№ 38036
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110160368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес:
/населено място/, чрез адв. Д. М., срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: /населено място/, с която са предявени искове за следното:
Да се обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в договор за преодставяне на
потребителски кредит № 1252053, сключен между ищеца А. Г. А. и ответника „фирма“
ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от
„Multitude Bank“ в полза на ответника.
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. – частичен иск
от 103,80 лв., представляваща платена при анчална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит № 1252053, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплашане.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор чрез юрк. Г. Г.а, с който оспорва предявените искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Страните са направили искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
формулираните в исковата молба, респ. в отговора въпроси, като с оглед релевираните
оспорвания съдът намира, че исканията са допустими и относими и следва да бъдат
уважени.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично уважено – само
1
по отношение на счетоводната справка за извършени плащания по договора за кредит и
погасителния план към процессния договор за предоставяне на потребителски кредит №
1252053, защото по този начин се цели попълването на делото с относими и необходими за
изясняването му писмени доказателства. В останалата част искането е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение – в частта за задължаване на ответника да представи
разписките за извършено плащане по процесния договор, доколкото няма основание да се
приеме, че посочените документи са в държане на ответника, а в останалата част, доколкото
другите описани документи (с изключение на разписки са извършено плащане) са
представени с отговора на исковата молба.
Следва да се уважи искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза
по формулираните в отговора на исковата молба въпроси.
Исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения следва да бъдат оставени без
уважение като ненеобходими и неотносими.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.12.2024г. от 13:45ч.,
за когато да се призоват страните и вещите лица.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „фирма“ ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи счетоводна справка за извършени
плащания по договора за кредит, както и погасителния план към него. При неизпълнение
съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за
чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и отговора. Определя депозит в размер на 300 лева, от които 150 лв.,
вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б., която да бъде уведомена за допуснатата
експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне
на определения депозит.
Отлага произнасянето по искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза със
задачи, поставени в отговора на исковата молба за първо съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
2
Предявени са от А. Г. А. срещу „фирма“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1) установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1252053 от 04.04.2023 г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника като неравноправна и нарушаваща
ЗПК.
2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5,00 лв., представляваща частична претенция от сума в общ
размер на 103,80 лв – платена без основание сума по нищожен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1252053 от 04.04.2023 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г., до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2023 г. между страните е сключен договор за
предоставяне на кредит № 1252053 по реда на ЗПФУР за сумата от 400 лв., при срок на
погасяване 24 дни, лихва 2,7 % или 10,80 лв., ГПР 49,96 %. Сочи се, че в чл. 5 от договора е
уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от„Multitude Bank“ в
полза на дружеството ответник. Излага, че му е начислена такса за обезпечение с
поръчителство в размер на 103,80 лв. Твърди, че е погасил задълженията си по договора.
Твърди, че не е подписвал договор за поръчителство и такъв не му е бил предоставен.
Оспорва договора за кредит и този за поръчителство като нищожни поради неспазена
форма. Като друго основание за нищожност на договора за кредит сочи липсата на
разписана методика за изчисляване на ГПР. Аргументира, че посоченият размер на ГПР не
отговаря на действителния такъв, като счита, че таксата за обезпечение с поръчителство
също следва да се включи в размера и излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че
грешното посочване на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.
Излага, че с невключването на такса за обезпечение с поръчителство в ГПР, се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че действителният размер на ГПР е над 70 %.
Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на такса за обезпечение с
поръчителство, е неравноправна, както и че нарушава чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал. 1 и
4 ЗПК. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата молба
чрез юрк. Г. Г.а. Процесуалният представител не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва твърденията на ищеца, че
предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора за кредит и развива
подробни съображения в насока, че възнаграждението на гаранта не следва да се включва в
размера на ГПР. Излага също и че ищецът е имал възможност да избере друго обезпечение.
Възразява, че клаузата по чл. 5 от договора е индивидуално уговорена с потребителя.
Оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика от страна на
3
ответното дружество. Оспорва твърдението за неравноправност на процесната клауза.
Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
ответното дружество, и този разход не влиза в общия разход по кредита съгл. пар. 1 ЗПК,
доколкото касае услуга, предоставяна от трето лцие, която е с незадължителен характер. По
тези и други подробно изложени съображения счита, че противно на изложените в исковата
молба твърдения, възнаграждението за обезпечение с поръчителство не следва да се включи
в размера на ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция
има за единствена цел начисляването на допълнителни разходи по кредита. В тази връзка
сочи, че необходимостта от обезпечение на кредитора се явява следствие на извършена от
него оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК и има за цел да
гарантира финансовия риск, който ответникът носи от възможността да има неизпълнение от
страна на ищеца. Твърди, че ответникът е предоставил цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и за начина на неговото формиране във
формата на СЕВ, какъвто е бил преодставен на ищеца по посочената от него ел. поща при
кандидатстването му за кредит. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР съотвества
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава посочения в него максимален размер. Оспорва
твърдението, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор за преодставяне на
гаранция. Отделно от това твърди, че във всеки етап ищецът е разполагал с необходимата
информация и време да прецени дали посоченият договор е подходящ за него, или не. Освен
това сочи, че същият е имал и правото по чл. 29 ЗПК, а именно в 14-дневен от сключването
на договора за кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение, като в случая ищецът
не бил упражнил това си право. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП е да докаже: сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание; че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от трето лице; че посочената клауза е нищожна на заявените основания –
противоречие със закона и добрите нрави, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на обезпечение – поръчителство от трето лице, както и че клаузата, от която произтича
процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването
на сумата.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
4
доказване.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да вземе становище по предявените искове и по направените
доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5