РЕШЕНИЕ
№ 1589
гр. Пловдив, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4511701, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на Г. К. Г., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева за
нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. К. Г., редовно призован се явява лично в съдебно
заседание, като поддържа съображенията в жалбата си, допълнителна молба и
писмени бележки към нея, с които прави искане за отмяна на ел. фиш като
незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. Ангажира писмено становище, с което
моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен
и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира разноски, релевира
възражение за прекомерност.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 11.02.2021г. в
14:50 часа на път II – 64, км. 35+500, посока на движение от с. Граф
Игнатиево към с. Черноземен е било извършено нарушение на скоростта с лек
автомобил „Сеат Ексео СТ“, с рег. № *****, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС/ TFR1 – M511, като при
ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, процесният
автомобил се е движел с установена стойност на скоростта 81 км/ч., след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача и превишаване на
разрешената скорост с 21 км/ч. Ангажираната отговорност за установеното
нарушение в процесния електронен фиш е била на жалбоподателя Г. К. Г.,
собственик на регистрираното МПС. Прието било, че с това е било извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, Протокол № 1-33-20/26.02.2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система TFR1 – M 529/11.02.2021г., справка за
нарушител/водач, справка за собственост на МПС.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,
че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да
съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред
кого и в какъв срок може да се обжалва.
Правилно е бил определен и субектът на отговорността съобразно
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
2
МПС, а видно от справка за собственост на МПС именно Г. К. Г. е собственик
на лек автомобил „Сеат Ексео СТ“, с рег. № ****.
Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 16288 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на
АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на
11.02.2021 г. в 14:00 часа и е приключила в 16:40 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е било с пореден № 16287, а
последното - с № 16300. Процесният клип е с № 16288 и следователно е бил
заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 511 на дата 11.02.2021 г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. "
Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ
следва техническото средство да е преминало през последваща проверка,
която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/
11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността
на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.
Видно от представения Протокол № 1-33-20/26.02.2020г. се установява, че на
уреда е извършена последваща проверка на 26.02.2020г., тоест уредът е
валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 26.02.2021 г., а
нарушението предмет на електронния фиш е установено на 11.02.2021 г. От
тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид
това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е
било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616
от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на
Административен съд- Пловдив.
3
На следващо място, по преписката е приложена снимка, като
регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Допълнително, съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно
разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за
контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение
обаче е било установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M.
Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с
посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е бил
осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са
описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в
случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък
от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка
на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този
изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в
страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2089/2020 г.
на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
02.05.2019 г. по к. а. н. д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;
Решение от 02.12.2019 г. по к. а. н. д. № 391/2019 г. на Административен съд
– Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г.
на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. №
92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. А и следва да се посочи,
че дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на
уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се
цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените
и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш –
така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. а. н. д. № 3825/2019 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г.
по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. а. н. д. № 1090/2020 г. на
Административен съд – Пловдив.
Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено
мястото на извършване на нарушението – път II-64, км. 35 - ти в посока от
село Черноземен към село Граф Игнатиево. Същият адрес е вписан и в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за място на
осъществявания контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде
надлежно уведомен жалбоподателят за мястото на извършване на
нарушението и да му позволи да организира адекватно и в пълнота защитата
си – в този смисъл Решение № 494 от 07.03.2016 г. по к. а. н. д. № 163/2016 г.
на Административен съд – Пловдив.
В писмото представено от ОПУ ясно е обяснено, че към процесната
дата и място е имало монтирана група знаци В24 „Забранено изпреварването“
4
и В 26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената, тъй като в него изрично е посочено, че единствено към 2020г.
ведомството не резполага с информация за наличието на тези знаци, но
нарушението е било извършено на 11.02.2021г. Действието на пътен знак В26
е обхващало периметъра от км 35+830 до км 35+221 където е отбивката за с.
Ръжево Конаре, а процесният автомобил е бил заснет на км 35+500, така че се
е намирал в диапазона на дествие на пътен знак В26. Същевременно доказано
е по делото, че пътният знак е бил наличен към датата на извършване на
деянието, тъй като и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. е удостоверено, че е била извършена проверка на наличните
пътни знаци преди и след измерването от оторизиран служител. От протокола
се установява още, че на 11.02.2021 г. контролният орган е констатирал
поставен пътен знак В26, като указаната с него максимално допустима
скорост е била 60 км/ч.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен
по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив- измерената с техническото
средство скорост на движение е 81 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта извън населено място от 60 км/ч. Превишението на разрешената
скорост е значителна и разкрива висока степен на опасност. Следва да се
посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от
особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.Отделно видно и справката за нарушител/водач, става ясно,
че процеснето нарушение на ЗДвП съвсем не е инцидентно за жалбоподателя.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата,
поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора, съдът
намира, че на ОДМВР-Пловдив, която е страна по делото, следва на
5
основание чл.63 д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4511701, издаден от ОД
на МВР – Пловдив, с който на Г. К. Г., ЕГН **********, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева
за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ ОДМВР-Пловдив
сумата от 80 лева /осемдесет/ лева представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6