Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 166
гр. Сливен, 17. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на единадесети ноември,
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 153 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.В.Б., подадена
против Решение № 89 от 30.07.2020 г., постановено по АНД № 148 / 2020 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 20-0306-000318 от 18.03.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР
Сливен, РУ Нова Загора, с което на Х.В.Б., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10
лева.
В жалбата касационният жалбоподател моли обжалваното съдебно решение и наказателното
постановление да бъдат отменени, поради недоказаност по категоричен начин на
извършеното нарушение и неправилно приложение на закона. Излага съображения, че
съдът е приел, че техническото средство е изправно, без да е изследвал всички изисквания
за точно и безусловно посочване на скоростта. Позовава се на чл. 756, ал. 1 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Счита, че за използваното техническо средство няма приложен протокол за последващ технически преглед.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР - Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посочените в
НП административни нарушения; изложил е съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че наложените на
жалбоподателя наказания са справедливи и законосъобразни.
Районният съд правилно е потвърдил процесното НП като
законосъобразно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 14.12.2019 г. в 09:55 часа, в с. Каменово, община Нова Загора, на път ІІ-66,
км 20+800, в посока за гр. Нова Загора, жалбоподателят, при разрешена
максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявал лек автомобил с Рег.
№ ………., собственост на „В. Б.“ ЕООД, с измерена скорост 111 км/ч и наказуема
такава – 108 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), установена с мобилна
система ТFR1-М № 547 и клип № 4124. За констатираното нарушение, на
жалбоподателя е съставен АУАН от 17.02.2020 г., който му е връчен на 09.03.2020
г. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил виновно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, както и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е представил
контролен талон към СУМПС. Към преписката са приложени и: Декларация от
представляващия търговското дружество, собственик на автомобила, с данни за
лицето, извършило нарушението; Протокол за извършено обучение на служители на
МВР, работещи с мобилните камери за контрол на пътното движение ТFR1-М; Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол ТFR1-М от 17.10.2019 г.; Справка за нарушител – водач. Въз основа
на съставения АУАН, на 18.03.2020 г. е издадено процесното НП.
С оглед събраните по делото доказателства, Районният
съд правилно е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно с процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената
максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя
пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената
максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган с налагане на
наказания в предвидения от закона размер.
Законосъобразно е приложена и
административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
в която е предвидено налагане на наказание– глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – на водач, който не носи контролен
талон към СУМПС.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения 17.02.2020 г. АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с
констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел процесното НП за
законосъобразно.
Не се споделят твърденията на жалбоподателя за
неизправност на използваното техническо средство. Видно от съдържащия се в
административно-наказателната преписка Протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол ТFR1-М от 17.10.2019 г., процесната мобилна система за
видеоконтрол съответства на одобрения тип.
Извършеното от жалбоподателя позоваване на чл. 756,
ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, не променя извода за доказаност на административното нарушение. В
цитираната разпоредба е предвидено, че радарният скоростомер
трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който МПС пресичат радарния лъч
(ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с
практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на
пресичане под 10 °). С оглед представените по делото доказателства за извършена
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и за извършено
обучение на служителя, работещ с мобилната камера за контрол, и при липса на
доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, настоящата инстанция
приема, че превишението на скоростта е установено законосъобразно.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89 от 30.07.2020 г.,
постановено по АНД № 148 / 2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Х.В.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: