Р Е
Ш Е Н
И Е
№111 20.07.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Д. и в присъствието на
прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №138 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателя – А.В.Г. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 19-0254-001022/18.12.2019г.
на Началник сектор към ОД-МВР Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 21.11.2019г.
около 13:45 часа в гр.Димитровград, по ул.»Панорамен път»- до жп-надлез,
управлява лек автомобил «Шкода Фабия» с рег.№
******, като при движение с несъобразена скорост, на ляв завой губи контрол над
управлението на автомобила, излиза в дясно по посока на движението си и се
преобръща в крайпътната канавка, като при проба с Алкотест «Дрегер 7510» с №
0057 скалата на уреда отчела 1,17 промила, управлява под въздействието на
алкохол, показанията са показани на водача и свидетеля, издаден е талон за
медицинско изследване № 0058082, не носи свидетелство за регистрация на МПС, с
което за:
- виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба»
в размер на 200(двеста)лева;
- виновното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание «Глоба»
в размер на 1000 (хиляда)лева и «Лишаване от право да управлява МПС» за срок от
12 месеца;
- виновното нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание «Глоба» в размер на 10 (десет) лева, а на основание Наредба №1з-2539
на МВР се отнемат общо 10 точки.
Излага доводи за
незаконосъобразност на Наказателното постановление, необоснованост на същото, моли
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят- представляван от процесуален представител, оспорва част от фактическата
обстановка, излага становище за противоречия с материалния закон и наличие на
съществени процесуални правила. Моли да бъде отменено отчасти наказателното
постановление, по отношение на първите две описани нарушения.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград-
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Димитровград-
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и
събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:
На 21.11.2019г. в ранния
следобед бил получен сигнал в РУ-МВР-Димитровград за настъпило ПТП в
гр.Димитровград- на ул.»Панорамен път»- до жп-надлез. На място били изпратени
полицейските служители В.В. и Б.Г., които пристигайки на място след 13ч., установили,
че лек автомобил «Шкода Фабия» с рег.№ ******
е излязъл от пътното платно в дясно по посока на движението си и се е спрял в
крайпътна канавка, а до автомобила има мъж и жена.
След
разговор със заварените там лица установили, че водач на лекия автомобил е
настоящия жалбоподател А.Г., който обяснил, че е загубил управление над
автомобила вследствие мократа настилка от падналия дъжд и не успял да вземе
завоя на ляво.
Полицейските
служители извършили проверка, при която установили, че водачът Г. е употребил
алкохол- установено с алкотест «Дрегер 7510» №0057, скалата на който отчела 1.17
промили. Бил издаден и талон за мед.изследване номер 0058082, който водачът отказал да подпише, което е
удостоверено с подписа на свидетеля Б.Х. Б.. Установили също, че водачът Г. не носи свидетелство за регистрация на МПС.
За
констатираните нарушения му бил съставен АУАН серия АA, №299737/21.11.2019г., в който били
описани нарушенията на чл.5, ал.1 от ЗДвП, на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.100
от ЗДвП.
Актът бил връчен на нарушителя, който отказал да
го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетеля Б.Х. Б..
Въз основа на така съставения акт за установяване
на административно нарушение е издадено предметното на делото Наказателно
Постановление, с което на водача Г. за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание «Глоба» в размер на 200(двеста)лева; за виновното нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание «Глоба» в размер на 1000 (хиляда)лева и «Лишаване от
право да управлява МПС» за срок от 12 месеца; и за виновното нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание «Глоба» в размер на 10 (десет) лева, а на
основание Наредба №1з-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 05.03.2020г., видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против него е изпратена до съда на 12.03.2020г.
– видно от получената справка от куриерска фирма- т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение АУАН серия АA,
№299737/21.11.2019г., Наказателно Постановление № 19-0254-001022/18.12.2019г.
на Началник сектор към ОД-МВР Хасково, РУ-Димитровград, показанията на разпитаните
актосъставител и на свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на
акта, от
приетите и приложени по делото писмени доказателства.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АA,
№299737/21.11.2019г., са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Относно констатациите в акта, възприети в
последствие и при издаването на обжалваното наказателно постановление, съдът
намира следното:
-
По първото описано нарушение: - действително,
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС,
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. На практика в описателната
част на нарушението, адм.-наказващият орган е преповторил тази разпоредба. Но в
същото време, въпреки дословното пресъздаване на текста на нарушението, е
налице неустановеност на същото по отношение на няколко обстоятелства. На първо
място ако нарушението, което се вменява като извършено на жалбоподателя е
несъобразяване на скоростта с атмосферните условия, то в какво по-конкретно се
изразява несъобразяването, тъй като контролните органи- свидетели по делото
заявяват, че времето е било дъждовно, пътната настилка- мокра, но без
неравности, на завой, то защо тези обстоятелства тепърва се установяват и
закрепят като доказателства едва в съдебната фаза на това производство. На
следващо място трябва да се има предвид, че задължението на водачите по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, не е безусловно. Необходимо е препятствието
да е предвидимо. Това в настоящата хипотеза единствено се предполага, тъй като
няма данни изобщо да са съществували такива предвидими препятствия на пътя и
единствено се предполага, че при мокра настилка е била налице такава евентуална
опасност, която обаче отново остава евентуална, тъй като мократа настилка
липсва като описание както в АУАН, така и в НП. В такъв случай неизяснен остава
въпроса с кои по-точно действия водачът не е съобразил скоростта си с
атмосферните условия.
Съдебната практика е
категорична, че в тези случаи има съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото нарушителят е лишен от възможността да се защитава
адекватно, поради липса на ясно формулирано нарушение, което му се вменява във
вина. Не е равнозначно един жалбоподател да организира своята защита по целия
текст на чл.20, ал.2 от ЗДвП, или по една конкретна част от него. За да се
пристъпи към съставянето на АУАН и издаването на НП, следва нарушението да е
конкретно и ясно установено, без съмнения или неизяснени елементи от него. В
случая неизясняването на описаните по-горе обстоятелства води до невъзможност
за преценка дали описаното деяние е умишлено и следва да бъде санкционирано
като административно нарушение, или същото е извършено невиновно, случайно
деяние, за което не следва да бъде търсена административно-наказателна
отговорност, тъй като неумишлените деяния не се третират като адм.нарушения,
освен, ако изрично не е предвидено това.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление в тази
им част са съставени при непълна преценка на доказателствата, в следствие на
неизяснени съществени елементи от състава на всяко едно адм.нарушение, като по
този начин са нарушени административно-производствените правила. И в тази част,
наказателното постановление следва да бъде отменено- като необосновано и
незаконосъобразно.
-По второто описано
нарушение следва да се отбележи, че същото е безспорно установено и доказано.
Съгласно разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“. В
случая концентрацията на алкохол в кръвта на водача Г. е установено по
законоустановения начин- с техническо средство, чието използване е
регламентирано чрез съответния нормативен ред. Показанията на използваното
техническо средство са били показани на водача и на свидетеля по съставянето на
акта, не е имало възражения, като на водача е бил издаден и талон за
мед.изследване №0058082. Право на самия водач е да приеме, неприеме, подпише
или неподпише връченият му талон за медицинско изследване и АУАН. В случая
водачът е отказал да подпише и двата документа, което е удостоверено със
свидетел, като са спазени законовите изисквания за връчване при отказ. В случая
показанията от 1,17 промила са получени по законосъобразен начин и не са налице
нарушения на правилата. По този начин водачът Г. е осъществил състава на
адм.нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и правилно контролните и
адм.-наказващия органи са квалифицирали нарушението по този текст от закона.
Правилно са и отнесли същото към санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. на всеки, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В случая е
определен фиксираният размер на адм.наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да
управлява МПС“ няма възможност същите да бъдат изменяни.
По отношение наведените
доводи, че не жалб.Г. е управлявал въпросния лек автомобил, съдът намира, че
показанията на разпитаните свидетели бяха достатъчно ясни, конкретни и
показателни, че още на мястото на ПТП не е имало никакви съмнения или отричания
жалб.Г. да е бил водач на въпросния автомобил. Ако същият е имал някакви
съображения, то логично би било да изложи същите още на място, а не в
последствие в съдебната фаза.
Ето защо, издаденото НП
би следвало да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на третото
описано административно нарушение- това на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП –
разпоредбата на този текст въвежда задължение за водачите на моторни превозни
средства – да носят свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке.
В случая видно от пледоариите
на процесуалния представител на жалбоподателя, постановлението в тази му част
не се оспорва и не се обжалва. Като цяло обаче, следва да се отбележи, че това
нарушение е безспорно установено и доказано. Правилно е квалифицирано, правилно
е отнесено към съответната санкзционна разпоредба, предвиждаща наказание
„Глоба“ от фиксиран размер- 10 лева.
Предвид горното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено- по
посочените по-горе съображения.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №
19-0254-001022/18.12.2019г. на Началник сектор към ОД-МВР Хасково,
РУ-Димитровград, с което на А.В.Г. ***, ЕГН **********, за това, че на
21.11.2019г. около 13:45 часа в гр.Димитровград, по ул.»Панорамен път»- до
жп-надлез, управлява лек автомобил
«Шкода Фабия» с рег.№ ******, като при движение с несъобразена скорост,
на ляв завой губи контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно по
посока на движението си и се преобръща в крайпътната канавка, като при проба с
Алкотест «Дрегер 7510» с № 0057 скалата на уреда отчела 1,17 промила, управлява
под въздействието на алкохол, показанията са показани на водача и свидетеля,
издаден е талон за медицинско изследване № 0058082, не носи свидетелство за
регистрация на МПС, с което за:
- виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
«Глоба» в размер на 200(двеста)лева;
- виновното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
«Глоба» в размер на 1000 (хиляда)лева и «Лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 12 месеца;
- виновното нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание «Глоба» в размер на 10 (десет) лева, а на основание Наредба №1з-2539
на МВР се отнемат общо 10 точки, като:
-
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му- касаеща
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на нарушителя е наложено наказание
„Глоба” в размер 200 лева – като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА издаденото
наказателно постановление в останалата му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)