РЕШЕНИЕ

   № 212

               гр.Варна, 09.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.09.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 391 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби срещу решение № 28/12.04.2019 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 102/2018 г., както следва:

I. С въззивна жалба „Инвестиционно проектиране“ ЕООД - гр.Шумен обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск против Основно училище „Отец Паисий“  с. Подайва, общ. Исперих за разликата от 41200 лева до първоначално предявения размер от 46000 лева, представляваща стойност на извършената работа по договор за обществена поръчка от 10.05.2016 г. с предмет „Изработване на технически инвестиционен проект за реконструкция, ремонт и оборудване на ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва, Община Исперих“, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в размер на 4800 лева,  както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата 4800 лева, представляваща неустойка  по сключения между страните договор за обществена поръчка от 10.05.2016 г. с предмет „Изработване на технически инвестиционен проект за реконструкция, ремонт и оборудване на ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва, Община Исперих“. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона. Моли за неговата отмяна в тази част и за потвърждаване на решението в останалата му част, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

С писмен отговор от ОУ „Отец Паисий“- с. Подайва се иска жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата и за отхвърляне на жалбата на другата страна, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

 

II. Подадена е и въззивна жалба от Основно училище „Отец Паисий“- с. Подайва, общ. Исперих срещу същото решение в частта, с която е осъдено да заплати на „Инвестиционно проектиране“ ЕООД гр.  Шумен, на основание чл. 266 от ЗЗД сумата 41 200 лева, представляваща стойност на извършената работа по договор за обществена поръчка от 10.05.2016 г. с предмет „Изработване на технически инвестиционен проект за реконструкция, ремонт и оборудване на ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва, Община Исперих“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските в размер на 3837.76 лева. Моли, за отмяна на решението в обжалваните части, като незаконосъобразно и неправилно, ведно с присъждане на разноските. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата и за оставяне без уважение на жалбата на насрещната страна, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По жалбата на първия въззивник:

Оплакването в нея, че работата била предадена от изпълнителя в срок с протокол от 08.06.2016 г. е неоснователно. На тази дата – л.83 проектът е бил предаден на Община Исперих, а не на възложителя - ОУ „Отец Паисий“ с. Подайва. Съгласно чл.75, ал.1 – ЗЗД, за да се приеме, че изпълнението е престирано точно, то трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В случая Община Исперих е бенефициент по договора за обществена поръчка, а възложител по договора за изработка от 10.05.2016 г. е ответникът по иска, така че общината не се явява овластена да получи изпълнението за сметка на възложителя. Потвърждаване на изпълнението от възложителя е налице едва през м.януари 2018 г., когато е подписан приемо-предавателен протокол без дата от директорката на училището – М Д – л.51, като за това свидетелства и св. Г И, занесла лично протокола на директорката за подпис, която го подписала след консултации с Община Исперих. Самият проект е бил оставен в кашон в училището на 01.10.2018 г. Няма възползване на възложителя от проекта в предходен момент. Сам управителят на ищеца Д З признава – л.189, че е изписал на своя екземпляр от приемо-предавателния протокол без дата датата 10.11.2016 г., тъй като му била нужна за счетоводството. Няма доказателства за отказ на възложителя да приеме изпълнението. Няма отправяне на покана от изпълнителя до възложителя да приеме проекта. След като общинските съветници са взели решение за връщане на проекта на изпълнителя за преработване предвид високата му цена, той е бездействал през целите 2017 г. и 2018 г. и в крайна сметка е представил с голямо закъснение същия проект на възложителя.

От всичко това следва, че макар проектът да е бил предаден от изпълнителя на 08.06.2016 г. направо за съгласуване в общината, той е бил предаден на кредитора значително по-късно и то във вид,който не е позволявал кандидатстване по европейска програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Предвид забавата си като реално е оставил изработения проект в училището едва на 01.10.2018 г., без фактическо приемане от възложителя и поради това без възможност същият да направи веднага възражения за недостатъци на изработката, до който момент срокът на договора поначало спира – р.ІІ, чл.4 от договора, изпълнителят няма право на неустойка за забава в плащането по р.VІІ, чл.3 – 4800 лв за периода: 11.11.2016 г. – 15.10.2018 г. За тази си забава той сам дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 4800 лв съгласно р.VІІ, чл.2 от договора за изработка от 10.05.2016 г., която сума правилно е прихваната от съда въз основа на направеното от ответника възражение за прихващане срещу задължението му за заплащане на работата по проекта.

Решението в обжалваните от „Инвестиционно проектиране“ ЕООД гр.  Шумен отхвърлителни части е правилно и следва да се потвърди.

По жалбата на втория въззивник:

Възложителят обаче също е бездействал. Установено от показанията на св.А.М, той е избягвал контакти с изпълнителя като е оставил инициативата относно изпълнението на обществената поръчка изцяло на Община Исперих, от която е следвало да изхожда проектното предложение. Макар че директорката на училището е била очевидно държана в течение от св. Г.И и е била в известност, че проектът е разглеждан от ОбщС Исперих и върнат на изпълнителя за преработка, а и предвид отдавна изтеклия срок на падежа по договора – 29 календарни дни, не е настоявала пред изпълнителя за незабавното му предаване в преработен вид с оглед своевременно кандидатстване на възложителя за някоя от мерките по европейски програми за финансиране. В нито един момент след получаване на фактура №**********/ 10.11.2016 г. и на поканите за плащане на изпълнителя от 16.10.2017 г. и от 02.10.2018 г. възложителят не е оспорвал задължението си по договора за изработка предвид негодност на същия за ползване по предназначение, а е искал само разсрочване на задължението си, установено от св.М.П. Такива възражения не са правени и в настоящото производство. Обстоятелството, че директорката на училището няма техническа компетентност за преценка годността на проекта, не е основание да отказва заплащане на възнаграждение за извършената работа на изпълнителя. Сам бенефициентът – Община Исперих с писмо от 30.01.2019 г. – л.184 разяснява на възложителя, че до кандидатстване за втория обявен прием по подмярка 7.2 не се е стигнало по независещи причини, като изготвеният от изпълнителя технически проект би могъл да бъде ползван след съответна преработка съобразно изискванията на финансиращите програми при евентуално ново кандидатстване за финансиране с европейски или други средства.

При това положение искът на ищеца е основателен и следва да се уважи до размера на 41200 лева, като решението в тази му част бъде потвърдено.

Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора съдебните разноски се понасят от страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 28/12.04.2019 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 102/2018 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.