Решение по дело №13678/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261732
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330113678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261732                           14.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13678 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата В.А.Д. твърди, че е съпруга на С.И.Д. от 12.12.2015г., като през 2016г. двамата са живеели в Г.. По това време С.Д. закупил на свое име лек автомобил марка „Пежо“, подробно описан в исковата молба. Тъй като отношенията между съпрузите се влошили, в края на 2018г. се стигнало до фактическата им раздяла. При преговорите за развод по взаимно съгласие ищцата била узнала, че С.Д. не е регистрирал в Б. автомобила на свое име, а на това на своя б. – ответника И.Д.. Тъй като счита, че автомобилът е семейна имуществена общност ищцата намира, че разпореждането на съпруга противоречи на чл.24, ал.3 СК и ответникът не придобил собствеността. Сделката за прехвърляне на права в полза на ответника била нищожна на осн. чл.24, ал.5 изр. първо от СК. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на процесния автомобил, както и да го осъди да ѝ предаде владението върху него.

Ответникът И.В.Д. твърди, че е придобил собствеността по силата на договор за продажба, сключен на 07.01.2018г. в Г.. Предвид това, че автомобилът бил придобит и регистриран в Г., докато съпрузите са пребивавали там, приложимо било законодателството на държавата по местопребиваване, поради което и вещта не била семейна имуществена общност. Дори да се приемело, че към договора е приложимо българското законодателство той не бил нищожен. Освен това твърди, че вещта не е в негово владение, а се ползва от трето лице. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата по делото В.Д. е сключила със С.И.Д., за който не се спори, че е син на ответника, граждански брак на 12.12.2015г. / лист 4/.

Не е спорно по делото, че през 2016г. съпрузите трайно са пребивавали в ФРГ, като на през месец декември 2016г. С.Д. придобил по силата на договор за продажба правото на собственост върху лек автомобил  „Пежо“ , мод. 207 с рама ********** / лист 5- 7/.  На 12.01.2018г. Този автомобил бил регистриран в Б. на името на ответника И.В.Д. като придобил № ******* /лист 8/. При регистрацията ответникът се легитимирал като собственик с договор от 07.01.2018г., сключен между него като купувач и съпруга на ищцата С.Д. – като продавач. Определена била продажна цена от 800 евро / лист 29 и 30/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

            За да се легитимира като собственик ищцата се позовава на това, че процесният автомобил е придобит по време на брака ѝ със с. на ответника на негово име, поради което съгласно чл.21, ал.1 СК тя също е придобила права. Освен това твърди, че не е загубвала правото си на собственост, тъй като сделката сключена на 07.01.2018г. между с. и неговия б. е нищожна.

            Неоснователни са доводите на ответника относно приложимост към сделката по придобиване на автомобила от С.Д. на правото на ФРГ. Съдът намира, че относно собствеността на автомобила е приложимо българското право, тъй като съпрузите са български граждани, а съобразно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите се определят от тяхното общо отечествено право. Следователно автомобилът е бил придобит в режим общност по смисъла на чл.21, ал.1 СК.

            Неоснователен е обаче доводът на ищцата, че договорът по силата на който нейният с. е прехвърлил собствеността на ответника е нищожен. Сделката на разпореждане с обща движима вещ, възмездно извършена от единия съпруг без участието на другия, поражда действие за третото лице, когато е било добросъвестно – арг. от чл.24, ал.5 изр.1 СК. Единствено в случай на безвъзмездно разпореждане сделката е атакуема от неучаствувалия съпруг по реда на чл.24, ал.3 СК. В тези случаи е налице хипотеза на висяща недействителност по отношение на неучаствувалия съпруг, като той следва да упражни правата си в преклузивния срок по чл.24, ал.3 СК – шест месеца от узнаването, но не повече от три години от сключването.

В случая сделката е възмездна, като ответницата не провела доказване, че ответникът е бил недобросъвестен при сключването. Освен това, видно е от самата искова молба, че ищцата е узнала за сделката в края на 2018г. без да са налице доказателства, че в шестмесечен срок е предявила установителния иск по чл.24, ал.5 вр. чл.24, ал.3 СК. Настоящата искова молба е по осъдителен иск за собственост, без да е обективно съединена с иска по чл.24, ал.5 СК, а освен това е предявена на 21.08.2019г., тоест след изтичане на шестмесечния срок.

Неоснователен е и доводът на ищцата, че продажбата 07.01.2018г. не прехвърля собственост поради липса на нотариална форма. Това е така, защото по арг. от чл.144, ал.2 ЗДВП нотариална заверка на подписите на договорите за прехвърляне на превозни средства се изисква тогава когато те са регистрирани за движение на територията на РБ. Към дата на сключване на въпросния договор автомобилът не е бил регистриран в страната, предвид което предвидената в чл.144, ал.1 ЗДВП писмена форма е спазена.

Възраженията на ищцата, че договорът не е сключен в чужбина, съдът намира за неоснователни, тъй като това твърдение не се доказа, доколкото данните за задграничните пътувания на ответника Д. не са пълни. Това изрично е записано в представените по делото удостоверения на МВР за задграничните пътувания на Д. / лист 38 и 50/. От това следва, че е възможно той да е пътувал, но данните за това да не са били отразени в съответната база от данни.

Предвид изложеното съдът намира, че ищцата не е доказала първата предпоставка на чл.108 ЗС - че е собственик на вещта, поради което предявения от нея иск следва да се отхвърли като неоснователен.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от В.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** против И.В.Д. ЕГН ********** с адрес *** относно признаване за установено, че ищцата е собственик, на осн. чл.21, ал.1 СК – като придобит по време на брака със С.И.Д., на лек автомобил „Пежо“, мод. ***** с рама ********* и осъждане на ответника да предаде владението върху автомобила.

 

ОСЪЖДА В.А.Д. да заплати на И.В.Д., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД