№ 18243
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря З.П.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110152814 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 266709/27.09.2023г. на СРС,
подадена от С. С. Т. срещу В. А. К..
Ищецът С. С. Т. чрез адв. И. Ю. – АК-София, е предявил срещу ответника В. А. К.
иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните
Договор за продажба на наследство от 20.05.2021г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в Службата по вписванията - София като акт № 171, т. VІІ, рег. № 38005/08.06.2021г.
на Службата по вписванията - София, по силата на който ищецът продал на ответника
наследството си, останало от баща му С.Ст. Т., за сумата от 9000,00 лева, като в
наследството имало и недвижими имоти. Ищецът твърди, че сключил посочения договор с
ответника при така ниска цена, тъй като имал временни затруднения, включително от
финансово естество, които понастоящем не съществували. Покупната цена така и не била
платена, въпреки уговорката това да стане в деня на сключване на договора след неговото
подписване. Тъй като към момента на подаване на исковата молба затрудненията за ищеца
вече не съществували, то изплащането на покупната цена поради забавата на длъжника вече
било станало безпредметно, защото парите били необходими на ищеца именно тогава, когато
бил сключен договорът. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не се
явява, като се представлява от адв. Г.Г. – АК-София, който поддържа исковата молба,
включително в хода на устните състезания. В рамките на предоставения петдневен срок,
изтичащ на 07.10.2024г., писмена защита не е постъпила.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. К. чрез назначения му особен
представител адв. А. Т. – АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. №
198133/17.06.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява
се на наличието на каквито и да било временни затруднения у ищеца, включително
финансови, както и че паричната сума била непременно необходима на ищеца именно
тогава, когато е бил сключен договорът. Това било така, тъй като ищецът се съгласил цената
да му бъде заплатена в деня на подписването на договора, като нямало доказателства
правата и законните интереси на ищеца да са нарушени, включително задължението на
1
купувача по чл. 200 ЗЗД да не е изпълнено точно и добросъвестно. В насроченото по делото
открито съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. Т., който
оспорва исковата молба, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмена защита, вх. № 318852/09.10.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че е сключил с
ответника описания в исковата молба договор, както и че е изпълнил задълженията си по
него /да обезпечи качеството си на наследник/. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил продажната цена от 9000,00 лева. Извън
горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното към исковата молба заверено копие, на 20.05.2021г. между С.
С. Т. /като продавач/ и В. А. К. /като купувач/ е сключен договор за продажба на наследство,
с който продавачът Т. е продал на купувача К. за сумата от 9000,00 лева наследството,
останало от баща му С.Ст. Т., починал на 18.09.2008г. Съгласно договора покупната цена
следва да бъде заплатена в същия ден след подписването на договора. Договорът е сключен
в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена на 20.05.2021г. от Нотариус
№ 065 – С.Т.. Видно от молба на л. 6 от делото, в наследствената маса се включват и права
върху недвижими имоти. С оглед изложеното съдът приема, че договорът е сключен в
изискуемата от чл. 212, ал. 2 ЗЗД форма, като същият, съобразно чл. 212, ал. 3 ЗЗД, е вписан
в Службата по вписванията - София като акт № 171, т. VІІ, рег. № 38005/08.06.2021г. на
Службата по вписванията – София.
В договора наследството е посочено общо, без да са посочени поотделно неговите
предмети. Поради това и съобразно чл. 212, ал. 1 ЗЗД задължението на продавача на
наследство е единствено да обезпечи качеството си на наследник. Видно от представеното
по делото Удостоверение за наследници, изх. № 4799/23.05.2023г. на Столичната община –
Район „Подуяне“, С.Ст. Т. е починал на 18.09.2008г., като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Л.Йор.Т., сина си С. С. Т. и дъщеря си Силвия С.а Васос. По делото не са
представени доказателства ищецът Т. да се е отказал от наследството на починалия си баща,
нито за обстоятелства, обосноваващи извод, че същият е недостоен да го наследи. Поради
това съдът приема, че продавачът и ищец по делото е изпълнил задължението си по чл. 212,
ал. 1 ЗЗД.
По делото като свидетелка е разпитана Л.Йор.Т.. Показанията ú съдът, като прецени
внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изяло, доколкото те са
последователни и вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал. Погрешното посочване на годината, в която е починал съпругът ú
/2018 вместо 2008/ съдът отдава на грешка на езика и притеснение. Свидетелката е майка на
ищеца. Посочва, че синът ú бил зависим от хазарт, останал без работа, взел бързи кредити,
ходел по казина, закъсал бил за пари. Искал да си оправи кредитите и да замине в чужбина.
Непрекъснато по телефона се обаждали да го търсят хора, на които дължал пари. Обърнал се
към майка си и сестра си, които били сънаследници, но решили да се оправя сам. Искал да
продадат имот, но те отказали. Явно бил решил, че това е начинът – да си продаде
2
наследството и да вземе пари. Не знае колко са били точно дълговете му, може би около
4000 лева. Тях започнали да ги плащат свидетелката и сестра му. Дори Тарийска платила
здравните осигуровки на сина си. До 2022г. изчистили задълженията му. За сделката с
наследството разбрала през 2023г., когато получила от ответника нотариална покана да се
яви при нотариус във връзка с продажба на имота. Че не е платено знае и от В., и от сина си
– казали му, че нямат пари и сделката пропаднала.
Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред. Това изискване следва да се приложи и за договори за продажба на наследство,
в което се включват вещни права върху недвижими имоти. В този случай, доколкото законът
предвижда разваляне по съдебен ред, процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е неприложима,
включително даването на срок на неизправната страна да изпълни задължението си.
Последната може да се възползва от тази възможност едва в рамките на вече образуваното
съдебно производство, като разваляне не се допуска, ако длъжникът предложи изпълнение и
съдът предостави подходящ за това срок според обстоятелствата.
Тежестта да се докаже изпълнението на парично задължение е на длъжника по него.
Доказателства по делото от страна на ответника за плащане на покупната цена от 9000,00
лева, въпреки съответно разпределената доказателствена тежест по делото, не бяха
ангажирани. От страна на ответника не бе предложено изпълнение в хода на процеса, нито
бяха заявени доводи или ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства,
освобождаващи го от или отлагащи изпълнението на това задължение /например
неизпълнение на насрещната страна, забава на кредитора и т.н./. При това положение,
доколкото не се установи сумата от 9000 лева да е платена на ищеца на падежа –
20.05.2021г., както е уговорено в сключения договор, съдът приема, че за ищеца и продавач
С. Т. е възникнало и съществува право да развали договора за продажба на наследство. Това,
дали към момента на сключване на договора ищецът е имал материални и лични
затруднения, както и дали интересът му да получи изпълнението е отпаднал, са
обстоятелства, които биха имали значение само в хипотеза, при която ответникът е
предложил да изпълни в хода на делото, което не се е случило. Затова и този въпрос е
безпредметно да бъде обсъждан.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът, който своевременно е
заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал разноски по делото в общ размер от 1320,00 лева /360,00 лева за
държавна такса, 950,00 лева за депозит за възнаграждение за особен представител и 10,00
лева за такса за вписване/, които следва да се присъдят в негова полза и да се възложат в
тежест на ответника.
Доколкото ищецът е защитаван безплатно по делото на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв
по договор за правна помощ, сключен с адв. И. Ю., в полза на последния следва да се
присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което, съдът, като взе предвид защитавания
по делото материален интерес, фактическата, правната, процесуалната и професионалната
сложност на спора, определя на 950,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения на 20.05.2021г. в град София
между С. С. Т., ЕГН **********, от град София, и В. А. К., ЕГН **********, от град
София, Договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите,
извършена на 20.05.2021г. от Нотариус № 065 – С.Т., вписан в Службата по
вписванията - София като акт № 171, т. VІІ, имотна партида № *********, вх. рег. №
38005/08.06.2021г. на Службата по вписванията - София, който договор има за предмет
наследството, оставено в полза на продавача С. С. Т. от баща му С.Ст. Т., ЕГН
**********, починал на 18.09.2008г.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на С. С. Т., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1350,00 лева,
представляващи разноски по делото за производството пред районния съд (гр.д. №
52814/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на адв. И. В. Ю. –
АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 950,00 лева, представляващи
възнаграждение за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв на ищеца С. С. Т. безплатна
правна помощ по делото в производството пред районния съд (гр.д. № 52814/2023г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4