Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба от Г. К. Р. от гр.Левски, чрез адв.Р. Р., против Заповед №64/01.02.2024г. на Кмета на Община Левски, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна ограда“, собственост на Г. Р., построена между ПИ с идент. 43236.401.384 и ПИ с идент.43236.401.383, съгласно КККР на гр.Левски, одобрени със Заповед №РД-18-2/23.01.2007г. на АГКК и представляващи УПИ VI-254 и УПИ VII-255 в кв.8, съгласно плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., като е определен едномесечен срок за доброволно изпълнение, а при неспазване на срока е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна. Твърди се, че построената ограда е на мястото на съществуваща от много години такава. Твърди се, че последната е била от кирпич и е започнала да се руши, което е станало причина да се предприемат строителни дейности за нейното подновяване. Счита се, че не е необходимо съгласие на съседа, тъй като оградата е изградена изцяло в имота на оспорващия. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

От заинтересованата страна Н. Ф. Д., чрез адв. Ж. Н. от АК-Плевен, е подаде писмен отговор с твърдения, че заповедта е правилна, тъй като процесната ограда е построена в имота на Д.. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и се претендират разноски.

От заинтересованата страна Е. П. не е подаден писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от адв.Р. с доводи за незаконосъобразност на заповедта, аналогични на изложените в жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Заинтересованите страни се представляват от адв.Ж. Н., който счита жалбата за неоснователна, като се позовава на доказателствата по делото, включително заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Процесната заповед е връчена лично на оспорващия чрез писмо с обратна разписка на 13.03.2024г. /л.12/, а жалбата е подадена на 19.03.2024г. и заведена с вх.№РД-94-00-534/19.03.2024г. при административния орган. Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че собственик на ПИ с идент. 43236.401.384, съгласно КККР на гр.Левски, одобрени със Заповед №РД-18-2/23.01.2007г. на АГКК и представляващ УПИ VI-254 в кв.8, съгласно плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., е оспорващият Г. К. Р.. Съсобственици на ПИ с идент.43236.401.383, съгласно КККР на гр.Левски, одобрени със Заповед №РД-18-2/23.01.2007г. на АГКК и представляващ УПИ VII-255 в кв.8, съгласно плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., са заинтересованите страни Н. Д. и Е. П..

На 25.09.2023г. до Кмета на Община Левски е подаден сигнал от Н. Д. за построена плътна ограда от Г. Р., която не съответства на границата между имотите и е изградена без строителни книжа.

Издадена е Заповед №1192/23.10.2023г. от ВИД Кмет на Община Левски, с която е определена комисия, която да извърши оглед на място на построената ограда и да изготви протокол за констатираното.

За извършената проверка на място е изготвен Констативен протокол от 07.11.2023г., в който е отразено, че ПИ УПИ VI-254 е собственост на Г. Р., а ПИ УПИ VII-255 е собственост на Н. Д. и Е. П.. С протокола е констатирано, че от Г. Р. е построена плътна ограда между двата имота на регулационната им граница, без съгласието на съседите и без издадено разрешение за строеж. Посочено е, че от представения протокол за трасиране, извършено от инж.Д.-геодезист, се установява, че новопостроената ограда на места е навлязла в имота на Н. Д.. Отразено е още, че плътната ограда е с дължина 70м. и височина 1,73м., изградена от бетонови блокчета върху бетонова основа, като същата представлява строеж от VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6, а в Община Левски няма представено конструктивно становище и няма издадено разрешение за строеж. В протокола е посочено също, че на проверката е присъствал съпругът на Н. Д., а Г. Р. не е присъствал, тъй като по информация всички от семейството му са на работа в чужбина. С констативният протокол комисията е направила предложение да се състави констативен акт за незаконно строителство, съгласно чл.224а ал.2 от ЗУТ и да се започне процедура по реда на чл.225а от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконна ограда по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Въз основа на констатираното от комисията е изготвен Констативен акт №2 от 07.11.2023г., в който са отразени същите констатации и е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.153 ал.1 и чл.148 от ЗУТ. Посочено е, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от членовете на комисията. Документът е връчен на съпруга на Н. Д. на 30.11.2023г. и на Г. Р. на 22.01.2024г.

В срока за подаване на възражение, от Г. Р. е подадено възражение от 22.01.2024г., в което са изложени твърдения, че поради срутване на стара кирпичена ограда, през 2016г. се наложило да изгради нова ограда в неговия имот и с негови средства. Твърди се, че след закупуване на имота от Ю. К. и влошаване на отношенията им, се стигнало до проблема.

На 22.01.2024г. от Г. Р. до Кмета на Община Левски е подадена жалба, в която се твърди, че Ю. К. е построил на границата между двата имота сграда за отглеждане на животни. Моли се да бъде извършена проверка и да се предприемат действия за премахване на незаконния строеж.

На 31.01.2024г. комисията е разгледала подаденото от Г. Р. възражение срещу Констативен акт №2 и е счела същото за неоснователно, тъй като не са представени строителни книжа за построената платна ограда. Изготвен е протокол от 31.01.2024г.

На 01.02.2024г. от Кмета на Община Левски, на основание чл.225а ал.1 вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е издадена Заповед №64/01.02.2024г., с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна ограда“, собственост на Г. Р., построена между ПИ с идент. 43236.401.384 и ПИ с идент.43236.401.383, съгласно КККР на гр.Левски, одобрени със Заповед №РД-18-2/23.01.2007г. на АГКК и представляващи УПИ VI-254 и УПИ VII-255 в кв.8, съгласно плана на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/1991г., като е определен едномесечен срок за доброволно изпълнение, а при неспазване на срока е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж. За да издаде заповедта административният орган е приел, че строежът е изграден през 2016г. от Г. Р. без строителни книжа, без разрешение за строеж и без съгласието на съседа, което представлява нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.48 ал.3 от ЗУТ. Позовал се е на установеното с Констативен акт №2 и е счел за неоснователно възражението на Р.. Посочил е още, че строежът е шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. В заключение административният орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

На л.27 от делото е приложен и Протокол от 11.09.2023г. за трасиране на граници на УПИ 43236.401.383 и 43236.401.384, изготвен от инж.Р. Д., в който е посочено, че изградената ограда не съответства на модела на Кадастралната карта на гр.Левски. В този смисъл е и приложената на л.120 Геодезическа снимка на изградена ограда в ПИ с идент. 43236.401.383 по КККР на гр.Левски, изготвена от инж.Р. Д..

На л.15-18 е приложен и Констативен протокол от 28.02.2024г., с който се установява че Ю. К. е започнал изграждането на два странични тухлени зида, като западният от тях е изграден долепен до плътната ограда със съседното дворно място, представляващо УПИ VI-254, собственост на Г. Р., без неговото съгласие и знание. В констативният протокол е предложено от собствениците на имота Н. Д. и Е. П. да се представят доказателства за законността на започнатия строеж, като ако такива не се представят, да се състави констативен акт за незаконно строителство по чл.224а ал.2 от ЗУТ и да се предприемат действия за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Според вещото лице, обектът, предмет на заповедта представлява масивна ограда, изградена от бетонови блокове с височина 1,73м. Вещото лице посочва, че от проследяване на GPS изображенията в Google earth се установява, че оградата е изградена в началото на 2020г. в ПИ с идент. 43236.401.383, собственост на Н. Д. и Е. П.. Оградата представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и е шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Според заключението, за оградата няма представено конструктивно становище, разрешение за строеж и съгласие на собствениците на ПИ с идент. 43236.401.383, съгласно изискванията на ЗУТ. Вещото лице посочва, че съгласно ЗРП на гр.Левски, одобрен със Заповед №130/91г. между УПИ VI-254 и УПИ VII-25, кв.8 е съществувала ограда – масивна в северната си част и полумасивна в южната и изградена преди 1991г. В заключението се сочи също, че строежът няма как да бъде търпим, съгласно §16 ал.1 от ЗУТ и §127 ал.1 от ЗУТ, тъй като оградата е изградена през 2020г. и освен това е изградена извън имота на Г. Р. / в ПИ с идент. идент.43236.401.383, собственост на Н. Д. и Е. П./, съгласно ЗРП на гр.Левски, а строежи се допускат когато отговарят на действащия ПУП-ПРЗ. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че по принцип може да няма съгласие на съседа, ако оградата е в собствения имот, какъвто не е процесният случай.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена от Кмета на Община Левски. Т.е. заповедта е издадена от компетентен за това орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Направено е позоваване на установеното с Констативен акт №2, както и в разпоредителната част е налице конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване.

Процесният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирани нарушения на чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.48 ал.3 от ЗУТ - изградена ограда без издадено разрешение за строеж и без съгласие на съседа, са установени по реда на чл.225 от ЗУТ с Констативен акт №2/07.11.2023г. от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на оспорващия, като е дадена възможност за подаване на възражения в 7-мо дневен срок. Такова е подадено от Г. Р., като в оспорената заповед същото е обсъдено и е прието за неоснователно.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Установява се от фактите по делото, че процесният обект представлява масивна ограда, изградена от бетонови блокове с височина 1,73м. От доказателствата по делото, включително заключението по съдебно-техническата експертиза съдът приема, че оградата е изградена в началото на 2020г. в ПИ с идент. 43236.401.383, собственост на Н. Д. и Е. П. – заинтересовани страни по делото. Обектът, предмет на процесната заповед представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и е шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Строежът не е търпим, съгласно §16 ал.1 от ЗУТ и §127 ал.1 от ЗУТ, тъй като оградата е изградена през 2020г. и то извън имота на оспорващия Г. Р., а в ПИ с идент. идент.43236.401.383, собственост на Н. Д. и Е. П.. Не се спори по делото, че за оградата няма представено конструктивно становище, разрешение за строеж и съгласие на собствениците на ПИ с идент. 43236.401.383, съгласно изискванията на ЗУТ.

Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Според чл.48 ал.1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Съгласно ал.3, оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, а когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. В ал.4 е регламентирано, че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

Според чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗУТ, в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон.

Според чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.

Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал.2/.

Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен когато се извършва без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.

Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ с мотиви, че процесната ограда е изградена без разрешение за строеж и без съгласие на съседа, в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.48 ал.3 от ЗУТ.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и същият е незаконен съобразно разпоредбите на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ – за него няма издадени строителни книжа и няма дадено съгласие от съседа, в чийто имот е изграден. Строежът не е и търпим, тъй като е изграден през 2020г. и то в чужд имот.

Ето защо се налага извода, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, на основание чл.143 ал.4 от АПК следва в полза на заинтересованите страни Н. Д. и Е. П. да се присъдят направените по делото разноски. В полза на Н. Д. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1375лева, от които 300лв. за първоначално адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие - л.122/; 600лв. на основание чл.7 ал.9 от Наредба №1/2004г. и разписка на л.184; и 475лв. внесен депозит за вещо лице. В полза на Е. П. следва да се присъдят разноски в общ размер на 300лева за адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие - л.135/.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. Р. от гр.Левски против Заповед №64/01.02.2024г. на Кмета на Община Левски.

ОСЪЖДА Г. К. Р. от гр.Левски, ул.“Елин Пелин“ №32, [ЕГН], да заплати в полза на Н. Ф. Д. от гр.Левски, ул.“Лазар Станев“ №9а, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1375.00лева /хиляда триста седемдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Г. К. Р. от гр.Левски, ул.“Елин Пелин“ №32, [ЕГН], да заплати в полза на Е. С. П. от гр.Левски, ул.“К. П.„ №11, [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 300.00лева /триста лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.