Р Е Ш Е Н И Е
№………./07.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 472 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
10814/12.02.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника юриск. Н.И.,
срещу решение № 303 от 25.01.2018г., постановено по гр.дело № 2054/2018г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Й.Г.Й. ЕГН**********
*** иск с правно основание чл.422 от ГПК за дължимост на разликата над 804,69
лв. до претендираните 905 лв. и за времето от 26.05.2017г. до 7.06.2017г.
начислена за обект находящ се в гр.Игнатиево, ул.“Добруджа“ №9 по клиентски
№********** и абонатен №********** за ползвана ел.енергия, както и за разликата
над 31,30лв. до претендираните 40,27 лв., представляваща лихва за забава върху
отхвърлената главница.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че задълженията след
25.05.2017г. не се дължат от въззиваемия, тъй като имотът е продаден на трети
лица. Счита, че страните продължават да бъдат в договорни отношенията, докато
страната не уведоми другата страна за настъпилата промяна в собствеността, като
се позовава на чл.17, т.3 от ОУДПЕЕ. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло предявения установителен иск. Претендира присъждане на направените
съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за изцяло правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Енерго-про
продажби“ АД срещу Й.Г.Й. за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца за сумата от 945,27лв., представляваща
сбор от неизплатени задължение за ползвана електроенергия в общ размер на 905лв. по издадени фактури и такса възстановяване в периода 11.04.2017г.-09.06.2017г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 40,27лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от съответния падеж
до 10.11.2017г.
Ищецът твърди, че срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18461/2017г. по описа на РС Варна. Ищецът твърди, че ответникът е
негов клиент с клиентски №**********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен с абонатен №**********, гр.Игнатиево,
ул.Добруджа“ 9. Твърди, че към момента на
подаване на заявлението в съда, ответникът има неизплатени задължения за консумирана ел.енергия по издадени фактури и такса възстановяване в периода 11.04.2017г.-09.06.2017г., както и мораторна
лихва върху главницата
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че е станал собственик на процесния
обект на потребление, находящ се в гр.Игнатиево, ул.Добруджа № 9 по силата на
сделка, обективирана в нот.акт №96, нот.д.№81/27.03.2015г., като въпреки
прехвърлянето на собствеността и смяната на партидата за ел.енергия, владението
на имота не му е предадено и той няма никакъв достъп до имота, като реално той
продължава да се ползва от продавача М.М.Я.. Ответникът твърди, че през цялото
това време имота се ползва от продавача, като натрупаните сметки за ел.енергия
са били заплащани от ответника, защото партидата се води на негово име. Твърди,
че сумата която претендира ищеца реално е изразходена от М.М.Я.. Твърди, че
процесния имот е отчужден от него на 25.05.2017г., като в нито един ден от
покупката му на 27.03.2015г. до препродажбата му на 25.05.2017г. той е имал
достъп до него, като поради тази причина е отправил до продавача множество
покани за предаване на владението, както и е подал жалба, по която е било
образувано ДП №1984/2017г. по описа на Първо РПУ –Варна. Оспорва
обстоятелството, че е потребител на ел.енергия по смисъла на Общите условия на
„Е.ОН България Продажби“ АД, тъй като никога не му е било предавано владението
на имота. Сочи също, че задълженията по представените от ищеца фактури за
потребена ел.енергия от 23.02.2017г. до 07.06.2017г. обхващат и период, през
който той не е бил собственик на имота. Възразява, че дължи сумата по фактура
№**********/09.06.2017г. за периода 23.04.2017г.-07.06.2017г. Твърди, че
размерът на претедираната от ищеца сума е произволно определен, без правно
основание и в нарушение на нормите които уреждат предоставянето и потреблението
на ел. енергия. Твърди, че не е възможно през летния период да бъде отчетено
подобно огромно количество ел. енергия. Счита, че потребителите при общи
условия дължат на доставчика-продавач само стойността на доставената потребена
и измерена ел.енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Твърди, че начисленото количество ел.енергия не е доставено и потребено от
ответника и че никога в процесния обект не е имало потребление на такива големи
суми в талкова кратък период. Възразява, че дължи такса за възстановяване на
ел.захранване, тъй като ответното дружество не отчита никакви разходи при
прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било
преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина. Твърди,
че сумата от 19лв. е заплатена два пъти на 16.05.2017г. и 17.05.2017г.
С
обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен частично
и е отхвърлен за разликата над 804,69 лв. до претендираните 905 лв. и за
времето от 26.05.2017г. до 07.06.2017г. начислена за обект находящ се в
гр.Игнатиево, ул.“Добруджа“ №9 по клиентски №********** и абонатен №**********
за ползвана ел.енергия, както и за разликата над 31,30лв. до претендираните
40,27 лв., представляваща лихва за забава върху отхвърлената главница.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените от страните
доказателства се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№18461/2017г. по описа на ВРС, ХХI-ти състав
за сумата от 905 лв., представляващо главница за незаплатена консумирана
електрическа енергия по кл. № ********** за периода от
11.04.2017г.-09.06.2017г. за обект с аб.№ **********, находящ се в
гр.Игнатиево, ул.Добруджа“ 9, ведно със законната лихва в общ размер от 40,27
лв., изчислена по всяка от фактурите за периода на падежа до 10.11.2017г.,
както и сумата от 25лв. заплатена по делото държавна такса и сумата от 50лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е депозирал възражение срещу
заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Представените фактури с №№
**********, ********** и ********** обективират задължения на ответника за
ползвана ел. енергия в общ размер от 905 лв. за периода от 23.02.2017г. до
07.06.2017г. Видно от НА № 182, т.І, н.д. № 135І2017г. на нотариус Марина
Ташева, на 25.05.2017г. ответникът Й.Г.Й. е продал на Иван Иванов Димитров и
Боян Г. Вълчев недвижимия имот, находящ се в гр. Игнатиево.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на предявения
положителен установителен иск е необходимо ищецът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Единственото въззивно оплакване на
въззивника възражение на ответното дружество е относно материалната легитимация
на ищеца, тъй като счита, че страните продължават да бъдат в договорни
отношенията, докато страната не уведоми другата страна за настъпилата промяна в
собствеността, като се позовава на чл.17, т.3 от ОУДПЕЕ. Настоящият съдебен
състав намира оплакването за неоснователно по следните съображения: Съобразно
чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ сделките с ел. енергия се сключват между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти, за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. Пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ дефинира като битов клиент,
този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Цитираните законови разпоредби
обуславят извода, че цената за ползваната ел. енергия се дължи от собственика
на електрифицирания обект, когато няма избран друг доставчик или сключен
договор между ползвател на имота на договорно основание и доставчика на ел.
енергия. При прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник е новият
собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в
правоотношението по регламентираната от закона сделка. Неизпълнението на
задължението на ответника да уведоми ищеца за настъпилата промяна в
собствеността не му придава качеството на страна по продажбеното
правоотношение, а само може да ангажира договорната му отговорност за вреди /в
този смисъл ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС и
решение № 205/28.02.2019г. по гр. д. № 439/2018г. на ВКС, ІІІ г.о., докл.
Геника Михайлова, постановено по чл.290 от ГПК/.
В конкретния
случай не се спори, че на 25.05.2017г. ответникът е прехвърлил правото на
собственост върху недвижимия имот на трети лица, поради което е загубил
качеството на клиент на ищцовото дружество и след тази дата н е дължи заплащане
на доставената в обекта ел. енергия.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции, решение, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и отправеното искане въззивникът
следва да заплати на ада. К. Димов Т. адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., на осн. чл.38, ал.1 от ЗА.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303 от 25.01.2018г.,
постановено по гр.дело № 2054/2018г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав,
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, Варна Таурс – Г срещу Й.Г.Й. ЕГН********** *** иск с
правно основание чл.422 от ГПК за дължимост на разликата над 804,69 лв. до
претендираните 905 лв. и за времето от 26.05.2017г. до 7.06.2017г. начислена за
обект находящ се в ***** по клиентски №********** и абонатен №********** за
ползвана ел.енергия, както и за разликата над 31,30лв. до претендираните 40,27
лв., представляваща лихва за забава върху отхвърлената главница.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, Варна Таурс – Г да заплати
на ада. ****. от ВАК сумата от 300
лв. /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на осн. чл.38, ал.1 от
ЗА.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: