РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300502103 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора М. И. А., ЕГН – ********** чрез особения
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. Й. Х. Решение № 2 534 от 23.05.2025 г. по гр.д. №
14 209/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която по предявеният от въззиваемото
дружество – ищец „ АПС Бета България „ ЕООД, ЕИК ********* срещу въззивника иск с
правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че А. дължи на дружеството
сумата от 350 лв. / главница по сключен между А. и „ Кредисимо „ ЕАД Договор за
потребителски кредит № *** /, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2024 г. / датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / до окончателното й изплащане – за което
вземане издадена по ч.гр.д. № 10 705/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от
ГПК № 5 167/19.06.2024 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното решение като
постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Съдът не обсъдил
възведените в отговора на ИМ възражения, а именно: че между жалбоподателя и „
Кредисимо „ ЕАД не е сключван от разстояние процесния договор за потребителски кредит
и кредитната сума / 350 лв. / не му е предоставена, както и договорът за поръчителство с „
Ай Тръст „ ЕООД - съгласно изискванията на ЗПФУР; че Ай Тръст ЕООД не се е
суброгирало в правата на кредитодателя на основание плащане на тази сума; че вземането
не е прехвърлено на ищеца от Ай Тръст ЕООД на основание представения по делото
договор за цесия; че не е уведомяван за цедиране на вземането, както и че погасителната
давност за същото е изтекла – считано от падежа на всяка вноска съгласно задължителните
1
разяснения по ТР № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска и в тази част.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ АПС Бета
България „ ЕООД, ЕИК ********* срещу М. И. А., ЕГН – ********** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуване на вземанията му по
издадената по ч.гр.д. № 10 705/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК
№ 5 167/19.06.2024 г. както следва: 350 лв. - съставляваща предоставени заемни средства по
сключен между А. и „ Кредисимо „ ЕАД Договор за потребителски кредит № *** г., ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението – 18.06.2024 г.; сумата 43,30 лв. –
възнаградителна лихва за периода 07.02.2019 г. – 02.03.2021 г. и сумата 192, 66 лв. –
обезщетение за забава за период 07.09.2019 г. – 11.06.2024 г..
Поддържа заявеното в заповедното производство материално правно основание на
вземанията, а именно: Сключен между „ Ай Тръст „ ЕООД и М. И. А. договор за
поръчителство от 07.02.2019 г., по силата на който „ Ай Тръст „ ЕООД е поело задължение в
случай на неизпълнение от заемателя А. на паричните му задължения по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г. със заемодател „ Кредисимо „ ЕАД да плати същите
на заемодателя; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Ай Тръст „
ЕООД ги е платило в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към
длъжника А. по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД / в който смисъл и чл. 4 ал. 2 от договора за
поръчителство / е прехвърлило на заявителя посредством сключен между тях Договор за
цесия от 02.03.2021 г., неразделна част от който Приложение, индивидуализаращо
прехвърлените вземания.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа да не е
сключвал процесните договори за кредит и за поръчителство – от разстояние по реда на
ЗПФУР съгласно твърденията на ищеца, да не е получавал сумата по договора за кредит.
Евентуално поддържа, че задълженията му по договора за кредит не са изпълнени от Ай
Тръст ЕООД към кредитора , както и тези вземания да не са предмет на договора за цесия
между Ай Тръст и ищеца „ АПС Бета България „ ЕООД, като и не е уведомяван за цесията,
евентуално, че вземанията са погасени по давност, както и че договорът за кредит е
недействителен на специалните основания по ЗПК.
Районният съд е приел, че посочения в договора за кредит ГПР / 50 % / не е формиран
на база всички задължителни разходи по кредита и конкретно в същия не е включено
възнаграждението за поръчителя в размер на 30,22 лв. за всеки месец от срока на действие
на договора за кредит / шест месеца /, т.е. 181,32 лв. възнаграждение за поръчителя. Поради
което и на основание чл. 22 вр. чл. 11 т.10 вр. чл. 19 ал.ал. 1 и 4 от ЗПК договорът за кредит
е недействителен и съгласно чл. 23 от ЗПК искът е основателен само досежно непогасената
чиста стойност на кредита от 350 лева. Съдът не е обсъдил – както основателно се поддържа
във въззивната жалба, възраженията на ответника относно валидното сключване на
облигациите – договорите за кредит и поръчителство, предоставянето на заемните средства
на потребителя, предмет ли са процесните задължения и в частност това за главницата от
350 лв. на договора за цесия – на което частно правоприемство ищецът основава правата си,
нито възражението за изтекла погасителна давност.
Т.е. решението е постановено при съществени процесуални нарушения, които в
случая се отразяват на неговата правилност, т.е. решението е неправилно.
Не се установява – при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, сключването на
договора за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР и конкретно по указания в ОУ на „
Кредисимо „ ЕАД начин - няма доказателства за подадено заявление до първоначалния
2
кредитор, нито за потвърждаване на искането за сключване на договора. Т.е. не се установи
получаване на съгласие на потребителя / чл. 18 ал. 1 т.3 от ЗПФУР /, нито да е полаган
електронен подпис от него под каквато и да е форма / чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ /. Същото се
отнася и за договора за поръчителство между А. и Ай Тръст ЕООД. Само по себе си
усвояването на сумата от потребителя не обосновава извод за валидно възникнала
облигационна връзка с кредитодателя / както неоснователно се поддържа от ищеца / предвид
императивната разпоредба на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, въвеждаща писмената форма на договора
за потребителски кредит като условие за неговата действителност. Като следва да се
отбележи и че представената от ищеца разписка от 07.02.2019 г. не е за получаване на сумата
от 350 лв. от ответника. Същата е за нареждане на тази сума от Кредисимо ЕАД в полза на
М. И. А. чрез Изи пей, но данни за получаването й от последния няма.
Горното е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска по чл.422 изцяло - т.е. и
досежно главницата от 350 лева, за която искът е уважен с решението и в която само част
решението е предмет на настоящата въззивна проверка, като за отхвърлените претенции за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава решението е влязло в сила като
необжалвано.
Искът е неоснователен дори и да се приеме валидното възникване на казаните по горе
две облигации. Тази по кредитното правоотношение е изцяло недействителна на основание
чл. 22 вр. чл. 11 т.10 вр. чл. 19 ал.ал. 1 и 4 от ЗПК – в която насока настоящата инстанция
напълно споделя мотивите на районния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от
ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни
задължения / в т.ч. и досежно главницата / за поръчителя на основание казаната разпоредба,
съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора
по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното
обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради
което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде
обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за
кредит. В този смисъл Определение № 60 729/08.11.2021 г. по гр.д. № 1 340/2021 г. на ВКС,
IV г.о..
Освен това, налице е и друго самостоятелно основание за отхвърляне на иска за
всички вземания по заповедта, в т.ч. и главницата. То е, че ищецът не установи твърдяното
от него частно правоприемство от Ай Тръст „ ЕООД – на което основава правата си за
процесните вземания. Представения по делото договор за цесия е без посоченото в него
приложение, индивидуализиращо прехвърлените му вземания. Следователно, не се
установява процесните да са сред тях.
За пълнота следва да отбележи да се явява частично основателно и възражението за
изтекла погасителна давност – в случай че се приеме съществуването на процесните
вземания и в частност това за главницата от 350 лв. на възведените основания. Видно от
погасителния план към договора за кредит предоставените в заем средства се връщат на
шест погасителни вноски от по 65,55лв. всяка / съответните части главницза и възнагр.
лихва / на падежи съответно 20.03.2019 г. / 53,52 лв. главница /; 20.04.20219 г. / 55,36 лв.
главница /; 20.05.2019 г. / 57, 27 лв. главница /; 20.06.2019 г. / 59,23 лв. главница /; 20.07.2019
г. / 61,27 лв. главница / и 20.08.2019 г. / 63,35 лв. главница /. Заявлението по чл. 410 от ГПК е
депозирано в съда на 18.06.2024 г. – която дата е и датата на предявяване на иска по чл. 422
от ГПК. Следователно всички вземания, съставляващи съответните части от процесната
главница, падежирали на 20.03.2019 г., на 20.04.2019 г. и на 20.05.2019 г. са погасени по
давност - съгласно задължителните разяснения по ТР № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на
ВКС, ОСГТК.
Предвид изложеното жалбата е основателна. Решението в обжалваната част – за
3
уважаване на иска за сумата 350 лв., съставляваща главница по сключен между А. и „
Кредисимо „ ЕАД Договор за потребителски кредит № **** се отменя като неправилно и
искът за нея се отхвърля.
Съобразно този резултат решението се отменя и в частта, с която на ищцовото
дружество са присъдени разноски за заповедното производство и за първоинстанционното
исково производство, а същото се осъжда да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължимата
се за въззивната жалба ДТ в размер на 25 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 2 534 от 23.05.2025 г. по гр.д. № 14 209/2024 г. по описа на РС –
Пловдив в обжалваната част - с която по предявеният от „ АПС Бета България „ ЕООД,
ЕИК ********* срещу М. И. А., ЕГН - ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
признато за установено, че А. дължи на дружеството сумата от 350 лв., съставляваща
предоставени в заем парични средства по сключен между А. и „ Кредисимо „ ЕАД Договор
за потребителски кредит № ****., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2024 г. /
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / до окончателното й изплащане – за
което вземане издадена по ч.гр.д. № 10 705/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл.
410 от ГПК № 5 167/19.06.2024 г., вместо което Постановява:
Отхвърля предявеният от „ АПС Бета България „ ЕООД, ЕИК ********* срещу М.
И. А., ЕГН - ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че А. дължи на дружеството сумата от 350 лв., съставляваща предоставени в
заем парични средства по сключен между А. и „ Кредисимо „ ЕАД Договор за
потребителски кредит №***** ведно със законната лихва, считано от 18.06.2024 г. / датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / до окончателното й изплащане – за което
вземане е издадена по ч.гр.д. № 10 705/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410
от ГПК № 5 167/19.06.2024 г..
Отменя Решение № 2 534 от 23.05.2025 г. по гр.д. № 14 209/2024 г. по описа на РС –
Пловдив в частта, с която М. И. А. е осъден да заплати на „ АПС Бета България „ ЕООД,
ЕИК ********* разноски за заповедното производство в размер на 51,22 лв. и разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 119, 46 лева.
Осъжда „ АПС Бета България „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен Съд – Пловдив ДТ в размер на сумата от 25 / двадесет и пет / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4