Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.01.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 13-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4746 по
описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът “Ц.К.Б.” АД гр.София
твърди в исковата си молба, че е кредитор и има вземане срещу ответника С.Е.Г.
по силата на запис на заповед за сумата от 251 400 лева, издаден на 06.06.2008
г., по който запис на заповед С.Г. е авалист.
Банката твърди,че с
изпълнителен лист от 01.11.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 1206/2010 г. на
Районен съд град Несебър първия ответник С.Е.Г. е бил осъден да заплати на “Ц.К.Б.”
АД, при условията на солидарност с други физически и едно юридическо лице въз
основа на запис на заповед издаден на 06.06.2008 г., сумата от 251 400 лв.
- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2010 г. до
изплащане на вземането и 7 998.00 лева - разноски по делото.
Твърди,че на 07.04.2010 г.
длъжникът С.Е.Г. и съпругата му К.А.Г. са дарили на тяхната дъщеря, третата
ответница- З.С.Г., притежавания от тях недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 19, в секция
4, на 5 жилищен етаж, със застроена площ от 73,65 кв.м., състоящ се от: входно
антре, дневна е трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани е тоалетна,
складово, два балкона, при граници: изток - вътрешен двор, запад - асансьор,
коридор и апартамент 20, север - апартамент 18 и асансьор, юг - вътрешен двор,
заедно с 0,887% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
33,07 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XII-452, от
квартал 30, по плана на гр.София, местност ’’Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ от
3150 кв.м, както и ГАРАЖ № 28, в сутерена на сградата, на кота -2,85 м., с площ
20,51 кв.м. , заедно с 1,941% идеални части от общите части на сутерена на
сградата, равняващи се на 19,49 кв.м., заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Според ищеца тази сделка го
уврежда като кредитор, тъй като с нея длъжниците са намалили имуществото си, от
което би могъл да се удовлетвори. Твърди, че е налице знание за увреждането
както у прехвърлителите - дарители, така и у приобретателя- надарен, което
знание предвид безвъзмездността на сделката не е необходимо да се установява.
Моли съдът да прогласи за
недействителна по отношение на “Ц.К.Б.” АД сделката сключена с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 07.04.2010г. на Нотариус Д.Г., с който С.Е.Г. и
съпругата му К.А.Г. са прехвърлили безвъзмездно на З.С.Г. описаните по-горе
имоти.
Претендира
направените разноски по производството.
Ответниците С.Е.Г.
, К.А.Г. и З.С.Г. оспорват предявения иск,като погасен по давност.
На следващо място
ответниците оспорват качеството кредитор на ищеца, поради това че на 28.12.2010г.
банката е сключила договор за цесия с „Ф.И.А.” ЕООД и е прехвърлила на
посоченото дружество вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит и
записа на заповед.
Оспорват и качеството длъжник на С.Е. Г..
Твърдят, че той е бил авалист по запис на заповед, който не е издаден за реален
самостоятелен дълг. Като Длъжник по посочения договор за банков кредит се
посочва единствено дружеството „С.” АД.
Същите твърдят, че
извършената разпоредителна сделка (договор за дарение на недвижим имот) не може
да се квалифицира като увреждаща кредитора сделка. Към момента на извършване на
сделката - 07.04.2010 г. не са били налице обстоятелства, от които да се
заключи, че дружеството „С.” АД ще изпадне в състояние на неплатежоспособност,
като поради този факт С.Г. и негова съпруга не са имали умисъл за
разпоредителни действия със собствените си имоти поради финансови проблеми на
дружеството, в което Г. е бил акционер.
При условията на евентуалност ответниците възразяват, че дареният имот е
бил притежаван в режим на съпружеска имуществена общност от С. и К. Г.,поради
което договорът за дарение не е недействителен по отношение на ½ идеална
част, собственост на К.Г., която тя е дарила на дъщеря си З.Г., тъй като тя не е била длъжник на банката. Записът на заповед е
авалиран само от С.Е.Г.. Затова те молят съда да отхвърли иска относно
прогласяването на недействителността за ½ идеална част от имота.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе
превид становищата на страните по делото, събраните в производството
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор
за банков кредит овърдрафт № 79700РО-АА- 0167/06.06.2008 год., със страни: «Ц.К.Б.»
АД и «С.» АД за сумата от 240 000 лева, със срок на изплащане от 06.06.2008 г.
до 06.06.2010 г.
За обезпечение на вземането на
кредитора по горния договор “С.” АД е издало запис на заповед с дата 06.06.2008
год., който наред с други физически лица е авалиран и от С.Е.Г..
Въз основа на изпълнителен лист
от 01.11.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 1206/2010 г. на Районен съд град
Несебър, С.Е.Г. е осъден да заплати на “Ц.К.Б.” АД, при условията на солидарност,
сумата от 251 400 лева - главница по горния запис на заповед, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.10.2010 г. до изплащане на вземането и 7 998
лева - разноски по делото. По делото е установено,че с оглед възражения по
чл.414 ГПК е образувано производство по чл.422 ГПК и с решение на Апелативен
съд гр.Бургас е потвърдено решението на Окръжен съд гр.Бургас по т.д.419/2011
год. ,с което е признато за установено, че “Ц.К.Б.” АД има вземане срещу С.Е.Г., при
условия на солидарност и с други лица за сумата от 156 127. 36 лв. по запис
на заповед от 06.06.2008 год. ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2012
г. до изплащане на вземането.
От представения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот на Нотариус Д.Г.с peг. № 048 в
Нотариалната Камара, с район на действие Районен съд София, се установява, че
на 07.04.2010 г. С.Е.Г. и съпругата му К.А.Г. са дарили на тяхната дъщеря З.С.Г. АПАРТАМЕНТ № 19, в
секция 4, на 5 жилищен етаж, със застроена площ от 73,65 кв.м., състоящ се от:
входно антре, дневна е трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани е
тоалетна, складово, два балкона, при граници: изток - вътрешен двор, запад -
асансьор, коридор и апартамент 20, север - апартамент 18 и асансьор, юг -
вътрешен двор, заедно с 0,887% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 33,07 кв.метра, заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност ’’Витоша ВЕЦ Симеоново”,
с площ от 3150 кв.м., при граници: от изток и север - улици, от запад - УПИ
Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII - 472, УПИ VII-471, УПИ VI-469, от юг - УПИ 1-476,
УПИ XII-1264 и тупик, както и ГАРАЖ № 28, в сутерена на сградата, на кота -2,85
м., с площ 20,51 кв.м., при граници: изток - гараж 27, запад - гараж 29 и гараж
30, север - складово помещение 50 В, юг - автоподход, заедно с 1,941% идеални
части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 19,49 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата
Предвид така
установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства
фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
За да бъде уважен
искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно следните
елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът
да е кредитор на единия ответника - длъжник; 2.Вземането му да е възникнало
преди атакуваната с иска сделка; 3.Да е налице увреждане на кредитора, с което обективно да
се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на
кредитора; 4.Да е налице знание за увреждането от страна на
длъжника; 5.Ако сделката е възмездна – лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането.
Претенцията не е погасена по давност,каквото възражения
правят и тримата ответници,тъй като общата 5 годишна давност по чл.110 ЗЗД е
започнала да тече от датата на извършеното разпореждането с имота- 07.04.2010 г. и е
изтекла на 07.04.2015 год.,а на същата дата,т.е. в последния възможен ден е
подадена/по пощата/ настоящата искова молба.
По
съществото на спора:
Факт е, че с
авалирането на записа на заповед от
06.06.2008 год. от страна на С.Е.Г. поемателят “Ц.К.Б.” АД е придобила качеството на кредитор
спрямо С.Г.. Макар да е без значение /за установяване
на връзката кредитор-длъжник не е задължително вземането да е съдебно признато/, по делото е установено и по съдебен ред, че действително С.Е.Г. дължи на банката по силата на горния запис на заповед
сума от 156 127.
36 лв. плюс лихви. По отношение на чуждия дълг поръчителят има качеството на
длъжник,като възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.
Разпоредителната сделка от 07.04.2010 г. според настоящия
състав е увреждаща за банката, тъй като С.Е.Г. обективно е
намалил имуществото си още повече, че случая атакуваната сделка е безвъзмездна,
поради което увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД безспорно е налице-
имуществото на длъжника е намаляло предвид липсата на насрещна престация.
Налице е и последното в случая условие за уважаване
на предявения Павлов иск – знанието за увреждане на първия ответник. Разпоредителната сделка с недвижимия
имот е извършена след като С.Е.Г. вече е имал качеството на длъжник на ищеца.
Доколкото атакуваната сделка е безвъзмездна установяване
знание за увреждане на приобретателя на имотите З.С.Г. е ирелевантно.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен ,но частично,поради следните съображения:
Факт е,че ответникът К.А.Г.-съпруга
на първия ответник не е имала качеството на длъжник на банката,тъй като дългът
на С. като поръчител на търговското дружество издадет на записа на заповед е
бил личен. Ето защо искът не следва да се уважава изцяло,така както се поддържа
от ищеца ,а само до размера на правата на длъжника на банката - С.Е.Г., т.е. до размер
на ½ ид.част от дарените имоти-апартамент и гараж. За останалата
½ ид.част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора ответниците С.Е.Г. и З.С.Г.
следва да заплатят общо разноски по водене на делото на ответника в размер на 2031 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на «Ц.К.Б.» АД с ЕИК ******** чрез
пълномощника адв. Ю. Р., договор за дарение от 07.04.2010 г.
обективиран в
нотариален акт № 26, том I, рег.№ 415, дело № 21 / 2010 г. на Д.Г.- нотариус с
район на действие PC - гр. София, с peг. № 048 на Нотариалната камара,
с който договор С.Е.Г. ЕГН ********** е
дарил на дъщеря си З.С.Г. ЕГН ********** собствената си ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 19, в секция 4, на 5 жилищен етаж, със застроена площ от 73,65
кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна е трапезария и кухненски бокс, две
спални, две бани е тоалетна, складово, два балкона, при граници: изток -
вътрешен двор, запад - асансьор, коридор и апартамент 20, север - апартамент 18
и асансьор, юг - вътрешен двор, заедно с 0,887% идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 33,07 кв.метра, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ XII-452, от квартал 30, по плана на гр.София, местност
’’Витоша ВЕЦ Симеоново”, с площ от 3150 кв.м., при граници: от изток и север -
улици, от запад - УПИ Х-474, УПИ IX-473, УПИ VIII - 472, УПИ VII-471, УПИ
VI-469, от юг - УПИ 1-476, УПИ XII-1264 и тупик, както и ГАРАЖ № 28, в сутерена на сградата, на кота -2,85 м., с площ 20,51
кв.м., при граници: изток - гараж 27, запад - гараж 29 и гараж 30, север -
складово помещение 50 В, юг - автоподход, заедно с 1,941% идеални части от
общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 19,49 кв.м., заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата,като ОТХВЪРЛЯ
иска за прогласяване относителната недействителност на дарението от
07.04.2010 г. за
останалата ½ ид.част от процесните имоти дарени от К.А.Г. ЕГН ********** на З.С.Г.
като
неоснователен.
ОСЪЖДА
С.Е.Г. и З.С.Г. да
заплатят на «Ц.К.Б.» АД общо
разноски по водене на делото на ответника в размер на 2031 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: