О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 1912

27.09.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА                                

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                       ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                                     

                                               

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2159  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.129, ал.3  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  А.  Д.  В. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  адв. С.  Х.,  против  Определение    №8507  от  30.07.2019г., постановено по  гр. д. №11766/2018г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХІІІ  гр.с., с което е  прекратено производството  по  делото  в  частта  му по претенция по  сметки  на  обща  стойност  7000  лв.,  предявена  от  А.  Д.  В.  против  А.  А.  П..  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на делото  на  първоинстанционния  съд  за продължаване  на съдопроизводствените  действия. 

Ответната  страна  по частната  жалба-  А.  А.  П.,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  си  по  делото адв. Е.  К.,  в  писмен  отговор оспорва  същата  и  иска оставянето  й  без  уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  основателна.

За да постанови обжалваното  определение, съставът на Районен съд – Пловдив  е  приел, че въпреки предоставената  му възможност  ищецът не  е  изпълнил  дадените  му  указания  за  отстраняване  на  нередовностите  на  исковата  молба  чрез посочване  кои  от  претендираните  от него подобрения  съставляват необходими  и кои  полезни  разноски. 

Определението е неправилно.

Действително  с  разпореждане  от  05.07.2019г.  съдът  е  указал  на  ищеца  в едноседмичен  срок  от съобщението  да  посочи  кои  от подобренията,  претендирани  от него,  съставляват необходими  и  кои- полезни  разноски.  Тези указания  обаче  не са  били  надлежно  съобщени  на  ищеца- видно  от  връченото  му  на  15.07.2019г.  съобщение,  същото  е със  съвсем  друго  съдържание.  Ето защо  само  на  това основание  обжалваното  определение  следва  да  бъде  отменено.  Отделно  от  това  следва  да  се посочи,  че поначало указанията  на  съда  за  посочване  кои  „подобрения“ ищецът  претендира  като  необходими  и  кои- като  полезни разноски,  са  неправилни.  Ищецът  е  длъжен  да посочи  и  съдът  би  могъл  да  му  дава  указания  да  изложи твърдения  за  фактите,  на  които  основава  претенциите си,  а  не  и  за  правната  им  квалификация,  което  е  задължение  на  съда. Съгласно формираната  съдебна практика задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума  /в този смисъл-  Решение  №242  от  21.12.2015г.  на  ВКС  по  гр.д.№3664/2015г., I г.о./.   

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да   бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение    №8507  от  30.07.2019г., постановено по  гр. д. №11766/2018г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХІІІ  гр.с., с което е  прекратено производството  по  делото  в  частта  му по претенция по  сметки  на  обща  стойност  7000  лв.,  предявена  от  А.  Д.  В.  против  А.  А.П.. 

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                   2.