№ 1344
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Т. Д. срещу „Файненшъл България“ ЕООД
Ищецът твърди, че на 06.11.2019 г. сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор
за предоставяне на паричен заем в размер на 750 лв., при ГПР 49% и ГЛП 40%. Съгласно чл.
4 от договора за заем същият следвало да бъде обезпечен с гарант. На същата дата между
ищеца и ответника било сключено съглашение, именувано като „договор за поръчителство“
№ 3675558, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поел задължение да обезпечи
пред кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнението на договора за паричен
заем, срещу което ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение в размер на 231,96 лв. Посочената сума била разсрочена и платима заедно с
месечната вноска на договора за кредит към заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“, като
последният бил изрично овластен да приеме плащането, след което да превежда сумите на
поръчителя. Твърди, че в периода от 06.11.2019 г. до 24.01.2020 г. е погасил изцяло
задълженията си към двете дружества в общ размер на 1093,72 лв.
Изложени са подробни съображения за нищожност на договора поради липса на
основание с оглед липсата на насрещна услуга за потребителя, сключването му в
противоречие с чл. 138 ЗЗД – между длъжник и поръчител, вместо страна по договора да е
кредиторът. Оспорва действителността на договора с твърдение за противоречието му с
добрите нрави и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са съображения за
недействителност на основното съглашение с кредитора, както и клаузата от договора за
заем, предвиждаща предоставянето на обезпечение.
1
При изложените съображения моли да бъде прогласена недействителността на
договора с ответника и ответникът да бъде осъден да заплати недължимо платените по него
суми в размер на 299,09 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба,
съобразно допуснатото в с.з. изменение на иска. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Поддържа, че договорът е сключен за изпълнение на задължението на заемателя за
обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем и в този смисъл е налице
основание по см. на чл. 26 ЗЗД. Намира, че насрещните престации не са явно
нееквивалентни, доколкото ответникът поема задължението да отговаря солидарно с цялото
си имущество за задълженията на заемателя. Изразява становище за неотносимост на
доводите относно действителността на договора за кредит, по който ответникът не е страна.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове –
отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за поръчителство № 3675558/06.11.2019 г., поради
противоречие със закона, с добрите нрави, заобикаляне на закона и липса на основание,
както и с осъдителен иск, заявен като частичен, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за връщане на сума, заплатена при начална липса на основание.
Между страните не се спори, а от представения Договор № 3675558/06.11.2019 г.,
сключен между Л. Д. като потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител –
чрез служител Ш. К. К., се установява, че потребителят е възложил, а поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на
който да отговаря солидарно с Л. Д. като заемополучател по договор за кредит № 3675558. С
чл. 3 от Договора за поръчителство страните са уговорили възнаграждение за поръчителя в
размер на 299,09 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 27,19 лв.,
дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по
начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ е
овластен да приема вместо поръчителя задължението за плащане на възнаграждение.
Видно от копието на Договор за паричен заем № 3675558/06.11.2019 г., на същата
дата „Изи Асет Мениджмънт“ като кредитодател – чрез служител Ш. К. К., и Л. Д. като
кредитополучател са сключили договор за заем, по силата на който на заемополучателя е
отпусната сумата 750 лв., която следва да се върне на 11 равни вноски – на всеки две
седмици, по 73,81 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема 35%, лихвен процент
на ден 0,10% и ГПР 40,53%. С договора се рефинансира друго задължение на Л. Д. към
кредитора – изискуеми задължения по друг паричен заем в размер на 396,58 лв., а остатъкът
от заемната сума му е предадена в брой, видно от удостоверяването в чл. 3, ал. 2 от
Договора. С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора – алтернативно: 1/ две физически лица –
поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер
заемателя или 3/ одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. Не се представя погасителен план към договора, нито стандартен
2
европейски формуляр.
Видно от представеното извлечение, по договора за поръчителство е заплатено
възнаграждение в общ размер на 299,09 лева. Соченото обстоятелство се установява и от
приетата и кредитирана от съда като компетентно изготвена ССчЕ. Последната е изяснила,
че ако към ГПР по договора за заем се вземе предвид и възнаграждението за предоставяне
на поръчителство, ГПР би възлизал на 936,26%.
При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Договор за поръчителство, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ и ответника „Файненшъл България“ не се представя,
поради което на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема недоказания факт за неосъществил се.
В конкретния случай договорите за кредит и поръчителство са сключени чрез едно и
също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи
асет мениджмънт“ АД. Същевременно от извършена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител –
„Файненшъл България" ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор на ответницата.
Обсъдената съвкупност от обстоятелства води до извод, че се касае за „скрито“
възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем. Този извод се подкрепя и от
факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Изи
Асет Мениджмънт" АД и е платимо също на последния. В този смисъл, от съвкупната
преценка на тези данни, чрез сключването на договора за поръчителство се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК, като се преследва забранена от закона цел –
неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Насочването към учредяване на обезпечение от свързано
дружество финансов-гарант, което не събира възнаграждението си предварително, а го
добавя към погасителната вноска към заема, води до извода, че възнаграждението за
поръчителя съставлява разход, пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на
кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по
кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар недобросъвестно да не е бил отразен
като такъв в ГПР по договора за кредит.
Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство,
респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ето защо съдът счита, че в процесния случай договорът за поръчителство е сключен
при заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е основание същият да
бъде прогласен за нищожен и установителният иск да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД.
С оглед уважаване на иска за недействителност на договора за поръчителство, всичко
платено по него се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл. 34 ЗЗД.
От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 299,09 лева е напуснала
патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, видно от
приложеното извлечение от ответника – л. 29, което съдът приема като съдебно признание
3
на неизгоден за страната факт. Ответникът не доказа наличието на правно основание /годен
юридически факт/ за задържане на сумата, респ., че е заплатил същата на ищеца.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че процесната сума е излязла от
правната му сфера и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, както и при липса
на проведено насрещно доказване от ответната страна имущественото разместване да е
осъществено на годно правно основание, искът за присъждане на платената в полза на
ответника сума от 299,09 лева е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса и счетоводна експертиза. В полза на процесуалния представител
на ищеца, осъществявал безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение. Основателно е релевираното от
ответника за прекомерност на поискания адвокатски хонорар – 960 лв. с вкл. ДДС за
защитата по двата обективно съедини иска. Предвид материалния интерес, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде редуцирано до
720 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от Л. Т. Д., ЕГН ********** с
настоящ адрес с. Д., чрез адв. Д. М. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д. чрез ст.юк М. К., на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК Договор № 3675558/06.11.2019 г. , сключен между Л. Т. Д. като
потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Л. Т. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 299,09 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор № 3675558/06.11.2019 г. за
поръчителство, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 15.04.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Л. Т. Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 252,40 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М.
М., л. № *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 720,00 лева –
възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство на Л. Т. Д. пред Районен
съд Перник по гр.д. № 2119/2022 г. на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5