РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
И. НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 8336 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
С
решение oт 04.02.2019 г. по гр.д. №
84205/2017 г. на Софийския районен съд, 58 състав,
обективирано в протокол от проведеното
на 04.02.2019 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Ж.Т.Н. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 1287,15 лева – ½
от цената за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот ап. 34, находящ се
в гр. София, ж.к. „********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 30.11.2017 г., мораторна лихва за периода от
15.09.2015 г. до 23.10.2017 г., като искът за главница за цена за доставена
топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 1890,39 лв.,
отхвърлени са и исковете за главница за доставена услуга дялово разпределение в
размер от 17,50 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер на 3,04
лв.
Срещу
решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност
на решението на СРС. Според жалбоподателя съдът неправилно е определил размера
на задължението, без да назначи съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба задачи. Излагат се доводи, че
сумите за доставена топлинна енергия са начислявани по прогнозни данни, като
след приключване на отоплителния сезон и след отчет на уредите са изготвяни
изравнителни сметки с оглед действителното количество доставена топлинна
енергия. Излага се, че претендираната сума за главница за дялово разпределение
е включена във фактурите, издадени от дружеството, и съгласно чл. 22, ал. 2 от
общите условия на дружеството, цената за услугата следва да се заплати в полза
на доставчика на топлинна енергия. Въззивникът моли за отмяна на обжалвания
съдебен акт и уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира разноски.
В
законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Ж.Т.Н..
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
Предмет
на първоинстанционното производство са предявени осъдителни искове на основание
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1890,39 лева – ½ от цената за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот ап. 34, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., лихва за забава
върху тази сума в размер на 194,98 лева за периода от 15.09.2015 г. –
23.10.2017 г.; 17,15 лева – ½ от главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017 г. и лихва за забава
върху тази главница в размер на 3,04 лв., след като първоинстанционното
производство е било прекратено с влязло в сила определение по отношение на
претенциите на дружеството по отношение на Н.А.Н.за останалата ½ от
претенциите за имота. Решението на СРС е влязло в сила като необжалвано в
частта, с която са уважени исковите претенции. Предмет на настоящото
производство е решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на
дружеството.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Основателността
на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на
съответен период от време, през който задължението не е платено.
Доколкото
решението на СРС като необжалвано е влязло в сила ш частта, с която са уважени
исковите претенции, настоящият състав е обвързан да приеме, че между страните е
сключено валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния обект - ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
Основният
спор е концентриран върху размера на задължението за заплащане на доставена
топлинна енергия, за установяване на който бе допусната комплексно
съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката, респективно чл. 106а от ЗЕЕЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. В
действащия Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на
количеството потребена топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ
определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна
собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия.
Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал. 3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. От доказателствата по делото се установява, че в сградата -
етажна собственост, където се намира жилището, е въведено дялово разпределение.
В случая не се спори, а и от приетата комплексна експертиза се установява, че
за сградата има въведено дялово разпределение.
От
заключението на вещите лица се установява, че дружеството е доставяло топлинна
енергия до процесния обект. Според заключението на вещите лица общият топломер
в абонатната станция се отчита ежемесечно, от отчетеното количество са
приспадани технологичните разходи за сметка на дружеството и разликата е
разпределена между потребителите. Вещите лица са посочили, че за периода от
2005 г. до 2015 г. не е бил осигурен достъп на служители при доставчика за
отчитане на топломерите. За периода 2014-2015 г. е начислена служебно само за
лира в сервизно помещение, вместо за отоплотелни тела по проект. За 2015-2016
г. няма начислена сума за отопляване на обекта, а 2016-2017 г. отново не е
осигуряван достъп на служителите до обекта, за което е представен протокол от
21.05.2017 г. Посочено е, че е следвало да се изчисли служебно топлинна енергия
за периодите с неосигурен достъп. Според вещите лица за период 15/16 г. топлинната енергия за сградна
инсталация е следвало да се изчисли на база инсталирана мощност, вместо на база
проектна мощност. Вещите лица са посочили, че за периода 15/16 г. и 16/17 г. ТЕ
за БГВ е начислена на база двама потребители, но не е представен документ за
промяна на броя потребители. Според експертното заключение за процесния период
се дължи цена за доставена топлинна енергия в размер от 3780,73 лева, а при
един брой потребител – 2616,10 лева. Вещите лица след справка в счетоводството
на дружеството, са посочили, че за периода е начислена сума в размер на 3780,78
лева, която сума не е била заплатена. Съдът кредитира заключението като
компетентно, задълбочено и безпристрастно, вещите лица са отговорили на
поставените задачи, като са съобразени всички необходими за това обстоятелства.
Следва да се подчертае, че доколкото по делото се установява, че имотът е
съсобствен на две лица, не е следвало да се представят допълнителни
доказателства за промяна на броя на потребители, напротив потребителите е следвало
да известят дружеството за евентуални промени. Поради това настоящият състав
приема първият вариант на заключението по поставената в т. 3 задача.
Настоящият
състав намира, че от доказателствата се установява, че за периода от 05.2014 г.
до 04.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е доставила топлинна енергия на стойност 3780,78 лева,
която сума не е била заплатена от собствениците на имота. Доколкото предмет на
разглеждане е единствено ½ от задължението, ответницата следва да
заплати 1890,39 лв. Останалата част от вземането не е предмет на настоящото
производство.
Неправилно
е решението на СРС досежно претенцията за главница за осъществена услуга дялово
разпределение. Видно от доказателствата по делото за процесния период е
осъществена услуга дялово разпределение от третото – лице помагач „Н.” ЕАД въз
основа на договор от 27.09.2002 г., сключен с етажната собственост на сградата,
в която се намира процесното жилище, поради което се дължи заплащане на
възнаграждение, чийто размер следва да се определи съобразно заключението по
назначената комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза в размер на
34,30 лева, от която сума в полза на дружеството следва да се присъди ½
- 17,15 лева.
Неоснователна
е претенцията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 3,04 лева за периода от 15.09.2015 г. – 30.04.2017 г., доколкото важи
общото правило на чл. 84 от ЗЗД и длъжникът по парично задължение без уговорен
срок изпада в забава след като бъде поканен, а по делото липсват доказателства
за получаване на покана за плащане от страна на Н..
При
този изход на правния спор и частичното разминаване на изводите на настоящата
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция за главница за доставена
топлинна енергия за горницата над сумата 1287,15 лева до 1890,39 лева, както и
в частта, в която е отхвърлен искът за галвница за главница за извършена услуга
топлинно счетоводство в размер на 17,15 лева, до
които размери исковите претенции следва да се уважат. В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди като правилно.
С
оглед изхода на делото следва да се пререши въпроса за сторените разноски пред
СРС.
Ищецът
е направил разноски, както следва: 100,50 лева /заплатена държавна такса.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко
възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед фактическата
и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на
страната. С оглед размера на уважената част от исковите претенции се следват
разноски в размер на 200,21 лв., като СРС е присъдил сума в размер на 140,32
лева, следва да се присъди сума от 60,11 лева.
Насрещната
страна не е претендирала и доказала разноски, сторени в хода на
първоинстанционното производство.
С
оглед частичната основателност на въззивната жалба право на разноски имат и
двете страни.
Въззивникът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за
вещите лица за изготвяне на заключение по назначената комплексна експертиза в
размер на 500 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното
поведение на представителя на страната. С оглед размера на уважената част от
въззивната жалба на въззивника му се следват разноски в размер на 646,83 лв.
Въззиваемата
страна не е претендирала и доказала направата на разноски в настоящото
производство.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение 04.02.2019
г. по гр.д. № 84205/2017 г. на Софийския районен съд, 58 състав, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание от 04.02.2019 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Ж.Т.Н., искове с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
осъждане на Ж.Т.Н. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата над 1287,15 лв. до 1890,39
лв.- главница, представляваща ½ от цената за доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. за топлоснабден
имот, ап. 34, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и сумата от 17,50 лв. –
възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж.Т.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата над 1287,15 лева до 1890,39 лева, представляваща
½ от цената за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот ап. 34,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017
г., както и сума от 17,15 лева, представляваща ½ от главницата за
доставена услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 30.11.2017 г.
до окончателното плащане на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2019
г. по гр.д. № 84205/2017 г. на Софийския районен съд, 58 състав, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание от 04.02.2019 г., в частта, с която е
отхвърлена претенцията на „Т.С.” ЕАД за осъждане на Ж.Т.Н. да заплати в полза
на дружеството сума в размер на 3,04 лева – лихва за забава върху главницата за
осъществена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
законна сила като необжалвано в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.” ЕАД.
ОСЪЖДА Ж.Т.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сума в размер на 60,11 лв.
– сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж.Т.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 273, вр.
с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сума в размер на 646,83
лв. – сторени разноски в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на „Н.“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО с оглед цената
на исковите претенции не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.