Решение по дело №1717/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба от К. Т. К., чрез адв. И. С. от ***, срещу Заповед № 2493/19.07.2023г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал. 2 вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път до ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], [жк] с ширина 3.5 м. през [ПИ] – собственост на жалбоподателя.

Твърденията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на процесуалните и материалните норми. Наведени са твърдения, че има и други варианти за прокарване на временен път до [имот номер], въпреки че не следват уличната регулация. Твърди, че по трасето на временния път има дълготрайни декоративни дървета, които не следва да се засягат, съгласно нормата на чл. 190 ал. 3 изр. второ от ЗУТ. Оспорва се, че това е най-икономичния вариант, тъй като отнема само от имота на жалбоподателя. Развити са и съображения, че осигуряването на достъпа до имота на заинтересованите лица следва да се осъществи чрез прокарване на предвидената улица със заплащане на съответните обезщетения. В заключение е направено искане за отмяна на заповедта, връщане за ново произнасяне и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. С., който поддържа жалбата.

Ответникът – заместник кмета на Община Варна, чрез процесуален представител гл. юриск. Д. К., в съдебно заседание поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед, предвид съответствието й с изискванията на закона.

По делото са конституирани като заинтересовани лица А. Г. С., В. Й. Т. и М. Г. Т., по чието искане е издадена оспорената заповед, като собственици на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. В съдебно заседание се представляват от адв. З. И. от ***, която изразява становище за това, че следва да се отмени заповедта и предвид събраните по делото доказателства за по-благоприятен вариант, да се изготвят варианти за най-изгоден временен път.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Със заявление вх. № АУ008764ВН/25.01.2023г. А. Г. С., чрез адв. З. И. иска откриване на процедура по прокарване на временен път до собствения си имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], в [жк]. Представени са документи за собственост.

На свое заседание комисията, назначена със Заповед № 415/06.02.2019г. на кмета на община Варна, по Протокол № 2/10.03.2023г. т. 2-4 допуска започване на процедура за прокарване на временен път до [ПИ] по КККР на [населено място] през [ПИ]. Трасето на временния път е съобразено с влезлия в сила за територията ПУП – ПР, съгласно който [имот номер] има лице на новопроектирана улица – тупик, с о.т. 416-1138. Временният път може да се прокара по трасето на улицата по регулация. Срещу решението е подадено възражение от К. К., собственик на [ПИ], в което заявява, че с така предложеното трасе се засяга правото му на собственост, тъй като се стеснява достъпа откъм уличната регулация и че лицето на неговия имот и към момента е недостатъчно за обслужването му. Настоява за провеждане на процедура по прокарване на уличната регулация в цялост.

С Решение № 4-8 по Протокол № 4/29.06.2023г. възражението не е уважено, тъй като временният път следва уличната регулация и при отваряне на пътя, лицето на имота на жалбоподателя ще се увеличи, тъй като той също ще ползва този път.

Въз основа на решението на комисията е издадена Заповед № 2493/19.07.2023г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на А. Г. С., В. Й. Т. и М. Г. Т., като собственици на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през ПИ с [идентификатор], покрай северната му граница, като засегнатата площ е 90 кв.м.

Заповедта е съобщена на всички лица, участвали в административното производство, като от страна на собственика на засегнатия от трасето на временния път имот, е подадена жалба, по която е образувано настоящото производство.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, прието без възражения от страните, се установява, че имотите, предмет на оспорената заповед попадат в урбанизирана територия – [жк]. Налице е влязъл в сила ПУП – ПУР, одобрен с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна.

Съгласно влезлия в сила ПУП – ПУР до [имот номер] е предвидено прокарване на задънена [улица]. Съществува път западно от имота на жалбоподателя – 10135.2552.829 като от него в посока [имот номер], вещото лице е дало три варианта.

В първия вариант, който е почти като този по оспорената заповед, трасето засяга освен [ПИ] и [ПИ] /който според обясненията на вещото лице се е получил след разделяне на [имот номер]/. В този случай от имота на жалбоподателя се засягат 50 кв.м., а от [имот номер] – 34 [жк], която е собственост на жалбоподателя и огражда имота му на север, 5 броя туи, 3 броя лешници, една слива, 3 броя декоративни храсти и една череша, а от [имот номер] – 1 брой лешник и 1 брой слива. При този вариант 34 кв.м. са извън трасето на уличната регулация.

Във втория вариант, вещото лице предлага временният път да мине по границата между двата нови имота – **** и ****, резултат от разделянето на [имот номер], като в този случай, тъй като все още не е материализирана границата между тях, няма да се засягат огради, сгради, както и дълготрайни декоративни дървета. Площта на временният път е 79 кв.м. – 11 кв.м. от [имот номер] и 68 [жк], но това трасе е извън уличната регулация.

В третия вариант трасето на временния път минава през имоти ******** – 37 кв.м., *********** – 49 [жк], като се засяга масивна бетонова ограда с дължина от 23 м. по границата между имоти ***** и *******. Това трасе също е извън уличната регулация.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Заповедта е съобщена на К. К. лично на 24.07.2023г., а жалбата е подадена в Административен съд Варна на 02.08.2023г. - в срока по чл. 149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 2493/19.07.2023г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на А. Г. С., В. Й. Т. и М. Г. Т., като собственици на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през ПИ с [идентификатор].

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити. По делото е представена и приета Заповед № 5515/31.12.2019г., с която кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник кмета – инж. П. П. да издава заповеди за прокарване на временни пътища по чл. 190 ал. 6 от ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 190 ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временните пътища се прокарват в урегулирани части от населените места и селищните образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани части, включени в общия устройствен план – ал. 2. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто-плана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – ал. 3. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

Не се установява постигнато съгласие между собствениците, което съгласно чл. 190 ал. 6 от ЗУТ е обстоятелство, изискващо друга форма на акта за прокарване на временен път. Липсата на такова съгласие е установена и от подаденото срещу решението за допускане на процедурата по прокарване на временен път възражение от страна на Куцаров, поради което в случая е налице хипотезата, в която временният път се прокарва въз основа на заповед на кмета на общината.

Предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл. 190 ал. 1 от ЗУТ. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант.

От обжалваната заповед се установява, че за [жк] има ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна, който факт не се и оспорва от страните, съгласно който [ПИ] има изход на новопроектирана улица-тупик от о.т. от о.т.416, през о.т. 1138 до о.т. 1139. Предвиденото трасе на временния път по оспорената заповед следва [улица] ал. 3 от ЗУТ въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т.е. временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прекараните, съгласно плана, улици. В случая безспорно се установява, че спорният временен път следва предвидения достъп до имота на заявителката, по [улица] до о.т. 1139 по одобрения ПУП – ПУР от 2012г., който е влязъл в сила. Предвиденото отклонение за временния път следва изцяло контура на улицата – тупик по плана в частта, засягаща имотите на жалбоподателя, поради което всички възражения за засягане на налична декоративна растителност /5 броя туи, 3 броя лешници, една слива, 3 броя декоративни храсти и една череша/, се явяват ирелевантни в настоящето производство по чл. 190 ЗУТ. Те са относими към законосъобразността на ПУП – ПУР от 2012г. в частта за предвидената по него улица – тупик /която следва временният път/, което Решение обаче е влязло в сила /В този смисъл решение № 1813 от 16.02.2023г. по адм. д. № 9358/2022г. на ВАС; решение № 10540 от 02.11.2023г. по адм. д. № 4945/2023г. на ВАС/. Наличието на други варианти за осигуряване на достъп до имота на заявителката, посочени в заключението на вещото лице като варианти 2 и 3 не изпълняват изискването на закона – да следват новите улици по подробния устройствен план. Само за пълнота следва да се посочи, че вторият вариант не е бил изобщо предмет на изследване от страна на административния орган, тъй като от данните в кадастралната карта [имот номер] е бил един, а данни за това кога е станало разделянето му, вещото лице не е установило. Дори обаче, разделянето да е станало преди издаване на оспорената заповед, прокарването на временен път по предложения втори вариант не изпълнява изискването на закона временният път да следва улицата по регулация. При условие, че има вариант, който отговаря на изискването на закона, административният орган не е задължен да изследва други варианти, тъй като както бе посочено, изискване за икономичност не е сред условията на чл. 190 от ЗУТ.

Предвид изложеното в случая са били изпълнени изискванията на чл. 190 ал. 3 ЗУТ и съдът намира, че жалбата, с която е сезиран се явява неоснователна. Оспорената заповед като законосъобразна следва да се потвърди.

Ответникът и заинтересованите лица не са направили искания за присъждане на разноски, поради което независимо от изхода на делото, съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Т. К. срещу Заповед № 2493/19.07.2023г. на зам. кмета на Община Варна.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.