След това още много пъти му давали пари. Парите ги имали,
защото гледали и продавали животни. Парите от продажбата на животни не са ги
държали в банка, държали са си ги у тях и са ги давали на бившите съпрузи за
строежа на къщата. След като направили къщата бившите съпрузи ремонтирали и
гаража - направили кухня с плоча.
Св.
М.Н.М.сочи, че неговият баща Н.М.Н. и братът на бившия съпруг на ищцата - Й. Д.са
участвали в строежа на къщата като майстори. Знае, че е съборена страта
двуетажна къща и на нейно място е построена новата двуетажна къща. От старата
къща останала само една стена - гранична към съседния имот и мазето, всичко
било съборено до основи. Твърди, че част от парите за строежа на къщата,
конкретни суми не може да каже, били
дадени от родителите на ищцата. Това го знае, защото баща му разполагал с
парите, за да плаща на работници и за материали. Свидетелят твърди, че строежът
на къщата е извършен през 1983-1984 г.,
когато той е бил на 13 - 14 години. Самият той е работил на строежа - носил
пирони, тухли, вар, като надницата му била 2 лева, защото бил най-малък, а на
другите общи работници давали по 5 лева, а на майсторите по 15 лева
надница.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението процесният имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 44327.502.1402, област
Ловеч, община Луковит, гр. Луковит, п.к. 5770, ул. О.**, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 м), площ 594 кв. м, стар номер 1402, Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-89/29.09.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК е застроен със следните сгради: 1/ Сграда с
идентификатор ******* с предназначение
Жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 68 кв. м; 2/ Сграда
с идентификатор ******* - предназначение
Селскостопанска сграда, брой етажи 1,
застроена площ 65 кв. м; 3/ Сграда с идентификатор ******* предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1,
застроена площ 8 кв. м.
Експертизата е приела, че имотът е
застроен с жилищна сграда и други допълващи застрояването сгради и постройки
през 1933 г. и следващите.
Основният обект в имота - двуетажна
жилищна сграда е изградена през 1983 г., след презастрояване /преустройство на
съществуващата/заварена стара жилищна сграда. Вещото лице е посочило, че основна сграда в имота преди и сега е била
двуетажната жилищна сграда. Първоначално тя е била с каменни основи, носещи
тухлени стени, дървен гредоред на междуетажната подова конструкция и дървен
покрив с цигли. Просъществувала е до 1982 година, когато на същото място е
заместена от построена друга сграда с идентификатор *******, която съществува
към настоящия момент. Строителството (преустройството) е извършено въз основа
на одобрен архитектурен проект, който в голяма част е спазен, но в процеса на
изпълнението е частично изменен. Различието между старата и новата сграда е в
етажните подови конструкции, които части вместо от дървен гредоред в единия
случай са заместени от стоманобетонови плочи в другия. Освен това, застроената
площ на новата сграда при основите, следвайки тази на предшестващата стара
сграда е 62 кв.м, но еркерното наддаване на втория етаж е довело площта му до
68 кв.м. Останалите постройки са от периода след придобиване на имота през 1933
г. Ремонт и преустройство е претърпяла и стопанската сграда с идентификатор *******,
чийто покрив е подменен от дървен с цигли на стоманобетонов - плоча.
Строително-монтажните и преустройствени работи в сградите са извършени през
1983 г. и са на стойност 58200 лева по актуални цени, в т. ч. труд 11640 лева и
материали 46560 лева. разходни и други документи за тези дейности не се
намират. Строително-монтажните и преустройствени работи са повишили стойността
на имота. Пазарната му стойност преди извършването им по актуални цени към
датата на заключението е била 38300 лева, а след извършването – 58200 лева, или
това означава, че се е увеличила с 19900 лева.
В съдебното заседание на 15.01.2021
г. съдът възложи на вещото лице допълнителна задача – да отговори какъв е
размерът на действителните разходи за СМР към момента на извършването им.
Съгласно допълнителното заключение стойността на вложените разходи за
строително-монтажните дейности към момента на извършването им – 1983 г. е
4204.00 лева, от които 840,80 лева за труд и 3363,20 лева за материали.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за извършени подобрения в имота, собственост на ответниците.
Ищцата е квалифицирала иска си по чл. 59
от ЗЗД и съдът е възприел тази квалификация с оглед фактическите твърдения,
изложени в исковата молба, и изведеното в нея искане. С оглед твърденията на ищцата се
налага извод, че същата е била държател на процесния имот, тъй като е
осъществявала фактическа власт върху чужда вещ – процесният имот й е бил
предоставен за ползване в качеството й на съпруга на един от съсобствениците. Предвид
това й качество, коректното правно основание на иска е по чл. 59 от ЗЗД, с който държателят може да претендира
заплащане на извършени подобрения в чуждия имот. В тази хипотеза собственикът
дължи обезщетение за извършените подобрения в имота му по правилата на
неоснователното обогатяване - чл. 59 от ЗЗД в размер на по – малката стойност
между стойността на вложените средства за и към момента на извършване на
подобренията /сумата с която държателят се е обеднил/ и стойността, с която се
е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията /сумата, с която
собственикът се е обогатил/.
От събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на СТЕ се установи, че в
периода 1982 – 1983 г. ищцата и бившият й съпруг, по време на брака им, са извършили строително-ремонтни дейности в
процесния поземлен имот – преустройство на съществуващата двуетажна жилищна
сграда, изразяващо се в преизграждане на двата етажа и покрива, както и ремонт
на стопанската сграда, изразяващ се в подмяна на дървения покрив с цигли със стоманенобетонов
– плоча.
С така извършените СМР, видно от
заключението на вещото лице, се е повишила стойността на имота, поради което
същите имат характер на подобрения.
Съдът намира за недоказани твърденията
на ищцата, че е вложила в подобренията свои лични средства – дарени от
родителите й. Съдът не кредитира показанията на ангажираните за доказване на
тези твърдения свидетели – св. Р.С., св. К.М., св. Д.Б.и св. М.М.. На първо място, поради близките родствени отношения на
св. С.с ищцата /свидетелката е нейна майка/ и следващата се от това
заинтересованост, и на второ място
поради вътрешното им противоречие. Така напр. св. К.М. твърди, че Р.С. в негово
присъствие донесла в керамичния завод плик с пари, които дала на бившия съпруг
на ищцата за закупуване на тухлите за къщата; св. Д.Б.– че майката и бащата на
ищцата заедно са дошли в керамичния завод и платили тухлите; самата св. Р.С.
пък твърди, че парите за тухлите /6000
лв./ ги е дала на бившия съпруг на ищцата в дома си в с. Батулци, където той
дошъл да ги вземе. Св. М.по-нататък твърди, че ищцата е плащала на майсторите и
работниците с парите, които майка й отново донесла в плик; св. М., който към
1983 г. е бил малолетен /на 12 години/ твърди, че баща му е плащал на
работниците и майсторите с парите, дадени от родителите на ищцата. Не са ангажирани никакви писмени доказателства
за вложени в извършените СПМ лични и /или дарени в полза на ищцата средства от
нейните родители. Установи се, че и двамата бивши съпрузи са работили и са
получавали трудови възнаграждения. Наред с това са налице данни за изтеглен от
бившия съпруг на ищцата заем от ДСК в размер на 6000 лв. за жилищно
строителство, обезпечен със законна
ипотека върху процесния имот.
Поради това съдът приема, че в извършените СМР за преустройство на жилищната
сграда и ремонт на стопанската сграда са вложени общи семейни средства на
двамата съпрузи.
Поради силата на пресъдено нещо на решението
по гр.д. № 161/2017 г. относно правото на собственост върху процесния поземлен
имот заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и две селскостопански
сгради, настоящият състав няма да обсъжда доводите и възраженията на страните
относно това дали с представеното заявление по чл. 56, ал. ал. 2 или ал. 3 от
ЗТСУ /отм/ е било учредено от съсобственика И.Н.Й. право на строеж в полза на
другия съсобственик - бившия съпруг на ищцата, респективно дали двуетажната
жилищна сграда е станала съпружеска имуществена общност. Само за пълнота счита
за необходимо да отбележи, че доколкото се касае за съсобствено дворно място, в
случая приложима е разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, а не разпоредбата
на чл. 56, ал. 2 от същия закон, която урежда отношенията на собствениците на
земята и трети за тази собственост лица. Липсват доказателства заявлението да е
вписано в нотариалните книги. Заявлението, което не отговаря на изискването за
форма е недействително и е негодно да учреди ограничено вещно право върху дворното
място. На следващо място в случая не се касае до новопостроена по време на
брака сграда, а се касае до
преустройство на съществувалата в дворното място преди брака двуетажна жилищна
сграда чрез преизграждане на двата етажа и покрива, т. е. не се касае до възникване на нов обект.
По отношение на твърдението на ищцата за
извършен през 2015 г. /след прекратяване на брака с бившия й съпруг/ ремонт на
жилищната сграда – смяна на ВиК инсталация, частичен ремонт на покрива, улуците
и комина, не се събраха доказателства по
делото /нито писмени, нито гласни/, поради което съдът намира същото за
недоказано.
При тези обстоятелства съдът приема за
доказано, че ищцата и бившият й съпруг са извършили описаните по-горе
подобрения /преустройство на съществуващата двуетажна жилищна сграда,
изразяващо се в преизграждане на двата етажа и покрива, както и ремонт на
стопанската сграда, изразяващ се в подмяна на дървения покрив с цигли със
стоманенобетонов – плоча/ в процесния имот, собственост към настоящия момент на
ответниците/ по време на брака им, с общи за семейството средства.
Действителните разходи, вложени в тези подобрения, към момента на извършването
им през 1983 г. са в общ размер на 4204.00 лева, съгласно заключението на СТЕ.
При тези факти се налага изводът, че вследствие поемането на половината от
разходите за извършените подобрения, в размер на 2202.00 лева от ищцата,
безспорно е настъпило обедняване в патримониума на същата, съответстващо на
обогатяване в размера на същата сума общо за ответниците, която сума те би
следвало да заплатят за извършване на СРМ, но са я спестили. Поради това
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне това, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването. В този случай
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е съизмеримо с направените разходи /вложени
средства в СМР/ от ищцата, в размер на 2202,00 лева, с която ответниците –
собственици са се обогатили за сметка на подобрителя.
По отношение възражението на
ответниците, че не са пасивно
легитимирани да отговарят по така
предявения иск, тъй като към момента на извършване на подобренията собственици
на процесния имот са били бившият съпруг на ищцата В.Д.Й. и неговата майка И.Н.Й.
/общ наследодател на ответниците/ съдът намира следното:
Безспорно
е, че към периода на извършване на подобренията, собственици на поземления имот
са били бившият съпруг на ищцата В.Д.Й. и неговата майка И.Н.Й..
Безспорно е и се установява от влязлото
в сила решение по гр. дело № 161/2017 г., че ответниците В.Н.Д., Й.Н.Д.,
С.В.Й., И.Й.М. и В.Й.И. са придобили съответния дял от процесния имот чрез
наследяване от общия наследодател И.Н.Й., а ответницата В.Д.И. освен чрез
наследяване от майка си И.Н.Й. /за 1/8 ид.ч./ и чрез
договор за покупко-продажба от бившия
съпруг на ищцата /за 5/8 ид.ч./. В съдебната практика е възприето, че
задължението за заплащане на обезщетение за извършени подобрения е на
собственика на имота към момента на извършване на подобренията, респективно
негов универсален правоприемник, но не и на последващ частен правоприемник. В случая ответниците са универсални
правоприемници на единия от съсобствениците на имота и са придобили съответния
дял от него с увеличената му стойност вследствие извършените подобрения.
Основателно е възражението на
ответницата В.Д.И., че не е пасивно легитимарана да отговаря по иска само по
отношение на 5/8 ид.ч., които е придобила чрез частно правоприемство от другия
съсобственик /бившия съпруг на ищцата/.
Относно възражение на ответниците за погасяване на
иска по давност.
С решение № 912 от
02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4713/2008 г., I г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК по въпроса
за началния срок на давността, след като е прието, че правилната практика е
тази на ВС, изразена в ТР № 88/68 г. ОСГК, на Р№ 6/74 г. Пленума на ВС, Р № 6ЗЗ
от 05.02.2005 г. по гр.д. № 444/2005 г. ВКС I г.о., Р № 204 от 08.05.2006 г. по
гр.д. № 1196/2005 г.ВКС, II г.о., е посочено, че началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения
започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент, както и
че за тях не са приложими разпоредбите на чл. 72 ЗС или чл. 74, ал.2 във вр.
с чл. 72 ЗС.
С оглед даденото разрешение, петгодишната погасителна давност по чл. 114, ал.1 от ЗЗД за
вземанията за подобренията, извършени през 1982 – 1983 г. е изтекла към датата
на подаване на исковата молба – 09.04.2019 г. и претенцията по чл. 59 от ЗЗД за тях е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищцата е освободена от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата
урежда освобождаването от предварително заплащане на държавната такса и
разноските, дължими от ищеца в хода на съдебното производство, вкл. за
възнаграждения за вещи лица, за явяване на свидетели и други. Дължимите в тези
случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83, ал.3 от ГПК. Изрично обаче е
предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако
делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството
- чл.78, ал.6 ГПК. При
съпоставяне именно между регламентацията на освобождаването от заплащане на
разноски по чл.83 от ГПК и на
отговорността за разноски по чл.78 от ГПК се
налага извода, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на
разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските,
направени от другата страна.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази, че ответниците са представлявани от пълномощник безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ответниците и адвоката
са роднини/, съдът приема, че доколкото такова искане е направено, следва да
бъдат определени разноски – възнаграждение за пълномощника на ответниците, в
размер на 1130,00 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати това
възнаграждение на пълномощника на ответниците – адв. С.Й. от САК.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата П.К.Й.
с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците В.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, В.Н.Д. с
ЕГН **********, адрес: ***, Й.Н.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, С.В.Й. с ЕГН **********, адрес: ***, И.Й.М. с ЕГН **********, адрес: *** и В.Й.И. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплатят на ищцата общо сумата от 20000 лева, представляваща стойността на
това, с което ответниците са се обогатили за сметка на ищцата без основание до
размера на обедняването на ищцата вследствие вложените от нея парични средства
за подобряването и поддържането на поземлен
имот с идентификатор *******по КККР
на гр. Луковит, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-89/ 29.09.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Луковит 5770,
улица О.**, целият с площ от 594 кв.м., заедно с построените в поземления имот
сгради: 1. Сграда с идентификатор *******, застроена площ 68 кв.м., брой етажи
- 2, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор *******, застроена площ 65 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска
сграда; 3. Сграда с идентификатор *******, застроена площ 8 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение: селскостопанска
сграда, всеки от ответниците съразмерно с притежаваните идеални части от
правото на собственост върху имота: В.Д.И.
като собственик на 6/8 ид.части – сумата от 15000 лева, В.Н.Д. и Й.Н.Д. като собственици на по 1/16 ид. части – сума
от по 1250 лева, С.В.Й., И.Й.М. и В.Й.И.
като собственици на по 1/24 ид. части - сума от по 833,33 лева, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
П.К.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Й. от САК сумата от 1130,00 /хиляда
сто и тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 225/2019
г. по описа на РС – Луковит, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: