№............/.........2019г. , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и осми ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело №2452/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. ІІ-ро от ЗАНН във връзка с
чл.208 от АПК и с чл. 348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
решение №1415/12.07.2019г. на Варненския районен съд по НАХД №2729/2019г., с
което е отменено наказателно
постановление №6074/09.04.2019г., издадено от началника на отдел „Контрол по
РПМ“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д.С.М. е наложената глоба в
размер на 2000 лева на основание чл.53 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“А“ от ЗП.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон. Смята се, че нарушението е доказано, правилно за
административно-наказателно отговорно лице е посочен водача на пътното превозно
средство, чиято вина е доказана. И път ІІІ-0944 е част от републиканската пътна
мрежа е за специално ползване по смисъла на §1 т.8 от ДР на Закона за пътищата
/ЗП/ съгласно решение №959/31.12.2018г. на Министерски съвет. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – Д.С.М. в отговора си по касационната жалба оспорва нейната
основателност, като твърди че в процесното НП липсват факти, доказващи по
безспорен начин наличието на обективните признаци от състава на вменената му
като нарушена разпоредба от ЗП. И така описаното нарушение се явява недоказано.
Иска решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП споделя възраженията в касационната жалба, като
смята, че установените факти безспорно сочат към извършено нарушение по чл.26
ал.2 т.1 от ЗП и разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП дава възможност да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на превозното
средство. Смята, че обжалванато съдебно решение трябва да бъде отменено и НП да
бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд е отменил
наказателното постановление, като е
приел, че НП е издадено в нарушение на изискването по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като в него липсва пълно описание на нарушението. Не става ясно дали за
процесното ППС няма издадено разрешение или не е платена такса. Изтъкнато е, че
за да е налице посоченото нарушение превозното средство трябва да е не само
тежко, но и извънгабаритно, на което обстоятелство наказващият орган не се е
позовал, поради което деянието се явява несъставомерно от обективна страна. Подчертано
е, че водачът на ППС не може да бъде субект на нарушение по чл.26 ал.2 т.1 от
ЗП, такъв е единствено превозвача или собственика на ППС, предвид отговорността
им по чл.11 и чл.15 ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Ако се приеме,
че водачът на товарния автомобил е административно-наказателно отговорно лице, то
тогава наказващия орган не е успял да докаже вината му.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи
в същата представляват касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Водачът на товарния автомобил е наказан за това, че на 19.03.2019г. на път ІІІ-9044 км 2+500 е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси с рег. № ТХ****ТХ и полуремарке с три оси с рег. № ТХ****ЕЕ при измерено разстояние между осите 1.32 м с натоварване върху тях от 29.360 т при максимално допустимо натоварване от 24 т съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“Б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и при проверката водачът не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платена пътна такса/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно за движение на тежко ППС по чл.3 т.2 от същата наредба, с което е нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“А“ от ЗП.
Правилно наказателното постановление
е отменено, поради неточно и непълно описание на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице. На първо място, изброяването в
наказателното постановление едновременно и
двата вида ППС – тежко и извънгабаритно ограничава възможността да се
разбере кое от двете е прието от наказващия орган: дали ППС е тежко по смисъла
на чл.3 от Наредба №11/2001г. на МРРБ или е извънгабаритно по смисъла на чл.2
от същата наредба. Съгласно
чл.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, извънгабаритни са тези ППС или състав
от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл. 5 от същата наредба.
По силата на чл.3 от Наредба №11/2001г. на МРРБ, тежките ППС или състав от ППС са тези, които имат: допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.
6; натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Липсват данни за надвишаване на
размерите над стойностите по чл.5 от цитираната наредба. Недоказано по
безспорен начин е и натоварването от 29.360 т на тройната ос на полуремаркето,
доколкото в административно-наказателната преписка има единствено приложена
разписка от електронната везна, с която е било установено общото му тегло от
45 260 кг. Това доказателство щеше да е достатъчно, ако наказанието беше
наложено за това, че управляваното ППС е „тежко“ по смисъла на чл.3 т.1 от
Наредба №11/2001г. на МРРБ с маса по-голяма от стойността по чл.6 ал.1 т.3 б.“А“ от същата наредба. В случая, ППС е прието за тежко по силата на
чл.3 т.2 от Наредба №11/2001г. за това, че е било налице натоварване на ос, по-голямо от
сумата по чл.7 ал.1 т.3 б.“Б“ от наредбата,
без да са събрани и приложени доказателства
за този твърдян факт.
На второ място, изреждането на два
варианта на изпълнителното деяние – непредставяне при проверката на „разрешение
/разрешително или квитанция за платена пътна такса/“ без да е конкретизирано
кое е било прието за осъществено – непредставяне на разрешително или
непредставяне на квитанция за платена пътна такса, внася неяснота в обективната
съставомерност бездействието, чрез което е било осъществено посоченото
нарушение и възпрепятства съдебната проверка дали същото е доказано по
безспорен начин.
Макар, че издаването на разрешително да
е свързано със заплащане на държавна такса, двата
горепосочени документа са различни по съдържание и условия за сдобиване с тях.
Това ясно личи от нормата на чл.8 ал.5 от цитираната наредба, според която на
извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14 ал. 3 се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II. Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м. Видно от чл.15 ал.6 от Наредба№11/03.07.2001г. на МРРБ,
документ за платена такса в случаите
по чл. 14 ал. 3 от същата наредба се
издава от Агенция "Пътна инфраструктура", а на граничните
контролно-пропускателни пунктове - от Агенция "Митници". За
многократни превози за не повече от 10 курса и за срок не по-дълъг от 30 дни,
когато се превозват еднакви товари с едно
и също извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за платена такса в
случаите по чл.
14, ал. 3 се издава от Агенция "Пътна инфраструктура".
В останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от
ППС с размери над посочените в чл.14
ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /тоест, с натоварване повече от 30% от допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина – над 3,30 м, височина – над 4,30 м, и дължина - над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след
издадено по реда на чл.14 ал.1 и
ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ
разрешително по чл.8 ал.2 от цитираната наредба от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР).
В разглеждания случай, посочената
сума от 29.360 т на натоварването на тройната ос на полуремаркето е в нормите
по чл.14 ал.3 от наредбата, тъй като е в рамките на 30 % от допустимото максимално натоварване от 24 т на ос, поради
което за движението на въпросното ППС по път ІІІ-9044 би се изисквало само
заплащане на пътна такса по чл.8 ал.5 от наредбата, но не и разрешително по
чл.8 ал.2 от наредбата. От описанието на
нарушението не става ясно дали водачът не е представил именно квитанция за
платена такса по реда на чл.8 ал.5 от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
В сочената като
нарушена разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 б.“А“от ЗП е казано, че за дейности от специалното ползване на пътищата се
забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Понятието "Специално ползване на пътищата" по
§1 т.8 от ДР на ЗП, включва: използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В следващите алинеи на
чл.26 от ЗП е подробно обяснено при какви условия, от кого и как се издават разрешенията за
движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, предвидени за специално
ползване. При сравняване на ал.3-ал.11 на чл.26 от ЗП с разпоредбите на чл.8
ал.7 и чл.15 ал.6 от посочената наредба, касаещи издаването на документ за платена дължима
такса за превишаване на максимално допустимите в случаите по чл.14 ал.3 от
наредбата, се оформя извода, че употребения термин
„разрешително“ по чл.8 ал.2 от Наредба №11/2001г. на МРРБ съответства на
понятието „разрешение“ посочено в чл.26
от Закона за пътищата. Тоест, понятието „разрешение“
по чл.26 от ЗП не обхваща едновременно и
равнозначно двата документа, необходими за движение на извънгабаритни и тежки
ППС в различните хипотези –квитанция за платена пътна такса по чл.8 ал.5 във
връзка с чл.15 ал.6 за случаите по чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ и разрешително по чл.8 ал.2 от същата наредба извън случаите по чл.14 ал.3
от нея, което налага при описание на нарушението да бъде посочено кой от тях не е бил представен.
По
изложените по-горе съображения наказателното постановление е незаконосъобразно
и като го е отменил Варненския районен съд е постановил правилно решение, срещу
което не са налице основания за отмяна.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 от АПК, VІ касационен състав на Варненския административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1415/12.07.2019г.
на Варненския районен съд по НАХД №2729/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.