Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.***еч , 03.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия , четвърти състав в публично заседание на осемнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря ***като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1169 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, съобрази:
Бързо
производство по реда на чл. 310 , ал.1 т.1 ,предложение второ във връзка с
чл.316 от ГПК:
Обективно съединени искове по
чл.344,ал.1,т.1,2, 3 от КТ:
Постъпила е
искова молба от адв.С.Д.
от ЛАК и пълномощник на А.М.Ц.,*** ЕГН **********,с адрес на призоваване: чрез
адв. С.Д.,***,
против:
***"АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***еч,
ул."***, офис ***, представлявана от Изпълнителния директор ***и петитум:
ДА СЕ
ОТМЕНИ Заповед №29/26.03.2019 год. на
Изпълнителния директор на „***" АД, гр.***еч, с
която, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с А.М.Ц., с ЕГН ********** ***, като неправилна и
незаконосъобразна.
ДА СЕ
ВЪЗСТАНОВИ А.М.Ц., с ЕГН ********** ***,
на заеманата длъжност преди уволнението -ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР, код по
НКПД:21446042.
ДА СЕ
ОСЪДИ „***"АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***еч, ул."***,
офис ***, представлявана от Изпълнителния директор ***да заплати обезщетението
за времето от 25.04.2019 год. до 19.06.2019 год. в размер на 2 100/две хиляди и
сто/ лв., през което А.М.Ц., с ЕГН ********** *** е останала без работа, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното на вземането.
Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ищецът излага
,че със Заповед №29/26.03.2019 год. на Изпълнителния директор на „***" АД,
гр.***еч е прекратен трудовия договор на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата, считано от
25.04.2019 год. Счита , че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна
по следните съображения: С Експертно решение №0952/ 10.04.2018 год. на ТЕЛК
общи заболявания към МБАЛ"***" АД ***еч, на
доверителката й е определена 55% трайно намалена работоспособност и водеща
диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет. Срокът на
определения процент трайно намалена работоспособност е за една година, до
01.04.2019 год. С Експертно решение №0784/03.04.2019 год. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ"***"АД ***еч е дадена
оценка на работоспособността - 50% трайно намалена работоспособност, водеща
диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет и срок на
определения процент трайно намалена работоспособност - три години, до
01.04.2022 год. Работодателят не е изпълнил задълженията си, визирани в
разпоредбата на чл. 333, ал.1 и ал.2 от КТ преди издаване на процесната заповед. Не е поискал и получил предварително
мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, въпреки, че в трудовото
досие на доверителката ми се налични медицински документи, че страда от
заболяване, изрично е посочено в Наредба № 5/1987 г.Неспазването на това
изискване и наличието на заболяване при ищцата, поставящо я под закрилата от
уволнение, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяването
на трудовото правоотношение, без да се разглежда спора по същество. В този
смисъл е и решение № 521/9.01.2012 г. по Г.д. № 208/2011 г. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, в което ясно е посочена процедурата, по която се
изпълнява правилото на чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ. Практическото осъществяване на
закрилата при уволнение включва предвидени в нормативния акт задължения на
работодателя и на работника, който е определен за уволнение.Съгласно чл. 1, ал.
2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях имат особена закрила съобразно чл. 333, ал.1 от КТ,
задължение на работодателя е преди всичко да събере информация от работниците,
които са определени за уволнение, страдат ли от съответните болести, посочени в
чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Работниците, които страдат от заболяване по
наредбата, са длъжни при поискване да представят на работодателя медицински
документи за заболяването си. След събирането на документите и вземане мнението
на ТЕЛК работодателят е длъжен да отправи до Инспекцията по труда писмено
искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор с определения за
уволнение работник, страдащ от болест по чл. 1, ал. 1 от наредбата.Освен, че не
е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда, работодателят не е
изискал и от ищцата сведения за нейното здравос***но
състояние.Правното значение на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ е определена в чл. 344, ал. 3 КТ. Правните последици от липсата на предврително разрешение е признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът
да разглежда трудовия спор по същество.Без значение за настъпването на
последиците по ал. 3 са причините, поради които работодателят не е поискал
разрешение за уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е
извършил уволнението, като съзнателно не е поискал разрешение или след като го
е поискал, но не е дочакал получаването на разрешението, както и в случаите,
когато работодателят не е знаел, че съответния работник или служител се ползва
от закрилата по чл. 333 КТ. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 853/17.12.2010 г. по Г.д. №
767/2010 г., решение № 44/10.02.2014 г. по Г.д. № 4497/2013 г., решение №
156/06.06.2012 г. по Г.д. № 1845/2010 г. на IV г.о. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, закрилата по чл. 333, ал.1, т.З КТ има обективен характер и
важи винаги, когато работникът или служителят страда от заболяване по Наредба №
5/1987 г. за болестите, при които работниците имат особена закрила, като
задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителна
закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да
уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да
уведомява работодателя си предварително за наличните болести. Обективният
характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие
съществуващо заболяване по посочената наредба. Наличието на заболяване по чл.
1, ал. 1 от Наредба № 5 се установява с решение на ТЕЛК по чл. 4, но медицински
документ по чл. 2 от Наредба № 5 може да бъдат епикриза,
медицинско удостоверение, болничен лист или друг документ, издаден от лечебното
или профилактичното заведение, в което работникът се е лекувал.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника "***" АД гр. ***еч,
ЕИК *** представлявано от изп. директор ***адрес на
управление: гр. ***еч, ул. "***" № 1, ет.
4, по който се взема становище,че предявените искове са допустими. Исковата
молба е подадена преди изтичане на давностните
срокове по чл. 358 от КТ.
Предявеният иск
за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му е основателен и го
признават. Налице е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца - съкращаване на щата. Одобрено е ново щатно разписание. Ищецът страда от
заболяване по Наредба № 5/1987 и в трудовото досие са налични доказателства за
това. Работодателят действително не е изпълнил задължението си по чл. 333 КТ,
което се явява самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Съдът следва
да приложи чл. 344, ал. 3 КТ.Искът за възстановяване на работа, като акцесорен, също се явява основателен. Признават и този иск.
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ се явява неоснователен. За
разлика от исковете по т. 1 и т. 2, доказателствената тежест по иска с
основание чл. 225 КТ е за ищеца. Той следва да докаже фактите от основанието на иска
си. Прави впечатление,
че исковата молба
не съдържа в обстоятелствената си
част факти относно иска по чл. 225 КТ. Предявено е единствено искане, но без да
се сочат никакви факти и обстоятелства, касаещи искането по чл. 225 КТ. В този
смисъл в ИМ е налице единствено петитум, но без
обстоятелствена част. Такава искова молба се явява нередовна и следва да бъде
оставена без движение. Възразяваме срещу претендирания размер на иска за
обезщетение за оставане без работа с основание чл. 225 КТ. Периодът, за който
същият следва да бъде определен, е до датата, до която ищецът действително е
останал без работа. Това обстоятелство следва да се докаже от него. Освен това,
претендираният размер на посочения иск е завишен. От
претенцията на ищеца следва да бъдат приспаднати сумите, които същият е
получавал по реда на КСО - парично обезщетение за безработица.
Изпълнена е процедурата по 312 от ГПК.
В
съдебно заседание ищеца , редовно призован , се явява лично и се представлява от адв. Д. , която
в ход по същество поддържа исковата
молба и моли да да
бъде уважена ведно със законните последици. Депозира допълнителна молба , в която уточнява претендираното
възнаграждение: по иска по чл.344 от КТ – 400,00 лева, за претендираното
в-ее - 740,00
лева.
Ответника,
редовно призован, се представлява в
производството чрез адв. Ст. Т. , който поддържа писмения отговор.
Допуснато е
изменение на иска с определение от 18.09.2019г. - като същия се счита предявен
за времето от 25.04.2019 до 19.06.2019 г., за обезщетение в размер на 2149,00
лв. /брутно трудово възнаграждение/, вместо за сумата 2100,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането
От събраните по
делото писмени доказателства заключението на вещото лице, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за установено следното:
С трудов
договор №1070/03.04.2017г., на осн. чл.67, ал.1 ,т.1
във вр. с чл.70 от КТ, Ц. е назначена на длъжност
„ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР", като работното й място било определено с чл. 6 от
трудовия договор *** АД – с. ***, при 8 часов работен ден, ОТВ – 1000,00 лева.
С ЕР
№0952/10.04.2018г. е освидетелствана с 55% трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза : неинсулинозависим захарен диабети
срок на определената работоспособност за 1 година – 01.04.2019г.
С ЕР №0784 от
049/03.04.2019 год., издадено ТЕЛК към МБАЛ „***"АД, гр.***еч;
Със Заповед
№29/26.03.2019 год. на Изпълнителния директор на „***" АД е прекратен трудовия
договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата,
считано от 25.04.2019 год.
Ответникът признава
първите два иска и моли за приложение на чл.344, ал.3 от ГПК.
Съдът счита ,че
съгласно чл.333 от КТ в сочената хипотеза за прекратяването на ТПО –
съкращаване на щата , работодателя може да уволни само с предварително
разрешение от ИТ , работник / служител ,
който страда от болест съгласно Наредба на МЗ . В случая НАРЕДБА № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда , лице което страда от захарна
болест – чл.1 , т.6 . като Предприятието събира предварителна информация от
работниците , определени за уволнение , страдат ли от болестите , посочени в
ал.1. В случая няма доказателства да е събрана такава и да е спазена
разпоредбата на чл. 333, ал.1 ,т.3 от КТ
, а същата е следвало да бъде изпълнена с оглед наличността на заболяване ,
включено в Наредбата и изискващо специални закрила при уволнение, поради което
на осн. чл.344, ал.3 от КТ следва да се отмени
заповедта само на това основание без да се разглежда трудовия спор по същество.
Следва да се
уважи и акцесорния иск за възстановяване на заеманата
длъжност преди уволнението.
По иска по
чл.344,ал.1 , т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ , съдът съобрази ,че след
прекратяването на трудовото й правоотношение на 25.04.2019 г. ищцата е постъпила на работа на 22.07.2019г. в ОБЩИНА
– ***ЕЧ, т.е съдът приема ,че през процесните два
месеца същата не е работила по трудово правоотношение, поради което следва
ответника да й изплати обезщетение за времето през което е останала без работа
поради незакоността на уволнението и съгласно
заключението на в.л. следва да й се определи размер на обезщетението – 2149,00
лева , брутно , преди начисляването на ДОД 10%.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са
в размер на 400,00 лв. + 380,43 лева или общо 780,43 лева. Признанието на двата
неоценяеми искове , съдът съобразява , но счита , че
в случая не е приложим чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като с поведението си е дал
повод за завеждане на иска.
Ответникът
дължи заплащане и на съответните ДТ за производството, които са в общ размер на
60,00 лв. ( по 30. 00 лв. за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ , а по т.3 – 85,96 лева както и
в-е за в.л. в размер на 70,00 лева .
Или следва да
се уважат искове за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна и за
възстановяване на длъжността преди уволнението с оглед акцесорния
му характер както й и се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2149,00
лева за процесния период.
Водим от
гореизложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, уволнението , извършено
по Заповед №29/26.03.2019 год. на Изпълнителния директор на
„***" АД, гр. ***еч, с която, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с А.М.Ц., с ЕГН **********
***, и
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №29/26.03.2019
год. на Изпълнителния директор на „***" АД, гр. ***еч
като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.М.Ц., с
ЕГН ********** ***, на заеманата длъжност преди уволнението - ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР,
код по НКПД:21446042, в „***" АД, гр. ***еч с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***еч,
ул."***, офис ***, представлявана от Изпълнителния директор ***, считано от датата на явяването й да я заеме,
но не по-късно от двуседмичен срок от съобщението за възстановяването й.
ОСЪЖДА „***" АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***еч,
ул."***, офис ***, представлявана от Изпълнителния директор ***, да
заплати на А.М.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата 2149,00 лева - обезщетението
за времето от 25.04.2019 год. до 19.06.2019 год. на осн.
чл.344,ал.1 ,т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, за оставането й без работа, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019г.
, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***"
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***еч, ул."***, офис ***, представлявана от
Изпълнителния директор ***, да заплати
по сметка на РС – ***ЕЧ, сумата от 60,00
лева - държавни такси върху уважените от съда неоценяеми искове
по чл.344, ал.1 , т.1 и т.2 от КТ във вр. с
чл.3 от Тарифа по ГПК и сумата 85,96 лева - д.т. върху оценяемия
иск или общо 145,96 лева както и
сумата 70,00 лева – в-е за в.л.
ОСЪЖДА „***" АД – гр. ***еч, с горните дани,да заплати на А.М.Ц., с горните данни, сумата 780,43 лева - разноски по делото пред
настоящата инстанция – адв.в-е
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от посочената дата на обявяване на решението
– 03.10.2019г.
Копие да се връчи на страните за информация.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: