Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Светла
Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 78 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Производството е образувано по
жалба, депозирана от Община Шумен, с ЕИК *******, с адрес
гр.Шумен, бул.Славянски № 17, представлявана от Л.Х.– кмет на Община Шумен,
против Заповед № ДК-02-Ш-1/23.02.2023г., издадена от Началника на
РДНСК-гр.Шумен, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Септична (изгребна) яма в ПИ 46053.43.23 по КК на с.Мадара и улична
канализация от ОК-130 до ОК-127 и от ОК-127 до ОК-128 по
плана на с.Мадара“, намиращ се в поземлени имоти с идентификатори 46053.43.23 с
НТП нива частна общинска собственост, 46053.43.50 с НТП селскостопански път, 46053.501.1121 с
НТП второстепенна улица, 46053.501.1120 републикански път, 46053.501.959
второстепенна улица „Висока поляна“, всички
по КК на с.Мадара, общ.Шумен.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се
до издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в разрез с изискванията за форма. В тази връзка се твърди, че не е
посочен субектът, който следва да премахне описания в нея незаконен строеж.
Навеждат се и доводи за издаване на заповедта при неспазване на процесуалния
срок, визиран в чл.57, ал.2 от АПК. Въз основа на изложените аргументи се
отправя искане за отмяна на атакувания индивидуален административен акт.
В проведеното
открито съдебно заседание оспорващият се представлява от старши юрисконсулт И.К.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
отправяйки искане за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Началник
на РДНСК – гр.Шумен, редовно призован, не се явява лично. Същият се
представлява от главен експерт с юридическо образование и правоспособност Н.Б.,
която в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки излага
аргументи за неоснователност на оспорването. В тази връзка твърди, че въпросните
септична (изгребна) яма и улична канализация представляват строеж по смисъла на
§ 5, т.38 от ДР на ЗУТ и се явяват строеж от III категория, за чието изграждане се изисква издаване на разрешение за
строеж, каквото в случая не е налице. Сочи, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и
изискванията за форма, както и при наличие на предпоставките на чл.225, ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ. Навежда и аргументи за съответствие на властническото
волеизявление с целта на закона. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С писмо изх.№
779/2022г. – 02/05.01.2023г. Върховна административна прокуратура уведомила
ДНСК-гр.София за постъпила молба от кмета на с.Мадара, община Шумен, с
твърдения, че в с.Мадара незаконно са изградени канализационна система и
попивна септична яма, находяща се във II
санитарно-охранителна зона (СОЗ) на водоизточника на с.Мадара.
С писмо изх.№
Ш-22-00-068/09.01.2023г. началникът на ДНСК разпоредил на РДНСК-гр.Шумен
извършването на проверка по изнесеното в молбата.
В хода на
проверката, с писмо изх.№ СЖ-247/А8/09.01.2023г. на МОСВ, Басейнова дирекция “Черноморски
район“ (БДЧР), в РДНСК-гр.Шумен е постъпила информация, че в имот с
идентификатор 46053.43.23 по КК на с.Мадара е изградена септична яма, попадаща
в прилежащите земи на пояс II на СОЗ на дълбок сондаж
„Мадара“, а също така и е изградена частична улична канализация, поемаща водите
от ул.Висока поляна и ул.Кокиче, с.Мадара.
При извършената
проверка от длъжностни лица на РДНСК-гр.Шумен, осъществена в присъствието на
представители на Община Шумен и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД, е
прието за установено, че ПИ с №№ 46053.43.23, 46053.43.23,
46053.43.50, 46053.501.112, 46053.501.1120 и 46053.501.959 са собственост на Община Шумен. Установено е
също, че в посочените имоти е изградена улична канализация от ОК-130 до ОК-127
и от ОК-127 до ОК-128 по плана на с.Мадара, заустена в септична (изгребна) яма.
Същата отвежда битовите отпадни води от имотите в кв.45 по плана на с.Мадара,
намиращи се на ул.Висока поляна. Изпълнени са две ревизионни шахти при ОК 130 и
при ОК 127 по ул.Висока поляна, след което трасето е изпълнено в зелени площи
по същата улица, преминава през водостока на републикански път III-2082, продължава през септична (изгребна) яма в ПИ с
ид.№ 46053.43.23 с НТП нива общинска частна собственост. Септичната (изгребна)
яма е със стоманобетонна покривна плоча на нивото на терена с отвор за
изпразване. Размерите в план са 6/4 м, а дълбочината е 2,5 м. Същата отстои на
22м от края на пътното платно на III-2082 и попада в прилежащите земи
на пояс II на санитарно-охранителната зона
на дълбок сондаж „Мадара“, където съгласно чл.4, ал.1 и чл.10, приложение № 2
от Наредба № 3 от 16.10.2000г. за условията за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, се забраняват
дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, в т.ч. на
земната повърхност. Установено е също, че септичната яма е изградена в територия
с особена териториалноустройствена защита по смисъла на § 5, т.4 от ДР на ЗУТ. СОЗ
е определена със Заповед № 59 от 16.08.2012г. на Директора на Басейнова
дирекция за Черноморски район и нанесена в ОУП на Община Шумен, данни за което
се съдържат в писмо с изх.№ СЖ-247/А8/09.01.2023г. на МОСВ-БДЧР. Констатирано е
също, че относно строеж „Канализация в с.Мадара“ са налице идеен проект и частични работни проекти на „Канализация
в с.Мадара“, като идейният проект е съгласуван с печат и подпис на старши експерт
при Община Шумен на 08.12.2004г.; а работният проект за „Канализация на
с.Мадара“ е съгласуван на 25.11.2008г. с печат и подпис от „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ООД, но не е съгласуван с главния архитект на Община Шумен.
Същевременно не е установено наличие на издадени разрешение за строеж, както и
одобрени и съгласувани от главния архитект на Община Шумен, инвестиционни
проекти във фаза технически или работни проекти. Направените констатации са
описани в Констативен акт № 1 от 30.01.2023г., като въз основа на същите е направено
заключение, че строежът е изпълнен без одобрени проекти във фаза технически или
работни проекти, без издадено разрешение за строеж и в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита, което е в нарушение на чл.148, ал.1, чл.142, ал.1 и чл.169, ал.3, т.1
от ЗУТ, респективно съставлява незаконен строеж по смисъла, вложен в чл.225,
ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ.
На същата дата е
съставен и Констативен акт № 2 относно съответствието на строежа с
предвижданията на действащия ПУП, според който застроителният и регулационен
план на с.Мадара е одобрен със Заповед № РД-25-54/14.02.1990г. на председателя
на ИК на Общински съвет Каспичан. С регулационния план от ОК 130 до ОК 127, от
ОК 127 до ОК 129 и от ОК 125 до ОК 128 са отредени улици, като ПИ с ид.№
46053.43.23 с НТП нива общинска частна собственост попада в земеделска
територия. За строежа е установено, че частта от канализацията ОК 130 до ОК 127
и от ОК 127 до ОК 128 е изградена по улици, отредени с плана за регулация на
с.Мадара, а септичната (изгребна) яма и частта от канализацията от края на
урбанизираната територия по регулационния план на с.Мадара до нея, са изпълнени
в ПИ с ид.№ 46053.43.23 с НТП нива, намиращ се извън границите на
урбанизираните територии. За тази част от строежа, представляващ техническа
инфраструктура, няма действащ подробен устройствен план-парцеларен план по
чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ. Въз основа на направените констатации е заключено, че
строежът е изпълнен в нарушение на чл.59, ал.1 от ЗУТ и представлява незаконен
такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
С писмо изх.№
Ш-12-00-035 от 10.02.2023г. констативните актове, съставени от длъжностни лица
на РДНСК-гр.Шумен, са изпратени на Община Шумен, като последната е уведомена за
започването на производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Срещу същите от страна на Община Шумен е депозирано писмено възражение №
24-00-146 от 17.02.2023г., в което кметът на Община Шумен е заявил, че през
2004-2005г. е стартирана строителна процедура за изграждане на канализация на
с.Мадара, която е останала недовършена, като не е известно кой, кога и как е
изградил процесната септична (изгребна) яма и уличната канализация. Посочено е
също, че съгласно Заповед № РД 25-410/16.02.2022г. на кмета на Община Шумен са
предприети действия за установяване кои са ползвателите на канализацията, след
което незаконните присъединявания ще бъдат преустановени.
Със Заповед № ДК-02-Ш-01 от
23.02.2023г., издадена на основание чл.225, ал.1, във вр.с чл.222, ал.1, т.10
от ЗУТ, Началникът на РДНСК-гр.Шумен наредил да бъде премахнат
незаконен строеж „Септична
(изгребна) яма в ПИ 46053.43.23 по КК на с.Мадара и улична канализация от ОК-130 до ОК-127 и от ОК-127 до ОК-128 по плана на
с.Мадара“, намиращ се в поземлени имоти с идентификатори 46053.43.23 с НТП нива
частна общинска собственост, 46053.43.50
с НТП селскостопански път, 46053.501.1121 с НТП второстепенна улица,
46053.501.1120 републикански път, 46053.501.959 второстепенна улица „Висока
поляна“ по КК на с.Мадара, общ.Шумен. В заповедта е посочено, че след влизането й в сила
началникът на РДНСК-гр.Шумен следва да отправи до собственика на незаконния
строеж Община Шумен покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване
по реда на чл.277 от АПК, в резултат на което собствениците на строежа да
премахнат строежа и да възстановят съществувалото положение. Разпоредено е
също, при неспазване на срока за доброволно изпълнение, да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж по възлагане от ДНСК по реда на
чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001г. за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК.
Заповедта е изпратена на Община Шумен по
пощата с придружително писмо изх.№ Ш-12-00-043 от 28.02.2023г. и е получена на
02.03.2023г., видно от приложеното на л.19 известие за доставяне с обратна
разписка.
Заповед № ДК-02-Ш-01
от 23.02.2023г. е оспорена от Община Шумен с жалба вх.№ Ш-12-00-273 от
14.03.2023г., подадена чрез РДНСК-гр.Шумен до Административен съд – гр.Шумен,
въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство по делото са
представени писмените доказателства, представляващи административната преписка
по издаване на оспорвания акт.
По искане на оспорващия по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е приобщена към доказателствения
материал без оспорване от страните, като съдът кредитира нейното заключение
като компетентно и обективно дадено.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на заповедта, доколкото е връчена на Община
Шумен на 02.03.2023г., а жалбата срещу нея е депозирана на 14.03.2023г.
Същата е депозирана от заинтересовано лице, разполагащо с правен интерес за нейното оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал.
1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 година за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са собствениците на терена,
лицата с ограничено вещно право или извършителите на незаконния строеж.
Съгласно установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата,
чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на тези
заповеди. Съдът приема, че Община Шумен попада в кръга на тези субекти, в
качеството й на собственик на по-голяма част от имотите, в които е изграден
строежът, предмет на премахване с атакувания административен акт, както и на
самия строеж.
По-конкретно, процесните септична
(изгребна) яма и канализация са ситуирани в поземлени имоти с идентификатори №№ 46053.43.23, 46053.43.50, 46053.501.1121, 46053.501.1120 и 46053.501.959.
Съгласно представената от
СГКК-гр.Шумен скица на ПИ с идентификатор № 46053.501.112 по КК на с.Мадара, въпросният имот е с НТП „за второстепенна улица“ и е собственост на
Община Шумен.
Аналогичен извод следва да се
направи и относно имот с ид.№ 46053.43.23 по КК на с.Мадара, представляващ
земеделска земя – частна общинска собственост с НТП „пасище“, което се
установява както от скицата на имота, издадена от СГКК-гр.Шумен, така и от
приложения по делото Акт за публична общинска собственост № 4719 от
26.05.2016г.
Що се отнася до имот с ид.№ 46053.43.50, според скицата от СГКК-гр.Шумен, същият се
намира в с.Мадара с трайно предназначение на територията – „земеделска“ и НТП -
„за селскостопански, горски, ведомствен път“, а имот с ид.№ 46053.501.959 според данните в КК се намира
в с.Мадара, ул.Висока поляна и е с трайно предназначение на територията – „урбанизирана“, с НТП
„за второстепенна улица“. С оглед тези си характеристики, двата имота също са общинска собственост
по силата на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във
вр.с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗИД на Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), в качеството им на улици в урбанизирана
територия.
Единствено имот с ид.№ 46053.501.1120 по КК на с.Мадара не е общинска
собственост, доколкото съгласно издадената скица от СГКК-гр.Шумен, същият се намира в с.Мадара, ул.Съединение и е с трайно
предназначение на територията „територия на транспорта, респ. с НТП „за път от
републиканската пътна мрежа“. В същото време обаче целият строеж, предмет на премахване с процесната
заповед, представлява общинска собственост, отново по силата на чл.2, ал.1, т.1
от ЗОбС, във вр. с § 7, ал.1, т.7 от ПЗР
на ЗИД на ЗМСМА и чл.19, ал.1
от Закона за водите, в качеството му на съоръжение на техническата
инфраструктура на канализационната система на с.Мадара, община Шумен. Поради това, Община Шумен се явява
надлежен адресат на разпореденото премахване на процесния строеж.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
На
първо място, процесната заповед е издадена от компетентен административен орган
по смисъла на чл.225, ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от I, II и III категория
или на части от тях. Със Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. началникът на ДНСК е
предоставил редица правомощия на началниците на РДНСК, включително правомощието
по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ – да издават заповеди по чл.225, ал.1 от ЗУТ за
премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от I до III
категория включително (т.11). В случая атакуваната заповед е издадена от
началника на РДНСК-гр.Шумен и по отношение на строеж, намиращ се на територията
на Община Шумен, респ. обл.Шумен, който строеж, видно от СТЕ, представлява такъв
от III категория съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.9 от
Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Изложеното
обосновава категоричния извод, че заповедта е издадена от компетентния за това административен орган, при
условията на предвидено в закона и валидно осъществено делегиране на
правомощия.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. Като
фактическо основание за нейното издаване е посочено наличието на извършен
строеж без без одобрени проекти, без издадено разрешение за строеж и в
нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита, а септичната яма и част от канализацията се
намират в имот извън урбанизираната територия, за който няма действащ
ПУП-парцеларен план по чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ. Описаното фактическо основание
напълно кореспондира с посочените в заповедта правни основания за издаването й
- чл.225, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ, във вр.с чл.148, ал.1, чл.142, ал.1 и чл.169,
ал.3, т.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че същата страда от съществен порок във формата по смисъла на
чл.159, ал.2, т.3 от АПК, поради непосочване на субекта, който следва да
извърши премахването на незаконния строеж. В тази връзка съдът приема, че в
заповедта ясно и недвусмислено е посочено кой е адресат на разпореденото
премахване на строежа. По-конкретно, в мотивите на акта е посочено, че
строежът, както и част от поземлените имоти, в който той е ситуиран, са собственост
на Община Шумен. В унисон със същите, в диспозитива на заповедта ясно е
посочено, че след влизането й в сила, незаконният строеж следва да бъде
премахнат от собственика Община Шумен въз основа на отправена от Началника на
РДНСК-гр.Шумен покана за доброволно изпълнение за доброволното премахване по
реда на чл.277 от АПК, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение,
премахването да се осъществи принудително по възлагане от ДНСК по реда на
чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001г. за принудително изпълбнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК. Установеното от СТЕ разминаване при описване трасето на уличната
канализация в оспорвания акт (от ОК 130 до ОК 127 и от ОК 127 до ОК 128), спрямо
местоположението на процесната канализация според експерта – от ОК 131 до ОК
127 и от ОК 127 до септичната яма, която отстои на 22 мм западно от пътното
платно на път III-2082, не представлява
съществено нарушение на изискванията за форма. Това е така, защото в
обжалваната заповед подробно са описани имотите, през които преминава
процесната канализация, а освен това, в същата фигурира изрично позоваване на
КП № 1 от 30.01.2023г., неразделна част от който е Приложение № 1, съдържащо
скица на процесния строеж, като въпросната скица е напълно идентична със
скицата на строежа, направена от вещото лице, което означава, че допуснатите
разминавания в описанието не препятстват възможността на адресата на заповедта
да индивидуализира по непротиворечив начин подлежащия на премахване строеж и
неговите конкретни параметри, респективно да изпълни обективираното в
диспозитива на същата властническо волеизявление. В тази връзка следва да се
отбележи също, че няма пречка мотивите в административния акт да се съдържат и
в друг документ, изготвен в хода на административното производство по
издаването му, стига в акта да фигурира позоваване на този документ, както е
сторено в настоящия случай.
Въз
основа на всички изложени съображения съдът стига до категоричния извод, че
обжалваният административен акт не страда от порок във формата,
В хода на производството по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазено е изискването на чл.222, ал.2,
т.1 от ЗУТ, доколкото същата е издадена въз основа на констативни актове,
съставени от инж.Д.Т.Д.– главен инспектор в РДНСК-гр.Шумен и инж.К.К. – старши
инспектор в РДНСК-гр.Шумен. Видно от
представените от ответната страна заповеди за назначаване и преназначаване на
държавен служител, длъжностни характеристики и удостоверение № Ш-22-02-052/27.04.2023г.
по описа на РДНСК-гр.Шумен, към датата на издаване на Констативни актове № 1 и
№ 2 – 30.01.2023г., посочените лица са заемали въпросните длъжности и са
притежавали правомощие за установяване наличие на незаконни строежи, т.е.
представляват длъжностни лица по смисъла на чл.222, ал.2, т.1 от ЗУТ. С оглед на това констративните актове, въз
основа на които е издадена оспорваната заповед, са изготвени от компетентни
длъжностни лица. На следващо място,
констативните актове са съобщени на Община Шумен, като е разяснена
възможността да бъдат направени възражения и да бъдат ангажирани доказателства.
Адресатът на същите се е възползвал от тази възможност, депозирайки възражение
срещу констативните актове, което административният орган е отхвърлил,
мотивирайки надлежно причините за това. Въз основа на изложеното съдът приема,
че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Обстоятелството, че заповедта не е издадена в срока по чл.57, ал.2 от АПК, не променя този извод, тъй като срокът за издаване на индивидуален
административен акт е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността на
административния орган да упражни своите властнически правомощия. Нещо повече,
основание за отмяна на административния акт могат да бъдат не всички нарушения
на административнопроизводствените правила, а само съществените такива, т.е.,
които са довели до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел
за установени, и чието недопускане би променило обективираното в акта
властническо волеизявление, с оглед събраните доказателства. А от
доказателствата по делото не се установява наличие на такива нарушения.
По съществото на спора, съдът
счита оспорената заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с
относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона.
На първо място следва да се
прецени характера на изградения обект, т. е. дали същият представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ и на второ място дали е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 1, т. 2 и т.6 от
ЗУТ.
Според заключението по СТЕ, процесният
обект «Септична (изгребна) яма в ПИ
46053.43.23 по КК на с.Мадара и улична канализация от ОК 130 до ОК 127 и от ОК 127 до ОК 128 по
плана на с.Мадара“, е изграден от ОК 131 до ОК 127 на ул.Висока поляна и от ОК
127 продължава перпендикулярно на запад, като с чупка в зелените площи на
ул.Синчец продължава югозападно към водостока на път III-2082, преминава през
водостока и се зауства в изгребна септична яма с размери в план 6/4 м, която
отстои на 22 м западно от края на пътното платно на път III-2082. Над
септичната яма е изградена покривна стоманобетонова плоча на нивото на терена с
отвор φ 200 за изгребване. При ОК 131 и ОК 127 са
изградени стоманобетонови ревизионни шахти, покрити със стоманобетонов капак с
диаметър 80 см. Според СТЕ, не може да се установи от какви материали е
изградена самата септична яма и каква е дълбочината й, както и на каква
дълбочина е изградена процесната канализация. Наличието на парчета от PVC тръби
φ 200 мм, установено при извършения от експерта
оглед на място сочи, че вероятно канализацията е изградена от PVC тръби с φ 200 мм. Установено е и, че над канализацията от ОК 131
до ОК 127 по улица Висока поляна е положен асфалт, по който не се наблюдават
следи от изкопни работи, като дължината на канализацията от ОК 131 до ОК 127 е
78 м, а от ОК 127 до септичната яма е около 127 м. Oт ОК 130 до ОК 131 не е
изградена канализация, тъй като наклонът на терена е от ОК 131 към ОК 130 и
няма къде да се заусти.
Направеното от вещото лице
описание на процесния обект обосновава категоричния извод, че същият представлява
строеж, доколкото канализацията представлява съоръжение на уличната
инфраструктура, което, по силата на легалната дефиниция, съдържаща се в § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ, се квалифицира като строеж. Този извод следва и от
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ, според който, елементите от
техническата инфраструктура съставляват строежи от III категория.
С оглед установеното
обстоятелство, че процесният обект в своята съвкупност представлява строеж от III
категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, б. "б" ЗУТ, по силата на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.
1 от ЗУТ за неговото изграждане се изисква одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж. По-конкретно, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в алинея 2 е
посочено, че разрешения за строеж се издават от главния архитект. Доколкото
процесният строеж е извън кръга на визираните в чл.147, ал.1 от ЗУТ, досежно
същия се изисква и одобряване на инвестиционни проекти. Това означава, че за да
бъде законно изграден въпросният строеж, е необходимо за същия да са налице
одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
От заключението по СТЕ се установява, че строителни книжа досежно
процесния строеж не са издавани, такива не са и приложени към делото. Според
т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, "строителни книжа" са всички необходими
одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа,
разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за
определяне на строителна линия и ниво.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. И доколкото процесният
строеж е изграден без строителни книжа, в т.ч. без инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, същият безусловно се явява незаконен такъв по смисъла,
вложен в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
На следващо място, съдът намира,
че в случая са налице и предпоставките на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ за
квалифициране на строежа в частта му, попадаща в земеделски земи, за незаконен,
тъй като по силата на цитираната разпоредба, такъв е строежът, извършен в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план,
предвид липсата на одобрен парцеларен план, обхващащ земеделските имоти, в
които се намират септичната яма и част от канализацията, предмет на атакуваната
заповед. В случая, видно от СТЕ, част от строежа (септичната яма) е изпълнен в
поземлен имот с № 46053.43.23 по КК на землището на с.Мадара, представляващ
земеделска земя с НТП – пасище, както и в поземлен имот с ид.№ 46053.43.50 по
КК на с.Мадара, представляващ земеделска земя с НТП селскостопански път. Същевременно
експертът е установил с категоричност, че за тези имоти липсва одобрен и
действащ парцеларен план, каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ (според която за
елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните
територии се изготвят парцеларни планове).
Процесният строеж в частта му,
ситуирана в ПИ с ид.№ 46053.43.23 по КК на землището на с.Мадара, се явява
незаконен и по смисъла на чл.225, ал.2, т.6 от ЗУТ. Съгласно цитираната
разпоредба, строеж или част от него е незаконен, когато е изграден в нарушение
на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ. От своя страна
чл.10, ал.2 от ЗУТ предвижда, че територии с особена териториалноустройствена
защита, включително територии със специфична характеристика, определени по реда
на отделни закони, могат да придобиват специален режим на устройство и контрол,
като обхватът и режимът на устройството им се определят с концепции и схеми за
пространствено развитие и устройствени планове. А според ал.3 от същия законов
текст, в територии и части от тях, определени с концепции и схеми за
пространствено развитие и с устройствени планове може да се установява режим на
превантивна устройствена защита, с който се запазва фактическото им ползване,
без да се влошават техните качества. В § 5, т.4 от ДР на ЗУТ се съдържа легална
дефиниция на понятието „територии с особена териториалноустройствена
защита", като според същата, такива територии представляват и
санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване.
В случая, видно от писмо №
СЖ-2476/09.01.2023г. на Басейнова дирекция – Черноморски район, ПИ с ид.№ 46053.43.23
по КК на с.Мадара, в който е изградена септичната яма и част от канализацията,
попада в прилежащите земи на пояс II на санитарно-охранителната зона на дълбок
сондаж Мадара, определена със Заповед № 59/16.08.2012г. на Директора на БДЧР,
респективно попада в територия със специална устройствена защита по смисъла на
§ 5, т.4 от ДР на ЗУТ и чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Видно от чл.4, ал.1 и
Приложение 2, т.2 към чл.10 от Наредба № 3/16.10.2000г. за условията за
проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните
зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, в
пояс II на СОЗ са забранени дейности,
които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, в т.ч. на земната
повърхност. От изложеното следва, че част от процесния строеж – септичната яма
и част от канализацията, попадат в територия със специална териториалноустройствена
защита, в която е забранено извършването
на дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества на земната
повърхност. Същевременно функционирането на процесната септична яма е неизменно
свързано с непряко отвеждане на опасни вещества, независимо от липсата на
установени течове на канализацията в миналото и понастоящем, тъй като същата
създава потенциална опасност от замърсяване на поземления имот, в който се
намира, с води, съдържащи фекалии, почистващи препарати, препарати за
растителна защита и др., а оттам и на
водите на водоизточника на с.Мадара. Нещо повече, според СТЕ, въпросната яма по
време на огледа е била почти пълна, което предполага, че в случай, че не се
изгребе в най-скоро време, същата може да прелее и да замърси подпочвените води
около водоизточника на селото. Експертът е посочил също, че изпълнената
канализация минава през отвора на водостока на път III-2082, като по този начин
намалява сечението му и затруднява оттока на повърхностните води, което също
увеличава риска от попадане на опасни вещества в имота, респективно във
водоизточника на населеното място.
В обобщение на изложеното,
доколкото процесният строеж в частта му, изградена в ПИ с ид.№ 46053.43.23 по
КК на с.Мадара, попада в територия с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ и съществуването
му противоречи на забраната, произтичаща от чл.4, ал.1 и Приложение 2, т.2 към
чл.10 от Наредба № 3/16.10.2000г. за условията за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, респективно е
изграден в нарушение на изискванията за строителство в съответната територия,
същият в тази му част безусловно се явява незаконен такъв и по смисъла, вложен
в чл.225, ал.2, т.6 от ЗУТ.
Без значение за извода за
незаконност на процесния строеж е обстоятелството, че в с.Мадара има изградена
канализация за отпадни води, за която от главния архитект на Община Шумен са
издадени Разрешение за строеж № 1 от 10.01.2005г. и Разрешение за строеж № 52
от 03.12.2008г., придружени с идеен проект, съгласуван на 08.12.2004г. от
старши експерт при Община Шумен и частични работни проекти за „Канализация на
с.Мадара“, приети с Решение по Протокол № 76, т.1 от 04.01.2005г. на ОбЕСУТ при Община Шумен.
Това е така, защото, видно от експертното заключение, септичната яма и
канализацията, предмет на премахване с процесната заповед, не са включени в
цитираните идеен и частични работни проекти, нито са част от разрешените с РС №
1/10.01.2005г. и РС № 52/03.12.2008г. строително-монтажни дейности, т.е. по
същество въпросните строителни книжа не се отнасят за обекта, предмет на
премахване и не променят извода, че за същия не са налице нито инвестиционен
проект, нито издадено разрешение за строеж.
Нещо повече, вещото лице е
извършило съпоставка между наличните строителни книжа и процесният строеж, в
реизултат на което е заключило, че той дори не е съобразен с тях. По-конкретно,
установило е, че в проектите за изграждането на профили 2 и 3 от канализацията са предвидени бетонови тръби
φ 300, а изпълнената канализация е с пластмасови тръби φ 200; установено
е и разминаване на трасетата на канализацията, предмет на премахване с
оспорваната заповед и трасетата по проектите в частта ОК 127 до ОК 129,
доколкото в проектите канализацията минава в южното платно на ул.Синчец, а не в
зелените площи, както е изградена процесната такава; наклонът на канализацията
от ОК 127 до ОК 131 е изпълнен в обратна посока на предвидения по проектите,
поради липса на изграден канализационен клон от ОК 131 до ОК 130; както и
частта от изпълнената канализация след път III-2082 в земеделски земи и
септичната яма не са предвидени и в двата проекта, тъй като предвидената и
разрешена канализация от ОК 127-ОК 131-ОК 130 и от ОК 127 до ОК 129 се зауства
в главен колектор I, минаващ през оста на път III-2082.
Т.е., издадените две разрешения
за строеж не касаят строежа, предмет на премахване с атакуваната заповед, като
същевременно при изграждането на този строеж дори не са съобразени трасетата на
канализацията според издадените разрешения за строеж, от което следва, че
наличието на строителни книжа досежно каналризацията на с.Мадара не променя
извода, че процесната септична яма и улична канализация са незаконни по
смисъэла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
За пълнота следва да се отбележи,
че с оглед установения от СТЕ период на изграждане на процесния обект – 2008г.-2015г.,
разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ, респ. на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, уреждащи
условията, при които строежите са търпими и не подлежат на премахване, не са
приложими.
Атакуваната заповед е съобразена
изцяло и с целта на закона, при съблюдаване принципа на съразмерност, регламентиран
в чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК, съгласно който, административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това е така, защото въпросната канализация, освен, че е
изградена без изискуемите строителни книжа, влиза в противоречие и с
изискванията, предвидени с двете РС по отношение на законно изградената част от
канализацията на селото. Противоречието се корени в това, че според двете РС,
за изграждането на профили 2 и 3 от канализацията са предвидени бетонови тръби
с диаметър 300, докато въпросната канализация се състои от пластмасови тръби с
диаметър φ 200,
при полагането й по ул.Синчец в зелените площи, вместо в южното платно на
улицата и при обратен наклон на канализацията от ОК 127 до ОК 131. Т.е.,
изградената без строителни книжа канализация не отговаря на изискванията за
безопасност, поставени от главния архитект с издадените от него разрешения за
строеж, тъй като е построена от тръби с по-ниска устойчивост и най-вече с
по-малък диаметър, което безусловно завишава опасността от екологично
замърсяване в района. Този извод следва и от факта, че септичната яма е почти
пълна и има реален риск да прелее, съчетан с липсата на каквито и да било
гаранции, че е изградена по начин, непозволяващ проникване на отпадни води в
земната повърхност, респективно в подпочвените води. Не е без значение и факта,
че самата септична яма и част от канализацията попадат в имот, който е включен
във II пояс на СОЗ на водоснабдителния обект на населеното
място, явяващо се предпоставка, при евентуално проникване на отпадни води в
почвата, да се замърсят подпочвените води, а оттам и водата, предназначена
за населението на с.Мадара. Освен това,
СТЕ ясно сочи, че изграждането на част от канализацията в земеделски земи
създава опасност от тяхното замърсяване, а вливането й във водоскока на път III-2082 затруднява оттичането на повърхностните води,
което също създава риск от замърсяване. От изложеното следва, че с премахването
на въпросния строеж ще се преустанови съществуващия към момента риск от
екологично замърсяване, последиците от което са непредвидими, предвид
опасността от замърсяване на питейната вода на населеното място.
Действително
вещото лице изразява мнение, че въпросната септична яма и канализация в момента
позволява оттичането на отпадните води на свързаните с нея имоти в септичната
(изгребна) яма, като при евентуалното й премахване, в тези имоти най-вероятно
ще бъдат построени попивни ями, които са по-евтини, като по този начин
отпадните води ще замърсят подпочвените води и ще се оттекат към водоизточника,
поради обратния наклон на кв.44 по плана на с.Мадара, където се намира
строежът. Съдът намира обаче, че съществуването на тази опасност не поражда
нуждата от запазване на процесната септична яма и свързаната с нея канализация,
тъй като същата, предвид неспазване на минималните изисквания за изграждането й
и липсата на възможност да се установи дали отговаря на всички изисквания за безопасност,
сама по себе си създава опасност от екологично замърсяване. От друга страна, за
изграждането на септични ями се изисква разрешение за строеж, по аргумент за
противното от чл.151 от ЗУТ, поради което соченият от вещото лице потенциален
риск от замърсяване при премахване на процесната канализация ще бъде съобразен
и преценен при издаването на разрешения за строеж на септични ями в съответните
имоти, а при изграждане на такива без разрешение за строеж или в противоречие с
разрешението за строеж, Кметът на общината разполага с правомощия по чл.225а от ЗУТ, във вр.с чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, за тяхното премахване. Т.е.,
твърдението на вещото лице за опасност от замърсяване с отпадни води при
премахване на строежа, предмет на оспорваната заповед, е предотвратимо с
инструментариума, регламентиран в ЗУТ. В същото време непреустановяването на
съществуването на процесната изгребна яма и канализация винаги ще създава риск
от настъпване на замърсяване с непредвидими последици, предвид изложеното
по-горе в настоящото решение. В този ред на мисли, съдът намира, че изпълнението
на заповедта няма да засегне права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, като няма да причини вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел – премахване на незаконно строителство, поради което обективираното в обжалвания акт
властническо волеизявление е напълно съобразено с целта на закона.
Нещо
повече, към материалите по делото е приложена молба от 21.12.2022г., подадена
от Кмета на с.Мадара до различни длъжностни лица, съдържаща данни за опасност
от замърсяване на водоизточника за питейна вода на селото в резултат на
наличието на изградени без разрешения за строеж септична яма и канализация. От
друга страна, във възражението си срещу Констативни актове № 1 и № 2, издадени
на 30.01.2023г., Община Шумен изрично е посочила, че от нейна страна ще бъдат
предприети действия незаконните присъединявания към канализацията да бъдат незабавно
преустановени от нарушителите, както и е приложила към възражението си Заповед
№ РД 25-410/16.02.2013г. на кмета на общината, съдържаща указание към кмета на
с.Мадара да издаде предписания до всички домакинства, присъединени към
канализацията, да предприемат действия за въвеждане в експлоатация на водоплътна
изгребна яма и незабавно да преустановят използването на уличната канализация.
Т.е. цитираните доказателства също подкрепят направения по-горе извод, че с
издаването на оспорваната заповед не се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че процесната «Септична (изгребна) яма в ПИ 46053.43.23 по КК на
с.Мадара и улична канализация от ОК 130 до ОК 127 и от ОК 127 до ОК 128 по
плана на с.Мадара» представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ, доколкото е изградена без изготвен инвестиционен проект
и издадено разрешение за строеж, а част от строежът попада в поземлени имоти,
за които няма действащ ПУП – парцеларен план, както и попадащи в територии със
специална устройствена защита. Данните по делото сочат наличието на
фактическите основания на тези правни норми. Като е установил това
правнозначимо обстоятелство и доколкото не са налице предпоставките за
«търпимост» на извършеното строителство, правилно административният орган е
приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ и подлежи на премахване.
Изложените аргументи налагат
извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната
форма, при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните
предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта на закона, поради
което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна
в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание
чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ДНСК – гр.София (в чиято
структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Шумен, с ЕИК *******, с адрес
гр.Шумен, бул.Славянски № 17, представлявана от Л.Х.– кмет на Община Шумен,
против Заповед № ДК-02-Ш-1/23.02.2023г., издадена от Началника на
РДНСК-гр.Шумен, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж:
„Септична (изгребна) яма в ПИ 46053.43.23 по КК на с.Мадара и улична
канализация от ОК 130 до ОК 127 и от ОК 127 до ОК 128
по плана на с.Мадара“, намиращ се в поземлени имоти с идентификатори
46053.43.23 с НТП нива частна общинска собственост, 46053.43.50 с НТП селскостопански път, 46053.501.1121 с
НТП второстепенна улица, 46053.501.1120 републикански път, 46053.501.959
второстепенна улица „Висока поляна“ по КК на с.Мадара, общ.Шумен.
ОСЪЖДА Община
Шумен, с ЕИК *******, с адрес гр.Шумен, бул.Славянски № 17, представлявана от Л.Х.–
кмет на Община Шумен, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - гр.София,
п.к.1606, ул.Христо Ботев № 46,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд - гр.Шумен пред Върховен административен съд на РБ -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: