Р Е
Ш Е Н
И Е
17. 06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на двадесет и девети май , през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Мартин
Бешков, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 630 по
описа за 2019г.за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 06.02.2018г. по н. о. х. д. № 6902/17 г. Софийски
районен съд, НК, 107 с –в е признал подсъдимия Б.Г.К. за виновен в това
,че на 31.05.2014г. в гр.София, на ул.******в заведение „Т.“ е причинил на А.Х.Б.
средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на носните кости с настъпила
деформация на носната пирамида и затруднено носово дишане,представляващо
постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота,поради което и на осн.чл. 129 ал.2 вр. Ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца ,изпълнението на
което е отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години.С присъдата е уважен и предявеният граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 5000лв.В
тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимият ,в която се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави
се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която К. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание,защитника на подсъдимия поддържа жалбата и посочените в нея
доводи.Считат,че присъдата на СРС следва да бъде отменена.
Частният обвинител ,редовно
призован не се явява и не взима становище по жалбата.
Представителят на СГП счита, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.
Подсъдимият моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателства и въз основа
на техния анализ е приел фактически положения,които се споделят и от въззивната инстанция.Назначените в хода на съдебното
следствие пред настоящия съдебен състав комплексна съдебно- медицинска експертиза
и допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертизи не водят до други
фактически изводи:
Подсъдимият Б.Г.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан,
адрес в гр. София, ул. „******, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Б.Г.К. и свидетелят А.Б. се познавали като съседи от един квартал, като и
двамата посещавали заведението „Т.”,находящо се на
ул.******..
На
30.05.2014г. свидетелят А.Б. след 23.00 часа посетил заведението„Т.”,където по
това време се намирали подсъдимият Б.К., собственикът на заведението -
свидетелят Б.С., и сервитьорът - свидетелят Д.Д..Гореспоменатите
лица,седнали на една маса и употребили алкохол. След полунощ между подс. К. и св. Б. възникнал конфликт. Св. А.Б. станал от
масата, като предложил на подсъдимия К. да излязат навън и да се разберат. Подс. К. отказал и св. Б. отново седнал на масата. Тогава
подсъдимият Б.К., нанесъл два удара с юмрук в носа на св. Б.,след което
напуснал заведението.
Св.Б.
посетил Пирогов,където след преглед било установена травма на носа с
контузия,травматичен оток и открито,раздробено,многофрагментно
счупване на носните кости с дислокация на фрагментите,съчетано с гърбицовидно изкривяване на носната пирамида..Травмата била
съпроводена и с травматично кървене и затруднено носово дишане,както и
мигриращо кръвостичане към подкожие
на клепачите,с регистриран периорбитален хематом.
Според
заключението на основаната и допълнителната комплексна съдебно-медицинска
експертиза травмата на носа с разместено счупване на носните кости и
изкривяване на носната пирамида със стесняване на въздухо-носните
пътища е станала причина за механична им обструкция и с това е обусловила
значимо затруднение на носовото дишане.Според експертите след подобно увреждане
носовото дишане не може да се възстанови спонтанно, а само с операция,поради
което се касае за постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота.
При така установената фактическа обстановка,първата съдебна инстанция е
приела ,че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.1
от НК както от обективна,така и от субективна страна.
Както фактическите
констатаци, така и правните изводи на районния съд
се споделят изцяло и от настоящия
състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства..
След
собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници ,въззивната инстанция счете,че основният
спорен въпрос – дали подсъдимият е
извършил престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил своето
правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна инстанция
е дала вяра на показанията на свидетелите Б.,С.и Д.,които в съвкупност
очертават фактическите положения ,описани в обвинителния акт.Свидетеля Б. пряко
е възприел действията на подсъдимия,в резултат на които е настъпил вредоносния
резултат.Вярно е,че с оглед факта ,че се явява пострадал от престъплението и показанията
му са залегнали в основата на внесения по делото обвинителен акт ,те подлежат
на доказване в хода на съдебното следствие.Показанията на св.Б.,обаче освен ,че
са конкретни и убедителни,намират подкрепа и в показанията на св.С.и Д. и
заключенията на КСМЕ и допълнителната КСМЕ.Свидетелите С.и Д. са очевидци на
деянието и са възпрели пряко нанасянето на удари от подсъдимия на
пострадалия.Няма причини техните показания да бъдат игнорирани,тъй като и
двамата не отричат както познанството си с подсъдимия ,така и с пострадалия и
приятелските отношения с двамата ,поради което първия съд правилно е заключил
,че следва да им се довери.В заключенията на СМЕ,което обосновано е кредиторно
от първата съдебна инстанция пък е посочено ,че описания от пострадалия
механизъм на получаване на травмата е напълно реалистичен и кореспондира с
травматичните увреждания,получени от него.Според експертите, от травмата на
носната пирамида със счупване на носни кости е налице изразена деформация с
изкривяване,до степен на значимо затруднение на носовото дишане.Това състояние
не е могло да се преодолее,независимо от проведената операция за репониране на счупените носни кости- наместване на костните
фрагменти в нормална анатомична позиция
Липсват основания ,които да
налагат извода ,че пострадалия Б. умишлено и тенденциозно уличава подсъдимия в
извършването на престъплението..Според въззивната инстанция,разказаните
от него събития,следват стройна логика,последователни са и не страдат от
съществени противоречия..
Обосновано,първата съдебна инстанция
е отказала да кредитира обясненията на подсъдимия. Вярно е, че обясненията на
подсъдимия са важно доказателствено
средство, тъй като възпроизвеждат възприятията на непосредствен участник в
инкриминирания инцидент. В същото време обаче, те са и основно средство за
защита и към тях следа да се подхожда с особено внимание, като се отчита
доколко те се подкрепят от останалите доказателства по делото и доколко сами по
себе са логични и убедителни.Настоящият състав споделя оценката на СРС, че
обясненията на подсъдимият не отговарят именно на тези критерии,тъй като
противоречат на показанията на пострадалия и на показанията на свидетелите С.и Д. и на заключението на СМЕ.Показанията
на св.Павлов не променят тези фактически изводи,тъй като дават информация за
местонахождението на подсъдимия в по-ранен час от вечерта.
Законосъобразно,действията на
подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл.129 от НК,тъй като
полученото от пострадалия травматично увреждане се субсумира
под признаците на средна телесна повреда. Травмата на носа
с разместено счупване на носните кости и изкривяване на носната пирамида със
стесняване на въздухо-носните пътища е станала
причина за механична им обструкция и с това е обусловила значимо затруднение на
носовото дишане.Според експертите, след подобно увреждане носовото дишане не
може да се възстанови спонтанно, а само с операция,поради което се касае за
постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Действията на подсъдимият са били
умишлени.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимият е явно несправедливо и не
е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчетени са като смекчаващи
обстоятелства – добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало. В
тази насока следва да бъде отбелязана още помощта му за разкриване на обективната
истина,напредналата му възраст,факта ,че между него и пострадалия е възникнал
словесен конфликт след употреба на алкохол и от двете страни,както и изтеклия
период от време от датата на деянието до постановяване на присъдата пред
първата съдебна инстанция-повече от четири години.Въззивната
инстанция счита ,че гореизброените обстоятелства представляват многобройни
такива и предпоставят определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК.Липсата на специален минимум,изисква на осн.чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание- пробация.Въззивната
инстанция прие ,че за постигане на целите на наказанието ,визирани в чл.36 от НК са достатъчни двете задължителни пробационни
мерки- регистрация по настоящ адрес –два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител-
в минималния срок от шест месеца.
С оглед приетото по – горе
относно съставомерността и правната квалификация на
деянието, извършено от подсъдимият, правилно първостепения
съд е приел ,че формално са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да бъде
уважен гражданския иск на пострадалото лице за неимуществени вреди..Цитираната
разпоредба намира приложение, когато са налице виновно/без да е задължително да
е умишлено/ и противоправно поведение, вреда и
причинна връзка между тази вреда и деянието.В конкретният случай,гражданската
претенция за претърпени неимуществени вреди на пострадалото лице е уважена в
размер на 5 000лв.Въззивната инстанция прие,че
определеното обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено със събраните
по делото доказателства ,касаещи травмата и нейното лечение.Несъмнено се
установява ,че се касае за счупване на носните костици
с деформация на носната пирамида и
затруднено носово дишане,в резултат на която пострадалият е претърпял
оперативна интервенция.Дори и след нея при пострадалия не е могло да се преодолее напълно
възникналото от травмата затруднение на носовото дишане.Според заключението на
изготвените по делото СМЕ,за възстановяване на
носовото дишане с премахване на механичните обструкции,следва да се
проведе нова операция-риносептопластика.Близо пет
години след процесния инцидент,пострадалия не е
предприел подобни действия,поради което въззивната
инстанция приема ,че създадения у него дисконфорт,не
надхвърля значително обичайните неудобства.От друга страна,по делото не са
събрани други доказателства,извън посочените в експертните заключения,които да
доказват размера на предявената гражданска претенция,с оглед на което обезщетението
следва да бъде редуцирано до 1000лв.
От друга страна,подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати направените разноски пред въззивната
инстанция,представляващи възнаграждения за вещи лица в размер на 2100лв.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва
да бъде изменена в посочения по-горе смисъл ,поради което и на основание чл.337
ал.1 т.1 вр.чл. 334 ал.1 т.3 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда от 06.02.2018г. по
н. о. х. д. № 6902/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 107 с – в.като на осн.чл.55
ал.1 т.2 б.Б от НК ЗАМЕНЯ наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия Б.Г.К. с пробация с
обща продължителност от шест месеца при следните мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес –два пъти
седмично.
2.- периодични срещи
с пробационен служител.
НАМАЛЯВА уважения размер на гражданския
иск от 5000лв. на 1000лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
ОСЪЖДА
подсъдимият Б.Г.К. да заплати направените
разноски пред въззивната инстнация
по сметката на СГС в размер на 2100лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.