Определение по дело №507/2024 на Административен съд - Сливен

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба, подадена от О. К. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], ***, против Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, с която на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допълнено Разрешение за строеж № 77 от 25.02.2021 г. на главния архитект на община Сливен, като се променят ориентацията и ситуационното местоположение на обекта. Сградата се „завърта” на 90° и се премества с около 3-4м в западна посока, с което се променят вътрешното разпределение, вертикалната планировка, височината (кота корниз), мястото на изгребната яма и трасето на площадковото ВиК в имота, сграда е разположена на намалени отстояния (по-малко от 6м. от дъното на имота) в отклонение с изискването на чл. 34 от ЗУТ съгласно действащият ПУП одобрен в отклонение с изискванията на чл. 36 от ЗУТ допускащ в РУП намалени отстояния само за запазване на съществуващи сгради. Запазва се предназначението на обекта - едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със ЗП и РЗП - 195.8м2.

В жалбата се твърди, че е оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, неспазване на установената форма, както и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че заповедта е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 34 и чл. 36 от ЗУТ, както и в противоречие на разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, съгласно която след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Л. К. от АК Сливен, който поддържа жалбата. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски, за което представя списък.

Ответникът – Главен архитект на община Сливен не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна К. Д., редовно призована не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Главният архитект на Община Сливен е издал на името на К. П. Д. Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г., влязло в сила на 17.03.2021 г., за „Жилищна сграда”, „Гараж” и „Ограда” в УПИ III-1750, кв. 38 по плана на м. „Среди дол”, СО „Изгрев”, землище на гр. Сливен, ПИ с идентификатор 67338.404.373 по КК. За обектите по разрешението за строеж е издадено Уведомление за започване на строеж вх. № 4704-3500/10.08.2023 г. с приложен Протокол от 08.08.2023 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.

Със Заявление с вх.№ 9400-19840/09.09.2024г. (лист 10 от делото), придружено с Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите (лист 14-15 от делото) е внесен технически проект - промяна на инвестиционните намерения по време на строителство (лист 19-21 от делото). Същият е одобрен на 19.09.2024г., при условията на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ за обект пета категория по части: Архитектурна; СК; ВиК; Електро и ВП; Уведомление за започване на строеж с Вх. № 4704-3500/10.08.2023г. и Образец № 2 - Протокол от 08.08.2023г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

На 20.09.2024г. на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ е издадена оспорената Заповед за допълване на влязло в сила на 17.03.2021г. Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г., издадено от Главен архитект на Община Сливен (лист 9 от делото) с новите технически проекти по части: Архитектурна; СК; ВиК; Електро и ВП, съгласно която се променят ориентацията и ситуационното местоположение на обекта. Сградата се „завърта” на 90° и се премества с около 3-4м в западна посока, с което се променят вътрешното разпределение, вертикалната планировка, височината (кота корниз), мястото на изгребната яма и трасето на площадковото ВиК в имота, сграда е разположена на намалени отстояния (по-малко от 6м. от дъното на имота) в отклонение с изискването на чл. 34 от ЗУТ съгласно действащият ПУП одобрен в отклонение с изискванията на чл. 36 от ЗУТ допускащ в РУП намалени отстояния само за запазване на съществуващи сгради. Запазва се предназначението на обекта - едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със ЗП и РЗП - 195.8м2. Измененията отразени в съответните части на инвестиционния проект са съществени по чл. 154 ал. 2 т. 5 от ЗУТ, но са в обхвата на допустимите по смисъла на чл. 154 ал. 5 от ЗУТ.

С Обявление № ОРД 03-685/24.09.2024г. (лист 24 от делото) Заповед за допълване на влязло в сила на 17.03.2021г. Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г. е обявена на заинтересуваните лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ.

На 07.10.2024 г. с вх. № 9400-2208 О. К. Т. подава жалба против заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен за допълване на влязло в сила Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г.

Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 82, том V peг. № 13517, дело № 709/2023 г. (лист № 43 от делото), жалбоподателят О. К. Т. се легитимира като с. на съседен имот представляващ - „Поземлен имот с идентификатор № 67338.404.372 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Сливен, местност Среди дол, с площ 564 кв.м; Трайно предназначение на територията - урбанизирана; Начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/; предишен идентификатор - няма; Номер по предходен план- 2819667, кв. 98; При съседи: 67338.404.373; 67338.404.371; 67338.404.370; 67338.404.287. Същият е с. и на съседен имот, съгласно Нотариален акт № 38, том III, рег.№ 4214, дело № 337 от 2001 г. на нотариус с рег.№ 092 на НК, вписан под акт № 41 том IX , дело № 1869 от 2001 г. на СВ Сливен, представляващ „Неурегулиран поземлен имот №1749, част V, местността “Дюлева река”, селищно образувание ’’Изгрев”, гр. Сливен, с площ 1400 кв.м., ведно с подобренията и трайните насаждения в имота при граници:изток-неурегулиран поземлен имот №1751, запад-неурегулиран поземлен имот № 9667/, север-река, юг-неурегулиран поземлен имот №1750. Същият не твърди да притежава право на собственост или ограничени вещни права върху УПИ III-1750, кв. 38 по плана на м. „Среди дол”, СО „Изгрев”, землище на гр. Сливен, ПИ с идентификатор 67338.404.373 по КККР на гр. Сливен, където е предвидено да се извърши строителство, съгласно Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г., влязло в сила на 17.03.2021 г., допълнено със Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ.

По делото е назначена първоначална съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване дали жалбоподателят е заинтересовано лице, както и за установяване на доводите наведени в жалбата. От приетата по делото експертиза се установява, че: За ПИ с идентификатор 67338.404.373 по КК на гр. Сливен, представляващ УПИ III-1750 в кв.38 по плана на м."Среди дол", CO „Изгрев“, землище на гр. Сливен е одобрен със Заповед № РД-15-1965/21.11.2008г. частичен ПУП – ПРЗ. С него са определени устройствена зона, отреждане и застроителни показатели на имота, а именно: - Устройствена зона: вилна; - Етажност 1-2 (3-7); - П застр. 40%; - К инт. 1,2; - П озел. 50%; - Ограничителни застроителни линии от: южна имотна граница - 4,00 м; северна имотна граница - 4,00 м; западна имотна граница - 5,00 м; източна имотна граница - 5,00 м. Поради не обжалване на ПУП, същият влиза в сила с намалено отстояние на застроителна линия до дъното на имота - северната регулационна граница от 4,00 м /при нормативната - 6,00 м, съгласно чл.34 от ЗУТ/. След влизане на ПУП в сила, всяко бъдещо строителство в имота трябва да бъде съобразено с предвижданията на същия. Видно от графичния материал, приложен към делото - чертеж „Ситуация“ (виж лист 21 от делото), отстоянието от дъното на имота до жилищната сграда е 4,39 м., което е повече от нормативното - 4,00 м., прието с ПУП през 2008г. и фиксирано в първоначално одобрения проект на 20.01.2021г. (виж лист 22-23 от делото). Вещото лице заключава, че оспорената Заповед от 20.09.2024г. за допълване на Разрешение за строеж № 77/25.02.2021г. издадено от Главен архитект на общината е съобразена с влезлия в сила ПУП - ПРЗ на местността „Среди дол“, CO „Изгрев“, землище на гр. Сливен, относно ПИ с идентификатор 67338.404.373 по КК одобрена за гр. Сливен. Вещото лице посочва, че предвидените промени от първоначалния инвестиционен проект допуснати с процесната заповед не нарушават технико-икономическите показатели на имота и са в рамките на допустимите по виза.

Първоначално изготвената експертиза е оспорена от жалбоподателя, поради което е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, от която се установява следното: Действащият план - частичен ПРЗ на УПИ III-1750 е одобрен със Заповед № РД-15-1965/ 21.11.2008 г. на Кмет на община Сливен. Графичната част на плана съдържа План за регулация на ПИ 1750, кв. 38, м. „Среди дол“, CO „Изгрев“, землище на гр. Сливен, който предвижда урегулиране на ПИ 1750 като УПИ III-1750 и частична улична регулация в обхвата на имота. Цялостен План за улична регулация (ПУР) за местност „Среди дол“ в CO „Изгрев“ не е наличен в Община Сливен и такъв не е възлаган за изработване. Показателите за застрояване, съгласно одобрения план са: Плътност до 40 %, Интензивност от 1 до 2, височина 3-7 м /1-2 етажа и минимална озеленена площ 50 %. УПИ III-1750 е урегулиран с лице на юг към бъдеща улица с регулационна ширина 4 м, която не е реализирана на място. Няма данни до настоящия момент за проведени процедури за прилагане на уличната регулация съгласно § 22 ЗР ЗУТ. Застрояването в УПИ III-1750 е показано с ограничителни линии на 5 м от западната регулационна линия към съществуващо дере, на разстояния от 2.40 м до 5.80 м до южната улична регулационна линия, на 5 м до източната регулационна линия и на 4 м до регулационната линия на север към дъното на имота, въпреки изискването за разстояние най-малко 6 м съгласно чл. 34 от ЗУТ. Границата на УПИ III-1750 на север се явява дъно, а не странична регулационна линия и не е налице ъглов имот, за да се приложат нормативите за разстояния съгласно чл. 34 ЗУТ само до странични регулационни линии - 4 м. Инвестиционния проект за жилищна сграда (едноетажна), гараж и ограда в УПИ III-1750 е изработен въз основа на одобрения ПУП-ПРЗ, съгласувана с експлоатационните дружества Скица № 201 / 24.02.2020 г. и Скица № 813 / 24.02.2020 г. с виза за проектиране на допълващо застрояване - гараж по указан начин в графичната й част. Разстоянията от жилищната сграда до северната регулационна линия към дъното на имота са съответно 4 м, 5.80 м и 6.80 м, означени на чертеж „Ситуация“ в одобрения проект по част Архитектура. Гаражът е разположен на източната регулационна линия и на 4 м от дъното на имота. Приложен е доклад за оценка на съответствието на проекта със съществените изисквания към строежите. Проектът е одобрен на 20.01.2021 г. и е издадено Разрешение за строеж № 77 / 25.02.2021 г., влязло в сила на 17.03.2021 г. Съставен е Протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво с дата 08.08.2023 г., която следва да се счита за начало на строежа. Промяната в инвестиционните намерения на възложителя засяга местоположението на сградата и ориентацията й: завъртане на 90° на жилищната сграда и промяна в размерите и площта на терасата. Гаражът остава с непроменено местоположение и към датата на одобряване на проекта - 20.04.2024 г. Вещото лице заключава, че допуснатите изменения в конструктивната част на проекта представляват съществени отклонения от първоначалния проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.

С оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация за оспорване на Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, с която на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допълнено Разрешение за строеж № 77 от 25.02.2021 г. на главния архитект на община Сливен, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е заинтересовано лице, поради което липсва правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК. Заинтересовани лица по ал. 1 в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са: възложителят, собствениците на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственика на земята – ал. 2 на същата разпоредба. Съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

В конкретния случай атакуваната Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, с която на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допълнено Разрешение за строеж № 77 от 25.02.2021 г. на главния архитект на община Сливен е във връзка с промяна на инвестиционните намерения по време на строителство, състоящо се в „завъртане” на сградата на 90° и се премества с около 3-4 м в западна посока, с което се променят вътрешното разпределение, вертикалната планировка, височината (кота корниз), мястото на изгребната яма и трасето на площадковото ВиК в имота, като се запазва предназначението на обекта - едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със ЗП и РЗП -195.8 кв.м. Изрично в оспорената заповед е посочено, че сградата е разположена на намалени отстояния (по-малко от 6м. от дъното на имота) в отклонение с изискването на чл. 34 от ЗУТ съгласно действащият ПУП одобрен в отклонение с изискванията на чл. 36 от ЗУТ допускащ в РУП намалени отстояния само за запазване на съществуващи сгради. Това се потвърждава и от заключенията приети по делото, че инвестиционния проект за жилищна сграда (едноетажна), гараж и ограда в УПИ III-1750 е изработен въз основа на одобрения и действащ план - частичен ПРЗ на УПИ III-1750, одобрен със Заповед № РД-15-1965/ 21.11.2008 г. на Кмет на община Сливен. В случая при преценка кръга на лицата с правен интерес за оспорване на процесния акт, трябва да се съблюдава чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото оспорения административен акт не касае хипотезите по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ: преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 заинтересовани лица са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ, съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "... законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е например сферата на националната сигурност)".

Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Като основен закон, Конституцията регламентира принципните положения досежно правата на гражданите и юридическите лице, в т. ч. и процесуалните такива, а конкретната уредба, свързана с тях се съдържа в съответните специални закони. Такъв в областта на устройството на територията е Законът за устройство на територията, в който е уреден кръга на заинтересованите лица с право да оспорват различните административни актове. Така заинтересовани да оспорват подробни устройствени планове са лицата по чл. 131, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗУТ, а заинтересовани да обжалват разрешения за строеж и заповеди за тяхното допълване /изменение/ - посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ правни субекти. В чл. 149, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ изчерпателно са посочени лицата, които могат да обжалват издадените разрешения за строеж, респективно актовете за тяхното изменение /по чл. 154, ал. 5 ЗУТ/ в различни хипотези /според вида на разрешения строеж/ и така очертаният кръг от лица не може да се разширява. В тази връзка дори и определени лица да са заинтересовани при оспорване на подробен устройствен план, ако същите не попадат сред визираните такива в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ нямат право на жалба срещу издадено разрешение за строеж /респективно заповед за неговото допълване по чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Жалбоподателят като с. на съседни имоти обстоятелство, което не е спорно и се установява от представените доказателства, без съмнение няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което не разполагат с право на жалба както срещу издаденото разрешение за строеж, така и срещу заповедта за неговото допълване. Тук следва изрично да се отбележи, че кръгът на заинтересованите лица при оспорване на заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ е идентичен с този при обжалване на разрешение за строеж, тъй като визираната заповед единствено допълва /изменя/ издаденото вече разрешение за строеж /отразява промяна на инвестиционните намерения/ и става неразделна част от него, както изрично е посочено в процесната заповед.

Наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразно предвидено застрояване в противоречие с чл. 34 и чл. 36 от ЗУТ – намалени отстояния между двата ПИ нямат връзка с РС и процесната заповед за допълване на влязлото в сила РС. Защита против начина на застрояване може да се търси с оспорването на акта за одобряване на подробния устройствен план или на визата за проектиране, с които той е допуснат. Тези актове подлежат на отделен съдебен контрол и лицата са различни от лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Мотивите на съда се извеждат от трайно установената практика на ВАС, обективирана в определение № 15727/19.11.2019 г. по адм. д. № 12773/2019 г. определение № 14923/05.11.2019 г. по адм. д. № 10863/2019 г., определение № 12789/01.10.2019 г. по адм. д. № 10904/2019 г., определение № 664/15.01.2020 г. по адм. д. № 14255/2019г., решение № 14125/22.10.2019 г. по адм. д. № 12508/2018 г., всички на II о.

Независимо от твърденията на жалбоподателя, че издадената Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, с която на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допълнено Разрешение за строеж № 77 от 25.02.2021 г. на главния архитект на община Сливен е незаконосъобразна, по делото не са налице никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че той притежава право на собственост или ограничени вещи права или е инвеститор или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния ПИ. В този смисъл жалбоподателят не притежава качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, във връзка с чл. 154, ал. 5 от ЗУТ имащи правен интерес да обжалват заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж. Предвид изложеното оспорването се явява процесуално недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на съдебно оспорване, която обуславя надлежността на страната в съдебното производство и допустимостта му. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен интерес от оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – подлежи на прекратяване.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователна

Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението от 28.04.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О. К. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], ***, против Заповед от 20.09.2024 г. на Главния архитект на община Сливен, с която на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допълнено Разрешение за строеж № 77 от 25.02.2021 г. на главния архитект на община Сливен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 507/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.3 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.