Решение по дело №1631/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на С. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против решение № 5143/09.07.2024 г., постановено по адм.д. № 2031/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу ГД ИН, София, за сума в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. за претърпени вреди –претърпян страх за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби поради пословичната мудност на затворническата администрация и объркването на изходящи номера.Със съдебното решение е осъден С. П. С., да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е несправедливо, в нарушение на закона, за което излага подробни съображения. Посочва още, че свидетеля по адм. дело № 983/2023г., ИСДВР П. Л. е заявил, че входящи номера до мед управител, НЗОК и ИСДВР не са издавани, за да се облекчила работата на затворническата администрация. Затова е искал да приобщят показанията към настоящото дело и поради това, че не е сторено намира за съществен пропуск, опорочаващ съдебното решение. Съображения за незаконосъобразност излага и относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на съда за ново разглеждане.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло от касатора. Счита, че правото на кореспонденция грубо и нагло му било накърнено, дори въобще пренебрегнато на места, с неиздаването на номера входящи и изходящи. Счита, че е редно да бъде уважена касационната жалба, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

Адвокат Скулиев се присъединава към казаното от ищеца. Счита, че в касационното производство се доказва по безспорен начин обстоятелството, че на първа инстанция не са обсъдени всички доказателства и в този смисъл следва да се постанови съдебен акт, с който да се отмени издаденото първоинстанционно решение и да бъде върнато делото за разглеждане на друг състав на Административен съд-Бургас.

Касационният ответник – главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор, в който излага съображения, за правилност и законосъобразност на съдебното решение и иска оставянето му в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура намира решението за решението на Административен съд – Бургас, срещу което е подадена касационната жалба за правилно и законосъобразно. Намира за неоснователна касационната жалба и моли съдът да я остави без уважение.

Административен съд – Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, по същество приема за частично основателна.

При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното: Предмет на касационен контрол по законосъобразност е решение № 5143/09.07.2024 г., постановено по адм.д. № 2031/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу ГД ИН, София, за сума в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. за претърпени вреди –претърпян страх за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби поради пословичната мудност на затворническата администрация и объркването на изходящи номера.

Производството пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на С. П. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място]. По делото не се спори, че ищецът С. П. С. пребивава в Затвор Бургас от 04.10.2021 г. и към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. е подсъдим. През процесния период (27.05.2023 г. – 27.10.2023 г.) С. е бил подсъдим и се е намирал в Затвор Бургас.

За да постанови съдебния си акт, Б., е установил от фактическа страна следното:

Според изложеното в исковата молба от С., последния твърди, че в периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. е претърпял страх за изхода на водените от него дела, както и това срещу него, безпокойство и притеснение, произтичащи от факта, че постоянно му се е налагало да пише допълнителни молби за да упоменава пословичната мудност на затворническата администрация, отчасти за хода на делата, объркване на изходящи номера, което в последствие възпрепятствало следенето им. Към исковата молба не са приложени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В уточняваща молба с вх.№ 1269/31.01.2024 г. ) ищецът е направил опис на копия на молби, жалби и др., които е изпращал до съдилища и затворническата администрация.

Б. е приел, че с оглед предмета на делото част от посочените и представените жалби, уточнения, заявления и други, касаещи молби до началника на затвора относно „мизерните условия във фитнеса“, „незатварящите се от 1 година прозорци“, „желанието и необходимостта от преглед за тромби“, „неосигурен преглед при оториноларинголог“, „лекарство, стоящо в медицинския център и недадено 20 дни“, „липсата на сянка и вода на голямото каре“, „липсата на препарати“, „изписани капки за очи при оплаквания от нос и кашлица“, молба „за преглед на крака“, „желание за обезболяващ крем с локално действие“, „искане за копие на храните за 07.2023 г.“, „актуалността на използвания рецептурник за диети“, „искане за меню за диета №1 за м. 07 и 08.2023 г.“, питания относно медицинското лечение на ишеца и множество други, се явяват неотносими към предмета на настоящото производство, очертан с петитума на исковата молба. Б. е приел, че по изложените съображения на изследване и преценка подлежат единствено представените от ищеца ръкописни молби, касаещи настоящото съдебно производство.

С. е представил и свои молби до ИСДВР, с които е поискал да му бъдат предоставени регистрационните номера на изготвени от него молби, видно от съдържанието на които ИСДВР е изписал съответстващи им регистрационни номера.

В уточняваща молба с вх.№ 1636/08.02.2024 г. ищецът посочва, че 9 бр. негови молби и жалби са обобщени от затворническата администрация под един № 3592/31.05.2023 г.

От страна на затворническата администрация е представена справка от В. К. – инспектор Режимна дейност, в която се посочва, че всички документи на хартиен носител, донесени от ИСДВР, отговарящ за С. С. се регистрират в електронни дневници . Към справката са приложени примерни разпечатки на регистрирани молби, изпратени от ищеца към лица, различни от началника на затвора – медицински център и началник сектор НОД.

Ответникът е представил разпечатка от електронния дневник относно С. С., в която е посочен номер на инициираща преписка, номерът на регистрирания документ, със съответното отбелязване за вида на документа: молба, жалба, писмо (затворен плик), съобщение, призовка и др. Към част от кореспонденцията са посочени номер на дело и съответния съд, който го разглежда.

По делото е разпитан свидетелят П. Л. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) в Затвор Бургас, който посочва, че че нито една молба не е загубена, изчезнала или забавена. Твърди, че на всяка представена от ищеца молба до началника на затвора или до различни институции е издаван съответният регистрационен номер, не входящ, който се регистрира в дневника за молби и жалби на лишените от свобода, който се съхранява в деловодството на Затвор Бургас, и всички молби, които той е представил, са били регистрирани надлежно, за което е получил съответния регистрационен номер

Въз основа на подробната и правилно установена фактическа обстановка, Б. първа инстанция е приел иска за неоснователен.

Б., касационен състав изцяло споделя изложените правни изводи за неоснователност на подадената искова молба.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

За да е основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС;настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението;неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

С оглед чл.75, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Алинея 3 на същата разпоредба гласи, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Начинът и сроковете за изпращане на кореспонденцията са определени в чл.77 от ППЗИНЗС, чиято ал.1 определя, че молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Съгласно ал.2, срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се изпращат в първия работен ден на администрацията.

Доказателства за твърденията за загубена или изчезнала кореспонденция на ищеца не са сочени за събиране, нито ангажирани по делото, поради което правилно съдебният състав приема тези твърдения за недоказани.

Събраните по делото доказателства не установяват основателност и на твърдението за „объркване на изходящи номера“ на кореспонденцията на ищеца. Б. е установил, че регистрационните номера са ясни и четими и отговарят точно на записванията в електронния регистър, предоставен от ответната страна.

Липсват доказателства и в насока за забавяне на кореспонденцията на ищеца през процесния период. На молбите, адресирани от ищеца до началника на затвора и до различни институции е издаван съответният регистрационен номер.

По делото, пред първоинстанционния съд е представена разпечатка от електронния дневник за кореспонденцията на ищеца и от нея е видно, че всички сочени молби са заведени, обработени и изпратени. При това положение е правилен извода на Б. за недоказано твърдение за допусната от администрацията, забава, съответстваща на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, както и да е от такова естество, че да е довела до накърняване на правата и законните интереси на ищеца.

От доказателствата по делото и както правилно е установил първоинстанционния съд предадените от ищеца писма на ИСДВР се предават на деловодството, където се регистрират и изпращат до съответните адресати, в случая органи на съдебната власт. Образуваните съдебни производства се развиват, указанията на съда по различните дела се регистрират в специалната книга по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС, след което достигат по посочения ред до ищеца, в качеството на адресат/ищец/жалбоподател. Фактическите действия на св. Л., както се установява от горното отговарят на нормативно предвиденото в чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС задължение на инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, съгласно който писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават чрез съответния инспектор в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав.

Според настоящия касационен състав по делото не са доказани претърпени неимуществени вреди – страх за изхода на делата, които ищецът води, както и на делото срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби.

Следователно правилен е извода на Б., че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, които доказват неоснователността на исковата претенция. В този смисъл съдът намира, че обжалваното решение не е опорочено поради факта, че не са изискани свидетелски показания на св. Л. ИСДВР, дадени по друго дело, касаещи друг исков период. Поради това възражението изложено в касационната жалба в тази насока съдът намира за неоснователно.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. не е доказан по основание и размер и правилно Б. го е отхвърлил изцяло. Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск от ищеца срещу ГДИН е правилно.

В тази част Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Възраженията на касатора са неоснователни. В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати релевираните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

По отношение обжалваното решение в частта, с което е осъден ищеца да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и, ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. В тази част решението е незаконосъобразно и следва д а бъде отменено. По изложените съображения е неоснователно искането на ответната страна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред на стоящата инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5143/09.07.2024 г., постановено по адм.д. № 2031/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с което е осъден С. П. С., [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСТАВЯ В С. решение № 5143/09.07.2024 г., постановено по адм.д. № 2031/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу ГД ИН, София, за сума в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. за претърпени вреди –претърпян страх за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби поради пословичната мудност на затворническата администрация и объркването на изходящи номера.

Не уважава искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.