Р Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. В., 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
В.В., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 296 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. чл. 49, ал. 1 СК.
Образувано
е по искова молба от Г.Т.А., ЕГН **********, чрез адв. М.М., против К.К.А., ЕГН **********, за допускане
на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между страните брак.
Ищецът
твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 23.08.1992 г., като от
брака си имат две деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие.
Заявява, че през последните 5 години двамата са във фактическа раздяла, не
поддържат никаква връзка дори и по телефона и всеки живее свой личен живот.
Ищецът сочи, че работи в гр. В.и съжителства на семейни начала с друга жена, от
която чака дете. Заявява, че никой от двамата няма желание и не прави опити да
подобрят отношенията си. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
лишен от всякакъв смисъл и съдържание, без възможност за нормални съпружески
отношения. Сочи, че имуществените им отношения ще бъдат уредени в друг процес.
Не предявява претенции за семейното жилище и за издръжка от ответницата. Иска
се постановяване на решение, с което да бъде прекратен сключеният между
страните брак.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата К.К.А. чрез адв. А. К., с
който заявява, че не оспорва иска за развод, но посочените в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителността. Сочи, че с ищеца действително
са във фактическа раздяла от м. март 2015 г., когато настъпил и окончателният крах
в брачния съюз. Останали да живеят в семейното жилище, от което ответницата била принудително изгонена на
17.09.2016 г. Твърди, че преди фактическата им раздяла ищецът упражнявал
системен психически и физически тормоз над ответницата, която прикривала, за да
не урони престижа му като полицай в гр. В.. Била й поставена диагноза
„паническо разстройство с агорафобия“. В продължение на 3 години провеждали
консултации да се заздрави брачният им съюз. Ответницата твърди, че тормозът от
ищеца приодължил и след раздялата им и се изразявал в закани и заплахи.
Ответницата потърсила закрила в ЦОП – В.и в кризисен център към фондация
„Анимус“. Сочи още, че по време на целия им брачен живот ищецът поддържал
връзки с други жени, демонстративно абдикирал от съпружеските си задължения,
проявявал оскърбително отношение, издаване на заповеди, загуба на контрол и
прояви на жестокост. По време на брака им не посещавали каквито и да било места
за социални контакти. Ответницата смята, че именно поведението на ищеца е довело
до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Счита, че морално укоримо
и крайно нагло е бременността на друга жена и раждането на дете на *** г. по
време на брака. Ответницата също желае прекратяване на брачната връзка, без да
се изследва въпросът за вината. Заявява желанието си след развода да носи
брачното си фамилно име А..
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за сключен граждански брак № 081140 от 23.08.1992 г., издадено от Общински народен съвет В.въз основа на акт за граждански брак № 364/23.08.1992 г., се установява, че на същата дата Г.Т.А. и К.К. А.са сключили граждански брак в гр. В., като след брака съпругата е приела да носи фамилното име А..
От представеното Удостоверение за раждане № **********/29.03.2021 г., издадено от Община В.въз основа на акт за раждане № 0095/29.03.2021 г., се установява, че ищецът има дете от друга жена, родено на *** г.
За
установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.Д.Г.и С.Д.К..
Свид.
И.Г.заявява, че от дълги години със страните са приятели. Сочи, че ищецът и
ответницата не живеят заедно от 4 -5 години, не са се виждали и отношенията им
не са добри. Твърди, че към настоящия момент ищецът живее на семейни начала с
друга жена и не е правил опити да възобнови брачните отношения с ответницата.
Свид.
С.К. – майка на ответницата, заявява, че страните са сключили брак преди 29
години и в началото са били семейство за пример, много се обичали и уважавали.
Преди около 10 години ответницата започнала да се оплаква, че ищецът я тормози
и че нещата не са същите. Заявява още, че от 5 години двамата са разделени,
като ответницата живее при свидетелката и за това време ищецът нито веднъж не
бил потърсил ответницата. Ответницата от своя страна направила много опити да
се съберат, но винаги била гонена. Сочи, че всякаква връзка между двамата е
прекратена, като веднага след раздялата им ищецът заживял с друга жена, с която
живее и към настоящия момент.
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
С
оглед така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за допускане на развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен на 23.08.1992 г.
между Г.Т.А. и К.К.А.. Като основания за разстройството
на брака се навежда продължителната фактическа раздяла между съпрузите, които
живеят разделени и от много години не
поддържат никаква връзка и контакти помежду си, както и обстоятелството, че
ищецът съжителства на семейни начала с друга жена, от която има родено дете.
Между
страните не е налице спор относно обстоятелството, че
е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и двамата
заявяват желанието си за развод.
Дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка,
което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически,
социални и т. н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и
необратимо.
С оглед
установените в процеса факти, съдът намира, че между съпрузите действително е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с
продължаване на неговото съществуване. От доказателствата по делото се
установи, че страните са женени от 29 години, като в последните 5 години се
намират във фактическа раздяла – не живеят заедно и не поддържат никаква връзка
помежду си. Двамата са преустановили всякакъв контакт, като всеки от тях е заживял
свой собствен живот. Ищецът е заживял на семейни начала с друга жена, от която
има родено дете. Ответницата е заживяла при своята майка. Двамата съпрузи не
поддържат никаква връзка помежду си и не комуникират един с друг. След
раздялата им ищецът не е правил опити да поднови отношенията със съпругата си и
е отклонявал нейните опити за осъществяване на контакт. Демонстрирал е пълно
нежелание да бъде заздравен брачната им връзка. Обстоятелството, че ищецът има
родено дете от друга жена, води до извода, че подновяване и заздравяване на
брачните отношения между страните е абсолютно невъзможно.
Ето
защо с оглед горното и предвид продължителната фактическа раздяла между
съпрузите, продължила 5 години, съдът намира, че брачната връзка на страните е
изпразнена от всякакво съдържание и това налага нейното прекратяване. След като двамата съпрузи не само не изпитват един към друг
обич, привързаност и взаимно уважение, а не поддържат помежду си никакъв
контакт, то продължаване на брачната връзка е безпредметно. Двамата са
продължили живота си независимо един от друг и са се отчуждили до степен
непознати. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция. С оглед на това, съдът намира, че брачната връзка на
страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и
е останала да съществува само формално. Това
фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и
функциите на брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
неговото прекратяване.
За пълнота следва да се посочи, че изложените от ответницата в
отговора на исковата молба твърдения не се установиха от събраните по делото
доказателства.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.
Според
чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат родени от брака
непълнолетни деца, не претендират издръжка един от друг и няма заявено искане за
предоставяне ползването на семейното жилище.
Ответницата е заявила, че желае да запази
брачното си фамилно име – А.. Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може
да възстанови фамилното си име преди брака, като със СК от 2009 г. отпадна
изискването при запазване на брачната фамилия да се дава изрично съгласие от
съпруга, чието име се запазва. С оглед изложеното, съдът следва да постанови с
решението си, че след развода съпругата ще продължи да носи брачната си фамилия
А..
По разноските:
Съгласно
чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
На
основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавната такса за завеждане на
исковата молба е в размер на 25 лева, която е внесена от ищеца с исковата молба и съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК
остават за негова
сметка.
На
основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК,
съдът определя държавна такса в размер на 50 лева за решаване на делото, вносими поравно от страните, а именно по 25 лева от
всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Г.Т.А., ЕГН **********, и К.К.А., ЕГН **********, сключили граждански брак на 23.08.1992 г. в гр. В., за
което е съставен акт за граждански брак № 364/23.08.1992 г., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на
брака съпругата К.К.А.,
ЕГН **********, да продължи да носи брачното си
фамилно име – А..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Г.Т.А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. В.сума в размер на 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
и чл. 329, ал. 1 ГПК К.К.А.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. В., сума в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението
подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – гр. В..
Районен съдия: …………………………….