Определение по дело №103/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260131
Дата: 15 март 2021 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20213001000103
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, №…260131./15.03.2021 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 103/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „УП България 4“ ЕООД, чрез адв. О.Т., против решение № 260187 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 45 772.45 лв., представляваща дължима преференциална цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец 09.2016 г., на основание чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 13 146.87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 45 772.45 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на настоящия иск на 05.11.2019 г.; сумата от 51 380.24 лв., представляваща преференциална цена за доставена и неплатена от ответника електрическа енергия за месец 10.2016 г., както и сумата от 14 757.53 лв., обезщетение за забавено плащане на сумата от 51 380.24 лв., за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска на 05.11.2019 г., ведно със законните лихви върху сумите от предявяване на иска на 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. 

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че безспорно е установено по делото, че нетното специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, приложимо към ВяЕЦ на жалбоподателя е това в раздел втори т. 2.7 и т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г., а първоинстанционният съд неправилно възприема в мотивите си за приложимо това в  т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Сочи, че не са съобразени в решението на съда правните последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република България, с което е отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. за определяне на НСПЕ. В тази връзка смята, че бланкетната норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не следва да намери приложение, тъй като липсва валидно решение на КЕВР, което да запълни съдържанието ѝ. Навежда доводи, като сочи и съдебна практика в тяхна подкрепа, че първоинстанционният съд неправилно приема, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2 250 часа. Счита, че отказът за плащане от страна на ответното дружество се дължи единствено на тълкуването на „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чиято позиция намира за неотносима. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.  

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира мотивите за съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. по отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 2.7 и т. 2.8  на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР не води до отпадане с обратна сила на ограничиението за прилагане на НСП към обема на електрическа енергия, която производителят може да продаде на крайния снабдител, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. В тази насока излага твърдения, че отмяната води до възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. Намира за неоснователни доводите на въззивника, че ВяЕЦ може да се отнесе едновременно към двете категории производители, работещи до и над 2 250 часа, поради което са приложими двете преференциални цени установени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в рамките на една календарна година. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника - „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Станислав Каладжиев, в който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Споделя изводите на съда за приложимостта на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Сочи, че съгласно закона решението на КЕВР има установителен характер, тъй като НСПЕ е в пряква зависимост от съответното предходно решение на КЕВР за определяне на преференциални цени, като в случая това е Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Прави доказателствено искане. 

По отношение на доказателственото искане на третото лице помагач на ответника -  „Национална елетрическа компания“ ЕАД, съдът намира следното:  

Искането за приемане и прилагане към доказателствения материал по делото на Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР и Решение № СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР е основателно и следва да бъде уважено, доколкото се касае за нововъзникнали обстоятелства, релевантни за спора, които не са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство и не са обхванати от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Постъпила е и въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А.Т. срещу определение № 260743 от 23.10.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание  чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 260187 от 14.08.2020 г. чрез присъждане на допълнително сторени от дружеството разноски за депозит за изслушана експертиза в размер на 376 лв.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че своевременно е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, в който е включен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лв., както и че е направено искане за присъждане на разноските в полза на ответното дружество. Допълнително определената от съда сума за изслушаната експертиза, в размер на 376 лв., твърди, че е внесена от ответника надлежно и в срок от два дни след провеждане на последното по делото заседание на 15.07.2020 г. Счита, че довнесената сума обективно не би могла да бъде включена в списъка с разноските, доколокото към момента на представянето му такъв разход не е бил извършен. Частният жалбоподател намира, че съдът неправилно е отказал да присъди допълнително определения депозит, предвид изрично изявеното устно искане на процесуалния представител на дружеството за присъждане на разноските и представените доказателства за направата им. Моли въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния съд като постанови друго, с което да присъди определаната с протоколно определение от 15.07.2020 г. сума за довнасяне за изготвената СТЕ по делото в размер на 376 лв. Претендира разноски.

Насрещната страна „УП България 4“ ЕООД, на която е редовно връчен препис от жалбата, не изразява становище.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 11.05.2021 г. от .14:15 часа.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото заверени за вярност копия на Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР и Решение № СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР, представени с отговора на въззивната жалба на „Национална елетрическа компания“ ЕАД.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.             

 

             

                                                                                                   2.