№ 211
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501665 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Д.И.Д. от гр.С.З.,
чрез особен представител адв. Ф.Н. Г. от АК – Стара Загора против решение
под № 260643 от 14.07.2021 г., постановено по гр.дело № 4764/2020г. по
описа на Старозагорски районен съд.
Въззивницата обжалва постановеното решение като неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане
на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Въззивницата твърди, че вследствие на неправилна преценка на
установените факти и обстоятелства по делото и тяхната относимост и
доказателствена стойност от първоинстанционният съд е довело до
неправилно разпределяне на доказателствената тежест по делото,
неглижиране на част от доказателствата и необосновано кредитиране на други
от тях, което е довело до неправилни правни изводи на съда и неправилност
на самото решение. Излага подробни съображения и доводи.
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като
вместо него бъде постановено ново, с което бъде отхвърлен изцяло
предявеният иск за признаване на установено по отношение на Д.И.Д., че
дължи на Етажната собственост на ***, гр.С.З. сумата от 413 лева, ведно със
законната лихва за забава считано от 05.08.2020г. до окончателното плащане
на сумата, като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни
последици от това, както и да бъде обезсилена заповед №260069 от
28.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2891/2020г. по описа на РС Стара Загора.
1
Претендира се присъждане на разноските по делото пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К.А. от
АК Стара Загора – пълномощник на Етажната собственост на ***, гр.С.З., с
който сочи, че подадената жалба е допустима, но неоснователна, а
първоинстанционното решение е постановено изцяло в съответствие със
събраните по делото доказателства и с практиката на съда.
Излага съображения за неоснователност на подадената жалба.
Претендира оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение, като законосъобразно.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което въззивната жалба следва да бъде
разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателката се
явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложено ч.гр.д. под № 2891/2020г. по описа на РС-Стара
Загора, образувано по заявление по чл. 410 ГПК, от което е видно, че е
издадена заповед за изпълнение с № 260069/28.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено ответникът Д.И.Д. – К. да заплати
на ищеца ЕС в жилищната сграда с административен адрес гр. С.З., ***
сумата от 413.00 лв. за главницата, представляваща вземането по текущите
разходи и сумите за планираните ремонти, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата 05.08.2020 г. до окончателното погасяване на
дълга, както и разноските в размер на 175,00 лв. По заповедното производство
е постъпило възражение от длъжника К., което е подадено в срока по чл. 414
от ГПК, а искът спрямо нея е предявен в едномесечния срок по чл. 415 от
ГПК. Налице е идентичност на страните в двете производства и предмета /по
основание и размер/, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява
процесуално допустим и следва да се разгледа по съществото си относно
неговата материална основателност.
Искът по чл.422 от ГПК е установителен по своя характер и има за
предмет съдебното установяване, че вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2891/2020г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, съществува.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2891/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора се установява, че на основание чл.411, ал.3 от
ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение под № 260069/28.08.2020г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът Д.И.Д.-К. да заплати на кредитора
2
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в жилищна сграда с административен адрес:
гр.С.З., *** сумата от 413,00 лева, представляваща текущи разходи за
почистване на входа, осветление и асансьор, както следва: за 2016г.-36 лева,
за 2017г.-97 лева, за 2018г.- 132 лева, за 2020г.-18 лева, както и като
собственик на жилище за формиране на фонд ремонт и обновление, гласуван
от ОС на ЕС през 2017г. - за 2017г.-25 лева, за 2018г.-60 лева, за 2019г. - 15
лева, за 2020г. - 30 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.08.2020г. до изплащането й, както и сумата от 175 лева - разноски по
делото. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение. В указания срок заявителят е
предявил иска си относно основателността на вземането си, предмет и на
настоящото производство.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че ответницата притежава недвижим имот - апартамент с ***,
находящ се в гр.С.З., ***. Страните не спорят, че сградата, в която се намира
апартамента, е в режим на етажна собственост с форма на управление - общо
събрание и управител.
Представен е и протокола от проведеното на датата 24.06.2020г. общо
събрание на етажната собственост. Съгласно решенията по т. 1 и т.2 от
протокола, е взето решение домоуправителят на етажната собственост да се
обърне към юрист и да потърси правата на етажната собственост против
ответницата по съдебен ред, предвид нежеланието й да заплати разходите,
определени с решения на общото събрание на етажната собственост.
Съответствието на така взетите решения от общото събрание на
етажната собственост с предвиденото в чл.51 и чл.48 от ЗУЕС за
задълженията на етажните собственици за поддръжката, управлението,
ремонта и обновяването на общите части на сградата не подлежи на
обсъждане. Решенията на Общото събрание не са били атакувани по
специалния ред, предвиден в на чл.40 от ЗУЕС, влезли са в сила и
подлежат на изпълнение. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответницата за неистинност на представения протокол на общото
събрание от 24.06.2020г. по настоящото дело и по ч.гр.д. с № 2891/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, тъй като съдържанието е
еднакво.
В протокола от 24.06.2020г. са посочени собствениците с
неизпълнените задължения, като него ответницата фигурира със записване
за неплатени вноски в размер на 460,00 лева. Следователно изискванията на
чл.38, ал.2 от ЗУЕС са изпълнени и обратно поддържаното от ответницата е
неоснователно.
Следователно въззивницата, като собственик на апартамент в сградата
в режим на етажна собственост, на осн.чл.51 и чл.48 от ЗУЕС и на осн.чл.38
ал.1 от ЗУЕС има задължението да плаща вноските си, както за
управлението, така и за поддържане на етажната собственост, и за
реконструкция и обновяване в установените от общото събрание размери и
срокове.
От представените още с исковата молба отчети и поименни таблици за
задълженията на всеки един от етажните собственици и за събираните
разходи за поддържането и управлението по месеци за апартаментите в
етажната собственост се установява, че ответницата и въззивница Д. не е
3
заплатила всички дължими разходи. Същата не е представила и никакви
доказателства за заплащане на претендираната сума от 413,00 лева.
До този размер ищецът и въззиваем има вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение и предявеният иск за установяване на
съществуването му следва да бъде удовлетворен.
Предвид гореизложеното, предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК се
явява основателен до горепосочения размер, до който размер правилно е бил
уважен, с първоинстанционното съдебно Решение. Първостепенният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че следва да се признае за
установено по отношение на въззивницата, че дължи на ищеца сумата от
413,00 лева, представляваща текущи разходи за почистване на входа,
осветление и асансьор, както следва: за 2016г.-36 лева, за 2017г.-97 лева, за
2018г.-132 лева, за 2020г.-18 лева, както и като собственик на жилище за
формиране на фонд ремонт и обновление, гласуван от ОС на ЕС през 2017г.
- за 2017г.-25 лева, за 2018г.-60 лева, за 2019г. - 15 лева, за 2020г. - 30 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2020г. до
изплащането й, за изпълнение на което парично задължение е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч .гр. д. № 4814/2019г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
Спорът, както и основните оплаквания във въззивната жалба са
концентриран върху наведеното от ответницата с жалбата възражение за
неспазването на реда и процедурата за свикването и провеждането
горепосоченото Общо събрание. Навеждат се оплакванията за нарушението
на чл.12, чл.13, чл.15, ал. 2, чл.16, ал.7 и чл.17 от ЗУЕС. Въззивният съд
счита, че жалбата е допустима, но неоснователна поради следното:
В настоящата въззивна жалба се излагат доводи за порочност на
решението. На първо място се твърди, че решенията на ЕС са оспорвани от
ответницата по делото. Но по делата като пред първата , така и пред
въззивната инстанция не са били представени доказателствата за извършено
оспорване, както е предвидено по чл.40 ЗУЕС - по съдебен ред. В този
случай тези решения са влезли в законна сила и съответно подлежат на
изпълнение. Всички изложени доводи за незаконосъобразност на свикването
на общото събрание и вземане на тези решения са преклудирани и съдът в
настоящото производство не може да ги обсъжда и съответно проверява. На
следващо място се излагат доводи, че е пропуснат 7 дневния срок за
отстраняване на констатирани от съда нередовности. Този срок започва да
тече от момента на уведомяване на страната. В заседанието на 11.05.2021г.
не е даден ход на делото, видно от книжата по делото съобщението е
връчено на страната.
Предвид на гореизложеното съдът, счита че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а решението на PC Стара Загора като
законосъобразно и правилно следва да бъде изцяло потвърдено.
В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно
с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК тъй като на
практика с настоящото Решение се оставя без уважение въззивната жалба и
се потвърждава Решението на първоинстанционния съд, то разноските
следва да бъдат понесени от въззивницата Д. общо в размер на 300 лева
4
съобразно представения договор за правна помощ и съдействие с адв. К.А.
/на лист 20 от делото/ до настоящия момент.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение с № 260643 от 14.07.2021 г., постановено по
гр.дело № 4764/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.И.Д.-К., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ***, със съдебен
адрес: гр.С.З., ***, чрез адвокат Ф.Г. да заплати на собствениците в ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр.С.З., *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени разноски по настоящото въззивно производство по
в.гр.д. № 1665/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5