№ 17472
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110142742 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. В., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника си адв. П. Б., със съдебен адрес ..., против .., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление .., представлявано от К.Ж.Б.П.М.- управител.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че през месец май 2016 г. ищецът е
придобил владението върху лек автомобил марка „Suzuki”, модел „SX 4“, шаси ..., в резултат
на дарение от страна на ответното дружество, действащо чрез своя управител. Сочи се, че
дарението не е било сключено в изискуемата форма по чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Твърди се, че от
01.05.2016 г. до момента на завеждане на исковата молба ищецът владее процесното МПС
постоянно, непрекъснато по явен и спокоен начин, като същият е плащал разходи за данъци,
застраховка, поддръжка и ремонт на автомобила. Твърди, че е станал собственик на лекия
автомобил въз основа на 5-годишно давностно владение. Посочва, че през месец юни 2022 г.
представител на ответното дружество се е свързал с ищеца с искане да бъде върнато
процесното МПС, тъй като по документи последното се водело на името на ответното
дружество.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на В. Б. В. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за собственост върху лек автомобил
марка „Suzuki”, модел „SX 4“, шаси ..., като придобит въз основа на давностно владение.
С исковата молба ищeцът представя писмени доказателства и моли за събирането на
гласни такива.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен при условията на чл. 50 ал. 2
от ГПК, не подава отговор на исковата молба, с който да изрази становище по депозирания
иск и/или да ангажира доказателства.
Ответникът не изпраща законен или договорен представител в откритото съдебно
заседание.
1
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на В. В. да отправи
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение
от 24.10.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на
неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239
ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за
отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 27418 от
28.02.2023 г. и с определение № 32887 от 19.09.2023 г., изрично са указани
неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване
на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от В. В. иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.
80 от Закона за собствеността, чийто предмет е установяването на правото на собственост
върху лек автомобил марка „Suzuki”, модел „SX 4“, шаси ..., е допустим и вероятно
основателен, с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства.
Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано физическо лице
против прасубектно търговско дружество и от данните по делото не се установява
наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка
за надлежното упражняване на право на иск.
В хода на производството е разпитана свидетелката И.И., чиито показания
установяват,че от месец май 2016 г. ищецът упражнява фактическата власт върху процесния
автомобил с намерение за своето на движимата вещ. Свидетелката сочи, че единствено В. В.
е ползвал моторното превозно средство, като го употребявал за задоволяването на свои
лични нужди. Само ищецът е заплащал всички административни разходи за автомобила
(винетка, застрахователна премия и др.) и разходите за поддръжката му, което се
потвърждава и от представената застрахователна полица. Данните в горепосочените гласни
доказателства установяват, че В. В. е владял с намерение за своене, лекия автомобил,
предмет на вещноправната претенция, в продължение на повече от пет години. Последното е
основание ищецът да придобие собствеността върху моторното превозно средство на
оригинерното правно основание – давностно владение. В този смисъл, съдът приема, че
събраните по делото доказателства сдържат достатъчно данни, които да обосноват
вероятната основателност на предявения иск.
Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а установителният иск трябва да бъдат уважен
единствено въз основа на извода на съда за неговата вероятна основателност, основана на
твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на
производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 1 725 лв.
(хиляда седемстотин двадесет и пет лева).
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. Б. В., ЕГН **********, с адрес ... против .., ЕИК ..., със
2
седалище и адрес на управление .., представлявано от управителя К.Ж.Б.П.М., ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик на
основание недобросъвестно давностно владение, упражнявано в периода от месец май 2016
г. до 24.10.2023 г., на лек автомобил марка „Suzuki”, модел „SX 4“, шаси ....
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление .., представлявано от
управителя К.Ж.Б.П.М. да заплати на В. Б. В., ЕГН **********, с адрес ... сумата от 1 725
лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени от ищеца разноски
в първоинстанционното производство за заплащането на държавна такса и адвокатски
хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3