Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 22.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1218 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
на ищеца Ф.Р.О., ЕГН ********** ***,
против С.А.О., ЕГН ********** и Ф.К.О., ЕГН **********-*** и И.Л.Г., ЕГН **********
*** и ново конституираната негова съпруга А.С.О., ЕГН **********,*** .
Предявен
е положителен установителен иск за собственост по
чл.124 от ГПК, както и иск по чл.537, ал.2 от ГПК–за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
основание наследство и придобивна давност, изтекла в
полза на наследодателя му - Р.А.О., ЕГН ********** в периода от 1989 г. до 2006
г. на ½ ид.част от имота: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Сърница, съставляващо УПИ III- 292,
отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на гр.Сърница, целият с площ от
623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от север- УПИ II-292; от
изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на Община Сърница;
както и за отмяна до размера на ½ ид.част на
НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена проверка №34, том III, нот.дело №426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, вписан с Акт №76, том VII, д.№ 1056, вх.рег.№
1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград.
Ищецът твърди, че е собственик съм по наследство
и давностно владение на 1/2 идеална част от следния
недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
град Сърница, съставляващо УПИ III- 292 в квартал 21 по плана на гр.Сърница,
целият с площ от 623 кв.м. при граници и съседи на УПИ: от север УПИ II-292; от
изток-улица; от юг УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на Община Сърница.
Тази идеална част от имота имал от баща си - Р.А.О.,
ЕГН **********, който заедно с първият ответник- С.А.О. са съвладяли
целият процесен имот, до смъртта на баща му през
2006г. След смъртта на баща му, единствено ищеца от законните наследници, установил
фактическа власт изключително за себе си, като продължил заедно с първият
ответник- С.А.О., да съвладеят целият процесен имот, при равни права непрекъснато, явно и
несъмнено. Процесния недвижим имот баща му и чичо му
имали по наследство и давностно владение от техния
баща - А.С.О., който приживе се позовал на придобивна
давност, като се сдобил и с НОТАРИАЛЕН АКТ по обстоятелствена проверка №26, том
I, дело №57/1969г., издаден от съдия при РС-Велинград. Към този момент процесния имот, съобразно тогава действащия план на
с.Сърница от 1956г., бил част от имот с пл.№332 в кв.30 по обезсиления план на
гр.Сърница от 1956г., който бил идентичен с имот с пл.№292 в кв.21 по сега
действащия план на гр.Сърница, и за който били отредени: УПИ II-292 с площ от
646 кв.м.; процесния -УПИ III-292 с площ от 623 кв.м.
и УПИ IV-292 с площ от 911 кв.
През 2018г. ищецът с учудване и за първи път
установил, че първият ответник- С.А.О., без основание в края на 2016г. се е сдобил
с НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена проверка №34, том III, нот.дело №426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, вписан с
акт на №76, том VII, д.№1056, вх.рег.№1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград за
целия процесен имот. След което десет дни по-късно,
също без основание, той заедно с втория ответник негова съпруга- Ф.К.О.,
продали целия процесен имот на третия ответник- И.Л.Г.,
с НА за покупко- продажба №57, том III, дело
№449/2016г., също на нотариус -Симеон Даскалов, вписан с АКТ №141, том VII,
д.№1105, вх.рег.№2066/28.10.2016г. на СВ-Велинград.
Настоява се на това, че тази сделка била без
основание, защото първият и вторият ответник, винаги са били собственици
единствено и само на 1/2 идеална част от същия този имот. Оспорва
обстоятелствата изложени в тези два нотариални акта, защото целият процесен недвижим имот преди смъртта на баща му през
2006г., винаги се бил съвладял и ползвал, като свой,
общо от баща му - Р.А.О. и първият ответник- С.А.О., при равни права
непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния
срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. А след неговата смърт и по настоящем това владение било продължено от ищеца, като
законен негов наследник и първият ответник, също при равни права непрекъснато,
явно н несъмнено. В тази връзка макар приживе баща му да не се бил позовал на
изтеклата в негова полза 10 -годишна придобивна
давност, присъединявайки владението на своя баща, към своето фактическо
владение, ищеца се позовавал на изтекла в полза на наследодателя си придобивна давност, с оглед т.3 от Тълкувателно решение №
4/17,12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГК ВКС.
Поради това счита, че следвало да се приеме, че е
собственик по наследство и давностно владение върху
останала 1/2 идеална част от имота. Настоява се на това, че през всичките тези
години никои от ответниците не бил оспорвал
собствеността на баща му и неговата върху тази ½ идеална част от процесния имота.
С оглед изложеното третият ответник не бил
придобили правото на собственост върху целия процесен
имот на основание цитирания по-горе НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №57, том
III, дело №449/2016г., също на нотариус -Симеон Даскалов с АКТ на вписване
№141, том VII, д.№1105, вх.рег.№2066/28.10.2016г. на СВ- Велинград, а само
върху 1/2 идеална част от същия, защото той не можел да придобие повече права
от своите праводатели, поради и което ищеца, като
действителен собственик на разликата от 1/2 ид.ч., не
бил загубили своите права над тях. От тук поизтичал и правния интерес на ищеца.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска от
съдът да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на основание наследство и придобивна
давност, изтекла в полза на наследодателя ми - Р.А.О., ЕГН ********** в периода
от 1989 г. до 2006 г. на ½ ид.част от имота:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Сърница,
съставляващо УПИ III- 292, отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на
гр.Сърница, целият с площ от 623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от
север- УПИ II-292; от изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен
терен на Община Сърница; както и за отмяна до размера на ½ ид.част на НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена
проверка №34, том III, нот.дело №426/2016г., на
нотариус- Симеон Даскалов, с АКТ на вписване №76, том VII, д.№ 1056, вх.рег.№
1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград.
Правна
квалификация на претендираното от ищеца право: Иск по
чл.124, ал.1 от ГПК –положителен установителен иск за
собственост; конститувен иск по чл.537, ал.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците С. и Ф. О.и, чрез пълномощника им адв.П.Г., в който изразяват следното становище:
Считат предявения иск за допустим, с оглед
постановеното в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по ТД № 4/2014г. на
ОСГК на ВКС, разрешение на въпроса за допустимостта на положителния установителен иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба в съда.
Считат предявеният положителен установителен иск за собственост върху ½ идеална
част от правото на собственост върху недвижим имот /празно дворно място/
съставляващ УПИ III-292 в квартал 21 по плана на гр. Сърница , община Сърница ,
целия с площ от 623 кв.метра - за неоснователен по отношение на тях, и с
настоящия отговор оспорват неговата основателност, както и изложените в ИМ
факти и обстоятелства и се иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Искат ида бъде отхвърлите и акцесрония
иск по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на НА № № 34, том III, нот.д. № 426/2016г. на нотариус с рег. № 541 на НК до
размера на 1/2 иделана част от правото на
собственост.
Твърдият, че преди да продадат имота на третия
ответник по спора, И.Л.Г., собственици на имота са били те -С. и Ф. О..
Имотът бил придобит от баща му – А.СА.в О. /С.Я.О./ , б.ж.
на с. Сърница, Велинградска община, починал на 30.03.1989г., на основание придобивна давност, като приживе се е снабдил с Констативен
НА за правото на собственост върху покрит недвижим имот на основание
обстоятелствена проверка № 26, том I , нот. дело №
57/1969г. на Велинградски народен съдия. Имотът придобит по давност от баща му
представлявал дворно място, състоящо се от 2374 кв.метра, ведно със застроената
в имота къща от 95 кв.метра, за което дворно място по регулационния план на с. Съринца бил отреден имот с пл.№ 332, в кв. 30 при съседи
посочени в КНА. Спорният имот по обезсиления план на с. Сърница от 1956г.
представлявал парцел VII -332, кв. 30 и бил част от имот с планоснимачен
номер 332, в кв. 30. Към настоящия момент имотът - парцел VII -332, кв. 30 бил
идентичен с УПИ III -292, в кв. 21 , целият с площ от 623 кв.м, който имот бил
придобит от ответника О. и съпругата му Ф.О./
скл.гр.брак през 1978г. при действие на СК от 1968г. отм / на основание наследство и давностно
владение.
Всички негови братя и сестри знаели, че процесният имот е негова собствен, а волята на баща му била
да бъде той собственик на спорния имот.
След 1973г. процесният
имот, УПИ III -292, в кв. 21, а по обезсиления план от 1956г.- парцел VII -332
в кв. 30, бил отнет /отчужден не по установения законов ред от държавата, от
общините и от народните съвети/, но никога спорния имот не бил завзет и той и
съпругата му не били губили фактическата власт върху имота, тъй като не била
провеждана законова процедура по отнемане, както и не били обезщетявани. А ако
е губена собствеността, то тя била възстановена ех lеgе. От друга страна на С.О. /Я.О./ върху процесния имот било отстъпено право на строеж върху общински парцел № VII -332, кв. 30 - т.е
за спорния имот и му било издадено удостоверение за признато право на строеж
върху държавно/общинско място и право на собственост върху построената сграда и
подобрение в местото, което прилагал като доказателства по делото.
През м.март на 1981г. по волята на своя баща, А. СА.в О. /С.Я.О./ ,
всички негови деца, включително и брат му - Р.О. /Я. С.в О./- баща на ищеца,
подписали декларация, с която изразили съгласието си с извършената от баща му
неформална доброволна делба, с която му се предоставил празния спорен парцел в
дял на ответника, като собственик. От този момент бил владял непрекъснато
собствения си имот необезпокоявано, явно , несмущавано, с намерението, че е
единствен собственик на парцела. Твърди също, че брат му Р. /Я./ О. никога не бил имал претенции към
имота , съгласен бил с волята на баща им и не бил упражнявал фактическа власт
върху имота, както преди така и след смъртта на баща им през 1989г.
Фактическа власт върху имота не била
осъществявана и от племенника му, ищец по делото, след смъртта на брат му през
2006г.
Върху спорния имот упражнявали фактическа власт ответниците, като го обработвали повече от 40 години, орали
го, садили с овощни дръвчета, с картофи, съхранявали дървен материал и винаги
били знаели , че имотът е техен. Единствено липсата на финансови средства през
годините не им позволи да застроят имота, съобразно отстъпеното право на строеж
с тяхна собствена жилищна сграда. Заплащали всички данъци през годините, като
дори през 1998г. дарили на дъщеря им, Ф.С.О., починала през 2015г. право на
строеж върху имота, без да са губили фактическата власт със съпругата си Ф.О., върху парцела. Всички данъци и такси за
имота заплащали те, за което представят писмени доказателства.
Оспорват твърдението на ищеца, че ответника е
установил фактическа власт само върху 1/2 идеална част от парцела, както и
твърденията, че съвместно с брат му Р.О., са упражнявали фактическа власт върху
имота, след смъртта на баща им през 1989г.
Началото на давностното
владение било поставено от двамата ответници -
съпрузи , още към дата на откриване на наследството на баща му - 30.03.1989г. ,
като от тази дата и до настоящия момент само те упражнявали фактическа власт
върху имота непрекъснато, явно, несъмнено и чрез сезирането от страна на
ответника на компетентния орган - нотариус с район на действие РС Велинград,
като демонстрирал собственическото намерение и се позовал на изтеклата в негова
полза повече от 10 /десет/ години придобивна давност.
С оглед на гореизложеното се иска отхвърляне на
предявения положителен установителен иск за собстевност върху 1/2 ид.част от
правото на собственост върху недвижим имот /празно дворно място/ съставляващ
УПИ III-292 , както и отхвърляне на акцесрония иск по
чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на НА № № 34/2016г. до размера на 1/2 иделана част от правото на собственост. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Г., в който не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва,
като неоснователни, поради следното: Твърди да е собственик на недвижим имот
/празно дворно място/ съставляващ УПИ III-292 в квартал 21 по плана на гр.
Сърница, целия с площ от 623 кв.метра, при граници и съседи на имота: от север
УПИ II- 292; от изток - улица; от юг УПИ - IV -292; от запад УПИ X - спортен
терен на община Сърница. Този недвижим имот бил предмет на договор за покупко - продабжба, сключен
между него и Ф. и С. О., като продавачи,
оформена с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том III , рег. № 4983 нот.дело № 449 от 2016г. на нотариус с рег. № 541 на
Нотариалната камара.
Оспорва твърдението на ищеца, че е установил
фактическа власт върху 1/2 идеална част от парцела от 2006г. /смъртта на баща
му Р.О./ до дата на снабдяване на С.О. с констативен нотариален акт към 2016г.
Оспорва и фактическото твърдение на ищеца, че неговия наследодател до смъртта
си през 2006г. е владял имота, а ищецът е присъединил своето владение към това
на баща си след смъртта му. Още повече, че ищецът нямало как да е “присъединил”
владение към твърдяното владение на баща му, доколкото нямало данни по делото
неговия баща и наследодател да е бил “праводател” за
част от този имот, съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗС. Наследодателят на
ищеца -Я. С.в О., от който твърди, че е “присъединил” владение е участвал в
неформална доброволна братска делба приживе на общия наследодател, като е и
подписал нотариално заверена декларация , че е съгласен С. Омбащиев
да получи къщата, плевнята и парцела, като и приживе Р.О. не бил оспорвал
правата и упражняваната фактическа власт от неговия продавач по договора и праводател върху спорния парцел.
Настоява се на това, че в ТР № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС било прието, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В тази връзка в решение № 549 от 30.12.2010 г.
по гр. д. №217/2010 г., на ВКС, II г.о. било прието, че когато фактическата
власт върху един имот е установена по силата на неформална делба между сънаследниците, не е необходимо този, който е получил имота
при делбата, да отблъсква владението на останалите наследници, а началото на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС започва да тече от
установяване на владението. В същия смисъл било и решение № 16 от 17.04.2015 г.
по гр. д. № 5652/2014 г. на ВКС, I ГО.
На следващо място, следвало да се има предвид, че
до предявяване на настоящия иск, наследодателят на ищеца не се бил позовал на
придобито право на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност - било чрез снабдяване с констативен
нотариален акт, било чрез предявяване на иска за собственост или релевирано възражения срещу предявен иск за собственост,
още повече, че е при действието на ЗТСУ/ отм./, съгласно чл. 59 ЗТСУ/
отм./,сега чл. 200, ал.1 от ЗУТ, не било допустимо придобиването както на
реално определени , така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели,
чрез давностно владение на части от такива парцели.
Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се считало за
владение на идеална част от парцела и не можело да има за последица
придобиването по давност на съответна идеална част. / Решение № 3/20.04.2012г.
по гр.д. № 724/2011г. на ВКС, II -ро отделение, ГК и
др. /.
Твърди също, че от началото на 2011г. живее и
работи в гр. Сърница, като за периода от 2011г. до дата на завеждане на
настоящето дело, ищецът не бил упражнявал фактическа власт върху процесния имот, а имотът се владеел до 2016г. от неговия праводател, а след продажбата от самия него, като
добросъвестен купувач по договора.
С оглед на гореизложеното
се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от новоконституираната ответница А.С.О. , в който който изразява становище относно доустимостта
и основателността на предявения иск , на обстоятелствата на който същият се
основава, прави възражения срещу иска и сочи обстоятелства , на които същите се
основават, а именно: Оспорва иска, като неоснователен, тъй като тя и и съпругът
й И.Л.Г. били собственици на недвижим имот /празно дворно място/ съставляващ
УПИ III-292 в квартал 21 по плана на гр. Сърница, община
Сърница, целия с площ от 623 кв.метра , при граници и съседи на имота: от север
УПИ II- 292; от изток - улица; от юг УПИ - IV -292; от запад УПИ X - спортен терен
на община Сърница. Този имот бил предмет на договор за покупко-продажба,
сключен между съпруга й и Ф. и С. О., като продавачи, оформена с НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 57, том III , рег. № 4983 нот.дело
№ 449 от 2016г. на нотариус с рег. № 541 на Нотариалната камара. Така процесния недвижимия имот го били придобили, чрез
покупко-продажба, от нейния баща С.О., а
последния от неговия баща - А.О., който бил предал на баща й , владението върху
имота още приживе, преди смъртта си. Волята на дядо й А.О., била нейните
родители да построят къща, такава каквото приживе дядо й и баща й, С. О. са
построили в друг парцел, също собствен на дядо й /съседен на спорния/ на Р.О., неин чичо и наследодател на ищеца Ф.О..
Поради тази причина чичо й - Р.О. знаел, че спорният имот е на баща й, и че
това е волята на техния баща, А.О., който до смъртта си бил живеел в техния дом и бил гледан от
нейните родители. Поради тази и причина
приживе чичо й Р.О. не бил имал претенции към спорния имот нито след смъртта на
баща му - А.О., през 1989г, нито след това, като не бил и демонстрирал
намерение да го свои. Пак поради тази причина, тъй като знаел, че баща му е предал
владението на брат му, С.О., приживе не се бил снабдявал с документи за
собственост, не бил плащал данъци и не е смятал имота за свой.
Оспорва твърдението на ищеца, Ф.О., че е установил
фактическа власт върху 1/2 идеална част от парцела от 2006 г. /смъртта на баща
му Р.О./ до дата на снабдяване на С.О. с констативен нотариален акт към 2016г.
Оспорва и твърдение на ищеца, че неговия
наследодател до смъртта си през 2006г. е упражнявал владение върху 1/2 ид.част от правото на собственост върху имота, както и
твърдението, че ищецът е присъединил своето владение към това на баща си след
смъртта му. Още повече, че ищеца нямало как да е “присъединил” владение към
твърдяното владение на баща му, по изложените по-горе твърдения, че владението
върху целия спорен имот било предадено приживе от дядо й на нейния баща.
Настоява се и на това, че до предявяване на настоящия иск , наследодателят на
ищеца не се бил позовал на придобито право на собственост на основание изтекла
в негова полза придобивна давност, било чрез
снабдяване с констативен нотариален акт, било чрез предявяване на иска за
собственост или релевирано възражения срещу предявен
срещу тях иск за собственост, още повече, че е при действието на ЗТСУ/ отм./ ,
съгласно чл. 59 ЗТСУ/ отм./,сега чл. 200, ал.1 от ЗУТ , не било допустимо придобиването както
на реално определени, така и на идеални части от
дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение
на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и
да е срок не се считало за владение на идеална част от парцела и не можело да
има за последица придобиването по давност на съответна идеална част. / Решение
№ 3/20.04.2012г. по гр.д. № 724/2011г. на ВКС, II -ро
отд., ГК и др./.
Владението върху спорния имот било осъществявана
единствено и само от нейните родители, които през годините го обработвали,
садили са го с картофи, фасул и други подобни насаждения,
стопанисвали го като свои собствен и не били имали спорове по повод имота с
покойния й чичо- Р.О. или с нейните лели, сестри на баща й. Не й било и
известно, след смъртта на чичо й Р.О., неговите деца / ищеца и неговата сестра/
и съпруга също да са имали претенции към спорния имот. Нейните лели, сестри на
баща й, също знаели, че дядо й приживе е предал владението на баща й, и че този
имот е за баща й , за да си построи къща , като по тази причина също не били
оспорвали правата на баща й върху имота. Отделно от това баща й С.О., в
присъствието на брат си и баща на ищеца, нееднократно бил възлагал оранта на
имота на други лица разполагащи с трактор, като чичо й Р. О. лично бил
присъствал и заявявал пред трети лица, че процесният
имот е само на баща й С.О.. Поддържа, че баща й единствен от наследниците на
дядо й, е владял процесния имот само за себе си още
приживе на собственика А.О., който му бил предал владението още през
1984-1985г. за да си построи сина му къща върху имота, като и баща й
осъществявал единствено явно, необезпокоявано владение върху имота, без
противопоставяне или оспорване на правата му от страна на брат му и сестрите
му.
По тези съображения се иска отхвърляне на предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника
си адв.Ч. поддържа изцяло предявените искове, с
подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.Г., оспорват исковете, поддържат възраженията си. Подробни съображения излагат
в писмена защита.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищеца доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори по делото и от приложените писмени доказателства се
установява, че ищецът Ф.Р.О. е син на Р.А.О. /починал през
2006г./, а ответникът С.А.О. е брат на Р.А.О., като и двамата са наследници на баща
си-Ахмед СА.в О. /с предишни имена С.А.Б./. Освен тях, видно от представеното
Удостоверение за наследници наследници на
наследодателя А.С.О. са и трите му дъщери- Ф. А.М., З.А.И. и Д.А.И.. Видно от
същото наследници на бащата на ищеца - Р.А.О. /освен ищеца, негов син/ са: А.Р.О.
–съпруга и М.Р.А.- дъщеря, които не са страни в настоящото производство.
Ответницата Ф.К. О.а е
съпруга на ответника С.А. О..
Видно от нотариален акт №
26 от 01.02.1969г. за право на собственост по обстоятелствена проверка, с него е
признато право на собственост на А.С.О., на основание покупка и давностно владение, върху недвижим имот: Дворно място с
площ 2374 кв.метра, със застроена върху него къща от 95 кв.м, което място по
регулационен план на село Сърница е с пл.№ 332 в кв.30 при съседи улица, Р.Б. и
А.М..
От представения
Констативен НА № 34/18.10.2016г. е видно с него на ответникът С.А.О. да е
признато правото на собственост, на основание давностно
владение и наследство, на имота: Дворно
място, находящо се в гр.Сърница, съставляващо УПИ III -292 кв.21, целият с площ 623 кв.м., при граници
и съседи от север -УПИ II -292, от изток –улица, от юг- УПИ IV -292, от запад УПИ –Х- спортен терен на Община
Сърница.
По силата на НА 57/28.10.2016г. за покупко-продажба, ответниците
С.А.О. и съпругата му Ф.К.О., са продали на И.Л.Г., собствеността върху дворно
място, находящо се в гр.Сърница, съставляващо УПИ III -292 кв.21, целият с площ 623 кв.м. при граници
и съседи от север -УПИ II -292, от изток –улица, от юг- УПИ IV -292, от запад УПИ –Х- спортен терен на Община
Сърница. Ответницата А.О. е съпруга на ответника И.Л.Г.. Тоест продаден е същия имот за който ответникът
С.А.О. се е снабдил Констативен НА № 34/18.10.2016г. за собственост по
обстоятелствена проверка.
По силата на наследствено
правоприемство и доброволна делба, ищецът Ф.Р.О. е собственик на недвижим имот, обозначен по плана на
Сърница с пл.№ УПИ II -292 кв.21, а ответникът
С.А.О. е собственик на недвижим имот,
обозначен по плана на Сърница с пл.№ УПИ IV -292, кв.21. По тези факти няма спор между
страните.
Спори се относно собствеността върху
имот представляващ УПИ III -292, незастроени
и намиращ се между УПИ II -292 и УПИ IV -292, всичките в кв.21 по плана на
Сърница, като ищецът твърди, че е собственик по наследство и давностно владение върху ½ от него, а ответникът
възразява, че е собственик върху целия имот по силата на давностно
владение, осъществявано още от 1989г.
Ответниците са представили Декларация с вх.№ 717/29.05.1981г. От нея се установява,
че децата на А.С.О. /с предишни имена С.А. / - три дъщери и един син, са
декларирали да е извършена доброволна братска делба, при която всеки е получил
своя дял и се отказват от къщата, плевнята и парцела построени от родителите им
в полза на най-малкия им брат Я.С.в О., роден 1957г. Тоест по силата на тази
декларация, дори да се приеме че тя има някаква стойност, до колкото е
подписана пред живите им родители, то с нея децата на собственика А.С.О. на
имот №332 по плана от 1956г., са се отказали от имота представляващ в момента УПИ
IV -292, тъй като само в него има построени както къща така и плевня. Действително
декларацията е подписана от Р.А.О. /с предишни имена Я.А.Б./ - баща на ищеца.
Във всеки случай тази декларация не удостоверява по никакъв начини, че
ответника С.А.О. би могъл да се легитимира като собственик на спорния
незастроен имот - УПИ III -292 в кв.21 по действащия план.
От показанията на свидетеля Д.А.И.- сестра на ответника С. и леля на
ищеца, се установява, че имотът на С. е
4-ти, с двете сгради в него, а на Ф. е
2-ри, с едната сграда на него, като и че този между тях, който е празен,
бил спорен. Заявява, че декларацията, която е приложена към делото и се намира
на лист 55, е подписана от нея и същата касае отказ от имот 4, като същият да
остане на С., заедно с двете сгради. Приживе баща им оставил на малкия им брат С.
къщата, тоест имот 4, а на бащата на Ф. – втори имот, като този между
тях-третия, им го оставил да го работят заедно и това те правели до момента-
работели го заедно. Такава била волята на баща им. Имотът се владеел от двамата
брата- С. и бащата на Ф.. А след
смъртта на бащата на Ф., се обработвал от него.
В този имот двамата братя садели картофи, като бащата на Ф. засадил и
дръвчета, които и до ден днешен се берели от Ф.. Свидетелката сочи също да не е
било спорно до ден днешен и С. да не бил заявявал, че имотът е само негов.
Обработвали го заедно с Ф.. Чули, че С. има за имота нотариален акт и го е
прехвърлил на зет си. Всички съседи знаели, че го работят заедно, защото имотът
бил наследство на двамата братя от баща им, като останалите
наследници-сестрите, са го оставили на тях-братята, да си го делят и работят и
те го работят като собствено. Уточнява, че в празния имот няма засадени овошки,
а тези, посадени от бащата на Ф. са пред къщата му и че в имота се садят
картофи-единият в едната половина, другият- в другата. След смъртта на единия
брат в имота продължил да сади картофи наследника му- Ф.. Уточнява, че
останалите наследници не са имали претенции към този имот, защото той бил
оставен от баща им за синовете му.
От показанията на свидетеля К.Р.- съпруг
на сестрата на ищеца се установява, че
между страните има спор за имот, който преди време е бил обработван и от двете
страни. Миналата година разбрал, че за имота единият тайно се е снабдил с
нотариален акт. Свидетелят твърди, че От 1991 година, от когато е съпруг на
сестрата на ищеца, има кон с който 15 години обработвал имота и до миналата година е нямало проблеми.
Уточнява, че имотът, където го ползва Ф., от долната страна, е нива, а горната
е ливада и че в горния край има дръвчета, като на око преценява квадратура на
100-150 квадрата, максимум 200. Долната част на имота била нива на която се
садят картофи и така било от 1991г. и до момента. Както бил разпределен имотът
от 1991 година до сега нямало никакво изменение, а имота бил разпределен горе-долу
на половина, по права линия, перпендикулярно на улицата и така бил ползван
имота. Ф. садял картофи в долния край на
имота. Миналата година се разбрало за изкаран нотариален акт и след това са
започнали проблеми- за това, че скришно е изкаран акта, без знанието на Ф.. Ф.
си продължавал да обработва имота както преди, както от 1991 година и до сега-
да обработва половинката от него, която е откъм неговата къща, а другата
половина се ползвала от С. О., когото е виждал да я обработва. А между двете
части нямало ограда. Свидетелят чул, че миналата година са идвали хода да
замерват, ограничават имота, за да бъде изваден нотариален акт за него, да
слагат граници във връзка с новия документ за собственост, не относно ограда.
Уточнява, че преди Ф. имотът се е
ползвал от неговия баща и от него самия. След смъртта му е останал да го
обработва Ф.. Счита, че имотът, в който живее Ф. е на баща му.
От показанията на свидетеля Д.В.Д.
се установява, че е бил учител в Сърница през периода от септември 1987г. до
септември 1990 г., три поредни учебни години. През този период бил наел етаж в къщата
на семейството на бащата на Ф., тъй като е бил срещу училището. Запознал се със
семейството О.и- с дядо С. /бащата на Р. и С./, с бабата, с чичото и лелята. От
познанството си с дядото и разказите му за него и родата разбрал, че къщата е
нова, направена от Р. след връщането му от Коми, на място отстъпено от баща му.
С. живеел отсреща с родителите си, в другия парцел, а между двата парцела имало
общ парцел, празен /незастроен/, който бил поделен от дядо С. по половина и на
двамата му синове. Едната половина се ползвала от единия син, другата от другия
син и това се знаело. Уточнява, че живеел на етаж на кота
0 и пред него буквално бил този парцел. Жената на хазяина и неговата жена
садели заедно ягоди и други зеленчуци, а децата си играели там. От бащата на Ф.
знаел за плановете му да построи по добър дърварник
там, за което докарал тухли. Уточнява, че е свидетел, че половината от процесния парцел се е владеел от Р., от Р. и жена му /която
е жива още/ и те са му били хазаи. Последно бил там преди 7-8 години, тогава и
двамата били там и положението не било променено, и дори ги критикувал, че пак не са направили дърварника.
От показанията на свидетеля Р. К.А. – брат на съпругата на С., се
установява, че познава страните по делото, познава А.О. от 78 година, когато се
оженил. При едно събиране през 1984 година бай А. /бащата на С./ му споделил, че новата къща остава на Р., а
парцела на С.. Това му го казал. За него полагали грижи С. и сестра му Ф.. Знае,
че семейството на С. са садил парцела, от къщата на Ф., на един –два метра от
нея където имало канавка и до там само садили картофи, фасул и каквото става. Р.
имал под къщата място-200-300 кв.м., не знае точно колко, което бил орал и не
бил повдигал спор за орането от канала нататък. Имало и дръвчета на разстояние
2-3 метра от къщата на Ф., които били на два -
три реда и между тях имало разстояние от около метър и половина. Тези
дръвчета били на двамата братя, тъй като бил садени от Р. и С.. Това
обстоятелство било известно на свидетеля, защото е бил там, когато са садени дръвчетата
от двамата. Процесният празен парцел не бил ограден. Според
свидетеля този празен имотът го работят от 1978 година до сега и това го знаел,
защото бил ходил там на гости на сестра си и по празници. Последно орял парцела
на С. преди две или три години. Според този свидетел имало уговорка да направят
къща на Р., като С. му помага, а парцела оставал на С., на когото къщата е
построена от баща му.
От показанията на свидетеля А.И.О.- роднина със страните, се установява,
че имотът е точно под училището и когато е минавал от там като дете е видял, че
имотът се обработва от С.. Имотът бил между двете къщи- около 500-800 квадрата.
С. го обработва от неговата къща на около 30 метра, като това е горе-долу
разстоянието между двете къщи, а от неговата къща по посока на къщата на Ф.
разстоянието било -5,6,8,10 метра. Не бил виждал бащата на Ф. да работи в този
имот. Той си работел покрай дърветата, които били посадени от страната на Ф. на
разстояние 6-8 метра. Уточнява, че
откакто се помни този имот се ползва от С., от както е тръгнал на
училище, който садял още и картофи и фасул.
Уточнява, че в имота има вада и е точно до дръвчетата, а ограда няма. Вадата е
успоредно на къщата и перпендикулярно на главната улица. От където е вадата към
къщата на С. той е ползвал, а другото- от другата страна на вадата има засадени
дървета, които са на не повече от 30 квадрата площ, и това било ползвано от Р..
Ф. не бил обработвал имота, той си обработвал
мястото, което е покрай ябълките- от вадата към неговата къща.
От показанията на свидетеля Б.М.К. се установява, че е съпруг на сестрата
на жената на С. от 1987 година и ходил в дома му на гости. С. бил садил мястото
с картофи до където е вадата и до където са дръвчетата. Вадата и дръвчетата
били на разстояние от 15 метра до къщата
на С.. Дръвчетата били 6-7, като разстоянието от вадата до другата къща било по
–малко и тясно. Ходил на два- три месеца да ги види, карал сено и ходил у С..
От показанията на свидетелката П.В.Н. – колежка на С., се установява, че
се познават още преди да постъпи във ВИК през 1994г. Качвала се е в района и се
познава със съпругата му и двете му деца, като е виждала баща му няколко пъти
преди да почине, тъй като са ходили на почивка. С. й ес похвалил, че мястото
между двете къщи му е предписал баща му,
за да построи за трите си деца къща, но не е успял, защото е имал финансови
проблеми, имал болно дете. Уточнява, че
е работила това място и е садила картофи. Не е видяла да има вада в
мястото, но имало овошки. Работили от
едната страна на овошките и от към страната на С.. Повече от 500-600 метра,
повече от половин декар е мястото, което е садено с картофи. С. й е казал, че
ще строи, че това място е предназначено за строеж. Казал й, че му е предписан
този парцел. Цялото място се обработвало от С., до самите дръвчета и от другата
страна. Когато ходили само Фатмето работела. Ходила
там от както се познават и може би до 2003-2004г. всяка година и работили там.
Мястото и от двете страни се садяло не само с картофи, боб, царевица, цвекло,
люцерна, като зелена площ няма. Уточнява, че между имота на С. няма ограда с
имота.
По делото са представени от ответниците още:
Удостоверение № 37/28.03.1979г. издадено от селски Общински народен съвет
с.Сърница, за признаване право на строеж върху държавно място, като и Решение №
11/24.04.2975г. и Решение № 25/17.08.1978г.,
на същия орган. Видно от тях на Я.С.в О. /сега С.А. О./ е било отстъпено
безвъзмездно право на строеж върху парцел VII -332 от кв.30 по плана на
с.Сърница Представени е и НА № 296/02.09.1998г. за дарение на право на право на
строеж, по силата на който ответника С. О.
и съпругата му Ф.О. са дарили на дъщеря си Ф.С.О. правото на строеж върху п.
III, отреден за им. пл.№ 292 от кв.21 по плана на
с.Сърница, състоящ се от 630 кв.м.
Ответниците са представили и Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от Ф.С.О. на
22.05.2013г., както и квитанции за заплащани данъци за недвижим имот и такса
смет от Ф.С.О. за периода от 2000г. до
2015г.
Въпросните доказателства обаче не са от категорията на доказателствата
установяващи право на собственост върху имот, нито могат да установят давностно владение, като основание за придобиване на
собственост върху спорния имот, тъй като касаят единствено и само право на
строеж. Заплащането на данък и такса
смет за имота за който е дарено правото на строеж на дъщерята на ответника - Ф.С.О.
и то от това именно лице, също не сочи към придобиване право на собственост по давностно владение именно от ответника С.О., тъй като
плащането на данъци е правено от друго лице в периода от 2000г. до 2015г.,
различно от ответниците С. и Ф. О.и, снабди ли се с
оспорения Констативен НА за собственост по давностно врадение.
Ответниците са представили и саморъчно Завещание на наследодателя С.Я.О. от
30.05.1978г., обявено от нотариус /л.137/. Видно от него на ответника Я.С.в О. /сега С.А. О./ е завещан имота
представляващ парцел VI -332 от кв.30 по плана на с.Сърница, целия с площ от
750кв.м., заедно с построената в него къща на 95кв.м. Определено завещанието
касае застроен имот, докато предмета на спора е незастроен такъв. При което и
въпросното завещание не касае процесния имот.
По действащия КРП в сила от 1982г. въпросния УПИ VI -332 от кв.30 е вече
УПИ II -292 от кв.21, който не спорно да е собственост на ответниците
С. и Ф. О.и и не предмет на настоящия спор.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Б.Г., неоспорена
от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Ос СТЕ се
установява следното: 1.По обезсиленият план на гр.Сърница от 1956г.за имот пл.№
332 с площ от 2374 м.кв. са били отредени:
-Парцел II- 332 с площ от около 667 м.кв. в кв.ЗО и -Парцел- VII- 332 с
площ от около 440 м.кв. в кв.ЗО.
-Парцел- VIII- 332 с площ от около 580 м.кв. в кв.ЗО.
-Парцел- IX- 332 с площ от около 530 м.кв. в кв.ЗО.
Имот пл.№332 в разписния лист към плана е записан първоначално на А.А.О., задраскано е и със синьо е записан на А.С. О. с
основание- н.а.№ 26/1969г. , за който са отредени П- Имот пл.№332 в разписния лист към плана е записан
първоначално на А.А.О., задраскано е и със синьо е
записан на А.С. О. с основание- н.а.№ 26/1969г. , за който са отредени П-Н и
П-Ш в кв.ЗО.
2. По сега действащият ПУП
на гр.Сърница, одобрен със заповед № 856 от 21.07.1983г. имота с пл.№332 е идентичен с част от поземлен имот №
292, целия с площ от 2 191 м.кв., за който са отредени:
- УПИ II-292 с площ от 646 м.кв. в кв.21 с НТП-за
жилищно застрояване и застроен със сграда от основното застрояване на два етажа
със З.П. от 97м.кв.;
- УПИ III-292 с площ от 623 м.кв. в кв.21 с НТП-за
жилищно застрояване и застроен със сграда от основното застрояване на два етажа
със З.П. от 112м.кв. и сграда от допълващото застрояване на два етажа от
56м.кв.;
- УПИ IV-292 с площ от 911
м.кв. в кв.21 с НТП-за жилищно застрояване- празен и незастроен.
Поземления имот № 292 в разписния лист към плана е записан първоначално на
С. Я. О. и братята Я. и Я.С.ви О. върху двор с ОПС, задраскано е и със синьо е
записан на н-ци А.С.ев О. с
основание- н.а.№ 26/1969г. , за който са отредени П- II и П- III в кв.21 и със синьо е записано за ОПС в УПИ- III на две
стаи на Ф.С.О. на основание н.а. № 296/1998г.,
С червено е записано и на А.С.О. с основание н.а.
№ 73 2009г. за П- IV. Допълнително в електронния регистър към плана
е записан и на И.Л.Г. с основание- н.а.№ 57/2016г.
3. С решение №
11/24.04.1975г.на СОНС с.Сърница е ОПС по т.4 на Я. С.в О. върху Парцел-№- VIII
-332 в кв.30 с площ от 580м.кв.
С друго решение на СОНС с.Сърница № 25/17.08.1978г. е намалена тарифната
оценка за ОПС на Я.С.в О., като е записана за Парцел-VII в кв.30. С
удостоверение с изх.№ 307/28.03.1979г. на СОНС с.Сърница е признато право на
строеж на Я.С.в О. върху п.-VII в кв.30.
По обезсиленият план на гр.Сърница от 1956г. за имот пл.№ 332 с площ от
2374 м.кв. са били отредени Парцел- II- 332, Парцел- VII- 332, Парцел- VIII-332 и Парцел-IХ-332 в кв.30.
4. При трансформирането на
имот пл.№ 332 с отредени Парцел- VII- 332 и Парцел- VIII- 332 в кв.30 от плана
1956г. върху поземлен имот № 292 с отредени- УПИ-II-292, УПИ-III-292 и УПИ-
IV-292 в кв.21 по сега действащия план от 1983г. Вещото
лице е установило, че Парцел- VII- 332 в кв.30 по плана от 1956г. е индентичен с част от УПИ-III-292 в кв.21 по сега действащия
план на община Сърница до площта си от 440м.кв./ двата имота където се
припокриват/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за
собственост върху недвижими имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и
иск по чл.537,
ал.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се
установи, че процесният
имот е собственост на наследниците на Р.А.О.- ищецът Ф.О., А.Р.О. и М.Р.А., и на ответника С.А.О. по
силата на наследствено правоприемство на имота от
наследодателя им А.С.О., който е собственик на процесния
имот по силата на НА №26 от 1969 г.,
като не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на ответниците, че имотът е отчужден през 1973 г.
От събраните доказателства се установи, че процесният имот е ползван от ищеца и от ответниците
– С. и Ф. О., обработван от тях чрез засаждане на различни култури,
най –вече картофи. Предвид направеното с отговора на исковата молба възражение
от страна на ответниците за придобиване на
собствеността върху процесния имот, не се събраха
безспорни доказателства, че са придобили правото на собственост върху процесния имот с непрекъснато владение в продължение на 10
години, което обстоятелство е в тяхна тежест да докажат. Не се установи ответниците
– С. и Ф. О. да са довели до знанието на
ищеца Ф. О., че владеят имота само за себе си. От
свидетелските показания не се събраха такива, от които да се заключи, че те
са демонстрирали намерението си да
владеят имота изцяло за себе си, като не са ангажирани доказателства, техните
действия да са доведени до знанието на ищеца. По презумпция всеки от съсобственициите на имота е владелец на своята идеална част
и държател на идеалната част на останалите сънаследници
и за да стане владелец на целия имота е необходимо владелецът да обърне
държането на идеалните части на другите наследници във владение, като за
целта това негово поведение следва да бъде явно и недвусмислено и да бъде
доведено до знанието на другите съсобственици и в частност на ищеца и неговия
наследодател. Собственикът, който владее цялата вещ и е държател на частите на другите
собственици трябва да докаже, че е престанал да бъде държател на частите на
другите собственици и ги държи за себе
си. В случая от събраните доказателства се установи, че процесният
имот не е бил обработван само и единствено от ответника С., каквито възражение
се правят, а още и от ищеца, а преди това от неговия баща, от когото се
ангажираха доказателства в тази посока, че последните като собственици на
идеална част от имота са го ползвали-
обработвал, садил. Ответниците
не доказват чрез какви точно действия са
демонстрирали промяна в намерението им да упражняват фактическата власт върху
имота само за себе си, като в тяхна тежест е да докажат, предвид изложените
твърдения за придобиване на имота по давност, че не само са ползвали целия
имот, но и са го владели чрез действия, които са явни за останалите наследници
и от които да се заключи, че упражнявайки фактическа власт и върху техните
идеални части, отричат правата на собственост на останалите съсобственици на
вещта.
Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да бъде явно и непрекъснато и в този
смисъл за да се приеме, че е налице
завладяване собствеността на ищеца е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез
действие от които недвусмислено да бъдат отречени правата на досегашния
собственик и да е изтекъл предвидения в закона срок от 10 години, след който с
позоваването на това обстоятелство да придобие собствеността върху имота по
давност.
В случая не се и твърди ищецът да е бил
уведомяван за промяна на намерението от държане в своене,
с което ответниците са ползвали процесния
имот. Вместо това се доказа, че те са ползвали само реално обособена част от
него. Събраха се доказателства, че от своя страна ищецът е упражнявал
правомощията си на собственик на своята част от имота необезпокоявано. Нещо повече от показанията на свидетелите Джемиле
Ибиш, сестра на ответника и леля на ищеца, при
съвпадение с останалите доказателства, се установява процесния
празен и незастроен имот да е бил на двамата и братя – С. и Р. по волята на
техния баща, заедно да са го ползвали и обработвали, като никога не имало спор
за неговата собственост до момента в който разбрали, че ответниците Сюлеймян и Ф. О. са
се снабдили с Констативен акт за собственост. До колкото въпросния Констативен
НА № 34 за признаване правото на собственост по давност върху процесния имот е от дата 18.10.2016г., то и следва да се
приеме от тази дата ответниците да са демонстрирали намерение
за своене на имота. От тогава и до момента определено
не изтекла предвидената в чл.76 от ЗС 10
годишна придобивна давност.
Изложеното дава основание да бъде направен извода,
че ищецът притежава право на собственост по наследство на идеална част от процесния недвижим имот, предмет на предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като е доказал
фактите, от които то произтича. А възражението на ответниците
, че са придобили собствеността върху целия процесен
имот УПИ III- 292 от кв.21 по действащия план на гр.Сърница от 1983г., по
давност е неоснователно, поради липса на елемент от фактическия състава на придобивната давност – своене на
имота за себеси, което да е демонстрирано пред
другите съсобственици и от тогава да е изтекъл срок от 10 години, годен да
направи ответниците – С.
и Ф. О. собственици на целия имот по давност.
До колкото предявеният иск е установяване
правото на собственост върху ½ ид. част от процесния имот, е предявен само от един от съсобствениците на
тази ½ част, то предмет на спора са само притежаваните от него права. Процесния имот представляващ УПИ III- 292 е бил съсобствен между ответника С.О. и брат му Р. О., която
собственост при равни права от хо ½ ид.част е придобита от тях по силата на наследствено правоприемство от баща им А.О. / С. О./ починал на
30.03.1989г. и извършена неформална
братска делба. След смъртта на наследника Р.О., починал на 20.06.2016г. е оставил за свои наследници по закон –
съпруга - А.О., дъщеря – М.А. и сина си – ищеца Ф.О.. При което притежаваната
по наследство от починалия Р.О. собственост върху ½ ид
част от същия имот е преминала към неговите наследници при равни права и по 1/3
ид.част или 1/6 от целия имот. Останалите
съсобственици А.О. и М.А., не са страни в в
настоящото дело. От своя страна ищеца не ангажирал каквито и да било
доказателства за това да е придобил правото на собственост върху претендираната ½ ид част
от имота, оставена в наследство от баща му Р.О., в смисъл да е владял имота с намерение
за своене, демонстрирано спрямо другите наследници и съсобственици
на същата ½ ид част - А.О. и М.А..
Ето защо и предявения иск за право на
собственост може да бъде уважен само за притежаваните от ищеца права на
собственост, а именно 1/3 от ½ част или за 1/6 ид
част от собствеността върху процесния имот УПИ III-
292 от кв.21 по действащия план на гр.Сърница от 1983г. А за разликата над 1/6 ид. част до претендираните
½ ид част от същия имот искът е недоказан ,
поради което и ще се отхвърли, като неоснователен.
Предвид установеното право на собственост на
наследодателя на ищеца Р.О. върху ½ ид част от
процесния имот, то и искът по чл. 537 ГПК за отмяна до
размера на ½ ид.част на НОТАРИАЛЕН АКТ за
собственост по обстоятелствена проверка №34, том III, нот.дело
№426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, вписан с Акт №76, том VII, д.№ 1056,
вх.рег.№ 1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград, е основателен и като такъв ще се
уважи изцяло.
С оглед изхода от спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, като е
претендирал такива и е представил доказателства за направени разноски от общо
840лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. По съразмерност с оглед уважената част от
исковете на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 560лв., която сума ще се
осъдят ответниците да му заплатят.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ответниците
в размер на 303,33 лева по съразмерност с отхвърлената част, при претендирани 910лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на осн.
чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.О., ЕГН ********** и Ф.К.О.,
ЕГН **********-*** и И.Л.Г., ЕГН ********** ***
и негова съпруга А.С.О., ЕГН **********,***, че Ф.Р.О., ЕГН **********
***, на основание наследство и придобивна давност, изтекла в полза на наследодателя му - Р.А.О.,
ЕГН **********, е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Сърница,
съставляващо УПИ III- 292, отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на
гр.Сърница, целият с площ от 623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от
север- УПИ II-292; от изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен
терен на Община Сърница, като отхвърля иска за признаване право на собственост
над 1/6 ид. част от този имот до пълния претендиран размер от ½ ид.част,
като неоснователен..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2
от ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена проверка №34, том III,
нот.дело №426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, с
АКТ на вписване №76, том VII, д.№ 1056, вх.рег.№ 1970/18.10.2016г. на
СВ-Велинград, в частта му за 1/2 ид.ч. от имота -
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Сърница, съставляващо
УПИ III- 292, отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на гр.Сърница,
целият с площ от 623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от север- УПИ
II-292; от изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на
Община Сърница.
ОСЪЖДА С.А.О., ЕГН ********** и Ф.К.О., ЕГН **********-*** и И.Л.Г., ЕГН **********
*** и
негова съпруга А.С.О., ЕГН **********,***,
да заплатят на Ф.Р.О., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 560 лв. /петстотин и
шестдесет лева/, разноски за производството.
ОСЪЖДА Ф.Р.О., ЕГН ********** ***, да заплати на С.А.О., ЕГН ********** и
Ф.К.О., ЕГН **********-*** и И.Л.Г., ЕГН ********** *** и
негова съпруга А.С.О., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 303,33 лв. /триста и три лева и 33ст./, разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................