№ 453
гр. Сливен, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500527 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. ИВ. К. против Определение №5
от 15.11.2021г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано
вписване на искова молба, вх. №7537/15.11.2021г. по описа на СлВп – гр. Сливен.
Жалбоподателката чрез пълномощника адв. Н. от АК – Бургас намира
атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. На първо място
посочва, че отказа не й е връчен, но е узнала за него. Посочва, че при делата за съдебна
делба дължимата държавна такса се определя върху стойността на дяловете,
определена едва с решението по извършване на делбата. В исковата молба не се
посочва цена на иска, при подаване на исковата молба държавна такса не се внася и не
е необходимо представяне на данъчна оценка на делбените имоти. Счита, че с оглед
особеностите на исковата молба за делба и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ТДТ, събирани
от АВ, то вписването на исковата молба следва да се таксува в рамките на посочената
минимална цена от 10лв., тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя
ще бъде установена при извършване на делбата и ще се внесе дължимата държавна
такса при вписване на решението. Посочва, че хипотезата на чл.2, ал.1, изр. второ от
Тарифата е неприложимо, тъй като акта се таксува отложено. Счита, че платената
държавна такса от 10лв. за вписването е достатъчна за извършването му. Поради това,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и да укаже на
съдията по вписвания извършване на вписването. Претендира присъждане на разноски
за заплатена държавна такса.
1
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
С молба, вх.№7537/15.11.2021г., М. ИВ. К. чрез пълномощника адв. Н. от БАК, е
поискала вписване в Служба по вписванията – гр. Сливен на Искова молба с вх.
№9863/20.10.2021г., въз основа на която е образувано гр.д. №4800/2021г. по описа на
СлРС. В молбата е описан имота, предмет на исковата молба за делба. Представена е
исковата молба, ведно с приложенията към нея: схема на имота, издадена от СГКК –
Сливен, удостоверение за наследници; договор за придобиване на имота и
пълномощно на адв. Н.. Платена е държавна такса в размер на 10лв., като е
представена вносната бележка.
С обжалваното Определение №5/15.11.2021г., съдията по вписвания при СлРС е
отказал вписване на исковата молба, като е приел, че не са представени данъчни
оценки на имотите, посочени в исковата молба, което правило невъзможно
определянето на таксата за вписване.
Определението не е връчено на молителката.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок /съдът приема, че същият е
спазен, тъй като към момента на подаване на жалбата определението не е връчено на
молителката/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Поисканото вписване на искова молба за съдебна делба на недвижими имоти е
измежду обстоятелствата, подлежащи на вписване в имотния регистър, съгл.
разпоредбата на чл.11 б.“в“ от ПВп, вр. с чл.114, б.“в“, вр. чл.112, б.“з“ от ЗС.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от
Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря
на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника
за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тази насока за задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГТК на ВКС в т.6 и т.7. В
мотивите на тълкувателното решение са доразвити хипотезите, в които съдията по
вписвания може да откаже вписване на акта – ако не е внесена дължима държавна
такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта по чл.6, ал.3 от ПВп /когато това
е необходимо/ и ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по
чл.264 от ДОПК.
2
Съображението на съдията по вписвания за да постанови обжалвания отказ -
непредставяне на данъчна оценка за имота, посочен в исковата молба, поради което не
можело да се определи таксата за вписване, съдът намира за неправилно и
незаконосъобразно.
По въпроса как се определя държавната такса за вписване на исковата молба за
съдебна делба и необходимо ли е представяне на удостоверение за данъчна оценка, с
оглед определянето на цената на иска е налице категоричната практика на ВКС -
Определение №266/2015г., II г. о. по ч. гр. д. №3726/2015г. и Определение №
256/2014г., III г. о. по гр. д. № 118/2014г., изразяваща се в следното:
Особеното исково производство за съдебна делба има за предмет прекратяване
на съсобственост върху вещи - движими или недвижими, които имат своя парична
стойност и с оглед на това искът несъмнено е оценяем. Съгласно чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира
такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с
решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя
дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на
цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното
производство. В тази насока следва да се изтъкне изрично предвиденото в чл. 341, ал. 1
ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е посочване цена на иска,
за разлика от съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК, където цената на
иска е един от необходимите реквизити. Предвид изложените специфики на
производството по съдебна делба, то при предявяване на молбата за делба пред съда не
се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е необходимо представяне на
удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът
или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лв;
когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху
оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Прилагайки тази
разпоредба с оглед горе изтъкнатите особености на исковата молба за делба, то
вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лв.,
тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с
извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на
съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 от Тарифата е
неприложима за исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на
цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително, а
отложено.
С оглед на установената съдебна практика, настоящият съдебен състав намира,
3
че държавната такса следва да се определи по правилата на чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, върху цената на иска за делба,
но не по-малко от 10 лв. Тъй като цената по иска за делба не се определя върху
данъчната или пазарната оценка на имота, а съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не е необходимо представяне на
удостоверение за материален интерес. Цената на иска ще бъде установена с
извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на
съдебното решение.
Внесената от молителката държавна такса за вписването в размер на 10 лв. е
достатъчна за извършване на исканото действие, поради което отказът на съдията по
вписванията да извърши вписването поради непредставяне на данъчна оценка и
внасяне на държавна такса върху нея, е незаконосъобразен.
Изложеното налага постановения отказ да се отмени и вместо него да се
постанови извършване на вписването.
По отношение на искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в
това производство, следва да се посочи, че същото е охранително и разноските по него
остават за сметка на молителя /чл.541 от ГПК/.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №5 от 15.11.2021г. на съдия по вписванията при
Сливенски районен съд, с което е отказано вписване по искане вх. №7537/15.11.2021г.
по вх. регистър на СлВп – Сливен на искова молба за съдебна делба вх.
№9863/20.10.2021г. по вх. регистър на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по молба с вх.№7537/15.11.2021г. по описа на
Служба по вписванията - гр. Сливен, подадена от М. ИВ. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4