Решение по дело №7/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба, подадена от адв.М.Ч., пълномощник на Р. Т. М., против Разпореждане № 1972 от 07.05.2012г., постановено по гр.д.№550/2008г. по описа на КРС, с което е върната въззивната жалба на Р. Т. М., срещу Решение №46/17.04.2012г. на КРС, постановено по гр.д.№ 550/2008г. по описа на същия съд, като просрочена. Сочи се, че атакуваното разпореждане е неправилно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения за това, че смисълът на разпоредбата на чл.315, ал.2 от ГПК бил, че решението с мотивите се обявява, респ. – се връчва на страните /чл.7, ал.2 от ГПК/ в открито съдебно заседание. И тъй като в настоящия случай решението станало известно на страната след връчването му, жалбодателката счита, че срокът за обжалването му тече от датата на връчването на съобщението за изготвеното решение.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следнот¯:

От приложеното гр.д.№ 550/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е било образувано по иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД във вр. с чл.310, т.2 от ГПК. Производството се е движило по реда на глава ХХV от ГПК като бързо производство, поради естеството на спорното материално право.

В съдебно заседание, проведено на 02.04.2012г., на което ищецът се е явил лично, а ответникът се е представлявал от пълномощника си адв.Ч., съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 17.04.2012г., от която дата тече срока за обжалването му пред въззивния съд.

На 17.04.2012г. е произнесъл съдебния си акт – Решение № 46/17.04.2012г., в който отново е посочил, че подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от обявяването му.

На страните са били изпратени съобщения за изготвеното решение, като на ответника съобщението е било връчено на 26.04.2012г. чрез пълномощника му адв.Ч.. В съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване така, както е посочено в него.

На 04.05.2012г. адв.Ч., като пълномощник на Р. Т. М. е депозирала въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд, която с атакуваното Разпореждане №1972/07.05.2012г. й е била върната като просрочена.

При тези данни въззивният съд намира частната жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения:

В производството по глава ХХV ГПК, което е особено исково производство, със специална правна норма е определен момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Този момент е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. Не се спори по делото, че страните са били известени за датата на обявяването на съдебния акт, както и че им е било съобщено, че от тази дата започва да тече срока за обжалването му; не се спори и за това, че решението е било обявено точно на датата, която е била съобщена. Действително, решението е било допълнително съобщено на страните, което обаче е сторено в изпълнение на нормативно негово задължение /чл.7, ал.2 ГПК/ и няма отношение към срока на обжалване. По този въпрос има трайна практика на ВКС, включително такава по чл. 274, ал. 3 от ГПК, която е обвързваща за въззивните съдилища. Решение, постановено в особено исково производство по глава 25 от ГПК, подлежи на обжалване при специалните условия на чл. 315, ал. 2 от ГПК. Съдът трябва да посочи деня, в който ще обяви решението си и ако до този ден решението действително е обявено, срокът за обжалването на решението за страните тече от датата на обявяването. Няма значение кога те са получили препис от решението - въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт следва да бъде подадена в двуседмичен срок от обявяването, или същата подлежи на връщане като просрочена. Правилото на чл. 315, ал. 2 от ГПК не противоречи на общото правило по чл. 7, ал. 2 от ГПК. Двете норми имат различно приложно поле. Първата урежда срок за обжалване, а втората - процесуално задължение за съда да връчва преписи от обжалваемите си актове на страните. В този смисъл са определение № 364 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2009 г., IV г. о.; определение № 594 от 18.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. 539/2010 г., IV г. о.; определение № 599 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2010 г., III г. о.; определение № 122 от 18.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 87/2010 г., IV г. о.; определение № 622 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2008 г., I г. о.; определение № 693 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о.; определение № 486 от 26.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 394/2009 г., IV г. о.; определение № 207 от 29.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2010 г., IV г. о.; определение № 248 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 207/2011 г., III г. о.; определение № 342 от 23.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 224/2011 г., III г. о.; определение № 399 от 26.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 362/2011 г., III г. о.; определение № 483 от 28.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 399/2011 г., IV г. о.; определение № 519 от 12.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 310/2011 г., III г. о. и др.

Или, в обобщение, релевантна за обжалване е датата, която съдът е посочил на основание чл. 315, ал. 2 ГПК. Смисълът на визираната правна норма е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата от съдебния спор и съдържанието на решението, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен.

Ето защо, следва да се остави без уважение подадената частна жалба против Разпореждане № 1972 от 07.05.2012г., постановено по гр.д.№550/2008г. по описа на КРС, с което е върната въззивната жалба на Р. Т. М., срещу Решение №46/17.04.2012г. на КРС, постановено по гр.д.№ 550/2008г. по описа на същия съд, а атакуваното разпореждане да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВРЪЖДАВА Разпореждане № 1972 от 07.05.2012г., постановено по гр.д.№550/2008г. по описа на КРС, с което е върната въззивната жалба на Р. Т. М., срещу Решение №46/17.04.2012г. на КРС, постановено по гр.д.№ 550/2008г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател : Членове : 1.2.