РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
475
град
Пловдив, 16 март 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 81
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на А.Н.Н., ЕГН **********,***, против ЗППАМ № 21-0239-000282/07.11.2021
г. на началник РУ Асеновград.
Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на заповедта.
Като довод в подкрепа на горното е посочено,
че действително жалбоподателят е бил лишен от правоуправление по
административен ред със ЗППАМ № 20-0438-000087/09.09.21 г. въз основа на НП
20-0438-001187/14.09.21 г., издадени от 03 РУ Пловдив, но с решение №
580/12.05.2021 г. ПРС е отменил НП, с което се възстановяват правата за
управление на МПС. По тези причини жалбоподателят счита, че при съставянето на
акт АВ 114684/07.11.2021 г. от служители на РУ Асеновград не е бил лишен от
право да управлява МПС, съответно не е нарушил чл.150А ал.1 от ЗДвП. Освен
това, на 08.11.2021 г. от ПП – Пловдив на жалбоподателя е върнато
свидетелството за управление, което е доказателство, че не е бил лишен от
правоуправелние на МПС.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, не се представлява по
делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 14.12.2021 г., а самата жалба е подадена на 21.12.2021
г./ и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000282 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 07.11.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград,
надлежно упълномощен със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР
Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
За да
пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че
Н. управлява МПС след като е лишен
от това права по съдебен или административен ред. При извършена проверка на
07.11.2021 г. , около 15 часа, в гр.Асеновград, ул.“Шести януари“ срещу № 23, в
посока гр.Смолян, е установено, че жалбоподателят управлява ЛА Мазда 5 с рег.№ ***
след като е лишен от правоуправление на МПС по административен ред със ЗППАМ №
20-0438-000087 от 09.09.2020 г. на 03 РУ Пловдив, връчена на 08.10.2020 г.
Нарушението е документирано с акт АВ 114684, съставен на същата дата –
07.11.2021 г.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган – заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят
да е управлявал МПС след като е бил
лишен от това право по административен ред, съдът приема за безспорно
установени като съобрази изричната норма на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част
от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради
което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които
да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Изложените в жалбата
доводи съдът приема за неоснователни. Обстоятелството, че на 08.11.2021 г. е
върнато на жалбоподателя свидетелството за управление е ирелевантно дотолкова
доколкото съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му – чл.142, ал.1 от АПК. Към 07.11.2021 г. законовите предпоставки
за налагането на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят управлява МПС, след
като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, са налице.
За пълнота съдът намира за нужно да
посочи, че в доводите си по жалбата жалбоподателят смесва две различни
производства – това по налагането на ПАМ и ангажирането на
административнонаказателната му отговорност. Отмяната на НП не влече след себе
си последици по отношение на наложена ПАМ, която е самостоятелна и отделна
административна принуда, различна от наложено административно наказание.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не
дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Н., ЕГН **********,***,
против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000282 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 07.11.2021 г.,
издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: