Присъда по дело №713/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 35
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20212100200713
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Съдия:Светлин Ив. Иванов
СъдебниИВАН ЖЕЛКОВ ТОНЧЕВ
заседатели:МАРИЯ АТАНАСОВА
СПАСОВА НИКОЛОВА
СВЕТЛАНА ПЕТКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
и прокурора Иван Георгиев Иванов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Наказателно дело от общ
характер № 20212100200713 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия А. СТ. Я. ЕГН **********, роден на ******* г. в
гр.*****, обл.******, *******, ****** гражданин, с ****** образование,
*******, неработещ, с постоянен адрес: гр.*******, обл.******, ул.“****“ №
**, понастоящем в Затвора – Бургас, осъждан,
за ВИНОВЕН в това, че на 18/19.01.2021 г., в къща, находяща се на ул.
„****“ № ** в гр. *******, обл. *****, използвайки желязна ножица с
дължина 65 см. и метален ключ за автомобилни гуми с Г-образна форма с
дължина 30 см., по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост
умишлено умъртвил Е. С. Я. ЕГН ********** от гр. *******, ул. „****“ № **,
1
общ. *******, обл. *****, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6
предложение второ и трето, вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
„Лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) години.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години да се
изтърпи ефективно, при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК при
изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18
години, времето от 19.01.2021г. до влизане на присъдата в сила, през което
подсъдимият А. С. Я. ЕГН ********** е бил задържан по реда на ЗМВР, с
постановление на прокурора на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, и спрямо него
е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в качеството на
обвиняем и подсъдим по делото, при съотношение 1 ден задържане за 1 ден
„Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК подсъдимия А.
С. Я. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените в
наказателното производство разноски в общ размер от 2 791.28 лева, като:
- заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски в
размер на 1 659.28 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас;
- заплати сторените в съдебното производство деловодни разноски в
размер на 1 132.00 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 вр. чл. 111, ал. 1 от
НПК веществените доказателства - дрехи на лицето А. С. Я., ЕГН:
********** - 1 бр. черно шушляково яке, без надписи, със скъсване в задната
си част; 1 бр. тъмно син, вълнен, плетен пуловер с качулка и три сини
копчета; 1 бр. памучна блуза с дълъг ръкав, сива на цвят с бяло-розов надпис
в предната част; 1 бр. черна, текстилна ръкавица с отрязани пръсти; 1 бр.
черен панталон „тип официален“ с цип и копче; 1 бр. анцуг, синьо-зелен на
цвят; 1 бр. черен клин /тип дамски/ от изкуствена материя; 1 чифт сиви
чорапи, всички запечатани в хартиена торба със стикер ВД № Н 2433, и 1
чифт черни кожени обувки /от изкуствена кожа/ с надпис на подметките „42“
и надпис на езиците „AIERLU“, запечатани в хартиена торба със стикер ВД №
Н 2434, да се върнат на подсъдимия А. С. Я..
2
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 вр. чл. 112, ал. 1 от
НПК веществените доказателства:
Обект 1 - 1 бр. вилица - метална, запечатана в хартиен плик със стикер
ВД № Н 2430; Обект 2 - ПВЦ зелено шише с надпис „Пиринско“, запечатано
в хартиен плик със стикер ВД № Н 2416; Обект 3 - картонена чаша
деформирана, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2415; Обект 4 -
картонена чаша, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2413; Обект 5
- 1 бр. угарка от цигара с бял филтър, запечатана в хартиен плик със стикер
ВД № Н 2410; Обект 6 - 1 бр. угарка от цигара с бял филтър, запечатана в
хартиен плик със стикер ВД № Н 2408; Обект 7 - ПВЦ зелено шише с надпис
„Бургаско“, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2412; Обект 8 - 1
бр. ножица за желязо с обли дръжки, поставен в разпечатан хартиен плик със
стикер ВД № Н 2414; Обект 9 - геобразен метален ключ за гуми, поставен в
разпечатан хартиен плик със стикер ВД № Н 2411; Обект 10 - 1 бр. картонена
чаша, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2409; Обект 11 - празен
пакет от тютюн, запечатан в хартиен плик със стикер ВД № Н 2420; Обект 12
- зелено яке тип „шуба“, запечатан в хартиен плик със стикер ВД № Н 2419;
Обект 13 - калъфка от възглавница, запечатана в хартиен плик със стикер ВД
№ Н 2418; Обект 14 - калъфка от възглавница, запечатана в хартиен плик със
стикер ВД № Н 2417; Обект 15-1 бр. възглавница, запечатана в хартиен плик
със стикер ВД № Н 2421; Обект 16 - 1 бр. възглавница, запечатана в хартиен
плик със стикер ВД № Н 2422; Обект 17 - парче тапет, запечатано в хартиен
плик със стикер ВД № Н 2426; Обект 18 - обтривка от червена течност,
запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2424; Обект 19 - парче
наподобяващо кост, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2423;
Обект 20 - парче плат напоено с червена течност, запечатано в хартиен плик
със стикер ВД № Н 2425; Обект 21 - стъклено шише, зелено, с надпис
„Пещерска“ - 200 мл, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2429;
Обект 22 - 1 бр. метална вилица, запечатана в хартиен плик със стикер ВД №
Н 2428; Обект 23 - метална лъжица, запечатана в хартиен плик със стикер ВД
№ Н 2427; Обект 24 - 1 бр. метална лъжица, запечатана в хартиен плик със
стикер ВД № Е 0216, 1/ 1 чифт черни чорапи; 2/ 1 брой тъмно сини дънки с
емблема «GARCIA JEANS“; 3/ 1 бр. черни слипове с червени черти; 4/ 1 бр.
черна канадка без ръкави и без надписи; 5/ 1 брой черна блуза с надпис
„PALL MALL“; 6/ 1 бр. сива риза с къс ръкав с оранжев надпис „WILD
3
MACHINE“; 7/ 1 брой черна долница на анцуг с надпис под левия джоб „88“,
поставени в черен на цвят, найлонов завързан чувал; 1/ нокти от лявата ръка
на АЛЬ. СТ. ЯНК. - запечатани в хартиено пликче с картонче за ВД № Н 2431
- Обект 1; 2/ нокти от дясната ръка на АЛЬ. СТ. ЯНК. - запечатани в хартиено
пликче с картонче за ВД № Н 2432 - Обект 2; и 5/ 1 бр.стерилен тампон за
тест ДНК запечатан в хартиено пликче с картонче за ВД № Н 2435, ДА СЕ
ОТНЕМАТ в полза на държавата и да БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ от комисия по
реда на ПАС, поради липсата на стойност и възможна употреба.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 35 от 23.11.2021 година,
постановена по НОХД № 713/ 2021година
по описа на Окръжен съд-Бургас


Съдебното производство е образувано по повод внесения в съда от прокурор в
Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който против А. С. Я. ЕГН ********** от
гр. *****, област *****, е повдигнато обвинение за това, че на 18/19.01.2021 г., в къща,
находяща се на ул. „****“ № ** в гр. ******, област *****, използвайки желязна ножица с
дължина 65 см. и метален ключ за автомобилни гуми с Г-образна форма с дължина 30 см.,
по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост умишлено умъртвил Е. С. Я.
ЕГН ********** от гр. ******, ул. „****“ № **, община *****, област **** – престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 предложение второ и трето във връзка с чл.115 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция по смисъла на чл.371 т.1 от НПК, по инициатива на подсъдимия и назначения му
служебен защитник. След надлежно разясняване на естеството и правните последици при
особените правила на съкратеното съдебно следствие, и ограничението по чл.369а от НПК,
подс. Я. и защитникът му адв. Р. изрично изразиха пред съда съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите Н. А. А., Т. И. Д., Г. В. Г., А. Н. С., Н. С. Я., В. Д. А., С. С. И., А. В.
М., Х. С. И., С. С. Я., А. С. Я., А. С. Я., Б. Я. Я., М. Я. С., И. Я. С., В. Я. С., Я. Б. М., както и
на вещите лица Златина Методиева Лекцовска - Бешева, Росица Костандиева, Боряна
Мечкарска и Петя Динева Минчева, като при постановяване на присъдата показанията на
упоменатите свидетели, и експертните заключения на изброените вещи лица се ползват
непосредствено със съдържанието, събрано в досъдебното производство. Така изразеното
съгласие бе одобрено от съда с определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК след проверка и
констатация, че показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, за които се
отнася съгласието на подсъдимия и неговия защитник, действително са събрани в
досъдебното производство при съблюдаване на предвидените в НПК ред и условия.
Доказателствените материали, попадащи в предмета на изразеното от подсъдимия и неговия
защитник съгласие по чл.371 т.1 от НПК, бяха приобщени към доказателствената
съвкупност в съдебното производство чрез прочитането им на основание чл.371 т.1 вр.
чл.372 ал.3 и чл.283 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършено от подсъдимия
престъпление с правна квалификация по чл.116 ал.1 т.6 предложение трето вр. чл.115 от НК,
което счита за съставомерно от обективна и субективна страна, и доказано по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Позовава се на събраните в
досъдебното производство гласни доказателствени източници – свидетелски показания,
приобщени със съгласието на подсъдимия и неговия защитник към материалите от
съдебното следствие, на обясненията на самия подсъдим, дадени пред съда и тези от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитаните им, както и на заключенията от
извършените на досъдебното и съдебното производство експретизи, които според
обвинението еднопосочно и категорично свидетелстват за извършеното престъпление и
неговия автор. Според прокурора причините и подбудите за извършеното престъпление се
коренят в продължителното конфликтно съжителстване на подсъдимия с неговия брат Е. Я.,
като на процесната дата напрежението ескалирало и се стигнало до стореното от
подсъдимия. Поддържа, че деянието е било извършено от Я. с особена жестокост, предвид
използваните от подсъдимия средства – ножица за метал и гаечен ключ, броя и
концентрацията на нанесените от него удари изключително в главата на жертвата, с което
1
очевидно е надхвърлено нужното за постигане на смъртта й. Доказано според прокурора е и
виновното извършване на деянието, при пряк умисъл като форма на умишлена вина,
основания за който извод съзира в използваните за убийството средства, броят и силата на
ударите и насочването им в жизненоважна част на тялото на пострадалия.
Не поддържа обвинението в частта относно квалифициращото обстоятелство по
чл.116 ал.1 т.6 предложение второ от НК – убийството да е осъществено по особено
мъчителен за убития начин. В тази насока излага съображения, базирани на обясненията на
подсъдимия и заключението на съдебномедицинската експертиза, от които според
прокурора не било възможно да се изведе по безспорен и категоричен начин заключение, че
в един по-продължителен времеви отрязък жертвата е усещала какво се случва с нея,
изпитвала е силни болки и е осъзнавала предстоящата си насилствена смърт.
Предлага подс.А.Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предложение трето вр. чл. 115 от НК, като му
бъде определно наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината
и отговорността обстоятелства – „Лишаване от свобода“ за срок от около 16 години, което
по мнение на прокурора съответства на интензитета и обществената опасност на деянието и
на личността на дееца, и би постигнало визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.
Предлага наказанието да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, и при
изпълнението му да се приспадне времето, през което Я. е бил с мярка занеотклонение
„Задържане под стража“ като обвиняем и подсъдим по делото, считано от 19.01.2021г.
Счита, че веществените доказателства – дрехи и обувки, принадлежащи на подсъдимия,
следва да му бъдат върнати, а останалите следва да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият А.Я. участва лично в съдебното производство, защитата му се провежда
от назначения му в досъдебното производство служебен защитник-адвокат.
Подсъдимият и защитникът му по същество не отричат факта на извършеното
престъпление, в обясненията си Я. еднозначно признава, че е негов автор, и потвърждава
посочените от прокурора средства за причиняване смъртта на жертвата. Представената от
защитника теза е изградена преобладаващо върху твърдението, че в основата на
престъплението лежат поведението и действията на пострадалия Е. Я., който процесната
вечер за пореден път искал да прогони брат си А.Я. от съвместно обитаваната от двамата
къща. Въвеждат се съображения, че в нощта преди деянието, в състояние на алкохолно
опиянение пострадалият събрал вещите на брат си в сак, употребил срещу подсъдимия
насилие, изразено в удари с юмруци в тилната част на главата, и го заплашил с
неприятности, ако до следващата сутрин не напусне къщата. Присъединява се към
становището на прокурора, че след агресивното поведение на жертвата, подс. Я. решил да се
саморазправи с него, като за целта изчакал брат си да заспи и с множество удари в главата,
нанесени с желязна ножица за метал и Г-образен гаечен ключ, го лишил от живот,
причинявайки му тежка черепно-мозъчна травма и увреждания на мозъка, несъвместими с
живота. Изразява съгласие с обвинението в частта относно проявената от подсъдимия при
убийството особена жестокост, тъй като всички установени удари по главата на убития са
нанесени с голяма сила и ярост и далеч надхвърлят необходимото за постигане на
съставомерния резултат, както и че престъплението е извършено виновно, при форма на
вината „пряк умисъл“, тъй като подсъдимият съзнавал общественоопасния характер на
деянието, като е предвиждал и искал настъпването на престъпния резултат.
Споделя и позицията на прокурора, че обвинението по чл.116 ал.1 т.6 предложение
второ от НК – убийството да е осъществено по начин, особено мъчителен за убития, не е
доказано по предвидения в закона несъмнен начин. Аргументи за това становище черпи от
събраните доказателства за алкохолната наличност в кръвта на жертвата, липсата на
защитни рани, естеството на използваните за убийството средства, чиято употреба за удари
2
в главата според защитата е довела незабавно до тежка кома, настъпила още след първия
нанесен удар, и липсата на доказателства пострадалият да е бил в съзнание след нанасяне на
първия удар с ножицата за арматура, въз основа на които счита обвинението в тази му част
за недоказано по категоричен и несъмнен начин.
Не взема отношение по размера на следващото на подсъдимия наказание, но пледира
при неговата индивидуализация съдът да вземе предвид дългогодишните конфликтни
отношения на Я. с брат му, фактът, че последният непрекъснато издевателствал на
подсъдимия, и в конкретния случай отново направил опит да го изгони от дома му в зимния
период, с перспектива подсъдимият да се превърне в бедомник и клошар. Наред с това
излага съображения за безупречно и подпомагащо разследването поведение на подсъдимия
склед деянието, с позоваване на факта, че Я. доброволно и лично се явил в полицейското
управление с признание за извършеното престъпление, дал подробни обяснения и още на
досъдебното производство признал вината си, като демонстрирал самокритично отношение
и съжаление за стореното. Заявява, че надлежното по вид наказание на подсъдимия следва
да се определи по първата алтернатива, предвидена в чл.116 ал.1 от НК – „Лишаване от
свобода“, като предоставя на съда да го отмери, и предлага от срока на наказанието да се
приспадне търпяната от подсъдимия до момента мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Солидаризира се със становището на прокурора по разноските и веществените
доказателства.
Подс. А.Я. разбира обвинението, дава подробни обяснения по него, изцяло се
съгласява с доводите, изтъкнати от защитника му в защитната реч. В последната си дума
отново се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, моли съдът да прояви милост
към него.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата и доказателствените
средства, събрани и проверени в съдебното следствие, както и тези, събрани в досъдебното
производство, по отношение на които подс. А.Я. и неговия защитник изразиха съгласие по
чл.371 т.1 от НПК, одобрено с определение по чл.372 ал.3 от НПК, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК, съдът достигна до заключение за установеност на
следващата по-долу фактическа обстановка:
Подсъдимият А. С. Я. ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр.**** и живее в
гр.******, ул. „****“ № **, област *****. Той е *****, ***** гражданин, с ******
образование, ******, ******, *******, понастоящем с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в Затвора-Бургас.
Убитият Е. С. Я. е брат на подс. А.Я.. Техни братя са още свидетелите С.Я., Н.Я.,
А.Я., А.Я. и Я. Я. (починал на 22.02.2020г.), а тяхна сестра е свид. С.И..
Към инкриминираната дата подсъдимият и брат му Е. Я. обитавали заедно
едноетажна къща, находяща се в гр. *******, ул. „***“ № **, област *****. Къщата се
състояла от една стая, в която били разположени две легла, гардероб, шкаф и маса. В
близост до тази къща живеели множество техни роднини – братя, сестри, братовчеди и
племенници. Сред близките си, а и в квартала подс.А.Я. бил известен с прякора „*****“, а
брат му Е. Я. – с прозвището „*******“.
Подсъдимият и пострадалият Е.Я. нямали постоянна работа и трудови доходи.
Отношенията помежду им не били добри, но особено се влошили след смъртта на майка им
няколко години преди настоящото деяние. Съвместното им съжителство било съпроводено с
чести словесни конфликти, породени от употребата на алкохол и от двамата, размяна на
удари, като се случвало всеки от тях да гони другия навън от къщата.
През деня на 18.01.2021 г. подс. А.Я. обикалял по улиците на гр. ******, като се
3
спирал пред контейнерите да търси метални отпадъци, както и да събира фасове, от които
впоследствие си свивал цигари със закупен от него насипен тютюн.
Около 14.30 – 15.00 часа същия ден свид. Н.Я. с прозвище „****“ - брат на
подсъдимия и на пострадалия, минал през къщата им, но не заварил никого. След това
свидетелят си купил бира и отишъл в дома на сина си А. С., където се бил преместил да
живее временно за няколко дни, тъй като времето било много студено.
Около 15.00 часа същия ден пострадалият Е. Я. се отбил в къщата на сестра си свид.
С.И., находяща се на същия административен адрес – ул. „*****“ № **, за да й помогне с
прибирането на дървата за огрев в салмата. Свид. И. забелязала, че Е. Я. носи бутилка от
0.25 л ракия „Пещерска“, от която вече бил пил, и му направила забележка да спре да пие
алкохол. След като приключили работата, пострадалият се прибрал в обитаваната съвместно
с подсъдимия къща, отстояща на няколко метра от къщата на свид. И..
В неустановен точно час в интервала 16.00 - 18.00 часа същия ден, подс. А.Я.
отишъл в дома на свид. А. С., на ул. „********” № ** в гр. ********, където последният
живеел съвместно със свид. Г. Г., а в този период при тях временно живеел и споменатият
по-горе свид. Н.Я.. Подс. А.Я. прекарал около час и половина-два в дома на свид. С., където
вечерял и заедно с брат си Н.Я. пили ракия, а свид. С. пил бира. Впоследствие подсъдимият
си тръгнал.
Малко след тръгването на подсъдимия, около 20.00 часа същата вечер по улицата
пред дома на свид. А. С. преминал пострадалият Е. Я.. Свидетелите Н.Я. и А. С. го видели
през прозореца и го поканили да влезе вътре и да им гостува, но пострадалият отказал, и
изглеждал много пиян. По тази причина свид. А. С. съпроводил Е. Я. до къщата му,
помогнал му да легне на леглото и го завил с юргана, както бил облечен, тъй като вътре
било много студено, а подс. А.Я. в този момент не бил в къщата. След това свид. С. се
върнал в дома си, където заедно с баща му продължили да пият. Впоследствие свид. Н.Я.
заспал на пода, а свидетелите А. С. и Г. Г. си легнали в леглото и също заспали.
Вероятно около или след 22.00 часа същата вечер, подс. А.Я. се прибрал в дома си и
заварил Е. Я. да спи на леглото си, разположено срещу вратата на стаята, с дрехите и завит с
юрган, обърнат на дясната си страна с лице към стената, и с гръб към входа на помещението.
На моменти Е. Я. се размърдвал и промърморвал под носа си, като личало, че е пиян. В
неустановен с точност момент след 22.00 часа на 18.01.2021г. до около 07.00 часа на
19.01.2022г., подс. А.Я. решил да убие брат си Е.. За целта подсъдимият избрал да ползва
принадлежащата на брат му метална ножица за рязане на арматура с две пластмасови
дръжки и дължина 65 см, опряна на стената до леглото на жертвата. Взел ножицата с две
ръце, известно време размишлявал дали да посегне на брат си, след което се приближил до
леглото му и нанесъл три последователни удара с режещата част на инструмента в областта
на окосмената част на главата му. В резултат от нанесените удари, от главата на пострадалия
потекла кръв, той се размърдал и започнал да издава звуци. Уплашен от реакцията на брат
си и изтичащата от раните му кръв, подсъдимият напуснал къщата и прекарал няколко
минути навън. Междувременно, в опит да се изправи, пострадалият се свлякъл заедно със
завивката от леглото си на пода на стаята, където продължавал да издава звуци и да
извършва движения. В това положение го заварил при връщането си в къщата подсъдимият,
който, виждайки, че брат му е жив, кърви, движи се и издава звуци, взел метален ключ за
автомобилни гуми с Г-образна форма с дължина 30 см., също принадлежащ на жертвата, и с
този предмет му нанесъл още няколко удара в областта на главата. И след тези удари
пострадалият Е. Я. продължавал да издава звуци и да се движи, което накарало подсъдимият
да остави гаечния ключ и отново да вземе арматурната ножица, с която нанесъл на брат си
още удари в главата, след последният от които видял, че от главата и от устата на
пострадалия потекла кръв, той замлъкнал, тялото му се изопнало и останало неподвижно.
Подсъдимият Я. не бил сигурен дали брат му е мъртъв, но го покрил с юргана му, за да не
4
вижда кървавата гледка. След това седнал на своето легло, размишлявал какво да
предприеме. Не посмял да съобщи на брат си Н.Я. или на друг от роднините се за стореното,
тъй като бил сигурен, че те ще го бият, не разполагал с телефон, не съобщил своевременно
на медицинските власти, нито в полицията, неколкократно влизал и излизал от къщата, и
изобщо обмислял възможностите, с които разполага след деянието. В определен момент от
нощта подсъдимият задрямал, след известно време се събудил и установил, че брат му
продължава да лежи неподвижно на пода и не дава признаци на живот.
На разсъмване Я. станал, излязъл и отишъл до разположен в близост до дома му
монетен кафеавтомат, където събрал известен брой фасове. Там го срещнала свид. А. М.,
която дошла до кафемашината да си вземе кафе. Свид. М. услужила на подсъдимия с монети
за кафе, той взел напитката и се прибрал в дома си. Изпил кафето, изпушил една цигара,
прибрал свои вещи в две чанти, и се отправил към сградата на РУ на МВР-******. Докато се
придвижвал, подсъдимият бил забелязан от свид. А.С., негов дългогодишен познат от
махалата, който по това време изхвърлял пепел в контейнера пред къщата си. Подсъдимият
се спрял при свид. С. и му поискал цигари и пари за кафе. Свидетелят не разполагал с пари,
но му дал 4 цигари, а подсъдимият му съобщил, че е убил брат си без повече подробности.
След това Я. продължил пътя си по улицата.
Докато вървял, около 07.10 часа на 19.01.2021г. в близост до полицейското
управление подсъдимият срещнал свид. Х. И., който отивал на работа. До сградата на
управлението имало монетен кафеавтомат и Я. поискал от свид. И. пари за кафе, като
междувременно на въпроса къде отива, съобщил на свидетеля, че отива в затвора, тъй като е
убил брат си. Свид. И. дал на подсъдимият монети за кафе и продължил пътя си.
Около 07.40 часа на 19.01.2021г. свид. Н. А., служител в РУ на МВР-Карнобат,
дошъл на работа и заварил подс. Я. да стои до автомата за кафе пред входа на управлението,
а на земята до него имало две чанти. На въпроса защо е там подс. Я. заявил, че късно
предната вечер е убил брат си Е.Я.. Свид. А. въвел подсъдимия в сградата на управлението,
където в присъствието и на свид. Т. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ-
Карнобат, Я. разказал в подробности случилото се. Я. бил задържан със заповед на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а на адреса, посочен от него, бил изпратен автопатрул на
РУ на МВР-Карнобат за проверка на твърденията му.
Междувременно, свид. Н.Я. се събудил около 06.30 часа на 19.01.2021г. в дома на
сина си, запалил печката и тръгнал да вземе кафе от близкия кафеавтомат, с намерение да
покани и братята си Е. Я. и А.Я. да дойдат в дома на сина му А. С. да пият кафе на топло.
Достигайки до къщата на братята си, свид. Н.Я. заварил вратата затворена, но незаключена,
отворил я и видял, че юрганът на едно от леглата е на пода, масата е отместена встрани, на
пода има разхвърляни вещи, а по килима има петна като от кръв. В стаята не видял никого.
Свид. Н.Я. се притеснил, върнал се в дома на сина си и му разказал какво е видял, след
което, придружен от свидетелите С. и Г., се върнали в къщата на подсъдимия и жертвата.
Там свид. С. видял петна от кръв по възглавниците на леглото на Е. Я. и по намиращия се
на пода юрган, а след като разгърнал завивката, открил пострадалия Е. Я. студен и
неподвижен, с кръв по главата. Свидетелите Я., С. и Г. били шокирани от гледката и веднага
съобщили на свид. С.И. за случилото се, след което свид. В. А. по телефона сигнализирала
на ЕЕН 112.
Пристигналите на място полицейски служители потвърдили заявеното от
подсъдимия А.Я. и запазили местопроизшествието.
При условията на чл.212 ал.2 от НПК, за времето от 09.30 часа до 12.00 часа на
19.01.2021г. бил извършен оглед на местопроизшествието (огледен протокол, препис от него
и фотоалбум на л.62-96 от досъдебното производство), с което действие било образувано и
досъдебното производство. При извършения оглед в къщата, обитавана от подсъдимия и
пострадалия, били открити множество петна от червена течност по юргана, намиращ се на
5
пода в стаята, по двете възглавници, намиращи се на леглото на пострадалия, по тапетите на
стената в съседство с леглото на жертвата, както и по откритите в помещението метална
ножица за арматура и Г- образен гаечен ключ. При огледа бил открит трупът на пострадалия
Е. Я., който лежал на пода на стаята върху дясната си страна с гръб към входната врата на
помещението, с ръце, свити в лактите, лявата ръка прибрана към гърдите, а дясната ръка към
лицето. По двете ръце на трупа били установени петна от засъхнала червеникаво-кафява
течност. Трупът лежал върху юрган, по завивката в областта на на главата и торса на трупа
били открити множество петна от червеникава течност, Около и под носа и челото на трупа
била констатирана засъхнала червеникава теност, а на пода под главата на трупа имало
петно червеникава течност с диаметър 70 см в най-широката му част. При огледа като
веществени доказателства били иззети множество предмети, включително ножицата за
арматура с обли дръжки със стикер ВД № Н 2414 - Обект 8, Г-образен метален ключ за гуми
със стикер ВД № Н 2411 - Обект 9, парче тапет от стената над леглото на пострадалия със
стикер ВД № Н 2426 - Обект 17; стерилна марля с обтривка от червена течност, иззета от
петно червена течност около и под главата на трупа, със стикер ВД № Н 2424 - Обект 18.
Изземването на веществените доказателства с огледния протокол било одобрено с
определение № 4 от 20.01.2021г. по ЧНД № 46/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас
(л.100 от досъдебното производство).
На 19.01.2021г. по реда на чл.158 ал.3 от НПК било извършено освидетелстване на
подс. А.Я. (протокол, препис и фотоалбум на л.102-1114 от досъдебното производство), при
което действие дрехите и обувките на подсъдимия, както и изрезки от нокти от двете му
ръце били иззети като веществени доказателства. Наред с това от подсъдимия били взети
проби от устната му кухина и венозна кръв с цел последващо изследване и ДНК анализ. При
огледа на подсъдимия по тялото и главата му не били установени никакви следи от
увреждания или травми.
На 20.01.2021г. бил извършен оглед на труп (аутопсия - протокол, препис и
фотоалбум на л.115-123 от досъдебното производсво), при който било установено, че по
цялото чело на трупа на Е. Я. се вижда засъхнала кръв, по главата на трупа били открити
общо 7 отделни рани, както следва: на 3 см над дясната вежда разкъсно-контузна рана с
неправилна форма, дължина 5 см и ширина 2 см в средата на раната, с кръвонаседнали
ръбове с тъканни мостчета в краищата, под раната черепът е с фрактура; вляво
среднотеменно друга рана с дължина 5 см и ширина 1 см, с характеристиките на първата; на
1.5 см навън от втората рана, трета рана с дължина 1 см и ширина 0.7 см с кръвонаседнали
стени и ръбове; от втората рана дъговидно и на дясно четвърта рана с дължина 4 см и
ширина 0.6 см с кръвонаседнали стени; на 2.5 см от първата рана, леко косо – пета рана с
дължина 7 см и ширина 1 см. Вдясно тилно още две разкъсно – контузни рани, едната с
дължина 2 см и ширина 1 см, а втората с дължина 1.5 см и ширина 1 см с подкопани долни
ръбове. По черения покрив били установени фрактурни ивици вдясно и теменно, с хлътнали
навътре части от него. Меките черепни покривки под изброените наранявания били
кръвонаседнали, а меките черепни покривки под тях били разкъсани. При отваряне на
черепа било установено, че мозъкът е с тежки контузии двустранно, ясно израдени вдясно, а
основата на черепа е с фрактурни ивици в предна и средна мозъчни ямки. Напречно вдясно е
открито нараняване с неправилен вход, а по предна черепна мозъчна ямка срединно е
установена зееща фрактура под първата от описаните по-горе рани. По трупа не били
открити други травматични наранявания, от коремната кухина били иззети 3 шишенца кръв
за изследване.
Съгласно заключението на извършената на 20.01.2021г. Съдебномедицинска
експертиза на труп № 8/ 2021г., освен описаните по-горе травматични увреждания по
главата, по трупа не били установени други наранявания. Констатирано е наличието на
тежка черепно-мозчна травма, фрактури на черепния покрив и черепната основа,
контузионни огнища на мозъчното вещество, белодробен оток, емфизем на белия дроб,
6
увеличени размери на сърцето, което било отпуснато и късливо, атеросклеротични промени
по интимата на съдовете, и седем разкъсно-контузни рани в областта на главата, идентични
с подробно описаните в горецитирания протокол за оглед на труп (аутопсия). Като
непосредствената причина за смъртта на Е. Я. била идентифицирана тежката черепно-
мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите
структури. Липсват защитни наранявания, като според вещото лице пострадалият най-
вероятно е бил в легнало положение при нанасяне на ударите. Установените по главата на
трупа травми отговарят да са получени от удари с твърди тъпи и ръбести предмети,
възможно е да са в резултат от удари с гаечен ключ и метална ножица за желязо, като
ударите следва да са били нанесени със сила, достатъчна да предизвика установените
наранявания и последвалата от тях смърт на жертвата.
В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на веществени
доказателства (протокол и фотоалбум на л.124-127 от досъдебното производство), по
отношение на иззетите при огледа на местопроизшествието Г- образен гаечен ключ и
метална ножица за арматура. По повърността на извивката на гаечния ключ и надолу към
дръжката му била установена засъхнала червеникава течност с неправилна форма. По
режещата част на ножицата за арматура също били установени петна от засъхната
червеникаво-кофява течност с неправилна форма.
Съгласно заключението на извършената Химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 17 от 22.01.2021г. по описа на Сектор БНТЛ при Од
на МВР-Бургас, в кръвта на подс. А.Я. не е установено съдържание на етилов алкохол
(протокол на л. 133 от досъдебното производство).
В кръвната проба на пострадалия Е. Я. е установена алкохолна концентрация в
размер на 2.20 на хиляда, видно от заключението на Химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 16 от 21.01.2021г. по описа на Сектор БНТЛ при ОД
на МВР-Бургас (протокол на л. 135 от досъдебното производство).
Според заключенията на съдебни химико-токсикологични експертизи с рег.№ И-1442
от 23.02.2021г. и рег.№ И-1443 от 23.02.2021г., двете изготвени от експерти в
Химикотоксикологична лаборатория към Военномедицинска академия – гр.София, в
кръвните проби на подс. А.Я. и на пострадалия Е. Я. не е установено наличие на нароктични
вещества (протоколи на л.137 - 141 от досъдебното производство).
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Биохимична ДНК
експертиза (Протокол № 21/ДНК – 23 от 01.02.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас –
л.143-147 от досъдебното производство). Според заключението на тази експертиза, при
изследването на ножицата за метал и Г-образния ключ за гуми, и тяхното съпоставяне с
ДНК профилите на подсъдимия и пострадалия, извлечени от иззетите от тях проби от
слюнка и кръв, по дръжките на ножицата и по дръжката на ключа е установен един и същ
ДНК профил на смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол в различно отношение.
ДНК профилът на клетъчния материал в основното количество по двата обекта съвпада
напълно с ДНК профила на А. С. Я., т.е. този клетъчен материал произхожда от него, и
следователно основното количество биологичен материал по дръжките на ножицата за
метал и по дръжката на Г-образния ключ за гуми произхожда от А.Я.. Съгласно
заключението, източник на биологичния материал в по-малкото количество по дръжките на
същите инструменти е пострадалият Е. Я.. Петната по работната част на ножицата за метал
и по Г- образен ключ за гуми представляват човешка кръв с един и същ ДНК профил на
лице от мъжки пол, който напълно съвпада с определения от вещото лице ДНК профил на Е.
Я., т.е. следите и по двата инструмента са от кръвта на пострадалия. По изследваните обекти
не било установено присъствие на биологичен материал от трето лице.
В хода на съдебното следствие по отношение на подс. А.Я. бе назначена и извършена
Комплексна психиатрично-психологична експертиза (л.110-123 от съдебното производство),
7
с цел установяване на личните му характерови и психически особености, както и
получаване отговор на въпросите по чл.144 ал.2 т.3 и т.4 от НПК. Съгласно заключението на
тази експертиза, подсъдимият не е посещавал психиатър и не се води на диспансерен отчет
в ЦПЗ-Бургас, не е обременен фамилно с психични заболявания. Роден и израстнал в
дисхармонично семейство с 8 деца, отрано бил принуден да започне работа, учил до 2-ри
клас, успял да завърши 7-ми кас в Затвора-Пазарджик. При клиничното изследване със
стандартизирани тестове и методики Я. бил установен като психомоторно спокоен, охотно
контактен, ориентиран за време, място и собствена личност, съдействащ на експертизата,
критичен към състоянието си, без данни за зависимости, мисловният му процес е правилен
по скорост, структура и съдържание. Изследването на интелектуалните му способности
показало граничен резултат (ИК=67), съчетан с ограничени интереси, неустойчиви трудови
навици и ранна криминализация. Към инкриминираната дата и по време на разглеждане на
делото, подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, както и правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите и ибстоятелствата, интересуващи производството. Демонстрирал добър спомен за
случилото се, включително хронологията на събитията, и бил в състояние добре да го
преразкаже. Липсват фактически основания да се счита, че към 18-19.01.2021г. при
осъществяване на престъплението Я. е действал в състояние на уплаха, смущение или
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго
противоправно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за дееца
или негови близки. При извършване на деянието, подсъдимият се е намирал в относително
стабилно психическо състояние, като агресията към жертва произхожда от ескалирани
емоции със силен негативен заряд, които обаче не са дотигнали интензитета на
физиологичен афект или силно раздразнение. Подсъдимият се е намирал в обикновено
раздразено състояние, което не представлява афект, нито има за резултат краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, ограничаващо вменяемостта. Поведението му е
било адекватно, разумно и подредено, съзнавал е, че нанася сериозни наранявания на брат
си по начин, надхвърлящ простия физически побой или нападение.
Очертаният в експертното заключение личностен профил на подс.А.Я. го
характеризира като демонстративен тип на основата на екзалтиран –циклотимен тип
темперамент, с присъщи за типа лекота при установяване на контаки, склонност към
фантазьорство, притворство, украсяване на собствената личност, висока приспособимост и
емоционална лабилност. При него отсъстват дълбоки чувства, но се отличава с повишен
егоцентризъм, жажда за съчувствие, завишена самооценка, склонност към интригантство и
измама. Личностно-характеровата структура на подсъдимия разкрива редица проблеми в
личностен и социален план и по отношение на ценностната система, с натрупано вътрешно
недоволство, които вещите лица сочат като причина за дисхармонични отношение със
заобикалящия свят, криминални прояви и безотговорност. При изследването е
идентифициран примитивизъм на житейската позиция, насочен към задоволяване на
базисните му потребности. След деянието подсъдимият демонстрирал чувство за вина, но
без да е способен на емпатия и разбиране по отношение на жертвата.

ОБСЪЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СЪВКУПНОСТ
Изложената в горния раздел фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и
съвкупен анализ на следните доказателствени източници:
Гласни доказателства и доказателствени средства – обясненията на подс.А.Я. в
съдебното следствие и от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане на
основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите Н. А. А., Т. И. Д., Г.
В. Г., А. Н. С., Н. С. Я., В.Д.А., С. С. И., А. В. М., Х. С. И., С. С. Я., А. С. Я., А. С. Я., Б. Я.
Я., М. Я. С., И. Я. С., В. Я. С., Я. Б. М., дадени в досъдебното производство, приобщени чрез
8
прочитането им по реда на чл.373 ал.3 вр. чл.283 от НПК, както и депозираните пред съда
показания на свидетелите А.С. и К.М.;
Писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
19.01.2021г. и фотоалбум (л.62-95 от досъдебното производство), надлежно одобрен в
частта относно иззетите като веществени доказателства предмети и проби с определение №4
от 20.01.2021г. по ЧНД № 46/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас (л.100 от досъдебното
производство); протокол за оглед (освидетелстване) на подс.А.Я. от 19.01.2021г. и
фотоалбум (л.102 - 114 от досъдебното производство); протокол за оглед на труп (аутопсия)
и фотоалбум (л.115 - 123 от досъдебното производство); протокол за оглед на веществени
доказателства от 16.02.2021г. и фотоалбум (л.124 – 127 от досъдебното производство);
Писмени доказателства – справка за съдимост на подс. А.Я. (л.13-16 от досъдебното
производство, л.55-58 от съдебното производство); заповед за полицейско задържане на
подс. А.Я. от 19.01.2021г. (л.181 от досъдебното производство), декларации по Закона за
правната помощ и за семейно и материално положение и имотно състояние (л.23,24 от
досъдебното производство); справка от ГДИН-МП-гр.София относно изтърпените от подс.
Я. ефективни наказания „Лишаване от свобода“ (л.18 от досъдебното производство); препис-
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на пострадалия Е. Я. (л.173, 164
от досъдебното производство); определение № 9 от 22.01.2021г. по ЧНД №52/ 2021г. по
описа на Окръжен съд-Бургас за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо подс.Я. (л.26, 27 от досъдебното производство);
Веществени доказателства – подробно описани в пункт 3 от приложението към
обвинителния акт - иззети при огледа на местопроизшествието, от които значение за делото
имат споменатите в изложението метална ножица за рязане на арматура и метален Г-
образен гаечен ключ, вещите и пробите, иззети при освидетелстването на подс. А.Я. и при
огледа на трупа на Е. Я.;
Експертизи – Съдебномедицинска експертиза на труп № 8/ 2021г. от 20.01.2021г.
(л.129-131 от досъдебното производство); Химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 16 от 21.01.2021г. (л. 135 от досъдебното
производство); Химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
17 от 22.01.2021г. (л. 133 от досъдебното производство); Съдебна химико-токсикологична
експертиза рег.№ И-1442 от 23.02.2021г. (л.137,138 от досъдебното производство); Съдебна
химико-токсикологична експертиза рег.№ 1443 от 23.02.2021г. (л.140, 141 от досъдебното
производство); Протокол № 21/ДНК – 23 от 01.02.2021 г. за извършена Биохимична ДНК
експертиза (л.143-147 от досъдебното производство); Комплексна психиатрично-
психологична експертиза (л.110-123 от съдебното производство).
С постановление на разследващия полицай от 19.01.2021г., предявено на същата дата
в присъствието на защитник, подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 от НК, което от гледна точка на фактическо
описание на деянието и правна квалификация е идентично с обвинението, повдигнато на
подс. А.Я. с обвинителния акт.

I. Гласни доказателства и доказателствени средства
Изследваното по делото деяние е осъществено в отсъствието на очевидци, предвид
което съдът условно раздели свидетелските показания в две групи според съдържанието и
връзката им с фактите, релевантни за повдигнатото срещу подс. Я. обвинение.
Първата условна група включва показанията на свидетелите С.И., Я. М., Н.Я., А. С., Г.
Г., А. М., А.С., Х. И., Н. А. и Т. Д., които са се срещали с подсъдимия и пострадалия преди
деянието следобяд и надвечер на 18.01.2021г., и съответно рано сутринта на 19.01.2021г. -
9
след деянието, и следователно са могли да възприемат факти и обстоятелства от значение за
престъплението немного преди и след неговото осъществяване. Показанията от тази група
съдът съдът допълнително диференцира на две подгрупи в зависимост от това, дали
свидетелските показания касаят възприятия преди, или след деянието.
Едната подгрупа на първата група свидетели включва тези от тях, чиито възприятия
предхождат деянието. От показанията на свидетелите С.И., Я. М., Н.Я., А. С. и Г. Г. се
установява, че свид. Н.Я. е посетил обитаваната от подсъдимия и пострадалия къща в ранния
следобяд – около 14.30-15.00 часа на 18.01.201г., но не открил никого от тях, след което си
купил алкохол и се прибрал в дома на сина си А. С.. Приблизително по същото време, около
15.00 часа, пострадалият Е. Я. се отбил в дома на сестра си свид. С.И., на която помогнал да
прибере дървата за огрев в салмата, а последната, виждайки, че той носи със себе шише
ракия, му направила забележка да спре да пие, след което пострадалият се прибрал в дома
си. По това време в дома на свид. И. се намирала и свид. Я. М. (дъщеря на Я. Я. - брат на
подсъдимия и жертвата, починал през 2020г.), в чието присъствие пострадалият оставил
сума от 5 лева да се почерпят, тъй като на следващия ден имал рожден ден – факт,
безспорно установяващ се от приложеното на л.174 от досъдебното производство
удостоверение за наследници. Около 16.30 – 17.00 часа подс. А.Я. дошъл в дома на свид.
А.С., където се хранил и заедно със брат си Н.Я. пили ракия. След около час и половина –
два часа подсъдимият напуснал дома на свид. С.. Малко по-късно, около 20.00 часа
свидетелите Н.Я. и А.С. видели по улицата да минава пострадалият Е. Я., който се
придвижвал трудно и изглеждал видимо пиян. Пострадалият отказал поканата да гостива в
дома на свид. С., а последният по собствена инициатива съпроводил пострадалия Е. Я. до
дома му и му помогнал да си легне направо с дрехите, завил го с юрган, след което се
прибрал. По това време подсъдимият не бил в съвместно обитаваната къща. На следващата
сутрин свид. И. станала около 05.00 часа и очаквала брат си Е. да дойде в дома й да пият
кафе, както правел всяка сутрин. Свид. Н.Я. се събудил около 06.30 часа, запалил печката, а
свид. А. С. му дал пари за кафе и му заръчал да покани и двамата му чичовци А.Я. и Е. Я. да
им гостуват и пият кафе на топло. Свид. Н.Я. се отбил до къщата на подсъдимия и
пострадалия, влязъл, не видял никого, но забелязал, че юрганът на едното легло е на пода,
масата е отместена встрани, и по килима има петна като от кръв, за което веднага съобщил
на сина си А.. Тримата - свидетелите Н.Я., А. С. и Г.Г., отишли до дома на пострадалия, там
свид. С. отгърнал намиращия се на пода юрган и видял завитото с него тяло на жертвата с
изобилие от кръв по главата, след което съобщили за това на свид. И., а живущата в
непосредствена близост свид. В. А. подала сигнал за находката на ЕЕН 112 от своя телефон.
Самостоятелният и съвкупен анализ на показанията на тази подгрупа свидетели
мотивира съда да счита, че те са добросъвестно дадени, непредубедени, обективни, детайлни
и точни, и поради това в огромната си част достоверни и годни да послужат при извеждане
на фактическата обстановка, интересуваща делото. Съдът констатира определени
противоречия, отнасящи се главно до това, дали свидетелите Н.Я., А. С. и Г. Г. са видели
пострадалия Е.Я. да преминава по улицата преди, по време, или след края на посещението
на подс. А.Я. в дома на свид. С.. Свид. Г. изразява несигурност относно това обстоятелство,
като заявява, че може да е видяла пострадалия преди посещението на подсъдимия, но не си
спомня. Свид. Н.Я. сочи, че когато брат му Е. е минавал по уличата, подсъдимият все още не
бил дошъл в дома на свид. С., но също не е напълно категоричен. Свид. С. еднозначно и
категорично сочи, че е видял чичо си Е. да минава по улицата пред дома му около 20.00 часа
на 18.01.2021г., и това се е случило, след като чичо му А. вече си бил тръгнал. При оценката
на изложените противоречиви твърдения съдът взе предвид несигурността в показанията на
свидетелите Г. Г.и Н.Я., фактът, че свид. Г.не познава часовника и не е в състояние да
посочи дори ориентировъчно времето на своите възприятия, обстоятелството, че след като
пил бира, свид. Н.Я. пил и ракия заедно с подс. А.Я., и се напил до степен, че заспал направо
10
на пода, докато същата вечер свид. С. пил само бира и убедено твърди, че подсъдимият вече
си бил тръгнал, когато пред къщата му преминал пострадалият Е. Я., който изглеждал много
пиян, и това подтикнало свид. С. да го съпроводи до дома му, да му помогне да си легне на
леглото и да го завие. Предвид изложеното, показанията на свид. С. изглеждат напълно
последователни, хронологично и логически издържани, и вярно отразяващи обстоятелствата
относно точния момент, в който пострадалият е преминал покрай къщата на свидетеля, още
повече с оглед факта, че и според показанията на свид. Г., С. е помогнал на пострадалия да
стигне до дома си, поради което съдът възприема и кредитира изцяло неговите показания по
обсъдения спорен въпрос, като не се доверява на показанията на свидетелите Н.Я. и Г. Г. в
тази конкретна част.
Съдът отчита, че свидетелите С.И., Я. М., Н.Я. и А. С. спадат към близкия родствен
кръг на подсъдимия и пострадалия, но сам по себе си този факт не съставлява причина
показанията им да не бъдат кредитирани, доколкото изнесените от тях фактически
твърдения съвпадат, допълват се, покрепени са и от другите събрани по делото гласни и
веществени доказателства и експертни заключения, и липсват индикации тези свидетели да
са били по някакъв начин предубеди или заинтересовани при поднасяне на фактите.
Свидетелите А. М., А.С., Х. И., Н. А. и Т.Д., в тази поредност, срещнали подс. А.Я. в
интервала 06.00 – 07.40 часа на 19.01.2021г., и условно формират втората подгрупа
свидетели, чийто показания съдържат възприятия за подсъдимия след деянието. Първа го
видяла свид. М., която му услужила с монета за кафе от кафеавтомат в близост до дома й на
ул. „****“ №**. Подс. Я. не й споделил нищо особено, и след като взел кафето, се прибрал в
къщата си. След това, докато подсъдимият вече вървял в посока сградата на полицейското
управление, носейки две чанти, последователно го срещнали свидетелите С., И. и А.. От
свид. С. подсъдимият поискал пари за кафе и цигари, и му споделил, че предната вечер е
убил брат си Е., без повече подробности, на което този свидетел тогава не повярвал. Свид.
И. срещнал подсъдимия малко след 07.00 часа на 19.01.2021г., до кафеавтомат в близост до
полицейското управление на гр.*******. И на този свидетел подсъдимият казал, че е
извършил убийство, но И. първоначално разбрал, че подсъдимият е убил леля си, а по-късно
същия ден от хора в махалата узнал, че убитият всъщност е Е. Я. - брат на подсъдимия.
Свид. А. заварил подсъдимия, когото познавал по служба като криминално проявен, до
кафеавтомат пред входа на полицейското управление около 07.40 часа, и от него разбрал, че
късно предната вечер е убил брат си Е. и е дошъл да се предаде. Вече в управлението, в
присъствието на свидетелите А. и Д., подсъдимият потвърдил, че е убил брат си чрез удари
с арматурна ножица и гаечен ключ, разказал своята версия за случилото се и бил задържан
със заповед по реда на чл.72 от ЗМВР.
При оценка на тези свидетелски показания самостоятелно и във връзка с останалите
доказателствени източници, съдът ги приема за незаинтересовани, достоверни и откровени,
поради което и годни да послужат за установяване на конкретни факти от значение за
делото. Действително, на свид. И. се сторило при срещата им, че подсъдимият изглежда
като да е употребил алкохол, но всички останали свидетели от тази подгрупа не съобщават
подобно обстоятелство, а тъкмо напротив – твърдят, че подсъдимият изглеждал спокоен,
трезвен, в обичаен външен вид, и по лицето, тялото и дрехите му липсвали следи от борба,
наранявания или кръв. Казаното, предвид и липсата на установено по експертен път наличие
на алкохол в кръвта на подс. А.Я., мотивира съда да приеме, че сутринта на 19.01.2021г.
подсъдимият е бил трезвен и в нормален външен вид. Извън посоченото разминаване, в
показанията на тези свидетели не се установяват противоречия, непоследователност или
субективизъм, а взети в цялост, те изграждат последователен и непротиворечив разказ
относно външния изглед, действията и изявленията на подс. А.Я. при придвижването от
дома му до сградата на полицейското управление в гр.****** в ранната утрин до 07.40 часа
на 19.01.2021г.
11
Втората условна група свидетели включва В. А. (снаха на гореспоменатия Я.Я., брат
на подсъдимия и жертвата, починал през 2020г., и съпруга на свид. Б.Я.), С.Я., А.Я. и А.Я. –
братя на подсъдимия и пострадалия, Б.Я., М.С., И.С. и В.С. - деца на споменатия Я. Я., и
съответно племенници на подсъдимия и пострадалия, и К.М. – познат на подсъдимия и
пострадалия. С изключение на свид. М., всички изброени тук свидетели се намират в близка
родствена или по сватовство връзка с подсъдимия и жертвата, и в показанията си са
единодушни, че за убийството на пострадалия Е. Я. са узнали сутринта на 19.01.2021г. от
свид.С.И., освен свид. А.Я., който по това време изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Бургас. В тази част, показанията на тези свидетели напълно съответстват
на твърденията на свидетелите С.И., Н.Я., А. С. и Г. Г.. И тук важи казаното по-горе за
свидетелите, които са роднини на подсъдимия и жертвата – съобразявайки това
обстоятелство, съдът оценява показанията на В. А., С.Я., А.Я., А.Я., Б.Я., М.С., И.С. и В.С.
като логични, последователни, обективни, взаимнодопълващи се и поради това – достоверни
по отношение на изнесените в тях факти.
Съществен е въпросът за отношенията между подс. А.С. и пострадалия Е. С.,
предхождащи деянието, доколкото тези отношения стоят в пряка връзка със значителна част
от обясненията на подсъдимия и поддържаната от него и от процесуалния му представител
защитна теза. Значението на този факт налага съвкупен анализ на показанията на всички
свидетели от двете условно отграничени групи, който разкрива наличието дългогодишни
спорове и периодично възникващи остри конфликти между пострадалия и подсъдимия по
повод владението и ползването на съвместно обитаваната от двамата къща на ул. „****“
№** в гр.******. Така свидетелите С.И., Я. М., Н.Я., А. С., С.Я., А.Я. и А.Я., Б.Я., М.С., И.С.
и В.С. са категорични, че подсъдимият и жертвата системно злоупотребявали с алкохол,
пушели цигари и често се карали. Според свидетелите И., А. С. и А.Я., при скарванията
подсъдимият удрял и биел пострадалия Е. Я., включително с маша по главата (по данни на
свид. И.), свидетелите Н.Я., С.И., А.Я., Б.Я. и И.С. твърдят лично да са чували подсъдимият
неколкократно да заявява, че ще убие брат си Е., но никой от тях не очаквал заканата да
бъде изпълнена. Мнозинството от същите свидетели свидетелстват, че къщата на ул. „****“
№** в гр.******* била на пострадалия Е.Я., който се съгласил да прибере брат си А. да
живеят заедно след напускане на раблотата му като пазач на язовир, грижел се за него и му
давал пари и храна, но въпреки това подсъдимият претендирал къщата да е само негова и
често гонел пострадалия Е. навън. В кръга на роднините им, въпреки системната
злоупотреба с алкохол, пострадалият Е. Я. се ползвал с името на непосредствен,
добронамерен, отчивчив, работлив и винаги склонен да помогне на близките си човек,
поради което бил обичан и предпочитан. За подсъдимия А.Я. мнението на най-близките му
родственици било противоположно – според показанията им, подсъдимият бил лош, студен,
избухлив и мързелив човек, пиел и преобладаващата част от живота си прекарал в затвора,
поради което сестрата, братята и племенниците му странели от него.
От друга страна, в показанията си пред съда свидетелите А.С. и К.М., познати на
подсъдимия от гр.К., потвърждават, че подсъдимият и брат му Е. действително често се
напивали, и помежду им имало отдавнашни кавги за общо обитаваната къща. Тези
свидетели твърдят, че най-вече пострадалият Е. биел и гонел А.Я. от къщата, поради което
се налагало подсъдимият да нощува навън, в салмата, изложен на неблагоприятните
атмосферни условия, а също така неколкократно нощувал и в дома на свид. М.. Свид. М.
конкретно сочи, че е заварвал и жертвата Е. Я. да спи в салмата, докато според свид. С.
подсъдимият никога не е гонил брат си Е. навън от къщата. Съдът не намира основание да
не кредитира показанията на свидетелите С. и М., доколкото и те изглеждат
незаинтересовани, искрени и обективни, а и в голямата си част твърденията им съвпадат
помежду си по отношение на факта, че преобладаващо пострадалият е гонил подсъдимия от
общо обитаваната къща, като в определени случаи го е и удрял, причинявайки му кървящи
наранявания.
12
Обсъдените дотук на пръв поглед противоречиви групи свидетелски показания, по
мнението на съда са само привидно несъвместими и взаимно изключващи се.
Противоположните твърдения по съществото си представят две самостоятелни гледни точки
за отношенията между братята, изхождащи от групи наблюдатели без каквато и да е връзка
помежду си. Свидетелите М. и С. са познати на подсъдимия, без да са част от неговия най-
близък родствен кръг. Информацията за отношенията и споровете между А.Я. и брат му Е.
тези свидетели черпят основно от споделеното им от самия подсъдим, както и от лични
възприятия в няколкото случая, когато са заварвали подсъдимият да спи в салмата, или свид.
М. го е подслонявал в дома си. Контактите на тези свидетели с подсъдимия са били
спорадични, през определни интервали от време, а никой от тях не твърди да е бил особено
близък с него.
Свидетелите С.И., Я. М., Н.Я., А. С., С.Я., А.Я. и А.Я., Б.Я., М.С., И.С. и В.С. от своя
страна са най-близки родственици на подсъдимия и на пострадалия, израснали са заедно,
живеели в непосредствена близост до спорната къща, познавали отдавна и в детайли
житейския път, характеровите особености, изявленията и действията на всеки от тях, и
контактували, или най-малко срещали всеки от двамата ежедневно. Изнесените от тях данни
относно личностните особености на подсъдимия и жертвата, поведението им, отношенията
им с роднините, и причината за споровете им се основават на далеч по - широка база от
дългогодишни наблюдения и лични възприятия, които, както по-горе бе констатирано, в
огромната си част съвпадат и се споделят в една или друга степен от всички роднини на
братята А. и Е..
Без да се подценяват или надценяват обсъдените доказателствени източници, при
тяхното наличие съдът приема за установено, че в отношенията между подсъдимия и брат
му Е.отдавна съществувал спор относно собствеността и правото да се обитава оставената от
майка им къща, който пораждал напрегнати отношения, ескалиращи в яростни спорове,
основно под въздействие на редовната употреба на алкохол, като се случвало подсъдимият
да бие и гони жертвата от къщата, както и обратното – пострадалият Е. Я. да бие и гони
брат си А. навън. При това, пред роднини или познати всеки от двамата изразявал
нежелание да живее съвместно с другия, а конкретно и само подсъдимия неколкократно
заявявал, че ще убие брат си Е..
Съдът подходи с повишено внимание към обясненията на подс.А.Я., предвид
двойнствената им природа - като възможен източник на фактически данни, и като средство
за осъществяване на личната му защита и изграждане на отбранителни версии. В
досъдебното производство Я. е разпитван в качеството на обвиняем само веднъж – при
предявяване на постановлението за привличането му в това качество на 19.01.2021г.
(протокол за разпит на л. 9, 10 от досъдебното производство), и тези обяснения са
приобщени чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, поради
констатирани противоречия с обясненията му пред съда (л.134,135 от съдебното
производство).
Съвкупният анализ на досъдебните и съдебните обяснения на подсъдимия, и
съпоставянето им с кредитираните показания на свидетелите, писмените доказателствени
средства, веществените доказателства и експертните заключения, разкриват очевидно
съвпадение по основните въпроси, посочени в разпоредбата на чл.102 т.1 и т.2 от НПК, по
отношение авторството, мястото, датата и приблизителното време на осъществяване на
престъплението, местоположението и състоянието на пострадалия непосредствено преди
деянието, използваните от подсъдимия средства за нанасяне на удари, броя на ударите и
тяхната локация, както и относно действията на подсъдимия след смъртта на жертвата. По
отношение на изброените обстоятелства, обясненията на подсъдимия в почти пълна степен
13
съответстват на обстоятелствата, документирани при огледа на местопроизшествието и
иззетите при това действие веществени доказателства, на резултатите от огледа на
веществените доказателства и от огледа на трупа, на заключенията на съдебномедицинската
експертиза, химическите експертизи за определяне съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия и на пострадалия, биохимичната ДНК експертиза и комплексната
психиатрично-психологична експертиза. Безспорно е установено, че дълго време преди
деянието подсъдимият и брат му Е. били в напрегнати отношения поради спорове кой да
живее в къщата на ул. ****№ ** в гр.К., и по този повод двамата често се карали, биели и
гонели един друг от къщата. На 18.01.2021г., вероятно около или след 22.00 часа,
непосредствено преди деянието пострадалият Е. Я. лежал на леглото си на дясната си
страна, с лице към стената, с алкохолна концентрация от 2.20 на хиляда в кръвта си, и спял,
или се унасял в сън. Подс. А.Я., след известно колебание и размисъл, взел ножица за
арматура с дължина 65 см за дръжките и с този инструмент нанесъл няколко удара в
теменната част на главата на брат си, срединно и вдясно, причинявайки му кървящи
разкъсно-контузни рани. След нанесените удари от главата на жертвата потекла кръв, а
подсъдимият напуснал стаята и известно време стоял отвън, след което отново влязъл и
заварил брат си на пода пред леглото си да мърмори и да извършва движения. Подсъдимият
взел Г- образен гаечен ключ и с него нанесъл два удара в главата на брат си, който обаче
продължавал да се движи и говори неразбираемо. Подсъдимият оставил ключа и отново
взел арматурната ножица, с която нанесъл още два силни удара в дясната теменна област на
главата на брат си, като при последния удар тялото на жертвата се изопнало и от устата й
потекла кръв. Наистина, констатират се и известни разминавания между обясненията на Я. и
останалите доказателства, които съдът счита за не дотам съществени. По въпроса колко на
брой удари е нанесъл на пострадалия, в досъдебните и съдебните си обяснения подсъдимия
изброява общо 6 удара с двете посочени средства, но съдът приема, че окончателен отговор
на този въпрос се съдържа в аутопсионния протокол и съдебномедицинската експертиза на
трупа на жертвата, където са документирани общо 7 отделни наранявания от удари, някои от
които са довели до счупване на черепната стена, проникване в черепната кухина и
травмиране на мозъчната тъкан.
По-съществен е въпросът за времетраенето на периода, през който подсъдимият е
нанасял ударите, и наличието или липсата на прекъсване между отделните удари или серии
от удари, който въпрос е пряко свързан с един от въведените с обвинението квалифициращи
признаци. В досъдебното производство подс. А.Я. твърдял, че след първите два или три
удара в главата на пострадалия, нанесени докато той спял на леглото си с гръб към
подсъдимия, Е. Я. паднал на пода заедно с юргана, с който бил завит, и започнал да
мърмори, след което подсъдимият продължил да му нанася удари в главата първо с гаечния
ключ, а после отново с ножицата за арматура, като и след последния удар жертвата
продължавала да се движи и да мърмори, а след около 5 минути утихнала и останала
неподвижна. Пред съда по същия въпрос подс. Я. заяви, че след първите няколко удара,
нанесени в главата на пострадалия, избягал навън, където останал в течение на 10-15
минути, а след като се прибрал в помещението, заварил брат си на пода пред леглото му, в
съзнание, да бърка в сак с инструменти, нанесъл му още няколко удара в главата, като след
последния удар от устатата на пострадалия потекла кръв, и след като проверил пулса му,
разбрал, че е умрял. Сравнението на тези твърдения с обстоятелствената част на
комплексната психиатрично-психологична експертиза води до заключение, че и пред
вещите лица по тази експертиза подсъдимият е описал случилото с изрично посочване, че
14
след първите нанесени удари напуснал къщата за известно време, а след като се върнал, брат
му бил на пода и тогава подсъдимият му нанесъл още няколко удара, след последния от
които пострадалият починал. Съобразявайки заключението на съдебномедицинската
експертиза и допълнителните разяснения пред съда на вещото лице д-р М. (л. 73 от
съдебното производство), че при установените наранявания смъртта не би настъпила
мигновено, а ще е налице известен „светъл“ период от около 10 минути преди нейното
настъпване, съдът приема за достоверно и подкрепено от другите доказателства твърдението
на подс. Я., че след първите няколко удара, той е преустановил нанасянето им и е напуснал
къщата за период от няколко минути, като след връщането си заварил пострадалия на пода
пред леглото си, и тогава му нанесъл още няколко удара в главата с гаечния ключ и
арматурната ножица, преди жертвата да почине. При огледа на произшествието в близост до
трупа или леглото му, а и изобщо в помещението не е открит куфар, сак или нещо подобно,
съдържащо инструменти, както твърди подсъдимия, поради което това твърдение съдът
възприема като недостоверно.
С изключение на обсъдените дотук разминавания, съдът оценява обясненията на
подсъдимия в очертаните части като фактически обосновани, логични, конкретни,
последователни и кореспондиращи с другите кредитирани доказателствени източници,
поради което ги приема и включва като част от доказателствената основа за установяване на
релевантните за обвинението факти.
В останалата част, посветена на събитията непосредствено преди извършване на
деянието, съдът приема, че дадените от подсъдимия обяснения, включително приобщените
му обяснения от досъдебното производство, не следва да бъдат кредитирани с доверие. Тази
част от обясненията включва твърдения, че около 14.00 часа на 18.01.2021г., брат му свид.
Н.Я. дошъл в дома на подсъдимия да го покани на гости в къщата на сина си А. С., но не
поканил пострадалия Е. С., който също бил там; че след като се върнал в къщата вечерта на
същата дата, подсъдимият заварил отвън пред вратата вещите си, поставени в два сака, а
след като влязъл вътре, брат му Е. Я. бил буден и пиян и многократно го подканил да
напусне къщата заедно с вещите си още същата вечер, двукратно събарял масата заедно с
посудата и храната, докато подсъдимият се опитвал да се храни, нанесъл му удари с юмруци
по главата и ребрата, и преди да си легне, отново заплашил и подканил подсъдимият да си
тръгва. В показанията на свид. Н.Я. се съдържат твърдения, че около 14.30-15.00 часа на
18.01.2021г. действително минал през къщата на братята си А. и Е., като не заварил никой
от тях там, но не твърди да е канил подсъдимия на гости в дома на сина му А. С.. Може да се
вярва на твърденията на подс.Я., че във времето преди деянието е ставал жертва на словесно
и физическо насилие от страна на брат си Е. Я., който няколко пъти го гонел от къщата, но
извън обясненията му, липсват каквито и да е други доказателства в подкрепа на
твърдението, че конкретно в нощта на 18 срещу 19.01.2021г. Е. Я. отново го е гонел и удрял
с цел подсъдимият да напусне веднага общо обитаваната къща. При извършеното с негово
съгласие освидетелстване, по тялото и главата на подсъдимия не са установени никакви
следи от физически наранявания или травми, които да кореспондират с твърденията му, че
преди деянието брат му Е. го удрял с юмруци по главата и ребрата. Освен това, твърденията
на подсъдимия да е бил бит и гонен от брат си съответстват само на част от установената по
делото фактология, доколкото са налице множество кредитирани свидетелски показания на
близки техни роднини, че и самият подсъдим многократно е нанасял побои и гонел брат си
Е. от къщата. С оглед приетите за установени и доказани конфликтни отношения между
братята по повод на споровете относно къщата, описаните от подсъдимия в тази част от
15
обяснениета му обстоятелства наистина изглеждат фактически възможни, но не могат да
бъдат проверени чрез съпоставка с другите събрани по делото доказателствени материали. В
контекста на изложеното, тази част от обясненията на подс. А.Я. съдът интерпретира
единствено като проявление на гарантираното му от закона право на защита чрез даване на
обяснения и изграждане на самооправдателна версия, включително чрез посочване на
определен принос на пострадалия за извършеното престъпление, но не и като източник на
достоверни факти от значение за разкриване на обективната истина.

II. Писмени доказателства и доказателствени средства
Приобщените по делото писмени доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие, на веществени доказателства, на живо лице и на труп, и фотоалбумите
към тях, са изготвени от компетентни органи, при стриктно спазване на императивните
изисквания на чл.125-132 от НПК за форма и реквизити, поради което съдът ги приема за
процесуално годни да установят извършените процесуално-следствени действия и
събраните чрез тях доказателства, съгласно установеното в чл.131 от НПК.
Писмените доказателства - справка за съдимост на подс. А.Я.; заповед за полицейско
му задържане, декларации по Закона за правната помощ и за семейно и материално
положение и имотно състояние; справка от ГДИН-МП-гр.София относно изтърпените от
подс. Я. ефективни наказания „Лишаване от свобода“; препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници на пострадалия Е. Я.; определение № 9 от 22.01.2021г. по ЧНД
№52/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо подс.Я., с изключение на цитираните декларации по Закона
за правната помощ, представляват официални документи, съставени от надлежни съобразно
съдържанието им органи, които могат да установят материализираните в тях факти и
изявления.
От справката за съдимост и справката за изтърпени от подсъдимия наказания се
установява, че към инкриминираната дата спрямо А.Я. са налице общо 19 влезли в сила
присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления, сред които преобладават
рецидивните кражби на чуждо имущество. Прави впечатление, че подсъдимият е започнал
да извършва престъпления още като непълнолетен, при навършване на 14-годишна възраст,
търпял е общо единадесет пъти ефективни наказания „лишаване от свобода“, включително
общи наказания, определени по реда на чл. 23, чл.25 и чл.27 от НК, за различни периоди от
време, най-дългият от които е 9 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 420/ 1985г. на
Окръжен съд-Бургас. Последно подсъдимият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, наложено му по НОХД № 31/ 2016г. по описа на Районен съд-Карнобат, и
бил освободен от затвора по изтърпяване на 10.08.2016г.

III. Веществени доказателства
Веществените доказателства, подробно описани в пункт 3 от приложението към
обвинителния акт - иззети при огледа на местопроизшествието, включително споменатите в
изложението метална ножица за рязане на арматура и метален Г-образен гаечен ключ, както
и вещите и пробите, иззети при освидетелстването на подс. А.Я. и при огледа на трупа на
Е.Я., са надлежно събрани, описани и приобщени към доказателствената съвкупност чрез
съответните действия по разследването, поради което могат да бъдат ползвани при
16
изграждане на фактическата обстановка. В съдебното производство страните не пожелаха
предявяване на веществените доказателства.

IV.Експертизи
Наличните в досъдебното производство съдебномедицински, химически, химико-
токсикологични, и биохимична ДНК експертизи, както и назначената и изготвена в
съдебното производство комплексна психиатрично-психологична експертиза са изготвени
от вещи лица, притежаващи необходимите образование, квалификация, професионален опит
и научни знания, за да отговорят точно, изчерпателно и компетентно на поставените им
задачи. Предвид обема и съдържанието на експертните заключения съдът заключава, че те
са ясни, пълни, компетентни, научно обосновани и обективни, като при съпоставката им с
другите доказателствени източници не възникват съмнения за тяхната правилност.
От заключенията на химическите експертизи за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта № 16 и №17, двете от 21.01.2021г. явства, че чрез изследване по
газхроматографския метод на надлежно иззети кръвни проби от подсъдимия и трупа на
пострадалия, в кръвта на подс. А.Я. не е установено наличие на етилов алкохол, докато в
кръвта на убития Е. Я. е установена алкохолна наличност в размер на 2.20 на хиляда. За
пълнота съдът отбелязва, че цитираната величина на алкохол в кръвта на пострадалия
съответства на средна степен на алкохолна интоксикация, както и че тя е меродавна към
момента на смъртта му, тъй като е ноторно известно, че живият човешки организъм
непрекъснато елиминира (преработва) наличния в него алкохол, а след настъпването на
смъртта процесът на алкохолна елиминация се преустановява.
Съгласно заключенията на химико-токсикологичните експертизи рег.№ И-1442 и рег.
№ И-1443, двете от 23.02.2021г., в пробите от кръвта на подсъдимия и жертвата не са
установени наркотични вещества, а и по делото изобщо липсват данни някой от тях да е
употребявал наркотици.
Видно от заключението на извършената биохимична ДНК експертиза, при
изследването на петната по работната част на ножицата за метал и по Г- образен ключ за
гуми е установено, че те представляват човешка кръв с един и същ ДНК профил на лице от
мъжки пол, идентичен с определения от вещото лице ДНК профил на Е. Я.. По дръжките на
ножицата и по дръжката на ключа е установен един и същ ДНК профил на смес от клетъчен
материал от две лица от мъжки пол в различно отношение, като ДНК профилът на
клетъчния материал в основното количество по двата обекта съвпада напълно с ДНК
профила на подс.А.Я., а биологичният материал в по-малкото количество по дръжките на
инструментите изцяло съвпада с ДНК профила на пострадалия Е. Я.. Заключението на
експретизата изцяло съвпада с обстоятелствата, установени при огледа на
местопроизшествието и огледа на веществените доказателства, както и с обясненията на
подс. Я..
В заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 8/ 2021г. от
20.01.2021г. подробно се изследва и обсъжда състоянието на починалия, като се констатират
травматични увреждания по главата, получени вследствие от удари в тази област. По
главата на трупа били открити общо 7 отделни рани, подробно описани като
местоположение, форма, размери и външен вид. По черепния покрив били установени
фрактурни ивици вдясно и теменно, с хлътнали навътре части от черепа, а меките черепни
покривки под изброените наранявания били кръвонаседнали. При отваряне на черепа било
17
установено, че мозъкът е с тежки контузии двустранно, ясно израдени вдясно, а основата на
черепа е с фрактурни ивици в предна и средна мозъчни ямки. Напречно вдясно е открито
нараняване с неправилен вход, а по предна черепна мозъчна ямка срединно е установена
зееща фрактура под първата от раните. Извън коментираните тежки наранявания по главата,
по трупа не били открити други следи от травми. На тази основа е формулиран извод, че
конкретната причина за смъртта на Е. Я. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до
несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите структури, като предвид липсата
на защитни наранявания, пострадалият най-вероятно е бил в легнало положение при
нанасяне на ударите. Нараняванията по главата на жертвата отговарят да са получени от
удари с твърди тъпи и ръбести предмети, като е възможно да са причинени и с
инкриминираните по делото гаечен ключ и метална ножица за арматура, а ударите с тях
следва да са били нанесени със сила, достатъчна да предизвика установените наранявания и
последвалата от тях смърт на жертвата.
При изслушването от съда, вещото лице по съдебномедицинската експертиза изрично
конкретизира, че с най-голяма сила е нанесен ударът, довел до хлътване на части от черепа
навътре в черепната кухина и предизвикал разкъсване на подлежащите мозъчни обвивки и
тъкани. Вещото лице не е в състояние да посочи кой от ударите е бил нанесен първи и
поредността на останалите, не е известен и точния час на смъртта, но разяснява, че дори при
нанасяне на смъртоносния удар, смъртта на жертвата няма да настъпи веднага, а след
известен „светъл“ (т.е. съзнателен) период с времетраене до около 10 минути, в чийто рамки
пострадалият, независимо от употребения алкохол, е бил в състояние да изпитва болка от
нанасяните му удари. На изричен въпрос на съда експертът отговаря, че дори пострадалият е
спял или е заспивал, когато са му нанесени ударите, това не препятства способността му да
чувства болка и да осъзнава, че му се нанасят удари и последиците от тях, а тъкмо напротив,
тъй като внезапното получаване на удари поставя спящия в стресова ситуация.
Съгласно заключението на изготвената в съдебното следствие Комплексна
психиатрично-психологична експертиза по отношение на подс. А.Я., подсъдимият не се
води на диспансерен отчет, не е обременен фамилно с психични заболявания, към
инкриминираната дата и при разглеждане на делото е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите и обстоятелствата, интересуващи производството. Не
се установява при осъществяване на деянието Я. да е действал в състояние на уплаха,
смущение или раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго
противоправно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за дееца
или негови близки. При извършване на деянието, подсъдимият се е намирал в относително
стабилно психическо състояние, възможно и в обикновено раздразено състояние, което
обаче не представлява афект, нито има за резултат краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, ограничаващо вменяемостта. Напротив - поведението му е било
адекватно, разумно и подредено, съзнавал е, че нанася сериозни наранявания на брат си по
начин, надхвърлящ простия физически побой или нападение. Интелектуалните му
способности са с граничен резултат (ИК=67), съчетан с ограничени интереси, неустойчиви
трудови навици и ранна криминализация. Паметовите способности са в норма, Я.
демонстрирал добър спомен за хронологията на събитията и бил в състояние добре да го
преразкаже.
Въз основа на проведените с него изследвания по утвърдени методики, личностният
профил на подс.А.Я. е дефиниран като демонстративен тип на основата на екзалтиран –
18
циклотимен тип темперамент, с присъщи му лекота при установяване на контаки, склонност
към фантазьорство, притворство, украсяване на собствената личност, висока
приспособимост и емоционална лабилност, отсъствие на дълбоки чувства, но с повишен
егоцентризъм, жажда за съчувствие, завишена самооценка, склонност към интригантство и
измама, примитивизъм на житейската позиция, насочен към задоволяване на базисните му
потребности. След деянието подсъдимият демонстрирал чувство за вина, но без да е
способен на емпатия и разбиране по отношение на жертвата.
Пре съда вещите лица по тази експертиза са единодушни, че възникналата вечерта
преди деянието конфликтна ситуация между подсъдимия и брат му (доколкото такава
ситуация изобщо се е случила, предвид приетото по-горе в мотивите) не е била необичайна
за техните отношения, и поради това не може да предостави основателна причина и
необходимост подсъдимият да извърши убийството. При изследване на подсъдимия чрез
личностен многофакторен въпросник, тестът показал високи стойности в скалата лъжа, и
ниски стойности в скалата валидност, предвид което вещите лица изразяват становище, че
подсъдимият се стреми да покаже себе си в благоприятна светлина, и не е откровен при
отговорите на поставените му въпроси. Самооценката му е силно завишена и далеч от
действителността, склонен е да си служи с измама, да лъже с невинно изражение, а при по-
продължително събеседване споделил на експертите, че всъщност не съжалява, че е ударил с
ножицата брат си Е. в „тиквата“, като продължил да нанася още удари само в главата на
жертвата при наличието на ясни представи, че така може да го убие. По мнението на съда,
експертизата е изготвена от компетентни експерти, при използване на относимия към
поставените задачи научно-методологически инструментариум, и заключението й съдържат
точни, конкретни и пълни отговори на поставените въпроси, като не възниква съмнение за
тяхната правилност.
Всички обсъдени дотук доказателства и доказателствени средства бяха оценени като
относими към предмета на делото, надлежно събрани, изготвени и приобщени към
доказателствената маса по предвидения в НПК ред. Те бяха анализирани от съда поотделно
и в тяхната съвкупност, и кредитирани в конкретно посочените съвпадащи части като
безпротиворечиви, логични, незаинтересовани, обективни и достатъчни по обем и
съдържание да формират надеждна основа при извеждане на представената по-горе
фактическа обстановка.

ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед резултатите от доказателствения анализ, като обсъди становищата на
страните и съобрази закона, съдът изгради вътрешно убеждение, че с инкриминиранато
деяние подс. А.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, вр. чл.115 от НК. При преценка за наличието и
съответствието на деянието с обективните и субективните признаци на посоченото
престъпление, съдът взе предвид приложимите разпоредби на Наказателния кодекс и
тълкувателните насоки относно умишлените убийства, дадени с Постановление № 2 от
16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7
от 06.07.1987г. на Пленума на ВС, запазили актуалност и приложение и понастоящем.
Основният състав на убийството по чл.115 от НК изисква деецът умишлено да
умъртви друг човешки индивид, който до този момент е бил жив. Няма съмнение, че до
нанасянето на установените 7 удара с ножица за арматура и Г - образен гаечен ключ в
късните часове на нощта на 18 срещу 19.01.2021г., пострадалият Е. Я. е бил жив, което
19
следва от показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и заключението на
съдебномедицинската експертиза. След нанесените му от подс. А.Я. множество силни удари
с тежки и твърди метални инструменти, пострадалият починал.
Смъртта на Е. Я. е обективен факт, отразен в издадения акт за смърт и
съдебномедицинската експертиза на трупа му. Установената по експертен път причина за
смъртта е получената в резултат от нанесените му от подсъдимия удари тежка черепно-
мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите
структури, и в крайна сметка до смъртта му. Посочената контузия не е с болестен произход,
а е резултат от механична увреда. Механизмът на причиняване на травмата включва
нанасяне на общо 7 удара в теменната, челната и тилната част на главата на жертвата, като
един от ударите довел до хлътване на части от черепа навътре в черепната кухина и
предизвикал разкъсване на мозъчните обвивки и подлежащите тъкани. Пострадалият най-
вероятно е бил в легнало положение при нанасяне на ударите, които са концентрирани
изключително в областта на главата му. Ударите са нанасяни последователно, първите два
или три с арматурната ножища, докато пострадалият спял в леглото си на дясната си страна,
причинили обилно кръвотечение по лицето и възглавниците на жертвата. Последвало
прекъсване в течение на няколко минути, през което време подсъдимият напуснал
помещението, а пострадалият, в опит да се изправи, се свлякъл на пода пред леглото заедно
с юргана, с който бил завит. При завръщането си в помещението, подсъдимият нанесъл
нови удари с гаечния глюч в главата на брат си, но тъй като и след тези удари последният
продължавал да се движи и да издава звуци, подсъдимият сменил гаечния ключ с
арматурната ножица и с нея му нанесъл още няколко удара н главата, при последният от
които от устата на Е. Я. потекла кръв, а тялото му се изопнало и застинало неподвижно и
безмълвно. Въз основа на изложеното съдът заключи, че от обективна страна подс. А.Я. е
умъртвил подстрадалия Е. Я., като чрез нанесените на жертвата 7 удара в областта на
главата му причинил тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота.
Автор на деянието несъмнено е подс. А.Я.. Този извод следва от подробно
анализираните по-горе гласни и веществени доказазателства, както и от заключенията на
ДНК-експертизата, съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, възприети от съда. При липсата на свидетели-очевидци на деянието,
самопризнанието на подсъдимия и дадените от него подробни обяснения намират подкрепа
в откритите по дръжките на ножицата и гаечния ключ негови ДНК следи,
идентифицираните следи от кръвта на пострадалия по работната част на ножицата и по
дръжката на ключа, както и от показанията на свидетелите А.С., Х. И., Н. А. и Т. Д., на
които сутринта на 19.01.2021г. подсъдимият последователно съобщил, че предната нощ е
убил брат си. С оглед обстоятелствата, при които е извършено престъплението, съдът
оценява обема и съдържанието на доказателствените източници, от които се установява
авторството на подсъдимия, като достатъчни да отговорят на доказателствения стандарт по
чл.303 ал.2 от НПК за безспорна доказаност на обвинението.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия лансира теза, че поради
характеристиките и тежестта на средствата, ползвани за осъществяване на деянието, още с
първия удар при пострадалия е настъпило тежко подтискане на централната нервна система
с изразени нарушения на всички нейни физиологични функции, като всеки от първите
нанесени с арматурната ножица удари предполагат изпадане на жертвата в тежка и
мигновена кома.
Тази защитна теза не може да бъде възприета, тъй като не се основава на събраните
доказателства. Принципно, в състояние на кома, особено травматична, причинена от
механично увреждане на мозъчни тъкани, човешкият индивид изпада в дълбоко
безсъзнание, макар да остава биологически жив, доколкото продължава да е налице
сърдечна дейност, твърде ограничена мозъчна активност и в някои случаи самостоятелна
20
дихателна дейност. В това състояние, обаче, човек не е способен на съзнателна мозъчна и
психична дейност и физическа активност, не реагира на външни стимули, включително звук,
светлина и болка, и не е в състояние да извършва волеви действия. В конкретиката на
случая е безспорно установено, че първите удари в главата на пострадалия са нанесени,
докато е спял на леглото си, за което свидетелстват обясненията на подсъдимия и обилните
следи от кръв по възглавниците на леглото на Е. Я. и по тапетите на стената над леглото му.
След тези първи удари, пострадалият се раздвижил и издавал звуци, а подсъдимият
напуснал помещението за няколко минути (10-15 минути според обясненията му пред съда).
При завръщането си вътре подсъдимият заварил пострадалия на пода пред леглото си, като
според обясненията на Я. пред съда, брат му бил в съзнание, движел се и дори разговарял.
Тогава подсъдимият му нанесъл няколко удара в главата с издължената дръжка на гаечния
глюч, но и след тези удари Е. Я. продължавал да артикулира и да се движи. Подсъдимият
нанесъл на брат си още три удара с арматурната ножица в областта на главата, като
последният от тези удари по собствените му твърдения бил нанесен с по-голяма сила, и след
него от устата на пострадалия потекла кръв, тялото му се изпънало, той спрял да мърмори и
да се движи, и останал в положението, в което на следващата сутрин бил открит от
свидетелите А. С., Н.Я. и Г. Г.. В обясненията си подсъдимият никога не е твърдял да е
бутал или събарял брат си от леглото му на пода, докато му е нанасял удари или след това,
поради което изглежда очевидно, че вероятно при опит да се изправи пострадалият се е
свлякъл на пода заедно със завивката си, но е сторил това самостоятелно. Еднозначните
твърдения на подсъдимия, че след първата серия удари с арматурната ножица, и дори след
нанесените след връщането му в помещението няколко удара с гаечния ключ, пострадалият
е бил в съзнание, могъл е да се движи и да издава звуци, да чува и отговаря на въпроси,
както и че едва след последния удар, нанесени с арматурната ножица, е преустановил
мърморенето и движенията си, по мнението на съда изключват възможността още при
първия, или при някой от първите два или три удара пострадалият да е изпаднал в
твърдяната от защитата тежка и мигновена кома. Дадените от подсъдимия обяснения,
съпоставени със заключението на съдебномедицинската експертиза и допълнителните
разяснения на вещото лице пред съда водят до заключение, че установените общо 7 удара в
главата на жертвата са нанасяни от подсъдимия в интервал от около 10-15 минути, в който
период, въпреки съненото си състояние и немалката алкохолна наличност, пострадалият е
бил в съзнание, могъл е да вижда, чува, усеща, говори и се движи, макар след изненадващо
нанесените му тежки удари да не е бил в състояние активно и резултатно да се защити.
Съненото и пияното състояние на жертвата и внезапността на нападанието добре изясняват
липсата на защитни наранявания. Наред с това, видно от изготвените при огледа на
местопроизшествието фотоснимки, конкретно на л.87-89 от досъдебното производство,
дясната ръка на трупа е изнесена близо до главата и вътрешната страна на дланта и пръстите
са плътно покрити с кръв, което е възможно единствено ако пострадалият е докосвал главата
си - единствен източник на кръвотечение, т.е. свидетелства за способността на жертвата да
се движи, след като вече са й били нанесени удари и е възникнало кръвотечение.
По делото липсват данни преди деянието пострадалият Е. Я. да е осъществил
непосредствено противоправно нападение срещу подсъдимия с потенциал да застраши
личността или правата му, тъй щото да предизвика необходимостта от съответна отбрана
срещу това нападение. Дори изцяло да се кредитира разказа на А.Я. за поведението на брат
му преди деянието, включително че го гонил от къщата, удрял го по главата и ребрата и
събарял масата с храната му, горният извод не се променя, тъй като е безспорно установено,
че подсъдимият започнал да нанася удари на брат си, докато последният спял, или се унасял
в леглото си с гръб към него. При това положение липсват фактически и правни
предпоставки изобщо да се обсъжда института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12
ал.1 от НК, или евентуално превишаване на нейните предели в хипотезите на ал.2 или ал.4
на същия член.
21
Освен, че с нанесените многобройни силни удари в главата на пострадалия му
причинил черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му, в разглеждания случай подс. А.Я.
обективно реализирал и всички посочени от прокурора квалифициращи признаци,
предвидени в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НК – убийството е извършено по особено
мъчителен за пострадалия начин (т.6, предложение второ), и с особена жестокост (т.6,
предложение трето), които ще бъдат обсъдени в хронологичен ред.
Съгласно т. 15 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „г”
от ТППВС № 7 от 06.07.1987г., абзац втори, под особено мъчителен за убития начин се
разбира начин, който причинява на жертвата изключителни страдания, например чрез рязане
на части от тялото на жертвата, с отрова, причиняваща особени страдания, с множество
удари, чрез постепенно задушаване, и други. Особено мъчителния начин за умъртвяване на
убития е квалифициращ признак на обективната страна на престъплението, и е пряко
свързан с усещанията на жертвата при осъществяването на убийството. В разглеждания
случай безспорно се установява, че ударите са реализирани в две серии, в продължение на
няколко (10-15 или повече) минути, за което време подсъдимият е нанесъл с ножица за
арматура и гаечен ключ по главата на пострадалия общо 7 силни удара, поне три от които са
пробили черпната стена, а потенциално фаталният удар е довел до счупване на черения
купол с хлътване в черептата кухина и увреждане на подлежащите мозъчни тъкани, ясно
видимо във фотоалбума към аутопсионния протокол (л.121-123 от досъдебното
производство).
Черепно-мозъчната травма, довела впоследствие до смъртта на жертвата, е била
причинена с някой от последните удари с арматурната ножица, докато Е. Я. е лежал на пода
на стаята и е кървял, т.е. фаталното увреждане е причинено в края на нападението. Съгласно
разясненията на съдебномедицинския експерт пред съда, независимо от съненото състояние
и установената в кръвта на пострадалия алкохолна наличност, той е бил в състояние да
усеща нанасяните му удари, да осъзнава случващото се, и да изпитва болка от причинените
му наранявания, а внезапните и тежки удари са поставили спящия пострадал в непредвидена
стресова ситуация.
Предвид продължителносттта на побоя, използваните средства - тежки метални
инструменти с твърда структура и ръбеста работна повърхност на арматурната ножица, и
многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, съдът споделя тезата,
изложена в обвинителния акт, че конкретното убийство е извършено по начин, особено
мъчителен за убития, тъй като през цялата продължителност на нанасяните удари жертвата е
изпитвала остра, интензивна и непрекъсната болка от всеки получен удар, дезориентация и
ужас от получените тежки наранявания и обилното кръвотечение, изживявала е чувства на
безизходица, безпомощност и обреченост.
Съдът счита за доказателствено и правно необосновани изявлението на прокурора, че
наличието на квалифициращото обстоятелство „по особено мъчителен начин за убития“ не
било доказано по несъмнен начин, както и обсъдената по-горе защитна теза, че още с първия
удар пострадалият изпаднал в тежка и мигновена кома, поради което не бил в състояние да
почувства и възприеме последвалите удари, и да изпита болезнени и мъчителни
преживявания до настъпване на смъртта. Прокурорът се отказва да поддържа обвинението в
тази част, но не сочи в какво конкретно се изразява доказателствения дефицит по отношение
на това квалифициращо обстоятелство. По мнението на съда, анализираните по-горе
доказателствени източници по брой, обем и съдържание са напълно достатъчни за
установяване на релевантните факти, а те на свой ред точно съотвестват на диспозицията на
чл.116 ал.1 т.6 предложение второ от НК, и задължителните тълкувателни насоки за
приложението на тази разпоредба, дадени с цитираните тълкувателни актове на Върховния
съд. На л.24 и л.25 от настоящите мотиви вече бяха изложени подробни съображения
относно продължителността на периода от време между първия и последния нанесен удар,
22
както и за състоянието и действията на пострадалия Е. Я. в този времеви интервал, които е
безпредметно да бъдат повтаряни. Достатъчно е само да се повтори, че смъртта на
пострадалия е настъпила от последния, или някой от последните удари, нанесени с ножицата
за арматура, а дотогава пострадалият, въпрещи съненото си състояние и поетия алкохол, е
бил в съзнание, контактен, способен да се движи и говори, включително да дава адекватни
отговори на зададени му от подсъдимия въпроси, да преживява усещания за болка и
страдание, и да изпитва чувства на шок, страх и обреченост, породени от нанасяните му
удари.
Според цитираната т.15 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с
т.9, б. „г” от ТППВС № 7 от 06.07.1987г., абзац трети, убийството е извършено с особена
жестокост, когато при осъществяването му деецът е проявил изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи като жесток човек. Изрично е
указано, че определени обстоятелства, сред които и причиняването на смърт чрез нанасяне
на множество удари, могат да характеризират убийството като такова, извършено
едновременно по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Особената
жестокост, като качество на личността на дееца, се извежда от избрания от него начин на
извършване на деянието, и предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че този
квалифициращ признак в случая също е налице. Освен упоменатите при обсъждане на
особено мъчителния за убития начин на осъществяване на деянието обстоятелства, свързани
с продължителността на периода на нанасяне на ударите, многобройността, интензивността
и насочеността на ударите, съдът отчита още, че почти всички удари са много силни и са
концентрирани в жизнено важен орган – главата на пострадалия, нанесени са с твърди,
тежки и причиняващи сериозни увреждания метални инструменти, при нанасянето им
подсъдимият е проявил изключителна упоритост, ожесточеност и ярост, при липса на
провокация или нападение от страна на жертвата, и не е преустановил ударите дори след
възникналото под тяхно въздействие обилно кървене от главата на пострадалия, който е
негов роден брат.
За особената жестокост като присъща на подс. А.Я. личностна характеристика, съдът
приема за меродавни и резултатите от проведените с него психиатрично и психологическо
изследване, което установило, че не е съществувала причина подсъдимият да убие брат си
на процесната дата, не са били налице стимули или предизвикателства, драстично
надхвърлящи обичайно конфликтните им отношения, и поради това налагащи подобно
радикално действие. Подсъдимият е характеризиран като дисхармонична личност с
натрупано вътрешно недоволство, с изявена склонност да нарушава правовия ред,
неспособен на емпатия и разбиране към жертвата. Действията му, свързани с извършеното
престъпление, са добре планирани, а не импулсивни, поведението му по време и след
деянието е подредено и прагматично целенасочено, а при психологическото изследване
изрично заявил, че не съжалява, че е ударил брат си в „тиквата“ (т.е главата), и продължил
да му нанася удари само в главата. Най-после, след първите нанесени удари, когато брат му
е бил жив, в съзнание и контактен и е съществувала реална възможност при своевременно
оказана медицинска помощ животът му да бъде спасен, решението на подсъдимия да
продължи да му нанася силни удари изключително в главата до настъпване на смъртта му,
по мнението на съда еднозначно определя А.Я. като жесток човек.
Подсъдимият А. С. Я. е пълнолетен гражданин, който според заключенията на
извършената съдебнопсихиатрична и психологична експертизи е вменяем, т.е., към момента
на извършване на престъплението, респективно към датата на изследванията не е страдал от
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието,
което да е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. Следователно, липсват пречки за ангажиране на
наказателната му отговорност.
23
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. За умисъла на извършителя
се съди не единствено въз основа на обясненията му или поведението му след извършване
на деянието, но и от предхождащите деянието действия на дееца, обективно проявените му
действия и резултата от тях.
В интелектуален план, при извършване на деянието подс. А.Я. е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е и настъпването на
общественоопасните им последици, изразяващи се в причиняване на смърт на пострадалия.
Този извод се основава на значителния брой много силни удари с ножица за арматура и Г-
образен гаечен ключ, нанесени изключително в една телесна област – главата на
пострадалия, които са продължили и след започналото от главата на жертвата обилно
кръвоточение от нанесените травми. Към датата на деянието подс. А. Я. е бил на 61
навършени години, с начално образование, комплексната психиатрична и психологична
експертиза е установила, че подсъдимият отговаря на нормата за възрастта си по отношение
памет и възпроизвеждане, интелектът му е граничен, но достатъчен да различава добро и
зло да намира причинно-следствените връзки между вина и наказание. Поради това съдът
приема, че към инкриминираната дата той е разполагал със степен на интелектуално
развитие и житейски опит, достатъчни да предвижда и осъзнава, че с нанасяне на
многобройни силни удари в главата на жертвата с тежки метални инструменти ще й
причини смъртоносни увреждания (предвид факта, че в тази телесна област са
концентрирани мозъкът – орган, който освен мисловната, психическата и емоционална
човешка активност, осъществява през цялото време на човешкия живот управление,
поддържане и контрол на всички жизнено важни за човешкия организъм системи и органи,
както и органите на зрението, слуха, вкуса и изходите на горните дихателни пътища).
Механизмът на нанасяне на ударите, тяхната насоченост, концентрация и брой обосновават
извод за наличието у подсъдимия на ясни представи, че в резултат на това въздействие е
логично и неизбежно да настъпи смъртта на брат му Е. Я.. Ударите са нанесени в
относително продължителен времеви период, деецът е имал възможност да възприеме, че
още с първия удар от главата на пострадалия започва обилно да тече кръв, но ударите не са
преустановени и са продължили до причиняване на пострадалия на фаталното за живота му
увреждане.
Във волеви аспект, с деянието подс. Я. обективирал желание и цел да причини на
пострадалия смърт. Във всеки момент от първия до последния нанесен удар, подсъдимият
обективно е разполагал с възможност да преустанови деянието, да се откаже да го довърши
преди настъпване на съставомерния резултат, и съответно да предприеме действия за
спасяване на пострадалия. Съвсем отделен е въпросът, че по делото не се открива разумна и
достатъчно състоятелна причина подсъдимият изобщо да пристъпи към осъществяването на
деянието. Очевидно, подсъдимият се възползвал в пълна степен от обстоятелството, че брат
му бил пиян и спял, или се унасял в сън на леглото си с гръб към него, както и че в
помещението били само те двамата, като избрал да нанесе внезапно няколко последователни
силни удара с тежък метален инструмент в главата на лежащия пострадал, гарантирайки си
по този начин липса на каквато и да е съпротива от негова страна. Несъмнено, по време на
извършване на деянието подсъдимият е разполагал с неограничена възможност да избере да
нанесе следващи удари в не толкова критично телесна област, каквато е главата на човек.
Подсъдимият не преосмислил и не променил волята и целта си в отрязъка от няколко
минути след първите нанесени удари, когато напуснал стаята, докато брат му бил вече
тежко наранен, но несъмнено жив, в съзнание, способен да се движи и говори. Тъкмо
напротив - при завръщането си веднага се заел да нанесе на пострадалия в бърз порядък още
множество последователни удари в областта на главата с гаечния ключ и арматурната
ножица, до постигане на смъртта му. При описаните обстоятелства, съдът напълно споделя
заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, че поведението на
24
подс. А.Я. при осъществяване на убийството е подредено, рационално, последователно, а
според съда – и хладнокръвно планирано и реализирано въз основа на предварително взето
решение за постигане на целения резултат. В този смисъл твърденията на подсъдимия, че не
искал да убие брат си Е. Я., а само да го нарани и евентуално вкара в болница за определено
време, съдът намира за категорично опровергани от собственото му поведение, изяснено
чрез доказателствата по делото.
Няма съмнение, че при осъществяване на деянието умисълът на подсъдимия, освен
самият факт на виновното умъртвяване на пострадалия, е обхващал и всички
квалифициращи го елементи - особено мъчителния за жертвата начин на причиняване на
смъртта, и особената жестокост при извършването му.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето вр. чл.115 от
НК, действащата към инкриминираната дата и при постановяване на присъдата разпоредба
на Наказателния кодекс предвижда алтернативно наказания „Лишаване от свобода” от 15 до
20 години, „Доживотен затвор” или „Доживотен затвор без замяна”.
Умишленото отнемане на човешки живот е най-тежкото престъпление против
личността. В рамките на възприетата от съда правна квалификация, настоящото деяние се
отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
престъпления от същия вид, и това в конкретния случай се предопределя от реализирането
едновременно на два квалифициращи признака при осъществяването на престъплението (т.6
предложение второ и трето на чл.116 ал.1 от НК), както и с оглед личните характеристики
на дееца. Няма съмнение, че процесното престъпление е много тежко с оглед начина му на
осъществяване, реализираните едновременно няколко квалифициращи признака, и силно
обременото съдебно минало на подс. А.Я., т.е. деянието разкрива висока степен на
обществена опасност. Все пак, общата оценка на престъплението и на личността на дееца,
по мнението на съда не дава основание деянието да бъде определено като „изключително
тежко” по смисъла на чл.38а ал.2 от НК, респективно като „изключително тежко и
посочените в чл.36 от НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание” по
смисъла на чл.38 ал.1 от НК. За да е налице „изключително тежко” престъпление,
включително такова, при което целите на наказанието е невъзможно да се постигнат с по-
леко наказание, деянието трябва да се отличава драстично с много по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с масовия случай на престъпления от същия вид, или
деецът да е с изключително висока степен на персонална опасност, да е установено, че е
изключително трудно поправим, не се плаши от репресия и съществува опасност да
рецидивира (така в Решение № 218 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г., II н. о.,
НК, и др.). По мнението на съда цитираните критерии, изискващи определяне на наказание
„Доживотен затвор” или „Доживотен затвор без замяна”, в конкретния случай не са налице,
поради което спрямо подс.А.Я. наказанието следва да бъде индивидуализирано по първата
предвидена в чл.116 ал.1 от НК алтернатива – „Лишаване от свобода” от 15 до 20 години.
Личната обществена опасност на дееца в разглеждания случай е висока. Той,
съобразно доказателствата по делото, е без постоянна трудова заетост и доходи, макар да са
налице данни, че известно време преди деянието е полагал труд като пазач на язовир.
Подсъдимият е в зряла възраст, но е започнал да извършва престъпления още с навършване
на непълнолетие, осъждан е общо 19 пъти и многократно е изтърпявал ефективни наказания
„лишаване от свобода“, включително за дълги периоди от 9 години, но без видим
превантивен и поправителен ефект. Наред с това, подсъдимият се характеризира като
дисхармонична личност с натрупано лично недоволство, трайно изградени нагласи за
незачитане и нарушаване на установения правен ред, с утвърдено криминално поведение.
Извън фактите, касаещи предвидените в закона квалифициращи признаци, които не
25
следва да бъдат повторно отчитани във вреда на подсъдимия, като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства съдът възприе факта, че пристъплението е извършено спрямо
роден брат, с когото наистина имали недобри отношения, но в отсъствието на
противоправно нападение от страна на пострадалия, и каквито и да е други основание за
физическа саморазправа; демонстрираното грубо незачитане на човешкият живот като
ценност; престъплението осъществява едновременно 2 от предвидените в чл.116 ал.1 от НК
квалифициращи признаци; деянието е извършено по отношение на лице, което при нанасяне
на фаталния удар е било на практика беззащитно – лежащо на пода, дезориентирано и
кървящо от нанесените му многобройни силни удари преди този, довел до смъртоносната
травма.
Като смекчаващи обстоятелства съдът оцени на първо място явяването на
подсъдимия пред органите на МВР с признание за извършеното престъпление – рядко
срещан случай на хипотезата по чл.208 т.3 от НПК. В допълнение към този безспорен факт
съдът е длъжен да отбележи, че подсъдимият все пак не е съобщил за престъплението
незабавно след неговото извършване, а часове по-късно, след като е разполагал в
възможност и време да осмисли стореното и вероятните последици от него, бидейки наясно
и с очакваната реакция от страна на роднините му. Друго смекчаващо вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съзира в процесуалното му поведение –
изрядно във всички етапи на наказателното производство, в дадените от него подробни
обяснения, които в съществаната си част бяха приети за обективни и достоверни поради
съответствието им с останалите събрани доказателства, в оказаното съдействие за
установяване на обективната истина и по – бързото разрешаване на случая. Не следва да се
подценява и фактът, че съществен принос за формирането на личността на подсъдимия са
имали независещи от него фактори – роден е в дисхармонично семейство с 8 деца, в което е
липсвало нужното родителско внимание, въздействие и контрол за формиране на съответен
мироглед и морални устои, последвал е развод на родителите, подсъдимият учил до втори
клас и бил принуден да работи поради материални затруднения, а 7 клас завършил вече в
Затвора-Пазарджик. От изброените факти вероятно произтичат и установените при
експертното изследване дефицити - социална дисхармонична личност, с натрупано
вътрешно недоволство, неоправдано завишена самооценка и егоцентризъм, склонност към
измама, възприемане на роля, свързана с нарушаване на правилата и общочовешките норми
за общуване, ориентиране към задоволяване на собствени екзистенциални нужни, за сметка
на неглижиране на категории като дълг, съвест, отговорност.
Доказателственият материал според настоящия съд не разкрива наличие на
изключителни по своя характер, или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на чл.55 ал.1 от НК, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление да се явява несъразмерно тежко. Поради това, наказанието на
подсъдимият подлежи на определяне по правилата на чл.54 от НК.
При упоменатите по-горе отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, воден от
критериите на чл.54 НК и при съобразяване степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и подбудите за извършване на деянието, настоящият съдебен състав счете, че
наказанието на подс. А.Я. следва да бъде индивидуализирано при известен превес на
отегчаващите вината и отговорносттта обстоятелства, малко над средния размер на
наказанието по първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 18 години. По убеждението на съда така определеното по вид, и отмерено по
размер наказание, съответства в пълна степен на естеството и интензитета на престъпното
посегателство, съставомерния резултат и реализираните с деянието квалифициращи
признаци, както и на обществената опасност на личността на подсъдимия. Успоредно с това,
определеното по вид и размер наказание съдържа потенциал да обезпечи постигането на
всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, с акцент на личната
превенция в насока поправяне, превъзпитание и предупреждаване на подсъдимия, комуто
26
задължително следва да се отнеме и възможността да върши други престъпления за срока на
присъдата. За постигане на тези цели, съдът намира за наложително подс. Я. да бъде
изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се
упражнява концентрирано пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за
лишаване от свобода, с участие на специалисти с нужната педагогическа и психологическа
квалификация. Определеният от съда срок на наказанието е необходим и достатъчен
подсъдимият да осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянието, да
проумее в пълна степен последиците от стореното за близките на убития, които са и негови
близки, да преосмисли из основи ценностната система и поведението си, както и да изгради
нови личностни устои и критерии, които да му позволят да съжителства с другите граждани
съобразно установените общовалидни стандарти и правила за поведение. Определеното
наказание ще способства за постигане и на генералната превенция, чрез предупредително и
възпитателно въздействие върху другите членове на обществото в насока спазване на
законите и въздържане от престъпни прояви.
Определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 18 години подлежи на
ефективно изпълнение, при първоначален „строг” режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“
от ЗИНЗС. При изпълнението, от срока на наказанието следва на основание чл.59 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК да се приспадне времето от 19.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила, през
което подс. А.Я. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурора на
основание чл.64 ал.2 от НПК, и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ като обвиняем в досъдебното производство, при съотношение – един ден
задържане за един ден лишаване от свобода.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед изхода от делото, на основание чл. 301 ал.1 т.11 от НПК, съдът се занима с
приложените по делото веществени доказателства.
Веществените доказателства - 1 бр. черно шушляково яке, без надписи, със скъсване
в задната си част; 1 бр. тъмно син, вълнен, плетен пуловер с качулка и три сини копчета; 1
бр. памучна блуза с дълъг ръкав, сива на цвят с бяло-розов надпис в предната част; 1 бр.
черна, текстилна ръкавица с отрязани пръсти; 1 бр. черен панталон „тип официален“ с цип и
копче; 1 бр. анцуг, синьо-зелен на цвят; 1 бр. черен клин /тип дамски/ от изкуствена
материя; 1 чифт сиви чорапи, всички запечатани в хартиена торба със стикер ВД № Н 2433,
и 1 чифт черни кожени обувки /от изкуствена кожа/ с надпис на подметките „42“ и надпис
на езиците „AIERLU“, запечатани в хартиена торба със стикер ВД № Н 2434, следва да се
върнат на собственика им подс. А. С. Я..
Веществените доказателства: Обект 1 - 1 бр. вилица - метална, запечатана в хартиен
плик със стикер ВД № Н 2430; Обект 2 - ПВЦ зелено шише с надпис „Пиринско“,
запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2416; Обект 3 - картонена чаша деформирана,
запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2415; Обект 4 - картонена чаша, запечатана в
хартиен плик със стикер ВД № Н 2413; Обект 5 - 1 бр. угарка от цигара с бял филтър,
запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2410; Обект 6 - 1 бр. угарка от цигара с бял
филтър, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2408; Обект 7 - ПВЦ зелено шише с
надпис „Бургаско“, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2412; Обект 8 - 1 бр.
ножица за желязо с обли дръжки, поставен в разпечатан хартиен плик със стикер ВД № Н
2414; Обект 9 - геобразен метален ключ за гуми, поставен в разпечатан хартиен плик със
стикер ВД № Н 2411; Обект 10 - 1 бр. картонена чаша, запечатана в хартиен плик със стикер
ВД № Н 2409; Обект 11 - празен пакет от тютюн, запечатан в хартиен плик със стикер ВД №
Н 2420; Обект 12 - зелено яке тип „шуба“, запечатан в хартиен плик със стикер ВД № Н
2419; Обект 13 - калъфка от възглавница, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н
2418; Обект 14 - калъфка от възглавница, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н
27
2417; Обект 15-1 бр. възглавница, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2421;
Обект 16 - 1 бр. възглавница, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2422; Обект 17 -
парче тапет, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2426; Обект 18 - обтривка от
червена течност, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н 2424; Обект 19 - парче
наподобяващо кост, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2423; Обект 20 - парче
плат напоено с червена течност, запечатано в хартиен плик със стикер ВД № Н 2425; Обект
21 - стъклено шише, зелено, с надпис „Пещерска“ - 200 мл, запечатано в хартиен плик със
стикер ВД № Н 2429; Обект 22 - 1 бр. метална вилица, запечатана в хартиен плик със стикер
ВД № Н 2428; Обект 23 - метална лъжица, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Н
2427; Обект 24 - 1 бр. метална лъжица, запечатана в хартиен плик със стикер ВД № Е 0216,
1/ 1 чифт черни чорапи; 2/ 1 брой тъмно сини дънки с емблема „GARCIA JEANS“; 3/ 1 бр.
черни слипове с червени черти; 4/ 1 бр. черна канадка без ръкави и без надписи; 5/ 1 брой
черна блуза с надпис „PALL MALL“; 6/ 1 бр. сива риза с къс ръкав с оранжев надпис „WILD
MACHINE“; 7/ 1 брой черна долница на анцуг с надпис под левия джоб „88“, поставени в
черен на цвят, найлонов завързан чувал; 1/ нокти от лявата ръка на АЛЬ. СТ. ЯНК. -
запечатани в хартиено пликче с картонче за ВД № Н 2431 - Обект 1; 2/ нокти от дясната ръка
на А. С. Я. - запечатани в хартиено пликче с картонче за ВД № Н 2432 - Обект 2; и 5/ 1
бр.стерилен тампон за тест ДНК запечатан в хартиено пликче с картонче за ВД № Н 2435,
поради липсата на стойност и възможна употреба, следва да се отнемат в полза на
държавата и да бъдат унищожени от комисия по реда на ПАС.

РАЗНОСКИ
Предвид решението на съда по въпросите за извършеното престъпление, неговия
автор, вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. А. Я. следва
да понесе тежестта на сторените в наказателното производство деловодни разноски в общ
размер от 2 791.28 лева, като ги заплати в полза на държавата, поради което бе осъден, както
следва:
- да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 1 659.28 лева,
представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски за
възнаграждения на вещи лица;
- да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 1 132.00 лева,
представляваща направените в първоинстанционното съдебно производство разноски за
възнаграждения на вещи лица.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.



Председател:


Член:



28
Съобщи за изтекли лични данни