РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив,
03.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание на осми ноември
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 1882/2022 година по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Х.А. ЕГН**********, с адрес ***, подадена чрез адвокат К.Т. против Ревизионен акт № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.
Пловдив, в
частта, в която е потвърден с Решение №257/16.06.2022г.
на Директор на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, за установени спрямо него задължения за данък по
чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди: за 2015г. главница в размер на 2563,57лева и лихви за забава в размер на 1537.60лева; за 2016г. главница
в размер на 349,16лева и лихви за забава в размер на
174,01
лева и за 2017г. главница в размер на 32263.79лева и лихви за забава в размер на 12807,96 лева.
В жалбата се твърди, че констатациите в РА са неправилни, незаконосъобразни
и необосновани. Излагат се подробни съображения, свързани с липса на
обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК, за
да бъде провеждано ревизионно производство срещу жалбоподателя по особения ред
на чл. 122 от ДОПК, както и с неправилно определяне на разполагаемите средства в
началото на проверявания период, като не е отчетен действително разполагаем
доход. Иска се отмяна на РА. Редовно
призована, жалбоподателката в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. К.Т., който поддържа
жалбата и ангажира писмени доказателства по ССчЕ. По същество на спора взима становище за нищожност на атакувания административен акт, алтернативно за
незаконосъборазност на същият, като подробни
доводи в
тази връзка се излагат в представената по делото писмена защита. Сочи
се, че е
налице некомпетентност на органа, възложил ревизията, некомпетентност на
органите, извършили ревизията, както и некомпетентност на единият орган,
издател на обжалвания РА поради съществени нарушения при командироването им,
което е основание за нищожност на атакувания акт. Алтернативно са изложени
основания за съществени процесуални нарушения на
административното производство, свързани с
приложението на чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК, което е довело до неправилно определяне на данъчната основа
по този ред. Излагат се съображения, касаещи направения анализ на събираните по
преписката доказателства. Сочи се, че в хода на ревизионното производство не са събрани всички необходими доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата,
които са били от значение за ревизията, поради
което са направени неправилни изводи от страна на
административният орган, свързани с определянето на началното салдо при
формиране на паричния поток на проверяваното лице. По изложените съображение се
иска да бъде отменен изцяло обжалвания акт.
Претендира направените в производството разноски по представен
списък.
Ответникът по жалбата, Директор на дирекция ОДОП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. П., оспорва
същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална
законосъобразност на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и на база събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001619005173-020-001/02.08.2019г., издадена от
В.П.А.на
длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, с обхват установяване
на задължения от ревизираното лице за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. - 31.12.2018г.. С нея на
осн. чл. 10 ал.8 от ЗНАП е определен ревизиращ екип –А.Т.М., заемащ длъжността
главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас- ИРМ Ямбол, ръководител на
ревизията, М.Ц.А.- старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас –ИРМ-Ямбол и
С.Х.С., инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас- ИРМ-Ямбол. От органите по
приходите са извършени многократни посещения на адрес за връчване на издадената
ЗВР, документирани със съответните протоколи: протокол №0074443/22.08.2019г.,
протокол №0890448/21.02.2020г., изпращани са пощенски пратки с обратна
разписка, като при всички тях А. не е бил открит. Според получена справка №796/2019г
от 30.12.2019г. от Специализирана прокуратура на РБ, същият е в неизвестност и
е обявен за общодържавно издирване. Затова по реда на чл.32 ДОПК на
09.03.2020г. е поставено съобщение за връчване на издадената ЗВР с
№Р-16001619005173-С32-001/24.02.2020година, документирано с Протокол сер.АА
№1572176/09.03.2020г. на ТД на НАП-Пловдив. По реда на чл.32 ал.6 ДОПК след
изтичане на определеният в съобщението 14 дн. срок /свалено на 24.03.2020година
с отбелязване върху него/, издадената ЗВР е приета за редовно връчена. В нея е определен срок за приключване на ревизионното
производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В хода
на проведеното ревизионно производство определените в ЗВР органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, ИМР Ямбол са били многократно
командировани за изпълнение на съответните процесуални действия, в която връзка
са приложени командировъчни заповеди и
болнични листове. В хода на ревизионното производство ревизиращите установили, че А.Х.А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ на което
основните жизнени интереси на територията на страната, поради което е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през
отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. През ревизирания
период жалбоподателят е осъществявал трудова дейност
на територията на Р България, като не е регистриран като ЕТ и по ЗДДС. Същият е
едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Стенимахос“ ЕАД,
ограничено отговорен съдружник в дружествата „ВИП Пропърти груп“ ООД, „Тони-М“ ЕООД,
„Еко енерджи Остромила“ ЕООД, „Евелина трейд“ЕООД до м.11.2018г., както и представляващ
по трудови правоотношения дружествата „Вила Парк 1“ЕООД и „Евелин“ ЕООД. Същият
е семеен, в брак с Е.Г.А.и имат две малолетни деца. Установено е, че
задълженото лице е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за част от ревизираните
периоди- за 2017г и 2018г., но не и за 2015г и 2016г.. В подадените ГДД са
декларирани доходи по трудови правоотношения, доходи от наем и доходи от
продажба на имущество. В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя са извършени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД,
неразделна част от РА, съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Възприето е от органите приходите, че през периода
01.01.2015г -31.12.2018г. А.А. е работил по трудови правоотношения с
дружествата Евелин ЕООД, като е имал сключени договори за управление с
дружествата Стенимахос ЕАД, Вила парк 1 ЕООД, по които е получил възнаграждение
в размери, подробно описани на стр. 22-23 от РД. Констатирано е, че
ревизираното лице е получило и доходи от продажба на недвижим имот в размер на
126327.00лева съгласно приложен нотариален акт за покупко - продажба, както и
от продажба на движими вещи от този имот през м.06.2017г. в размер на 88814.00
лева. Получен е доход в периода м.11.2018г. и от продажба на дружествените
дялове на ТД „Евелин трейд“ЕООД в размер на 80000.00лева. Други негови приходи
са свързани с отдаването под наем на горски имот на ГПК „Пампорово“ по договор
от м.08.2015г., в която връзка са му изплатени за 2015г сумата 350 лева, за
2016г. сума 350 лева, за 2017г. сума 385 лева и за 2017г сума 735.00 лева.
Същият е предоставил множество разписки за изплатени парични премии от
Еврофутбол за периода 2014г в общ размер на 79856.11лева. Отчетено е от
административните органи движението на парични средства по установени за лицето
банкови сметки, вкл. използван кредит по кредитни карти. От постъпилата
информация е установено разплащане по сметки в България и чужбина за покупки на
стоки и услуги, като са правени вноски от ревизираното лице в размер на
13226.12лв за 2015г., 10108.62 лева за 2016г., 13657.48лева за 2017г и 9514.82лева
за 2018г.. За периода м.01-м.03.2015г е изплатена на вноски главница и лихва по
кредит с №06КР-АА-1764 към Първа Инвестиционна банка АД в общ размер на 7759.41
лева. Установен е спестовен влог в лева на ревизираното лице в Юробанк България
АД, като от движението на парични средства по него е установено, че на
15.06.2017г. е постъпила сума в размер на 215141.00лева с превод от лицето И.Ч.С.,
а на 16.06.2017г. е предоставена като депозит. На 16.08.2016година депозитът
е закрит, като сума в размер на 35000лева е изтеглена в брой от А.А., а
остатъкът от 180 003.30 лева е прехвърлен с вътрешнобанков превод по друга
депозитна банкова сметка ***. На 11.10.2017г е закрит отново депозита, като
сумата 180004.63лв е прехвърлена по банкова сметка *** „Стенимахос“ ЕАД.
Изискана е информация за разходите за издръжка и живот на РЛ, като с писмено
обяснение е посочено, че те са в размер на 4440.0лв за 2015г, 5040.00лв за
2016г. 5040.00лв за 2017г. и 6120.00лв за 2018г.. В тази връзка е изискана
справка за осъществените разходи за потребление на електрическа енергия по
постоянният адрес на лицето, като са установени същите, че за периода
01.01.2015г.- 31.12.2018г. общо са в размер 6144.61 лева. От справка за
извършени разходи за екскурзии, пътувания и др. са установени такива за 2015г в
размер на 2088.58 лева, за 2016г. в размер на 4678.75 лева, за 2017г. в размер
на 3646.66лв и за 2018г. в размер на 8951.94лв., а от справка за платени МДТ за
периода 2015г-2018г те са общо в размер на 2232.24лева. След справка в ИС на
НАП са установени извършени разходи за различни стоки и услуги с получател
ревизираното лице и и начислен ДДС както следва: за 2016г в размер на 388.33лв
с ДДС в размер на 72.67лв, за 2017г. в размер на 891.11лева с начислен ДДС в
размер на 141.88 лева и за 2018г. в размер на 381.47 лева с начислен ДДС в
размер на 62.33лева. Извършена е насрещна проверка на Станимахос ЕАД, за която
е приобщен Протокол №П-16001621165936-141-001/29.09.2021г., от която са
констатирани факти и обстоятелства за ревизираното лице. С протокол
№0944218/20.10.2021г. са приобщени и други данни, касаещи това търговско
дружество. От тях е констатирано, че дружеството за 2017г. има задължения към А.
със срок над една година в размер на 527887.61лева, като през 2018г. са му
върнати 421063.39лева и е формиран остатък в размер на 107000лева. Изискани са
допълнителни доказателства за така формираните задължения към ревизираното
лице. От представените от дружеството хронологични записвания по сметка
501-каса в лева за периодите 01.01.2017г. – 31.12.2018г., хронологични
аналитични счетоводни записвания по сметка 498- други дебитори и 499- други
кредитори, ДДС дневници за м.03.2018г. и м.01.2018г и счетоводно отчитане на
фактура №32/01.01.2018г. с издател ДАД Стил ЕООД за СМР и приспаднат аванс,
решения на Общо събрание на акционерите по чл.134 ТЗ с приходни и касови ордери
са установени направени парични вноски от собственика към дружеството по
периоди- за 2017г по касов път в общ размер на 94662.20лева, по банков път е
направен превод в размер на 180004.63 лева, за 2018г. са внесени по касов път
15000лева, които са върнати към 27.09.2018г.. Направена е преценка за
съществени несъответствия между посочената в ГФО на дружеството сума на
задължения към собственика и установената по представените пред ревизията
документи с вх.№10630/19.11.2021г. от Станимахос ЕАД, което е основание за
органите по приходите последните да не бъдат приети за годни доказателства. Приложена
е нормата на чл.164 ГПК относно установяване на наличностите в брой на
ревизираното лице към 01.01.2015г., като е направен извод за такива в размер на
5000 лева. В
тази връзка е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на
извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е
установено несъответствие между получени доходи и извършени разходи по години. Прието
е от тях, че документите, представени им с отговор
№Р-16001619005173-041-057/22.10.2021г. нямат доказателствена сила и затова
липсва способност да установят съществуването на
съответните факти. В тази връзка е
направена констатацията, че е внесена от ревизираното лице в дружеството сума
съгласно установеното от годишен финансов отчет за 2017г. на дружество
„Станимахос“ ЕАД в размер на 527887.61 лева. Приели,
че началното салдо на налични парични средства към началната дата на
ревизираният период 01.01.2015г. е в размер на 5000лева, което обосновали с
приложението на нормата на чл.164 т.3 ГПК. След анализ на установените доходи и
източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото
състояние на ревизираното лице е установено, че за данъчен период 2015г -2017г
от ревизираното лице са направени разходи в общ размер на 364110.83 лева, за
които липсват доказателства и без А. да е
имал декларирани и получени доходи в такива размери. При така направените констатации органите по приходите са изготвили таблица
за паричния поток на лицето. От извършената съпоставка по него те приели, че
така установеното превишение на разходите над приходите определят извода за
налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, касаещ данни за укрити приходи/ доходи и това, че декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за
данъчен период 2015г.- 2018г..
С оглед на това е изграден извод за наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2ДОПК -налице са данни за укрити доходи и по т.7 ДОПК - декларираните и/или
получените доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В тази връзка на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на пълномощник на РЛ е
връчено Уведомление за установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК
за ревизираните периоди, поради което основата за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. На база направените от органите по приходите констатации за наличие на
доходи с недоказан произход, органите по приходите определили основата за
облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчната 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г., като са приели, че при констатирано несъответствие за всяка от
ревизираните години, размерът му ще се определи като доход от друга трудова
дейност, която не е била надлежно декларирана. Така от изяснените обстоятелства
е прието за установено, че за периода 2015г. е установено несъответствие между
получените от лицето доходи и имущественото му състояние и направените разходи
във връзка с извършени от него плащания със средства без установени източници в
размер на 32478.72 лева, за 2016г. в размер на 4791.91 лева и за 2017г. в
размер на 326840.20 лева, а за 2018г. в размер на 413302.77лева, с която сума е
компенсиран установен недостиг на средства за съпругата на ревизираното лице.
Така за данъчен период 2015година след анализ по реда на чл.212 ал.2 ДОПК е
приета от органите по приходите годишна основа за облагане в размер на 35645.50
лева, която е намалена с приспадане на дължимите осигурителни вноски в размер
на 7217.13 лева, като данъчната основа е определена в размер на 28428.37лева,
върху която е приложена ставката по чл.48 ЗДДФЛ и е определен дължим данък за
внасяне в размер на 2842.84 лева, върху който е определена и дължима лихва за
забава в размер на 1640.37 лева. За данъчен период 2016 година е определен
годишен облагаем доход в размер на 13500.57 лева, който е намален с дължимите
осигурителни вноски в размер на 1300.32 лева и е определена данъчна основа за
облагане в размер на 3491.95лева, върху която е приложена ставката по чл.48 ЗДДФЛ и е определен дължим данък за внасяне в размер на 349.20 лева. За данъчен
период 2017 година е определен годишен облагаем доход в размер на
339824.57лева, намален с дължимите осигурителни вноски в размер на 4202.24лева
и е определена данъчна основа за облагане в размер на 335622.33лева, върху
която е приложена ставката по чл.48 ЗДДФЛ, като начислен дължим данък за
внасяне в размер на 32263.79 лева. За данъчен период 2018г. е прието, че не са
установени обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК и не е определена данъчна основа
по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. Били установени и задължения по КСО.
Ревизията е
приключила с издаването в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК на ревизионен доклад № Р-16001619005173-092-001/07.12.2019г. срещу който било внесено възражение в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК. В срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден обжалваният
РА №
Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г. от
възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК той е бил обжалван пред директор на дирекция "ОДОП"
– Пловдив при ЦУ на НАП. Със своето Решение №257/16.06.2022г.
горестоящият административен орган е потвърдил РА за
установени публични задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
периодите 2015 г., 2016г.
и 2017г., като е отменил допълнително установените задължения за ЗОВ. В потвърдителните си мотиви същият изцяло възприел мотивите
на ревизиращия екип. Недоволно от
резултата в потвърдителната част, ревизираното лице е инициирало настоящото съдебно производство, в което ангажира писмени доказателства по заключение на проведена ССчЕ., от
което се установява, че за ревизирания период внесени по смисъла на чл.134 ал.1 ТЗ допълнителни парични вноски от РЛ в дружество „Станимахос“ЕАД са внасяне за
периода 2017г общо 274666.83 лева, като в брой са внесени 94662.20 лева, по
банков път 180004.63 лева и за 2018г в брой 15000лева, върнати през същият
период. Получените допълнителни парични вноски през 2017г са върнати на
ревизираното лице през 2018г. в размер на 115000лева, изплатени с 12 РКО. Към
31.112.2018г. е налице остатък в размер на 65004.63 лева, като счетоводните
записвания са коректни. Изяснено е със заключението, че коректното начално
салдо за формиране на паричен поток на РЛ е за налични парични средства към
01.01.2015г в размер 79856.11 лева, за които има годни доказателства за техния
произход, касаещи разписки от Еврофутбол ООД. Така е формиран нов паричен поток
за А., при който не се констатира несъответствие между направените от лицето
разходи и получените от него доходи, които да са с неустановен произход, а се установява превишение на приходите над
разходите на лицето.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приобщените в хода
на съдебното производство доказателства: заключение на проведената ССчЕ, което
съдът също изцяло кредитира като обективно, непротиворечиво, изготвено с
необходимата пълнота и яснота, без възникнали съмнения в неговата правилност,
което е съответно и на останалите писмени доказателства. Изяснява се и от
приобщените други писмени доказателства-
административната преписка по издаване на атакувания акт.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от
лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт, и е допустима. Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Процесният Ревизионен акт с № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г. е издаден от компетентни органи,
определени на основание чл. 119,ал. 2 от ДОПК, като същият отговаря на
изискванията на чл. 120 от ДОПК и е в съответствие с процедурата по Глава ХV,
чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на извършваната ревизия и предприетите насрещни проверки на
лицата, които съществено да са опорочили констатациите на
органите по приходите от фактическа страна. Правилно с оглед изясняване на
фактическата обстановка са били предприети насрещни проверки, като с оглед
установените обстоятелства органите по приходите са приобщили и съответните
протоколи по тях. Изложението на фактическите основания за установяване на
процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част
от РА съобразно чл.120 ал.2 от ДОПК, а съгласно константната съдебна практика
мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива
на приключващия ревизията акт. На ревизираното лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано, както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите
по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на публичните му задължения. Ревизираното лице изцяло е съдействало за осъществяване на
ревизията. Извън
това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното
лице, в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена констатацията за
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз
основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи
са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и
ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Предвид горното, съдът намира,
че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-16001618005173-091-001/29.03.2022г. на
ТД на НАП – гр. Пловдив е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК, като същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Във връзка с направеното възражение от жалбоподателят, че
органите по проходите, които са издали РА не са били надлежно командировани за
извършваните от тях процесуални действия, същото е неоснователно. Приложени са
надлежни командировъчни заповеди на участвалите в ревизията лица, а ревизионният акт е издаден от органи по
приходите, които притежават качеството орган, възложил ревизията и ръководител
на ревизията и разполагат с материална компетентност по чл. 119, ал.2 ДОПК.
Относно
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ и с
административнопроизводствените правила, съдът съобрази следното:
Основното възражение на жалбоподателят е срещу определените от органите по
приходите налични парични средства към 01.01.2015
г. в размер на 5000,00 лева, като негов основен аргумент е обстоятелството, че органите по
приходите не са направили дължимия
анализ на събраните при ревизията доказателства. Счита, че не са налице
обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионно производство
по реда на чл.122 от ДОПК.
Според ревизираното лице е налице неправилно
изключване на налични парични средства в размер на 79856.11 лева и неправилно
определяне на внесените по чл.134 ал.1 ТЗ парични вноски в дружеството
„Станимахос“ЕАД, което от своя страна е довело до неправилно установяване на
средствата за направени разходи и получените от негова страна доходи. Така направеното възражението на жалбоподателят се явява
основателно, като в хода на съдебното производство по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства се установява, че не са налице
укрити доходи от страна на жалбоподателя, а
декларираните такива имат легален произход и покриват изцяло извършените от него
разходи. В тази връзка съдът счита, че обжалвания
ревизионен акт, касаещ установените задължения за данък по реда на чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за периода 2015г. в размер на 2842,84 лв. и лихви в размер на 1640.37лева; за периода 2016г. с установена главница в размер на 349.20лева и лихви в размер на 187.84 лева; за периода 2017г. с установени публични задължения в размер на
32263.79лева и лихви за забавата им в размер на 12073.00 лева е постановен и при нарушение на
административнопроизводствените правила, свързан с неправилно и незаконосъобразно прилагане на разпоредбата на
чл. 122 от ДОПК и на материалния закон. На първо място, основателно е възражението в
жалбата, че ревизиращият орган съпоставя суми на разходите, само с избрани от него доходите, като игнорира други доходи, които жалбоподателя е получил преди
рамките на ревизирания период. Така от събраните доказателства по заключение на ССчЕ, се установява, че за
процесните данъчни периоди липсва превишение на разходите над приходите на
ревизираното лице. В заключението е направена обосновка, свързана с изследване
на размера на декларираните от А.А. доходи от трудови правоотношения, договори за управление, наеми, доходи от продажба на дружествени
дялове, доходи от продажба на недвижими имоти и доходи от хазарт отще от 2014г.. В тази връзка са взети в предвид и представените
доказателства от дружество Станимахос ЕАД. След направения анализ на документите по делото вещото лице е дало
заключение, че липсва превишение на разходите над получените от
лицето доходи и не са налице основания за констатираните от ревизиращите органи
несъответствия. След като е
изследвал документално доказаните по делото разходи на
семейството за периода до 01.01.2015г. разходи за издръжка на семейството по данни
от НСИ, разходите за захранване на сметките, разходи по касите на притежаваните от съпрузите фирми и др., и като е съпоставил тези разходи с получените от
семейството доходи от трудови правоотношения, граждански договори, наеми,
доходи от продажба на недвижими имоти, дружествени дялове, доходи от извършвана
дейност, от хазарт, както и ползваните от жалбоподателя банкови кредити, вещото лице е дало заключение, че началното салдо за налични парични суми в брой към 01.01.2015г. е в
размер на 7979856.11лева, което е приела за съпоставимо с
декларираното от ревизираното лице начално салдо в брой към 01.01.2015г. и с получените от семейството доходи и
направените разходи за периода до 31.12.2015г., като се установява
превишение в размер на 42377.39 лева. В тази връзка още на административната преписка са били
приложени надлежни доказателства,
касаещи разписки за изплатени суми от Еврофутбол ООД. Всичко това обосновава безспорно изясненото обстоятелство, че към 01.01.2015г.
жалбоподателят е разполагал с достатъчно парична наличност, много по- висока от приетата от
органите по приходите начално салдо от 5000.00лева, което се подкрепя от събраните доказателства. След като е взел в предвид установеното от самата експертиза и документално
доказаното начално салдо в размер на 79856.11лв., вещото лице е изготвило нови парични потоци за всяка от процесните
години от 2015г. до 2018г. включително. При тяхното съставяне са съобразени режима на СИО между жалбоподателя и свидетеля Л.К., на която база са определени приходите и разходите на домакинството на база на събраните
в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. От направеният анализ
безспорно се установява, че липсва превишение на разходите над приходите на
ревизираното лице за всеки един от обжалваните периоди 2015, 2016г, като
само за 2017г. са налице основания за приемане
на нова облагаема данъчна основа и за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3603.48лева, с дължима лихва за забава в
размер на 1349.00 лева. Не се констатираха и наведените от ревизиращите органи разходи за направени
парични вноски по сметка на дружесдтво „Станимахос“ЕАД, дължащи се на несъответствие на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период. Така изводите на органите по проходите се явяват необосновани, произволни и
обективно това се дължи на обстоятелството, че те не са признали декларираното от А. начално салдо към 01.01.2015г..
Ето защо е налице съществено нарушение на административно – производствените
правила, като не са били налице основания да се прилага нормата на чл.122 ал.1
т.2 и т.7 ДОПК. Използваният от ревизиращите органи подход е незаконосъобразен,
а направените изводи за данни за укрити доходи са в противоречие с целите за
обективност на ревизионното производство по смисъла на чл.3 ал.1-3 от ДОПК. Ето
защо и изводите, са налице основания за определяне на данъчната основа по реда
на чл. 122 ал.2 от ДОПК се явяват незаконосъобразни, необосновани и несъответни
на събраните по делото доказателства. Така в настоящият случай не се касае за укрити доходи
по слисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, нито за такива по смисъла на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК- декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице да не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. Безспорно от събраните доказателства се установява, че в
случая не може да бъде споделен извода на органите по приходите, че ревизираното лице е
извършило разход на значителна стойност през съответния данъчен период и не е
доказало, че разполага с необходимия финансов ресурс към момента на
извършването им. Ето защо липсват основания да се пристъпи към ревизионно производство по
реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и определяне на нова данъчна
облагаема основа по реда на чл. 124 и съответно по реда на чл. 124а от ДОПК по
отношение на осигурителните вноски. В тази връзка съдът намира, че РА е
незаконосъобразен, а направените от органите по приходите фактическите изводи са необосновани. Липсва несъответствие, респ. недостиг на парични средства в патримониума
на жалбоподателката, за да се приеме,
че същата има доходи от други източници, които подлежат на данъчно облагане, което да подлежи на облагане по реда на чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК.
Предвид така
установеното в хода на съдебното производство, на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че с ревизионният акт
незаконосъобразно са определени задължения на А.А.
за ревизионни периоди 2015г., 2016г. и
2017г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което РА следва да бъде изцяло отменен. Настоящата
инстанция намира,че приложеният от ревизиращите ред за определяне на данъчни задължения по чл. 122 ал.2 от ДОПК не почива
на законосъобразен анализ. Изготвеният баланс на паричните потоци за цитираните
години е довел до определяне на дължимите данъци на база констатираните превишения на направените разходи
над размера на получените доходи/приходи, както и на направен извод за данни за
укрити доходи, конкретният източник на които не е установен, което не може да
послужи като законова база в предвид липсата на такива укрити доходи. С оглед липса на незаконосъобразни доходи на лицето,
такива с неустановен произход, то за периодите 2015г., 2016г и
2017г,
не се дължат и определените от органите по приходите задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ. По тези съображения съдът
счита, че обжалвания РА е незаконосъобразен, като направените от органите по
приходите изводи са в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. При така изложеното и във
връзка с указаната доказателствена тежест следва да се приеме, че не е доказано
да са налице фактическите основания за издаване на акта, поради което същият
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и
съобразно своевременно направените искания, следва да бъде осъден ответникът да
заплати на жалбодателя разноски съобразно приложения списък в общ размер на 2940.00/две хиляди и деветстотин и четиридесет/
лева, представляващи заплатена държавна такса
10лв, заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза 830 лв и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
2100 лева.
По изложените
мотиви на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.А. ЕГН**********, с адрес ***, РЕВИЗИОНЕН АКТ №
Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в
която е потвърден с Решение №257/16.06.2022г. на Директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, за установени спрямо него задължения за данък по
чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015г. главница в размер на 2563,57лева и лихви за забава в размер на 1537.60лева; за 2016г. главница
в размер на 349,16лева и лихви за забава в размер на
174,01
лева и за 2017г. главница в размер на 32263.79лева и лихви за забава в размер на 12807,96 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на
А.Х.А.
ЕГН**********, с адрес ***
разноски в размер на 2940.00 /две хиляди и деветстотин и четиридесет/лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р
България по реда на ДОПК.
СЪДИЯ: