Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
14.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1168
по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов N 29,
ет.3, п.к.1527, тел.02 414 3563, представляван от юрк.И.К.Т., срещу Н.М.Д. с
ЕГН **********,***, по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания по Заповед N 260042/02.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N
968/2020г. на РС-Кърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит от 08.11.2016г. Исковете
са предявени за следните суми:
1.сумата 608.89 лв. остатъчна
главница,
2.сумата 63.71 лв. договорна
лихва за периода от 17.11.2016г. до 04.01.2018г.,
3.сумата 163.38 лв. обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 05.01.2018г. до
25.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Налице е идентичност на
вземанията, предмет на иска, с тези, за които е издадена Заповед N
260042/02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 968/2020г. на РС-Кърджали.
Твърденията на ищеца са, че
вземането по заповедта придобива с договор за цесия, който сключва с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по приложение N 1 от 01.10.2019г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017г. и за прехвърлянето на вземането чрез продажбата му длъжникът е
уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД от
прехвърлителя посредством писмо с обратна разписка. Твърди също, че прехвърлителят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД придобива цедираното му вземане на 01.07.2017г. по договор за
продажба на вземания, който сключва с „Провидент Файненшъл България“ ООД, с
ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД и цедираното вземане е дължимо от
ответника на основание сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за
потребителски кредит от 08.11.2016г., по силата на който посоченото дружество
отпуска на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв. за срок от 60
седмици при договорена и начислена лихва от 197.25 лв., с фиксиран за целия
срок на договора месечен размер и с подписване на договора ответникът като
кредитополучател се съгласява да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги, а именно: такса за оценка на кредитно досие и такса
„Кредит у дома“, като излага съображения относно същността на посочените две
такси, както и че с договора е постигнато съгласие, че 30% от такса „Кредит у
дома“ е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга,
която се предоставя срещу тази такса. Ищецът твърди, че по договора за кредит
ответникът прави плащания в общ размер на 931 лв. и продължава да дължи сумата
от 1 332.60 лв., от които: 608.89лв.-главница, 63.71 лв. - договорна лихва за
периода от 17.11.2016г. до 04.01.2018г., 496.62 лв. такси и комисионни за
допълнителни услуги, 163.38 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 05.01.2018г., дата на изпадане в забава, до 25.09.2020г., дата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК, както и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, при посочване, че
падежът на целия кредит е настъпил на 04.01.2018г.. Първоначално ищецът
претендира установяване на парично
вземане за посочените по-горе главница, договорна лихва, такси и комисионни за
допълнителни услуги, мораторна лихва и законна лихва, а след изпълнение на
указанията на съда по редовността на исковата молба изоставя търсената защита
по отношение на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги от
496.62 лв.. Ищецът претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява, но поддържа иска по чл.422, ал.1 от ГПК с писмена молба чрез
упълномощен юрисконсулт, с което конкретизира и представя погасителния план към
договора за потребителски кредит и сочи датите на плащания от ответника след
сключването на процесния договор за потребителски кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.М.Д. чрез адвокат, назначен да осъществи безплатна правна помощ
на основание чл.95, ал.1, вр. ал.2 от ГПК, с отговор на исковата молба оспорва
иска по основание и размер.Първоначално адвокатът оспорва, че ответникът е
сключил сочения в исковата молба договор за потребителски кредит, в който
смисъл твърди, че ответникът не дължи вземането, което свое становище изменя в
съдебно заседание и с оглед на представените допълнително от ищеца писмени
доказателства не оспорва размера на уговорените главница и договорна лихва по
сключения договор за потребителски кредит, размера на направените от ответника
плащания по този договор, както и посочените дати на плащания по представените
от ищеца писмени доказателства.Поддържа искането си по отговора на исковата
молба за нищожност на отделни уговорки от договора за потребителски кредит, а
именно тези за дължими такса за оценка на досие и за услугата „Кредит у дома“,
които претендира да противоречат на конкретно посочени разпоредби от Закона за
потребителския кредит и които претендира като платени от ответника да са
недължими и съответно неправилно плащанията от ответника да са отнесени за
погасяването им, вместо за погасяване на главницата по кредита. Освен това
възразява, че договорът по първата цесия, на която се позовава ищецът, не е
представен по делото и не може да се направи извод, че ищецът е придобил
вземането, с оглед това, че не са налични данни как праводателят му е придобил
същото.Сочи и, че не са налице доказателства за уведомяване на ответника за
цесията от първоначалния кредитор съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.В устните прения назначеният
адвокат моли платените суми за такса за
оценка на досие и такса „Кредит у дома“ да бъдат изключени от общата сума,
дължима от ответника по договора за банков кредит, като вноските за тях да
бъдат отнесени към неплатената главница и при определяне на размера на
мораторната лихва върху неплатената главница да бъдат взети предвид
обстоятелства, че през 2018г. са правени вноски по кредита към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.Претендира компенсация на разноски по делото и оспорва като
прекомерно юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца по делото.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск е по
чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по който на основание
чл.146, ал.1 т.3 от ГПК е признато за безспорно между страните, че ответникът е
сключил договор за потребителски кредит от дата 08.11.2016г. с „Провидент
Файненшъл България“ ООД и по договора ответникът прави плащания в общ размер от
931 лв. на датите, посочени в приложените към становището на ищеца за съдебно
заседание справки - извлечения от системата на „Файненшъл България“ ЕООД и на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, при възлагане в доказателствена тежест на ищеца да
установи дължимите съгласно договора суми за главница, договорна лихва,
мораторна лихва, прехвърлянето на вземането по този договор, което има
първоначалният кредитор, на цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и
прехвърлянето на вземането от този цесионер, в качеството му на цедент, на
ищеца, както и уведомяването на ответника за така извършените прехвърляния.
На 08.11.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД
с ЕИК *********, с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД, в качество на
кредитор, и Н.М.Д., в качество на
клиент, е сключен договор за потребителски кредит от 08.11.2016г., по който на
длъжника е предоставен кредит от 1 000
лв., с поето задължение за връщането му с възнаградителна лихва от 197.25 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент от 31.82 % и ГПР 48 %, платим на 60
седмични погасителни вноски, считано от 15.11.2016г..
С договора клиентът се задължава да заплати на кредитора
такса за оценка на досие в размер на 50
лв. и такса за услугата кредит у дома, представляваща допълнителна услуга по
избор на Клиента - домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита, като услугата Кредит у дома
се предоставя срещу такса управление на услугата от 852.97 лв.И двете такси се
плащат от клиента разсрочено, ведно със седмичните погасителни вноски за
погасяване на кредита.
Съгласно погасителния план към договора, общо дължима
сума за главница, лихва и такси възлиза на 2 100.22 лв., платима на 60
седмични вноски, считано от 15.11.2016. до 02.01.2018г. и в периода от 11.11.2016г. до 20.06.2017г.
клиентът прави плащания в общ размер от 806 лв., удостоврени с неоспореното
извлечение по сметка от системата на „Файнешънъл България“ ЕООД от дата 19.04.2021г.. Съгласно погасителния
план до дата 20.06.2017г. дължимите вноски за главница по договора са в размер
на 488.03 лв., а дължимите вноски за договорна лихва са в размер на 150.69 лв.,
или общо 638.72 лв., при надплатен остатък от 167.28 лв./806 лв. -638.72 лв./
Вземанията по договора са прехвърлени от кредитора
„Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново наименование „Файненшъл България“
ЕООД, на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
договор за продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2017г. съгласно неоспореното
удостоверение за съответствие, издадено от на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и неоспореното потвърждение на цесията на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД по неоспореното потвърждение, дадено от продавача
„Файненшъл България“ ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“. На свой ред „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля вземането по договора
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК *********, с подписано на 01.10.2019г. Приложение N 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017г..За
всяко едно от двете прехвърляния длъжникът
е уведомен от страна на прехвърлителите с получаване на книжата по
делото от назначения му особен представител, като за първото прехвърляне съдът
приема, че длъжникът е уведомен още след цесията с оглед представеното и неоспорено
извлечение от системата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, че по договора Н.М.Д. плаща на първото на 23.04.2018г. и на
08.11.2018г. суми от по 50 лв., както и сумата от 25 лв. на 07.02.2019г. и на
дата 30.09.2019г. дружеството начислява лихва за просрочие от 124.32 лв. С
оглед на тези плащания и поетите задължения за плащане на главница и лихви по
погасителния план, то в периода след последното плащане на първоначалния
кредитор, на 20.06.2017г., до която дата е платена сумата 806 лв., до първото
плащане на следващия кредитор на 23.04.2018г., посоченият по-горе остатък от
167.28 лв. следва да се отнесе за дължими вноски за главница и договорна
лихва до 22.08.2017г., за пълно
погасяване на договорните лихви до тази дата, и пълно погасяване на вноските за
главница до 15.08.2017г. включ. и частично погасяване на вноската за главница с
дата 22.08.2017г. до размер от 5.31 лв.,
с дължим остатък от 12.31 лв. за главница по тази вноска. За този остатък,
както и следващите вноски по погасителния план длъжникът е изпаднал в забава с
оглед договорения краен срок на договора на 02.01.2018г., към който неплатени
са вноски за главница в размер на 356.72 лв. в периода от 29.08.2017г. до
02.01.2018г., които заедно с дължимия по-горе остатък от 12.31 лв., възлизат на
369.03 лв. неплатена главница по договора към крайния срок за изпълнение, към
който неплатените вноски за договорна лихва са в размер на 22.17 лв..Предвид
диспозитивното начало и претендирането от ищеца на обезщетение за забава върху
неплатена главница за период от 05.01.2018г. до 25.09.2020г., то към дата
23.04.2018г. законната лихва, считано от 05.01.2018г. върху неплатената
главница е в размер на 10.80 лв./съгласно калкулатор НАП/, при което с
плащането на сумата от 50 лв. на 23.04.2018г. е погасена последната,
неплатената договорна лихва от 22.17 лв., както и главница от 17.03 лв., с
дължим остатък на главница от 339.69 лв. Върху тази главница, за периода от
23.04.2018г. до датата на следващото плащане от длъжника на 08.11.2018г. на
сума от 50 лв. по договора, законната лихва възлиза на 18.87 лв., при което това
плащане погасява същата, както и главница от 31.13 лв., с дължим остатък на
главницата от 308.56 лв.. Законната лихва върху последната за периода от
08.11.2018г. до 07.02.2019г., когато длъжникът прави последното плащане по
договора от 25 лв., е в размер на 7.89 лв. и плащането погасява както нея, така
и главница в размер на 17.11 лв., с дължим остатък на главница от 291.45 лв.,
законната лихва върху която за периода от 07.02.2019г. до 25.09.2020г. възлиза
на сумата на 48.34 лв., за които суми искът по чл.422, ал.1 от ГПК е
основателен и доказан, като неплатената главница се дължи със законната лихва
от 02.10.2020г. –дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и до окончателното й изплащане, в съответствие с
издадената по ч.гр.д. N 968/2020г. по описа на РС-Кърджали.За
тези суми ищецът се легитимира като кредитор на ответника по договора за цесия,
по който е подписано Приложение 1 от 01.10.2019г. с оглед погасяванията по
договора към тази дата от длъжника.За да приеме това, съдът намира за
основателни възраженията на ответника за недължимост на уговорените с
потребителския договор такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у
дома, при което и плащанията по договора от кредитополучателя не следва да се
отнасят за погасявания на тези такси.
Сключеният договор е потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита.
Недопустимо е да се изисква от потребителя заплащане на такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, вр. 21 от ЗПК,
предвид, че еднократната такса са оценка на досие е дължима при одобрение на
потребителя за кредит и ако е предвидена в договора за потребителски кредит,
т.е. такса, срещу която потребителят не получава насрещна престация от
кредитора, и е свързана с усвояването на кредита, доколкото
оценката/одобряването е част от дейността по усвояване на кредита.Наред с това
не са налице каквито и да е твърдения да е извършена обективна оценка на досие
и не е ясно и точно определено действието, за което се събира таксата съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Уговорката за заплащане на такса за допълнителна услуга
противоречи на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за нищожността й. Таксата управление
Кредит у дома в размер на 852.97 лв. се явява прекомерна по размер и не
отговаря на изискванията на закона. Не е ясно каква е цената на домашната
доставка на заетата сума, както и цената на седмичното събиране на вноските,
при което уговорката е в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
регламентираща, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.Уговорената такса е определена общо и заплащането й от потребителя е
предварително, т.е. то е за възможността за предоставянето на изброените в
споразумението услуги, без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор.Такава уговорка
противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето,
който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена
услуга.Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне,
но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, а горепосочените такси представляват
именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което
не може да се приеме, че същите представляват цена за действително предоставени
услуги в изпълнение на насрещни задължения от кредитора извън основния предмет
на договора, защото посочените допълнителни услуги представляват изпълнение на
задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит,
произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето на такси за
същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно
чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора
за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, посочени в
договора, нямат характера на допълнителни услуги.Кумулирането на
възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до „скрито“
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 48 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен
източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и
ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват
разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето
на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора дейности/услуги/
заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в
обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски
кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което уговарянето му е в противоречие
със закона, когато съдът следва да не зачита, че плащания по договора са
дължими за тези такси.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи за главница от 291.45
лв., ведно със законната лихва от 02.10.2020г. –дата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 968/2020г. по описа на РС-Кърджали до
окончателното й изплащане и за сумата на 48.34 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 07.02.2019г. до
25.09.2020г., и за разликата над сумата 291.45 лв. до сумата 608.89 лв.
главница, за сумата 63.71 лв. договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до
04.01.2018г. и за разликата над сумата 48.34 лв. до сумата 163.38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
05.01.2018г. до 06.02.2019г. включ., се отхвърли.
При този изход на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът на основание чл.78, ал.3
от ГПК има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В
настоящото производство ищецът прави разноски от 125 лв. за държавна такса, както
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, има право на юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, което с оглед защитавания материален интерес съдът
определя на 100 лв..От тези разноски в тежест на ответника следва да се възложи
сумата 91.45 лв.В заповедното производство ищецът прави разноски от 25 лв. за
държавна такса/съразмерно уважената част от заявлението/ с присъдено му юрисконсултско възнаграждение
от 50 лв., от които разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата 30.48
лв.В настоящото производство ответникът не доказва направа на разноски и
съответно няма право на такива, предвид, че осъществилият безплатна правна
помощ на ответника адвокат има право на възнаграждение при условията на чл.78,
ал.7 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.М.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, съществуване
на вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов N 29,
ет.3, п.к.1527, произхождащо от неизпълнение на Договор за потребителски кредит
от 08.11.2016г., в размер на сумата
291.45 лв. главница, ведно със законната лихва от 02.10.2020г. –дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 до
окончателното й изплащане и сумата 48.34
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 07.02.2019г. до 25.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за
разликата над сумата 291.45 лв. до сумата 608.89 лв., представляваща главница,
за сумата 63.71 лв. договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до 04.01.2018г.
и за разликата над сумата 48.34 лв. до сумата 163.38 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.01.2018г. до
06.02.2019г. включ., за което парично вземане е издадена Заповед N 260042/02.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N
968/2020г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Н.М.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов N 29,
ет.3, п.к.1527, сумата 91.45 лв., представляваща разноски по настоящото
производство, и сумата 30.48 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д.
N 968/2020г. на Районен съд-Кърджали.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: