Решение по дело №44134/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17690
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20231110144134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17690
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110144134 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Л., като се твърди, че е
негов клиент за ТЕ за битови нужди за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, блок 316, вход А, етаж
6, ап.18 аб.№ 286223, поради което претендира заплащане на сумите 550,01 представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия , сумата 82,36 лева
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 19.4.2023 г., 35,78 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.9.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата 6,52 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.11.2020 г. до 19.4.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът, е подал отговор на исковата молба, в която сочи, че признава вземането,
прави искане да не се допускат експертизи и да се присъди минимално възнаграждение,
което сочи, че ще заплати след решение по делото.
1
Съдът счита, че следва да съобрази направеното от ищеца признание на вземанията,
като се приеме, че вземанията на ищеца са възникнали в посочените в исковата молба
размери и периоди. В тази връзка следва да се вземе предвид и представеното по делото
извънсъдебно споразумение, сключено между страните в хода на процеса на 15.09.2023 г., в
което е установено, че ответникът дължи процесните суми, както и съдебни разноски в
размер на 200 лв., като е уговорено разсроченото им погасяване с първа авансова вноска в
размер от 270,26 лв. и още шест вноски от по 105,10 лв. Уговорени са и падежи за плащане
на погасителните вноски, а именно - до 15-то число на съответния месец, считано от
15.09.2023 г. Ищецът и ответникът не спорят по съществуването, авторството и
съдържанието на това споразумение, поради което следва да се приеме, че същото
обективира извънсъдебно признание на факти и следва да бъде зачетено от съда при
постановяване на съдебното решение – чл. 235, ал. 3 ГПК. Едва в проведеното първо по
делото съдебно заседание, ответникът оспори претенциите на ищеца с възражения, че не е
консумирал топлинна енергия на претендираната стойност. Тези възражения са закъснели и
са преклудирани – тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, ответникът е следвало
да направи правоизключващите си възражения в срока за отговор на исковата молба, поради
което не следва да бъдат обсъждани от съда. В срока за отговор ответникът е признал
вземанията и е представил сключено с ищеца извънсъдебно споразумение, като изрично се е
противопоставил по делото да бъдат изслушвани съдебни експертизи.
С молба вх. № 274448/04.10.2023 г. ищецът признава неизгодния факт, че по
сключеното споразумение ответникът е заплатил част от процесните суми, а именно – сума
в размер от 375,36 лв., който факт също следва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Тази сума се равнява на сбора от първата авансова вноска в размер от 270,26
лв. и втората вноска в размер на 105,10 лв, съобразно твърденията и на самия ответник, в
рамките на исковото производство. Същевременно, по делото не са налице доказателства
кои конкретно вземания са погасени с това плащане, като липсва и уговорка в
споразумението кои задължения ще се погасяват с отделните вноски. Поради тази причина,
следва да намери приложение чл. 76 ЗЗД, при съобразяване на Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение се приема, че когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни,
и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое
задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. При плащане, достатъчно да погаси
изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в
следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото
по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай плащането
от ответника на сумата от 375,36 лв. не е достатъчно да погаси изцяло процесните
задължения, като няма и доказателства длъжникът да е заявил кое задължение погасява,
респективно в споразумението да е уговорена поредност на погасяванията. Ето защо, следва
да се приеме, че с плащането на сумата от 375,36 лв. , в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно –
като изцяло се погасят признатите в споразумението и реално извършени съдебни разноски
в размер на 200,00 лв., лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
82,36 лв., в цялост, и част от главницата за ТЕ - до сумата от 93 лева. Тези претенции следва
да се отхвърлят, поради плащане в хода на процеса.
Следователно, останалите претенции следва да се уважат за следните суми, с
ненастъпил падеж, въз основа споразумението: сумата от 457,01 лева от главницата за ТЕ за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.; 35,78 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.9.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата 6,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 15.11.2020 г. до 19.4.2023 г.
2
При този изход на спора, съдът счита, че право на разноски има само ищецът, тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото с възражението си срещу
заповедта за изпълнение оспорва вземанията, а едва в хода на исковия процес решава да ги
признае, сключва извънсъдебно споразумение и започва да ги погасява.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 75,00 лева , от които сумата
50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 25,00 лева държавна такса.
За исковото производство, ищецът доказва разноски от общо 275,00 лева – 175,00 лева
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Същевременно, съдът съобразява извършеното в хода на процеса плащане, по отношение на
което се приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД, вкл. и постигнатото между страните извънсъдебно
споразумение, в което е уговорен начин на погасяване на съдебни разноски в настоящото
производство в размер на 200 лв., както и че с представен по делото списък по чл. 80 ГПК
ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, следователно
към споразумението е предвидено погасяване на платената от ищеца по заповедното и
исково производство държавна такса, в цялостен размер. Следователно, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 50 лв. и за исковото в размер на 100 лв., определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. Н. Л. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, Ж.К. ДРУЖБА,
бл. 316, вх. А, ет. 6, ап. 18 дължи на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумата от
457,01 лева, представляваща непогасена главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, блок 316, вход А, етаж 6, ап. 18 аб. № 286223; сумата от
35,78 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.9.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.04.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 6,52 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до 19.4.2023 г., за които суми
по ч. гр.д.№ 22176/2023 г. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* против Д. Н.
Л. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, Ж.К. ДРУЖБА, бл. 316, вх. А, ет. 6, ап. 18, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата от 457,01
лева до пълния предявен размер от 550,01 лева, в размер 93 лева, както и сумата от 82,36 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023
г., за които суми по ч. гр.д.№ 22176/2023 г. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Д. Н. Л. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, Ж.К. ДРУЖБА, бл. 316, вх.
А, ет. 6, ап. 18 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр.д.№ 22176/2023 г. на СРС, 125- ти състав и сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д.
№ 44134/2023 г. на СРС, 125- ти.
3
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4