ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 470 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396,
ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Х.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Б.Б. срещу Определение
№ 3192 от 10.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1036 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Ботевград, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Х.“ ЕООД срещу
„Т.Б.“ ЕООД за заплащане на сумата от общо 7016 лева, представляваща сбор от
неплатена цена по два договора за международен транспорт на стоки по заявка № RE126427 и заявка
№ RE126495, за
които са издадени Фактура № ********** от 10.04.2019 г. и Фактура № **********
от 23.04.2019 г. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на „Т.Б.“ ЕООД в „Е.“ АД до размер на сумата от 7016 лева, при
представяне на парична гаранция в размер на 700 лева, но е оставено без
уважение искането на молителя за допускане на обезпечение на бъдещите искове
чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на „Т.Б.“ ЕООД във всички други банки на територията на Р. Б. и чрез
налагане на запор върху паричните вземания на „Т.Б.“ ЕООД от „Р. Б.“ ЕООД.
В
подадената жалба се излагат твърдения за неправилност на определението на първоистанционния съд по отношение на размера на
определената гаранция, както и в частта, с която е оставено без уважението
искането на молителя. Твърди се, че искането за налагане на обезпечителна мярка
запор на банкови сметки във всички банки на територията на Р.Б. е достатъчно
ясно определено, като не е необходимо да бъдат посочвани конкретно
наименованията на банковите институции, а същите са определяеми. В жалбата са
изброени банките, по отношение на които се иска налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника. Жалбоподателят счита, че вземането на длъжника „Т.Б.“
ЕООД от „Р. Б.“ ЕООД се установява от представените по делото доказателства,
като исканата обезпечителна мярка запор върху тези вземания е ясна, точна и
конкретизирана. Излага доводи, че с оглед вероятната основателност на бъдещите
искове, наличието на обезпечителна нужда и представените убедителни писмени
доказателства, то неправилно първоинстанционният съд
е обусловил допускането на обезпечителната мярка от внасянето на парична
гаранция в размер на 700 лева, която освен за ненужна, жалбоподателят намира и
за прекомерна по размер.
По изложените аргументи моли да бъде
отменено атакуваното определение в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което да се допусне исканото обезпечение.
На
основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК правилно препис от частната жалба не е
бил изпращан на ответника.
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на „Х.“ ЕООД, с която, на основание чл. 390
от ГПК, се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителя
против „Т.Б.“ ЕООД с правно основание
чл. 371, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари – CMR, за осъждане на
дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от общо 7016 лева,
представляваща сбор от неплатена цена по два договора за международен транспорт
на стоки по заявка № RE126427 и
заявка № RE126495, за
които са издадени Фактура № ********** от 10.04.2019 г. и Фактура № **********
от 23.04.2019 г., чрез обезпечителна мярка налагане на запор върху банкови
сметки на ответника по иска, както и налагане на запор върху паричните вземания
на ответника от дружеството „Р.Б.“ ЕООД до размера на претендираната
сума.
Нормата
на чл. 389, ал. 2 ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове
искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди
предявяване на иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд
намира, че правилно първоинстанционният съд е приел
молбата за допускане на обезпечение за допустима.
Съгласно
чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена
гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или
имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.
Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното
наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим,
да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
При
извършена справка в Търговския регистър се установи, че не е вписано решение за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството –
ответник по бъдещия иск, съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 622 от ТЗ, поради което, и по аргумент за противното от чл. 637, ал. 5 от ТЗ,
бъдещите искове са допустими.
Отделно от това, от изложените в молбата
фактически твърдения следва да се направи извод, че молителят и ответникът са
активно и пасивно легитимирани страни по бъдещите искове – страни по
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за международен
превоз на стоки.
Към
молбата за допускане на обезпечение са представени заявка за превоз № RE126427 и заявка за превоз № RE126495, по които възложител е ответното дружество „Т.Б.“ ЕООД, а
изпълнител – молителят „Х.“ ЕООД. Представени са и два броя международни
товарителници, с изпращач „Р.Б.“ ЕООД и превозвач „Х.“ ЕООД, както и Фактура №
********** от 10.04.2019 г. за сумата от 3516 лева и Фактура № ********** от
23.04.2019 г. за сумата от 3516 лева. Настоящият съдебен състав счита, че тези
документи потвърждават в известна степен твърденията на молителя за възникнали
между него и ответника облигационни правоотношения по два договора за
международен превоз на стоки. Освен това съдът намира, че прилагането на
посочените документи обуславя извод, че молбата е придружена от убедителни
писмени доказателства, от които се установява именно вероятната основателност
на бъдещите искове, които по същество са осъдителни искове за заплащане на
сумата от общо 7016 лева, представляваща сбор от неплатена цена по два договора
за международен транспорт на стоки по посочените по-горе заявки за превоз. Ето
защо налице и следващата предпоставка.
В
случая съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната нужда
се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по
бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато
търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има
вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да
бъде затруднено, забавено или застрашено. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че доколкото предмет на бъдещите
искове са парични притезания, то е налице
обезпечителна нужда, с оглед възможността в хода на процеса ответникът да се
разпореди с имуществото си и с това да осуети или затрудни удовлетворяването на
молителя, в качеството му на кредитор.
По
отношение на поисканите обезпечителни мерки – запор на банкови сметки,
настоящият съдебен състав намира, че същите са подходящи и целесъобразни на
обезпечителната нужда и целената правна защита. Неправилно първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на молителя за допускане на обезпечение чрез
налагане на запор върху банкови сметки на ответника „Т.Б.“ ЕООД във всички
банки в страната. Настоящият състав намира, че допускането на подобна обезпечителна
мярка е подходяща, доколкото молителят твърди наличието на изискуеми и
непогасени задължения и тъй като кореспондира на изпълнителния способ
изпълнение на парични вземания и цели осигуряване на запазването в имуществото
на длъжника на парични средства, които да послужат за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Липсата на индивидуализация относно
всяко едно вземане на длъжника в конкретна банка, не е обстоятелство,
препятстващо реализирането на обезпечителната мярка. Отделно от това, налагането
на запор на вземанията на ответника в няколко банки и техните клонове на
територията на страната не е обременително или несъразмерно за ответника, тъй
като действието му е ограничено до размера на цената на иска /сумата от 7016
лева/, в съответствие с чл. 397, ал. 2 ГПК. Според процесуалния закон ищецът не
разполага с възможност за проучване имущественото състояние на ответника преди
изпълнително производство. Ако му бъде вменено задължение за конкретизиране на
банките и банковите сметки, върху които да бъде наложен запорът, ще бъде
накърнено правото му на обезпечителна защита. Ограничението в обезпечителната
заповед на допуснатия запор на вземанията на ответника по банкови сметки срещу
трети задължени лица до размера на цената на обезпечения иск /чл. 397, ал. 2 ГПК/ обезпечават съразмерността на наложената мярка с обезпечителната нужда и
трябва да бъдат съобразени в процеса на нейното изпълнение. Следва и да се
отбележи, че процесуалният закон не съдържа изискване при допускане на запора
да бъде посочена поредност на налагането му върху
банковите сметки на ответника като не е недопустимо да бъдат запорирани вземания по всички сметки до размера на
обезпечената искова претенция. Последователност при допускане на запор на
банкови сметки може да бъде постановена от съда при изрично отправено искане от
ищеца в молбата за обезпечение, но не и служебно. Обезпечителната мярка запор
върху банкови сметки в няколко банки не е неподходяща поради липса на
определяне на поредност, тъй като при допускането на
обезпечението молителят и съдът няма как да знаят наличността по тях. Поредността на допуснатия запор върху банкови сметки се
реализира от компетентния орган в хода на изпълнението на обезпечителната
заповед, при което допуснатото до размера на исковата претенция обезпечение
изисква запорът да не бъде изпълняван над тази сума, а в случай че се достигне
до едновременно запориране на сумата по няколко
сметки в банки, ответникът има право да упражни защитата си чрез обжалване на
определението или чрез неговата частична отмяна поради липса на обезпечителна
нужда /чл. 402, ал. 1 ГПК/.
Относно
искането на молителя „Х.“ ЕООД за налагане на обезпечителна мярка, изразяваща
се в запор на парични вземания на ответника „Т.Б.“ ЕООД от „Р.Б.“ ЕООД, въззивният съд го намира за неоснователно и същото следва
да бъде оставено без уважение. Действително, освен запор на вземания по банкови
сметки, други вземания на длъжника също могат да бъдат запорирани
/арг. чл. 397, ал. 1, т. 2, пр. ІІ-ро
от ГПК/. Вярно е и, че съдът може да допусне няколко вида обезпечения до
размера на цената на иска /арг. чл. 397, ал. 2 от ГПК/. В такъв случай, молителят следва да посочи въпросните вземания в молбата
си за допускане на обезпечение чрез индивидуализиране на третото задължено лице
и основанието на вземанията. В случая, в молбата просто е посочено, че „Р. Б.“
ЕООД е изпращач на стоките по изпълнените от молителя заявки за транспорт на
стоки. Настоящият съдебен състав приема, че основанието на вземането на „Т.Б.“
ЕООД от третото лице „Р. Б.“ ЕООД не е в достатъчна степен ясно и точно
индивидуализирано в молбата – не е посочен конкретният източник на облигационно
правоотношение. За разлика от обезпечителната мярка запор върху банкови сметки
при която не е нужно посочването на всяка банкова сметка ***, тъй като
лицензираните банки, които извършват дейност на територията на страната са
определяеми към момента на привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед и
разполагат с информация за всички банкови сметки открити при тях, то при
обезпечителната мярка запор на вземане от трето лице, това не е така и
индивидуализацията е напълно необходима. Третото задължено лице може да има
няколко задължения към ответника и без точна индивидуализация няма да е ясно
спрямо кое от вземанията на ответника са налага обезпечителната мярка. Освен
това, третото лице би могло да е погасило част от задълженията си, а друга част
да не е. Отново необходимо е да бъде посочен конкретният източник на вземането.
В случая това не е сторено в достатъчна степен и поради това искането за
допускане на тази обезпечителна мярка следва да се остави без уважение.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо допускането на обезпечителните мерки при
представяне на парична гаранция, а определеният от първоинстанционния
съд размер от 700 лева е подходящ. Действително, към молбата са приложени
убедителни писмени доказателства, но с оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ГПК, то това не препятства възможността съдът да задължи молителят да представи
парична гаранция. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
завишен размер на определената парична гаранция. Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в
разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК - това са преките и непосредствени вреди,
които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По аргумент от
чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК гаранцията може да е по-ниска от този размер, ако
от представените писмени доказателства съдът достигне до извода, че бъдещият
иск е вероятно основателен. Такъв е и настоящият случай. Определеният от първоинстанционният
съд триседмичен срок е напълно достатъчен за подготовка на молителя и за
предявяване на бъдещите искове.
Предвид
така изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Х.“ ЕООД, в частта й по
искането за допускане на обезпечение, чрез налагане на запор върху всички
вземания на ответника „Т.Б.“ ЕООД от всички банки и банкови клонове на територията
на страната /посочени изрично от молителя в неговата частна жалба/, като вместо
него в тази му част бъде постановено ново, с което се уважи молбата за
обезпечение на бъдещия иск чрез допускане и на тези обезпечителни мерки. Следва
да се издаде на молителя една обезпечителна заповед – за запорите върху банкови
сметки във всички банки, но след представяне от страна на молителя на документ,
удостоверяващ внасяне на определената от първоинстанционния
съд парична гаранция в размер на 700 лв. На основание чл. 390, ал. 3 ГПК на
молителя следва да се определи триседмичен срок, считано от получаване на
препис от настоящото определение за предявяване на бъдещия иск като му се
укаже, че ако не представи доказателства за предявяването на иска в този срок, съдът
служебно ще отмени обезпечението с така наложените обезпечителни мерки.
В
частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Х.“ ЕООД за допускане на
обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземания на „Т.Б.“
ЕООД от „Р. Б.“ ЕООД, определението следа да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Определението следва да бъде потвърдено и в частта, в която е
определена парична гаранция в размер на 700 лева за допускане на поисканите
обезпечителни мерки.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 3192 от 10.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1036 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Ботевград, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Х.“
ЕООД,
ЕИК:., със седалище и адрес на управление *** за допускане на обезпечение на бъдещи искове на „Х.“ ЕООД срещу „Т.Б.“ ЕООД за заплащане на
сумата от общо 7016 лева, представляваща сбор от неплатена цена по два договора
за международен транспорт на стоки по заявка № RE126427 и заявка
№ RE126495, за
които са издадени Фактура № ********** от 10.04.2019 г. и Фактура № **********
от 23.04.2019 г. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на „Т.Б.“ ЕООД във всички банки в Р.Б., и вместо него в тази му част
постановява:
ДОПУСКА
обезпечение на бъдещи искове на „Х.“ ЕООД срещу „Т.Б.“ ЕООД за заплащане на
сумата от общо 7016 лева, представляваща сбор от неплатена цена по два договора
за международен транспорт на стоки по заявка № RE126427 и заявка
№ RE126495, за
които са издадени Фактура № ********** от 10.04.2019 г. и Фактура № **********
от 23.04.2019 г. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на „Т.Б.“ ЕООД в банки, лицензирани в Р.Б.: „У. Б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „О.
б. б.“ АД, „Ю. Б.“ АД, „Р. Б.“ ЕАД, „А. Б. Б.“ АД, „Б.П. Б.“ АД, „Т.Б.А.Б.“
EАД, „П.и. б.“ АД, „Б. – а.к. б.“ АД, „П.К. Б.(Б.)“ EАД, „Т.Б.Д“ АД, „Т. Б.“
АД, „И.“ АД, „Ц. к. б.“ АД, „О. б.“ АД, „Б. б. за р.“ АД, „И.А.Б.“ АД, „Т.Б.“
АД, и в клонове на чуждестранни банки в Р. Б.: „ИНГ Б. Н.В.“ – клон С., „С.Е.
АД“ - клон Б., „БНП П. С.А.“ – клон С., „БНП П. П. Ф. С.А.“ – клон Б., „Т.–Д. З.Б.“
– Клон С., „В.Б.АГ“ – клон С.,
общо до размера на бъдещите искове – 7016
лева.
ПОСТАНОВЯВА да се издаде обезпечителна заповед на молителя след
представяне на доказателства за внасяне на гаранция.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3192 от 10.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1036 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград в останалата му част.
В
частта му, с която е допуснато обезпечението, настоящото определение подлежи на
обжалване при наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от
връчване на настоящото определение, а за бъдещия ответник – от връчване на
съобщението за наложения запор.
В
останалата му част, настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.