Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
03.06.2013 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на девети май през две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря: А.А.
и с участието
на прокурора Недялка Маринова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 179 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Р.М.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. М.В. от САК, срещу Решение № 146 от 14.02.2013г.,
постановено по АНД № 25/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта
му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 685/ 12 от 20.03.2012г.,
издадено от Началник на група в сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
твърди че при неправилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
приел, че е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние по
повдигнатото административнонаказателно обвинение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
като поддържа, че извършването на вмененото му нарушение е фактически и правно
необосновано и не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага доводи че актът за установяване на
административно нарушение е съставен, съотв. че наказателното постановление е
издадено от лица, които не са надлежно оправомощени с делегирани правомощия по
чл.189 от ЗДвП. По съображения че допуснатото нарушение представлява „маловажен
случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, поддържа, че
неправилно и незаконосъобразно наказателното постановление в тази му част е
било потвърдено от Старозагорския районен съд. Моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление № 685/ 12 от 20.03.2012г. на Началник на група в
сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Стара Загора, в частта, с която на основание
чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП Р.К. е санкциониран за
нарушение на чл. 103, предл. второ от ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Стара Загора, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото
и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с
оглед на което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт в
обжалваната му част е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Р.М.К. *** против Наказателно
постановление /НП/ № 685/ 12 от 20.03.2012г. на Началник на група в сектор „ПП”
към ОД на МВР – гр. Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 685/ 06.03.2012г. С наказателното
постановление /в частта му по т.1/, на Р. К. са наложени административни
наказания – „глоба” в размер 150лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за три
месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103,
предл. второ от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение в тази му част от
фактическа страна се основава на това, че на 06.03.2012г. около 12.45ч. по АМ
„Тракия” на км. 168 в посока запад, Р.К. като водач на МПС управлява лек
автомобил с рег. № СА3958НТ, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка
по образец от униформен служител на МВР, водачът явно усвоява сигнала, но не
спира; ускорява скоростта си и продължава движението по АМ „Тракия”. Водачът е
спрян допълнително на бензиностанция „Лукойл” км.154.
С
решението в обжалваната му част Старозагорският районен съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения за неговата формална и материална
законосъобразност. След извършена преценка на събраните по делото доказателства
и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съотнесена към
приложимата нормативна регламентация въззивният съд е приел, че
административнонаказателното обвинение за извършено от Р.К. нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 във вр. с чл. 103, предл. второ от ЗДвП, е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като при правилно приложение на закона при
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация
наказващият орган е санкционирал нарушителя с налагане на предвидените в закона
административни наказания при отчитане на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно тежестта на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател за липса на материална компетентност на актосъставителя и на лицето,
издало наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а в чл.189,
ал.12 /предишна ал.4/ от ЗДвП е предвидено, че наказателните постановления по
ЗДвП се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От приетата като доказателство
по делото Заповед рег. № Із – 1687/ 02.08.2010г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления
и осъществяват контролна дейност по ЗДвП, е видно, че на основание чл. 189,
ал.1 и ал. 4 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 във вр. с чл. 47, ал.1,
б.”а” от ЗАНН и чл.21, т.11 от ЗМВР, заемащите длъжност „мл. автоконтрольор” в съответната
ОД на МВР са полицейски органи, определени да издават актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, а началниците на групи в структурни звена
“Пътна полиция” към ОД на МВР са сред длъжностните лица, определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП. В случая АУАН № 685/ 06.03.2012г. е съставен
от полицейски орган на длъжност „мл. автоконтрольор” в група „Престъпления по
пътищата” при ОД на МВР – Стара Загора, а наказателното постановление № 685/ 12
от 20.03.2012г. е издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Стара
Загора, съобразно делегираните им правомощия за установяване на извършени
нарушения по ЗДвП и налагане на следващите се за тях административни наказания.
Следователно и АУАН, и наказателното постановление са издадени от материално и
териториално компетентни длъжностни лица, които са определени и по надлежния
ред им е възложено осъществяването на контролна и административнонаказателна
дейност по ЗДвП.
Неоснователно е и оплакването за
постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона основано
на твърдението, че вмененото на Р. К. нарушение е фактически и правно
необосновано и че не са събрани доказателства и не е установено по несъмнен начин
извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно
обвинение.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на наказателното
постановление обхваща преценката дали с фактически установеното и описано в него
деяние на привлеченото към отговорност лице, се осъществява състав на
административно нарушение. За съответната правна квалификация при определяне
съставомерността на деянието се изхожда от обстоятелствата, с които от
фактическа страна е обосновано административнонаказателното обвинение, посочени
в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, като
се преценя, доколко същите са обхванати от диспозитива на санкционната норма,
на основание на която е ангажирана отговорността. В случая Р.К. е санкциониран
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагане на
административни наказания на водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. Релевантните за наличие на
съставомерно от обективна страна деяние по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са: 1.
Дадено разпореждане от орган за контрол и регулиране на движението и 2. Отказ
това разпореждане да бъде изпълнено. Подаденият от автоконтрольор към ОД на МВР
– Стара Загора сигнал със стоп палка по аргумент от нормата на чл.55, ал.3 от ЗМВР във вр. с чл.103 от ЗДвП, представлява обективирано
с конклудентни действия разпореждане на орган за контрол и регулиране на
движението, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Неспирането на подаден сигнал със стоп – палка
релевира наличие на изразен с конклудентни действия отказ на водача на
МПС да изпълни нареждане на контролен орган. С оглед посоченото в обстоятелствената
част на наказателното постановление, че „Р. К. управлява л.а като при подаден
сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен служител на МВР,
водачът явно усвоява сигнала, но не спира”,
съдът намира, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП - след като административното обвинение фактически е
обосновано с всички елементи от състава на приложената от наказващия орган
разпоредба, следва извода че това обвинение се основава на съответната
санкционна норма.
Видно от мотивите на обжалваното
решение Старозагорският районен съд е приел за установено, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се потвърждава от
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени /АУАН и докладна
записка/ и гласни /свидетелските показания на актосъставителя/. Действително с
презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено
административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП
органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По
силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението,
дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е
основал правния си извод за извършено от Р.К. административно нарушение по чл.
175, ал.1, т. 4 от ЗДвП съотв. за материална законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление в тази му част не само на база констатациите в
съставения АУАН № 685/ 06.03.2012г., като при съвкупната преценка на
доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален
свидетелстващ документ. Следователно от една страна наличието на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната
отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга –
жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата
обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С
оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от
гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и
правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото
на спора, че Р. К. е осъществил виновно състава на административното нарушение
по 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
По аргумент от разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен”, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира
така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С
издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е
изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Въззивният съд,
при проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление,
също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН (ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по ТД №
1/2007г.). Действително в случая Старозагорският районен съд изрично не е
изложил съображения дали не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Но нито във въззивното съдебно производство, нито пред касационната
инстанция санкционираното лице е релевирало факти, сочещи наличието на
смекчаващи обстоятелства по критериите на чл.93, т.9 от ДР на НК, обуславящи
определянето на деянието като такива с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и основание за
квалифициране му като „маловажен случай” по см. на чл.28 от ЗАНН. От друга
страна в мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени съображения, че с
оглед тежестта на нарушението и поведението на наказаното лице, при индивидуализацията и
определянето на следващите се за извършеното нарушение наказания правилно АНО е
наложил такива над установения в закона минимален размер. Този извод е
съответен на закона и изцяло се споделя от касационната инстанция. А при
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства очевидно извършеното
нарушение не представлява такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид и следователно не са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай и за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 146 от 14.02.2013г., постановено по АНД № 25/ 2013г. по описа на Районен съд
– Стара Загора в обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 685/ 12 от 20.03.2012г., издадено от Началник на група в сектор
„ПП” към ОД на МВР – гр. Стара Загора в частта, с която на основание чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП на Р.М.К. са наложени административни наказания “глоба” в
размер 150лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, за извършено
нарушение на чл.103, предл. второ от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.