Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
гр.В.Търново, 09.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, пети състав,
в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря М.Р, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№3196 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет
на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди,
че между
страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски №********** за обект с абонатен номер №**********.
В исковата молба се посочва, че ответникът има
неизплатени задължения към ищцовото дружество в посочен размер, който включва
незаплатени фактури за ел.енергия в размер на 156,14в., представляваща главница
по фактури издадени в периода 19.05.2017г-21.08.2017г, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 15,62 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 05.04.2018г, посочени в извлечение от
сметка на ответника по кл.№ ********** към същата дата. Навеждат се твърдения, че
с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело №1098/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което
иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №536 от 20.04.2018г. по частно гражданско
дело №1098/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 12.04.2019г. ответникът не се явява и
не се представлява.
С молба
от 03.04.2019г. пълномощникът на ищцовото дружество "Е-П П" АД гр.В е
направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Н.В.Н., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно
заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна
на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани
последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От
представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира
вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства,
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените
искове, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 156,14 лв.- главница за ел.енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени в периода 19.05.2017г.-21.08.2017г., сумата 15,62лв.-представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 05.04.2018г.
С оглед
основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за установяване
дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК /19.04.2018г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, като има заявена
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да
съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8
от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер
предвиден в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 250 лв.,
като с оглед уважаване на исковата
претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 250 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Н.В.Н., ЕГН: **********,*** дЪЛЖИ на ищеца „Е-П П АД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата 156,14 лв. /сто
петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ - главница за незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода от 19.05.2017г. до 21.08.2017 г. за
обекти с аб. № ******, гр. ********и аб. № ********,
гр. *******, с кл. № ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК /19.04.2018 г./ до изплащане на вземането, сумата 15.62 лв. /петнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за
периода от падежа на всяка една фактура до 05.04.2018
г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №536 от 20.04.2018г.
по частно гр.дело 1098/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН: **********,***
да заплати на „Е-П П” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******** сумата общо 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по частно гр.дело 1098/2018г. по описа на ВТРС и в
настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК
решението не подлежи обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се
приложи по частно гр.дело 1098/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: