РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20212120107863 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ против Застрахователна компания „Бул Инс“ АД. Ищецът твърди, че
вследствие настъпило ПТП на 10.12.2016 г. по вина на водача А. Д. М., на път II-99, Б- С- П,
са причинени имуществени вреди върху републиканската пътна мрежа в размер на 1352.04
лв. с ДДС. Предвид на това, че към датата на произшествието за управляваното от М. МПС е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е предявена претенция към
ответника за сочената сума, като отговор не последвал.
Предвид на това се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца сочената сума, ведно с лихва за забава в размер на 276.41 лв. за периода 28.12.2016 г.
–датата на получаване на поканата от ответника/ до 08.11.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представят
се писмени доказателства.
В едномесечният срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
претенциите само по размер. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде
допуснато изготвянето на СТЕ. Моли се да бъде привлечено в качеството му на трето лице
А. Д. М., ЕГН **********, живущ в гр. Б, ж.к. , тъй като произшествието е настъпило по
негова винавследствие на управление на МПС след употреба на алкохол. В тази връзка
предявява и обратен иск против М. за сумата от 1124.07 лв. в случай, че претенциите бъдат
уважени, като се сочи, че произшествието е било допуснато виновно от страна на водача,
който управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта 2.30 промила.
С определение на БРС от 15.06.2022 г. привлечен в качеството му на трето лице -
1
помагач на ответника лицето А. Д. М., от когото в срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор по предявения обратен иск, с който се оспорва претенцията по размер,
считайки я за завишена.
В съдебно заседание на 03.10.2022г. е допуснато изменение на претенцията на
ищеца, чрез намаляване размера на същата от 1352.04 лв. на 1124.07 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба, като за разликата над
1124.07 лв. до първоначално претендирания размер от 1352.04 лв. производството е
прекратено.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. М, която пледира за
уважаване на предявените искове като основателни.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира писмена
молба, с която моли за отхвърляне на предявените искове по съображенията наведени в
отговора.
В съдебно заседание, третото лице – помагач А. Д. М. се явява лично. Не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, на основание
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Правното основание на предявените с исковата молба искове е по чл. 432, във вр.
чл.498, ал.3, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, а на приетия за разглеждане обратен иск
е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
По делото не се спори относно наличието на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и третото лице – помагач като водач
на пътно превозно средство, марка "Форд", модел "Фиеста", с рег. № А1905 АР,
настъпването на застрахователното събитие по него на 10.12.2016г. – ПТП на път II-99, Б-
С- П, по вина на застрахованото лице – водача на автомобила, който е управлявал
автомобила с наличие на алкохол в кръвта 2.3 промила, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети, както и относно вида на вредите
настъпили от него – нарушена цялост на пътен знак Т-17 – табела и метален стълб.
В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства, а именно:
доклад с вх. № М-1436/20.12.2016г., протокол за ПТП от 11.12.2016г. от служител при РУ-
Созопол, количествено-стойностна сметка, договор № РД-37-22/02.07.2014г. за възлагане на
обществена поръчка, застрахователна полица № BG/02/116002254224, издадена от “Бул
Инс” АД, за лек автомобил “Форд Фиеста” рег. № , заявка за производство, доставка и
монтаж на пътни знаци с постоянни размери на вертикалната сигнализация на РПМ от
12.12.2016г.
Представено по делото е писмо изх. № 24-00-196/23.12.2016г., с което е отправена
покана до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото ПТП, като видно от приложеното известие за доставяне № РS 800001L0XB J e
получено от ответника на 27.12.2016г. Получаването на поканата се потвърждава от
представеното с отговора на исковата молба писмо от “Бул Инс” № ОК-757205/14.12.2020г.
2
При това единственият спорен въпрос по делото се явява размера на
обезщетението или на претърпените от процесното ПТП имуществени вреди от увреждането
на пътя, изразяващи се в нарушена цялост на пътен знак за безопасност "Т-17" и метален
стълб. В тази връзка по делото е назначена и изпълнена съдебнотехническа експертиза,
заключението по която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена
от лице с нужните специални познания.
Според експерта, пазарната стойност на пътните съоръжения към 10.12.2016 г.
възлиза на 1352.04 лева с ДДС, а стойността на процесните вещи, като вторична суровина
/желязо/ възлиза на сумата от 81.13 лв.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че като отправна точка за
определяне пазарната стойност на увреденото имуществено е използвало количествено-
стойностната сметка, представена с исковата молба, тъй като цената на съоръженията е
определена по заявка, която е изпълнена. Застъпва становище, че цената посочена в заявката
кореспондира изцяло на средните пазарни цени на други подобни пътни съоръжения за
2016г., за които е изготвяла експертизи в минали периоди. Сочи, че не могат да се използват
други сравнителни образци.
Ответното дружество твърди, че вече е заплатило в полза на Областно пътно
управление – Б, сумата от 227.97 лв. по заведената пред него щета № **********, във връзка
с процесното застрахователно събитие.
Това факт е имплицитно признат от ищеца в съдебно заседание на 03.10.2022г.,
като е направен отказ от предявения иск за главница за разликата над 1124.07 лв. до
първоначално претендирания размер от 1352.04 лв. и производството в тази му част е
прекратено с протоколно определение на съда от същата дата.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото
прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т. д. №
942/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС/. Т. е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач, виновно е причинило
увреждане на пътя, като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното, а и тя не е спорна по делото. Страните не спорят относно
обстоятелството, че в резултат на реализираното ПТП е настъпила пълна увреда на пътното
съоражение, представляващо пътна табела за безопасност Т-17 и метален стълб.При това
положение ищецът следва да бъде обезщетен, като средната пазарна стойност на увреденото
имущество съдът приема, че възлиза на сумата от 1352. 04 лева.
Част от тази сума е заплатена преди завеждане на делото, и по-конкретно сумата
от 227.97 лева. т. е. остава дължима сумата от 1124.07 лева – главница, предвид заявения
размер на иска от 1352.04 лева /преди неговото изменение чрез намаляване/ и оттеглянето
на иска за разликата от 227.97 лева до пълния предявен размер, респ. прекратяване на
производството в тази му част в с.з. на 03.10.2022г.
Противно на наведените от ответника доводи за неправилност на заключението,
съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана като обективна и компетентна,
тъй като вещото лице е изградило изводите си въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и не са събрани данни, което да опровергават изводите на
експерта. В тази връзка следва да бъде съобразено и че увредените пътни съоръжения за
безопасност не се продават свободно на пазара, а при необходимост от подмяната им се
доставят от определен търговец при цена, която е съобразена при формиране на експертните
изводи. Пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската
пътна мрежа и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗП ответната Агенция има
задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на този
участък. Поради това вредата е засегнала патримониума на ищеца и в негова полза следва да
бъде репарирана.
Съдът счита, че от посочената стойност на разходите за възстановяване следва да
се приспадне стойността на пътния знак и металния стълб, оценени като отпадъчен
материал, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. От приетата
съдебно- техническа експертиза, се установи, че ако този материал бъде продаден като
скрап, реализирания приход би възлязъл на 81.13 лв. Съдът съобразява тази стойност, тъй
като това е най-удобния за увреденото лице способ за освобождаване от отпадъка с
реализиране на приход.
Ето защо съдът намира, че измененият главен иск за главница следва да се уважи
като основателен до размера от 1042.94 лв. като исковата претенция за разликата до пълния
предявен размер до 1124.07 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При това е дължима и мораторна лихва върху дължимата главница от 1042.94 лева
за периода от 28.12.2016г. до 08.11.2021г., тъй като видно от приложения към отговора на
исковата молба писмо изх. № ОК-757205/14.12.2020г. застрахователната преписка е била
образувана на 08.12.2020г. Следователно ответникът е изпаднал в забава съгласно чл.497,
ал.1, т.1 КЗ, на 23.12.2016г., след изтичане на 15 дневния срок за изплащане на дължимото
обезщетение.
4
Частичното уважаване на искът за главница до размера от 1042.94 лв., обуславя
частичната основателност на акцесорният иск за мораторна лихва. Неговият размер за
периода от 28.12.2016г. до 08.11.2021г. съдът определи на основание чл.162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор в размер на 514.84 лв. Тъй като сумата надхвърля по
размер претендираната с исковата молба мораторна лихва в размер на 276.41 лв. искът
следва да бъде изцяло уважен като основателен.
Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху неплатената
и дължима главница от 1042. 94 лева от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021г.,
до окончателното й изплащане.
По обратния иск
С оглед уважаване на предявените искове против застрахователя, съдът дължи
произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от ЗК “Бул Инс” АД против третото
лице - помагач А. Д. М.. Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма.
За да бъде уважен този иск трябва да бъде доказан следният фактическия състав:
1/валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност"; 2/да е заплатено застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да е
управлявал моторното превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не е спорно и с определението си от 11.08.2022г. съдът е приел за
безспорно между страните, че водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол от
2. 30 промила на хиляда, поради което съдът приема за доказан този факт по делото.
Тъй като съдът прие за основателни исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1042.94 лева на ищеца, първият и вторият
от елементите от състава на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ също са установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
1 от КЗ се явява основателен до размера от 1042. 94 лева, като за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 1124.07 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора частично основателна се явява претенцията на ищеца
Агенция “Пътна инфраструктура” за присъждане на направените по делото разноски като на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ЗК “Бул Инс” следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 165.35 лв, събразно уважената част на исковете която сума включва всички
направени по делото разноски за заплатена държавна такса от 104.10 лв. и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25,
ал.1 от НЗПП, с оглед на материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност
на делото.
В полза на ответника ЗК “Бул Инс” на основание чл.78, ал.2 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 93 лв., събразно отхвърлената част на исковете и
5
съразмерно на прекратената част на производството, която сума включва сумата от 240 лв.,
представляваща ½ от заплатеното адвокатско възнаграждение, уговорено за процесуалното
представителство и защита на дружеството по делото и сумата от 250 лв.- депозит за САТЕ.
Разноски, съобразно прекратената част на производството се дължат на ответника, тъй като
прекратяването е обусловено от извършено плащане преди завеждането му и по аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК се дължат разноските и за тази част от
главницата, по отношение на която производството е прекратено поради отказ.
Предвид частичното уважаване на обратния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца по обратния иск ЗК “Бул Инс” следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 55, 04 лв., която сума включва всички направени във връзка с доказването на този иск
разноски – 240 лв. адвокатско възнаграждение, представляваща ½ от заплатеното такова за
процесуалното представителство и защита на дружеството по делото, както и сумата от 50
лв. държавна такса за разглеждане на обратния иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С ул. “, представлявано от С. С. П. и К. Д. К, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция Пътна
Инфраструктура”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,бул. “
представлявана от инж. И. Д, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 1042.94 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на пътна табела Т-17 и и 1 бр. метален стълб, поради ПТП от 10.12.2016г.,
предизвикано по вина на водача на моторно превозно средство “Форд Фиеста” с рег. №
застрахован при Застрахователна компания “Бул Инс” АД по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, за което е заведена щета № **********, ведно с мораторна лихва
в размер на 276.41 лв.дължима за периода от 28.12.2016г. до 08.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1042.94 лв. от датата на депозиране на исковата молба
- 09.11.2021г. до окончателното изпращане, като ОТХВЪРЛЯ искът за главница за
разликата над присъдения размер от 1042.94 лв. до пълния предявен такъв от 1124.07 лв.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. “ ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул
Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “представлявано
от С. С. П. и КД. К на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 1042. 94 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на Агенция
“Пътна инфраструктура”, при пътно-транспортно произшествие на 10.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 09.11.2021г. до окончателното й изплащане, тъй като е
управлявал моторно превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта от 2.30 промила на хиляда, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК
*********, заплати на Агенция “Пътна Инфраструктура”, ЕИК: *********, присъденото по
предявените от нея искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и мораторна лихва.
6
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, предявен от ЗД “Бул
Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “ представлявано
от С. С. П, и К. Д. К, против А. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. “, за разликата над
уважения размер от 1042.94 лв. до пълния претендиран такъв от 1124.07 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С, ул. “представлявано от Ст.Ст. П. и К.Д. К ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция Пътна
Инфраструктура”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. “
представлявана от инж. И. Д, сумата от 165.35 лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Агенция Пътна Инфраструктура”, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. “ представлявана от инж. И. Д, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул
Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “, представлявано
от С. С. П. и К.Д. К сумата от 93 лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. “, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул
Инс” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. представлявано от
С. С. П. и К. Д. К, сумата от 55, 04 лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на А. Д. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Б,
ж.к. “ като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
/п/
Районен
Ал.Муртев_______________________
съд –
Бургас:
7