Р
Е Ш Е Н И Е
№ 884/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД №
717 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Пловдив против Решение
№ 8/01.02.2023г., постановено по АНД № 20225320200521/2022г. по описа на
Районен съд – Карлово, 1-ви н. с., с което е отменено Наказателно постановление
№ 103/10.08.2022 г. на Директора на РДГ-Пловдив, с което на В.И.И. са наложени
административни наказания на основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 213, ал. 1, т. 1
от Закона за горите (ЗГ) – „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.
266, ал. 1 вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 266,
ал. 1 вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
По
подробно изложени съображения в жалбата се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска
постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление.
Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът
В.И.И., редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Съдът,
като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Пред
Районен съд-Карлово е обжалвано Наказателно постановление № 103/10.08.2022 г.
на Директора на РДГ-Пловдив, с което на В.И.И. са наложени административни
наказания на основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (ЗГ) – „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 213, ал. 1, т.
2 от ЗГ – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 266, ал. 1 вр. чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
От
фактическа страна е установено, че на 07.03.2022 г. служители на РДГ- Пловдив,
в присъствие на полицейски служители, извършили проверка в описания имот
,собственост на В.И.И., представляващ рибарници, при което било констатирано съхранение
на 21,44 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид топола, акация,слива и
ябълка, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска
горска марка и без документ, доказващ законния им произходпревозен билет. За
констатираното бил съставен протокол и бил съставен АУАН, с който било прието,
че жалбоподателят извършил нарушение на чл.266 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 и т.2
от ЗГ, тъй като на 07.03.2022 г. в рибарници в землището на с. Богдан, общ. Карлово,
територия на ТПДГС Карлово съхранявал в обекта си- рибарници в землището на с.
Богдан 21,44 куб.м. дърва за огрев-
топола, акация, слива, ябълки без превозен билет и немаркирани с контролна
горска марка и общинска горска марка.
Жалбоподателят
подписал така съставения му акт, като вписал възражение, че дървата са на
повече от три години, като са били изрязани при направено почистване на негови земеделски имоти и са
останали от тях.
За
да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се
установява по несъмнен начин, че И. е осъществил вменените му административни
нарушения,тъй като деятелността му не може да се подведе под приложното поле на
Закона за горите/ЗГ/ и подзаконовите нормативни актове.Санкционната разпоредба
на чл.266,ал.1 от ЗГ следва да се прилага само за изчерпателно изброените форми
на деятелност,които имат предмет дървесина и недървесни горски продукти,т.е.
добити от гора по смисъла на чл.2 ЗГ.В конкретния случай безспорно се
установявало,че процесните дърва са добити от площ,която е земеделска
територия,което сочи на извод,че ЗГ не е приложим.
Решението е правилно.
Въз
основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона,
въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е
отменил НП.
Касационната
инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Касационната
инстанция в настоящия си състав намира, че в конкретния случай при издаването
на НП са допуснати и съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по
себе си също водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели
до нарушаване на правото на защита на нарушителя.
Налице
е неизясняване на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в
АУАН, така и в НП, които водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да
бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да
бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона
нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на
доказване по делото.
Следва
да се посочи, че не е обсъдено и направеното от ответника по касация
възражение, при връчването на АУАН, касаещо произхода на съхраняваните от него
дърва, тъй като това е основно обстоятелство във връзка и със съставомерността
на деянието.Същият е заявил и това се установява,че добитите от него
дървета/дървесина е от собствени земеделски имоти. Това обстоятелство също води
до незаконосъобразност и на НП. Въпреки направеното от ответника по касация
възражение при връчването на АУАН, същото не е обсъдено от наказващият орган и
съответно не е взето предвид при издаването на НП. Нарушена е разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е
извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени посочените
възражения, които касаят именно спорните обстоятелства. Липсата на преценка на
направеното възражение след съставянето на АУАН също води до необоснованост на
НП. По делото не са събрани каквито и да било доказателства в тази насока.
Макар
и да няма задължение за възражение от страна на нарушителя при връчването на
АУАН, то при положение, че такова е направено, наказващия орган има
задължението да го обсъди. Според разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
наказващият орган има задължението да прецени възраженията, както и може да
извърши разследване на спорните обстоятелства, а видно е, че такива има, още
повече, че самото възражение се отнася за същите спорни обстоятелства, за които
става въпрос и в съдебното производство по делото.
Според
настоящата инстанция освен, че са налице съществени процесуални нарушения, като
цяло вмененото на И. нарушение не е
доказано от обективна и субективна страна.
С
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ се забранява съхраняването на
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена
марка, а според т. 2 - дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно
чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се прилагат за посочените в
разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите
и земите в националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни
видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по
ал. 1 и 4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища.
А
според разпоредбите на чл. 131б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗГ дървесината, добита
извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на
селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка -
собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се
изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от
кмета на общината. и ал. 2 - дървесината, добита извън горския фонд при
условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с
писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на
общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или
удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет. Според § 1а,
т. 3 от ДР на ППЗГ "Добив на дървесина" е сеч и извоз на дървесина до
временен склад.
В
случая ,както вече се каза,административнонаказващият орган изобщо не е
изследвал обстоятелството относно произхода на въпросното количество дърва и
дали така съхраняваните дърва от ответника по касация подлежат на маркировка с
КГМ, производствена или общинска марка, както и придружаване с превозен билет.
От ответника по касация е направено възражение и то още по време на производството
пред административно – наказващия орган, че въпросните дърва са отсечени от собствен
негов земеделски имот. Предвид описанието на дървения материал и количеството
на същия, според съда не би могло по категоричен начин да се приеме, че
ответникът по касация е съхранявал дървесина, подлежаща на маркиране с
контролна горска марка, съответно с производствена марка.
Що
се касае до маркирането с общинска марка, то същото не е уредено в ЗГ, поради
което и отговорност за това няма как да му бъде търсена по този закон.
При
това положение и с оглед горните съображения, съдът намира, че НП е
незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районния съд, поради
което и решението му следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/01.02.2023г.,
постановено по АНД № 20225320200521/2022г. по описа на Районен съд – Карлово,
1-ви н. с
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.