Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН 17.05.2010год.
….ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД….…търг.отд. в открито
заседание на
..трети
май през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря……Ц.Д..........…….……..и в присъствието на
прокурора…….................................………като
разгледа докладваното от
…………………съдията
Димитрова..…....т.д.№24...........……...по описа
за …………2010год.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
На
22.01.2010г. е постъпила молба от „ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София чрез пълномощника И.Д.,
в която се твърди, че дружеството през м.май, юни и юли 2009г. е доставило на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД-гр.Плевен втечнен
въглеводороден газ /ВВГ/ на обща стойност 615 598.58лв., от които:
1. 52 231.30лв. по фактура ****************
2. 98 645.82лв. по фактура ****************
.,3.78 800.42лв. по фактура №****************
4.154 279.13лв. по фактура №****************
5.130 798.48лв. по фактура №****************
.6.100 843.43лв. по фактура №****************
Молителят твърди, че доставките
на ВВГ са осъществявани чрез ЖП-транспорт и автотранспорт до базата на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД в с.*****. Там упълномощен от „ГАЗТРЕЙД”АД
служител на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД освобождавал вагоните. Доставките чрез
ЖП-транспорт били удостоверявани чрез товарителници, приемо-предавателни
протоколи и фактури за ползвания ЖП-транспорт. Доставките чрез автотранспорт
били документирани с кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и пътни
листове.
Твърди се също, че „ГАЗТРЕЙД”АД предоставило
на 18.11.2004г. заем на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД в размер на 50 000лв., която сума била
преведена по банков път.
Сочи
се, че на 12.08.2009г. била изпратена нотариална покана до
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, с която за погасяване на гореописаните задължения във
връзка с доставките на ВВГ и със заема бил даден 7-дневен срок. Твърди се, че
поканата била връчена на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД на 12.08.2009г., но последвало
само частично плащане, като дължима останала сумата от общо 665 598.58лв.
В молбата се твърди, че
„ГАЗТРЕЙД”АД и „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД имат дългогодишни търговски отношения,
както и че мажоритарният акционер в АД е съдружник в ООД.
Молителят намира, че
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД „очевидно” не е в състояние да изпълни изискуеми парични
задължения, поради което се явява неплатежоспособно. Този си извод основава на
обстоятелството, че „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД не е платило задълженията си в общ
размер на 665 598.58лв., въпреки отправената му покана. Като индиция за
„тежкото” му финансово състояние сочи и това, че е съкратило целия си персонал
и че е допуснало разграбване на имуществото си. Във връзка с последното
молителят твърди, че имуществото на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД не е достатъчно да
покрие паричните му задължения, което го прави и свръхзадължено. Моли да бъдат
обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, да
бъде открито производство по несъстоятелност и да се определи дата за
провеждане първото събрание на кредиторите.
С разпореждане от 25.01.2010г.
съдът е дал указания относно редовността на молбата и в частност относно
представителната власт и правомощията на пълномощника И.Д.. На 02.02.2010г. е
постъпила молба от „ГАЗТРЕЙД”АД, с която са представени доказателства, че И.Д.
заема длъжността „юрисконсулт” при молителя и че е бил изрично упълномощен да
подаде молбата по чл.625 от ТЗ и да представлява молителя по настоящото дело, а
именно: трудов договор №**** от *******. и нот.заверено пълномощно с рег.№******от *******г.
С определение **** от ******. съдът е приел представените
от „ГАЗТРЕЙД”АД писмени доказателства, приложени към първоначалната му молба от
22.01.2010г. и допълнителната писмена молба от 02.02.2010г.; разпоредил е да се
връчат преписи от молбите от 22.01.2010г. и от 02.02.2010г. и приложените към
тях писмени доказателства на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД; допуснал е поисканата от
молителя съдебно-икономическа експертиза със задачата, подробно формулирана в
молбата от 22.01.2010г. и допълнена съответно съгласно мотивите на
определението и е насрочил делото в
о.с.з. на 24.02.2010г. Съответното съобщение е получено от „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД
чрез управителя му Т.И. ***.02.2010г. ответното дружество е представлявано от
адв.Г., съгласно пълномощно, дадено му на 19.02.2010г. от управителя Т.И.,
приложено към частна жалба, входирана с №1721/19.02.2010г. срещу определението
по чл.629а от ТЗ. Адв.Г. е поискал да не бъде даван ход на делото, тъй като
преди насрочването му за 24.02.2010г. не била изпълнена процедурата по чл.131
от ГПК, а именно не бил даден 1-месечен срок за отговор, с който ответникът да
вземе становище, да направи възражения, да представи и посочи доказателствата
си, да оспори доказателствата на молителя и пр. Адв.Г. е заявил, че според него
в производството по несъстоятелност са приложими правилата, важими за общия
исков процес, които освен размяна на книжата по чл.131 от ГПК, изискват и
изготвянето на проекто-доклад по делото. Счита, че ответникът е бил
възпрепятстван да вземе становище по доказателствата, ангажирани от
„ГАЗТРЕЙД”АД, тъй като съдът вече ги бил приел с определението си от ******** Адв. Г. е поискал последното да бъде отменено. По това искане становището
на „ГАЗТРЕЙД”АД е, че съдът е спазил закона като е предприел действия за
разглеждане на молбата му при закрити врати в 14-дневен срок от подаването и.
Съдът е
приел, че е налице хипотеза, при която е приложима разпоредбата на чл.629, ал.2
от ТЗ, която е действаща към момента и която не може да бъде счетена за
отменена с новия ГПК. В мотивите на определението, постановено в о.с.з. на
24.02.2010г. съдът е посочил, че българското право не познава „мълчаливо
отменяне” на действащи правни норми и то с цел да бъдат хармонизирани с други
по-нови правни норми. Съдът намира, че подобна „хармонизация” е и неуместна
предвид спецификата на производството по несъстоятелност, целящо бърза и
ефективна защита на първо място на интересите на кредитора /по арг. от чл.607
от ТЗ/. В интерес и на ответника в производството е то да започне и приключи в
съкратените процесуални срокове, предвидени в чл.629 от ТЗ. Ако законодателят е
искал производството по несъстоятелност да се движи по ГПК, би го предвидил в
лимитативно изброените хипотези на чл.365 от ГПК. Този „пропуск” не е случаен,
а се дължи на съществуващата разпоредба на чл.629 от ТЗ, която се явява
„особена” по смисъла на чл.621 от ТЗ по отношение на съответните правила по ГПК,
което изключва приложението на последните. Освен това в чл.629, ал.3 от ТЗ
изрично е предвидено, че до приключване на първото заседание по делото,
образувано по молба на кредитор, могат да се правят възражения и да се представят
писмени доказателства, т.е. да се извършат основните процесуални действия,
които в общото исково производство се обективират в отговора по чл.131 от ГПК.
Съдът изрично е указал на длъжника това и му е дал възможност да оспори
доказателствата, представени от „ГАЗТРЕЙД”АД. Разяснил му е също, че ако това
оспорване приключи успешно, съответните доказателства няма да бъдат ценени при
постановяване на решението по съществото на делото.
Ответникът
чрез адв.Г. е заявил, че счита молбата на „ГАЗТРЕЙД”АД за неоснователна, защото
претендираните суми по шестте фактури са били платени през 2009г. Представил е
съответни платежни нареждания. Твърди, че фирмен заем за сумата от
50 000лв. не е имало, дори и „формален” и че това вземане е погасено по
давност, тъй като договорът е от 2004г. Заявява, че молителят му дължи пари за
извършени транспортни услуги и представя фактури в подкрепа на това твърдение.
С оглед така заявеното становище, ответникът е направил доказателствени
искания, част които са били уважени от съда. Друга част-тези, основани на
чл.183 и чл.193 от ГПК, съдът е оставил без уважение със съответни, подробно
мотивирани определения от ******. и от *******.
В о.с.з.
на 31.03.2010г. адв.Г. е заявил, че през 2009г. по процесните шест броя фактури
са платени „бъдещи” доставки, които обаче не са били осъществени.
В о.с.з.
на 03.05.2010г. адв.Г. моли да бъде отхвърлена молбата на „ГАЗТРЕЙД”АД по
аргументи, които ще изложи в писмена защита. Такава не е представена по делото
в определения от съда срок.
Писмена
защита е депозирана от „ГАЗТРЕЙД”АД и в нея се сочи, че ответното дружество е
във фактическа неплатежоспособност и свръхзадълженост още от средата на 2009г.,
тъй като предприятието му не осъществява дейност и защото персоналът му е
освободен. Твърди, че е единствен кредитор на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД с вземания
за общо 615 598.58лв. по доставки на газ пропан-бутан и за 50 000лв.
по „фирмен” заем. Твърди се, че без взето по надлежния ред решение от Общото
събрание на ООД, управителят е поел дълг и допуснал във връзка с него да бъде
изнесен на публична продан недвижим имот на дружеството, съставляващ разтоварище
със складова база в с.*. Освен това управителят продал
офис-оборудването и петте цистерни на дружеството, като по този начин във вреда
на съдружниците в ООД и на кредитора-АД нарушил правомощията си по „устав” и
„признал”, че прекратява работата си, че не може и не иска да продължава да
упражнява дейността на дружеството. Твърди се, че при извършените във връзка с
допуснатите от съда предварителни обезпечителни мерки било установено, че
липсват пари в брой или в банка и че останалото налично имущество на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е без почти никаква стойност. Сочи се, че от анализа на
счетоводните данни следва извода, че вземанията на ответника и наличното му
имущество не могат да покрият задълженията му към „ГАЗТРЕЙД”АД. Моли се да бъде
постановено решение по чл.630, ал.1 от ТЗ. Иска се и ограничаване правата на
неплатежоспособния длъжник съгласно чл.635, ал.2 от ТЗ. В случай, че бъде
постановено решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, се заявява липсата на интерес от
оздравяване на предприятието. Претендират се направените по делото разноски.
С
определение №97 от 05.02.2010г. съдът на основание чл.629а, ал.1, т.1 и 2 във
връзка с ал.2, т.2 от ТЗ е назначил предварително Р.С.Т. за временен синдик с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД; наложил е възбрана върху четири недвижими
имота-собственост на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД; наложил е запор върху банковите сметки на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД и върху 5 /пет/ броя цистерни за горива-негова
собственост, находящи се в разтоварището за пропан бутан на същото дружество в
с.*, Община **. Съдът е определил като обезпечение сумата от 6 000лв., която
молителят „ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София с ЕИК:********е
внесъл на 08.02.2010г. Определение №*** от *******. е обжалвано пред ВТАС и с определение №***** от ***. по в.ч.гр.д.№*****/2010г. е
потвърдено.
С определение №**** от ******.2010г. съдът е допуснал и
допълнителни обезпечителни мерки, като е наложил запор върху паричните средства
до размера на 300 000лв., налични в касата на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД,
находяща се на адреса на управление на дружеството: гр.****, ул.”*****; запор върху движимо
имущество-собственост на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД-гр.** на обща стойност 57 093.72лв., описано в извлечение от счетоводна
сметка на стр.91 от делото и запор върху вземания на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД на
обща стойност 241 280.84лв. Това определение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
За
удостоверяване на паричните си вземания във връзка с доставка на ВВГ, молителят
е представил фактури №*********., №********* №*********., №****** №*****. и №******. на обща стойност 615 598.58лв. Тези фактури не са подписани от
представител на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД за „получател”, поради което нямат
доказателствената стойност самостоятелно да удостоверят надлежно приемане на
доставките и поемане на задължение за заплащане на тяхната фактурирана стойност
от страна на ответника. Вярно е, че подписът на получателя не е задължителен
реквизит на фактурата съгласно ЗСч, но същият има значение за нейната
доказателствена стойност. Представени са извлечения, от които е видно, че
фактурите са били вписани в дневниците на продажбите при „ГАЗТРЕЙД”АД. Тъй като
съдът не е в състояние сам да прецени редовността на тези вписвания в
счетоводните книги, по делото е назначено вещо лице със съответна задача. Видно
от писменото заключение, изготвено от Т.И. /на стр.****от том ***** на делото/, данъчните фактури за
доставка на ВВГ са издавани от „ГАЗТРЕЙД”АД надлежно и съобразно нормативните
изисквания. Фактурите са редовно осчетоводени от молителя, като въз основа на
тях в счетоводството му е заведено задължение на ответника в размер на общо
615 598.58лв.
Видно от писменото заключение, към
31.12.2008г. неизплатеното салдо е било в размер на 736 733.38лв. През
2009г. от „ГАЗТРЕЙД”АД са издадени фактури за общо 1 548 299.09лв., а
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е извършило плащания за общо 1 669 433.89лв.
Вещото лице е посочило, че като се сборуват задълженията на ответника за 2008 и
2009г. /736 733.38лв.+ 1 548 299.09лв.=2 285 032.39лв./
и от получения сбор се извадят плащанията /1 669 433.89лв./ се
получава сумата от 615 598.58лв. Вещото лице е отбелязало, че в сумата от
1 669 433.89лв. влизат и 27 533.89лв., които са „прихванати” от
извършени услуги за транспорт.
Няма спор,
че през 2009г. ответникът е превел на молителя общо 1 641 900лв.,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице /на стр.**** от том **** на делото/. Сумата се получава
като от 1 669 433.89лв. се извадят „прихванатите” 27 533.89лв.
Преводите на части от общата сума 1 641 900лв. са правени регулярно
по няколко пъти на месец през периода от януари до септември 2009г., а
последният превод датира от 12.01.2010г. /десет дни преди подаване на молбата
на „ГАЗТРЕЙД”АД/. Видно е от представените платежни нареждания, че в тях
ответникът е посочвал единствено, че плащанията са във връзка с доставката на
ВВГ-газ пропан-бутан, без обаче да конкретизира съответните доставки чрез
посочване на момент или обем на доставката, на фактура или по някакъв друг
начин.
Не е
спорно, че „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД и „ГАЗТРЕЙД”АД са имали трайни търговски
отношения във връзка с доставката на ВВГ и че освен задълженията по процесните
фактури са имали и други-по-стари във времето задължения. В счетоводството на
молителя с постъпващите частични плащания са били погасявани най-ранно
възникналите задължения. В този смисъл е заключението на вещото лице /на стр.**** от том ***** от делото/. Този подход налага и
разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Ответникът не се е възползвал от правото да
посочи кое от многобройните еднородни задължения погасява, затова за
най-обременителни за него следва да се приемат най-старите задължения. Не е
доказано, задълженията по процесните фактури да са най-обременителни за
ответника по някакъв признак, различен от момента на възникването им.
Според
твърденията на проц.представител на ответника адв.Г. задълженията по процесните
шест фактури са били платени през 2009г. Вещото лице при проверка в
счетоводството на ответника е констатирало, че действително в него не се водят
задължения по тези фактури, с изключение на сумата от 8 509.50лв. по
фактура №******. Водят се задължения по други фактури от
м.януари, февруари, март и април 2009г., свързани с доставката на ВВГ, както и
задължение от м.август 2009г. с друг произход /телефон/ на стойност
4 218.90лв., които възлизат общо на 835 992.66лв.
Очевидно
е, че съществуват разлики в данните по двете счетоводства. Една от
причините за това е обстоятелството, че при
формиране на сумите по фактурите за доставка на ВВГ, от задълженията на
ответника за стойността на доставените количества ВВГ молителят е „прихващал”
собствените си задължения към „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД за извършени от последното
транспортни услуги. Според вещото лице тези задължения възлизат на общо
311 512.16лв. и касаят периода от 200**до 200**г. /виж стр.***от том ***** на делото/. Ако сумата от
311 512.16лв. се прибави към 615 598.58лв., ще се получи сумата
927 110.74лв. и толкова би било задължението на ответника, ако молителят
не беше извършвал посочените „прихващания”.
В счетоводството на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД
е отразено задължение на молителя за транспортни услуги в размер на
311 513.90лв. За тази обща сума са и представените по делото фактури. Не
се установи на какво основание молителят е извършвал прихващания между
задълженията си за транспортни услуги и задълженията на ответника по доставките
на ВВГ. Няма доказателства кой, кога и какви компенсационни изявления е
направил и били ли са налице предпоставките за компенсация, по смисъла на
чл.103 и 104 от ЗЗД.
Разликите
в двете счетоводства се обясняват и с други аргументи от вещото лице /на *********************/, а именно:
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД
е намалило задължението си с 7 290лв. на база протокол от 2007г., подписан
от представител на „ГАЗТРЕЙД”АД. Въпреки, че е ответникът е бил задължен да
представи този протокол, това не е сторено.
Задължението
на „ГАЗТРЕЙД”АД към ответника по фактура №******. за сумата от 83 898лв. е отписано към **********. в счетоводството на молителя като погасено по давност.
Като такова в счетоводството на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е отписано задължението му
към молителя за сумата от 50 000лв., предоставена по банков път на
18.11.2004г. Същото задължение обаче се води по счетоводството на „ГАЗТРЕЙД”АД
и именно то фигурира като изискуемо и неплатено в молбата от 22.01.2010г.
Във връзка
с него няма спор, че сумата от 50 000лв. действително е била преведена на
18.11.2004г. от молителя на ответника. Спорно е какво е основанието за този
превод. Молителят твърди, че се касае за „фирмен” заем, а ответникът макар и да
е водил в счетоводството си това задължение по сметка 503 „банка в лева” и по
сметка 499 „други дебитори”, не е заявил никакво конкретно основание-само
отрича, че не се касае за заем. Като основание заемът е посочен единствено в
представеното от „ГАЗТРЕЙД”АД извлечение от сметка в „Пощенска банка”АД /на
стр.***от том ***** на делото/ и в съответното авизо по платежно нареждане /на стр.*** от том **** на делото/ , но така посочено
това основание не обвързва ответника.
Дори и да
се приеме, че действително има договор за заем, то задължението на
заемополучателят по него би било без срок за изпълнение, което налага съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД, заемодателят да отправи съответна покана. Представената по
делото нот.покана е била връчена на 12.08.2009г. на С.И.в качеството и на „съпруга”.
Това връчване не може да се счете за редовно, тъй като съобщения и книжа,
адресирани до търговци, могат да бъдат връчвани само по реда на чл.50 от ГПК.
Последната разпоредба не допуска връчване на лице, имащо качеството на
„съпруг”-в случая на управителя на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД Т.И.. Съгласно чл.50 от ЗННД, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК.
Иначе казано вземането за 50 000лв. не е станало изискуемо. Същото е и
погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД, предвид изявлението на
проц.представител на ответника в този смисъл.
Не се
ангажираха доказателства в подкрепа на тезата на ответника, че процесните шест
броя фактури са относно „бъдещи” доставки. Ако действително беше така, то във
фактурите щеше да става дума за „авансови” плащания. Съдът намира, че в
твърдението на ответника, че задълженията по процесните шест фактури са били
платени през 2009г. се съдържа косвено
признание за условното съществуване на тези задължения. То обаче не е
достатъчно, за да се приеме с категоричност, че извършените доставки наистина
са реално осъществени така, както е посочено във фактурите. В тази връзка
молителят е ангажирал и други писмени доказателства, а именно множество
товарителници, кантарни бележки, пътни листове и приемо-предавателни протоколи.
По товарителниците като изпращач
и като получател фигурира „ГАЗТРЕЙД”АД при получаваща гара-с.**. Макар и ответникът да има база в с.*****, същият не се явява получател по товарителниците. Твърди
се, че „ГАЗТРЕЙД”АД било упълномощило служител на длъжника да освобождава вагоните.
Представено е пълномощно №**/05.01.2009г. /на стр.** от том ** на делото/, дадено от
изп.директор на молителя на Ц.Б. според което последният има правомощия да
представлява „ГАЗТРЕЙД”АД пред БДЖ-гара ******. Не е доказано обаче, че както твърди молителят, Ц.Б.е служител на ответника,
а и да беше, не е упълномощаван от последния да извършва правнообвързващи го
действия.
Налице са множество кантарни
бележки, някои от които носят подписи и на „изпращач”, и на „получател”, както и
приемо-предавателни протоколи, които носят подписи и на „предал”, и на
„получил”, без обаче да е ясно на кои конкретни лица принадлежат подписите.
Тези частни свидетелстващи документи не могат да бъдат квалифицирани като
„подписани”, защото да бъде „подписан” един документ означава върху него да бъдат
ръкописно изписани имената на издателя му /автора му/. Върху процесните
кантарни бележки има само парафи-съкратени
подписи, чиято принадлежност не може да бъде определена. Самият молител,
представящ документите, не може конкретно да посочи чии са подписите върху тях,
а това е още по-наложително, тъй като в случая се касае до юридически лица,
които могат да бъдат „подписани” от законните си представители /двамата
управители/, от упълномощени нарочно от тях лица или от свои служители в кръга
на служебните им правомощия.
Освен това в някои кантарни
бележки „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е посочено като „превозвач”, в други кантарни
бележки като „изпращач” е посочен Т.И. /който е управител на ответното
дружество/, а в трети кантарни бележки „ГАЙЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД изобщо не
фигурира. От приемо-предавателните протоколи изобщо не е ясно кой е „получател”.
От пътните листове може да се направи извод единствено, че автомобили с
товар-ВВГ са се движели по дестинации с крайна цел-гр.******или с.*****
Тъй като съдът не може да прецени
каква е връзката между процесните шест фактури и множеството товарителници,
кантарни бележки, пътни листове и приемо-предавателни протоколи и дали
посочените в последните количества ВВГ се явяват част от доставените, съгласно
фактурите, е ползвана експертна помощ. Вещото лице в писменото заключение /на
стр ** от том *** на делото/ сочи, че приложените по делото товарителници са отрязък №4 за
„изпращача” и като такива не съдържат подписи на „получателя”. Вещото лице е
коментирало липсата на данни чии са подписите, положени върху кантарните
бележки и приемо-предавателните протоколи. Тези въпроси обаче са правни и по
тях съдът вече взе отношение по-горе.
В заключение съдът намира, както
и в началото на производството /при произнасяне по чл.629а от ТЗ/, че
множеството товарителници, кантарни бележки, пътни листове и
приемо-предавателни протоколи са неубедителни като писмени доказателства и не
постигат целта-безспорно установяване на реално осъществени доставки така,
както са описани в процесните шест броя фактури. Иначе казано-тези писмени
доказателства нямат нужната доказателствена стойност.
Целта на този етап от производството
е да бъде установено, че молителят е вероятен
кредитор по изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки. Тази
вероятност в случая е недостатъчно убедително доказана, защото:
-вземанията за общо
615 598.58лв. във връзка с доставките на ВВГ се основават на фактури,
които не отразяват стойността на действително доставените количества ВВГ, а
суми, формирани от молителя след извършени по негово осмотрение прихващания и
на кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни
листове, които нямат нужната доказателствена стойност.
-вземането за сумата от
50 000лв. не бе установено по основание, а и възраженията срещу
дължимостта и изискуемостта му бяха успешно защитени.
Дори и „ГАЗТРЕЙД”АД да се беше
легитимирал достатъчно убедително като вероятен кредитор на
„ГАЙЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, не е категорично доказано, че последното дружество не е в състояние да изпълни задълженията
си. Следва да се отбележи, че в чл.608, ал.1 от ТЗ става дума за трайно обективно състояние, а не например за нежелание да се изпълнят задълженията
или за просто неизпълнение като
неправомерен юридически факт, при които водещ е субективният фактор.
Обективното състояние по смисъла
на чл.608, ал.1 от ТЗ може да бъде установено на база експертен анализ на
икономическото положение на предприятието на ответното дружество. Изготвянето
на такъв анализ е възложено на вещото лице Т.И.. Видно от писменото заключение
/на стр.*** и на стр.**** от том *** на делото/ е, че показателите за
ликвидност са изчислени съобразно счетоводния баланс на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД
съм 31.12.2009г. с цел установяване способността на предприятието да изплаща
краткосрочните и текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Коефициентът за обща ликвидност
/като съотношение между краткотрайни активи и краткосрочни задължения/ за
2009г. е 1.14. Коефициентът за бърза ликвидност /като съотношение между
краткосрочни вземания+краткосрочни финансови активи+парични средства и
краткосрочни задължения/ за 2009г. е също 1.14. Когато тези два коефициента са равни или
по-големи от единица, се счита, че предприятието е ликвидно-т.е. може да
погасява задълженията си. Коефициентът за незабавна ликвидност / като
съотношение между краткосрочни финансови активи+парични средства и текущи задължения
/ за 2009г. е 0.48. Коефициентът за абсолютна ликвидност / като съотношение
между парични средства и текущи задължения/ за 2009 е 0.48. Тези два
коефициента са със стойности под единица и това означава, че само с наличните
парични средства ответното дружество не може да покрие текущите си задължения /
в т.ч. дългосрочни задължения/.
Коефициентът за финансова
автономност / като съотношение между собствен капитал и пасиви/ за 2009г. е
0.28 / 0.25, което означава, че предприятието на ответника не е финансово
автономно, тъй като разчита повече на привлечен капитал.
Коефициентът на задлъжнялост
/като съотношение между пасиви и собствен капитал/ за 2009г. е 3.63 / 3.96 и
сочи за зависимост от външни източници-в случая задълженията на ответника.
Спорна по делото е структурата на
краткотрайните активи на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, а именно-какво включва тя според
счетоводните данни и какво е фактически налично. Съдът намира, че именно
краткотрайните активи имат значение при преценка способността на ответника да
погасява задълженията си, тъй като тяхното осребряване няма да доведе до
затрудняване на търговската му дейност. По правило структурата на тези активи
се установява на база счетоводните данни, а в случая молителят я оспорва,
твърдейки, че управителят на ответното
дружество допуска разпиляване на имуществото му, както и че извършва
разпореждания с него във вреда на съдружниците в „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД и на самия
молител.
Доводите относно „нарушенията” от
страна на управителя Т.И. на дружествения договор на съдружниците в
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, причиняващи вреда на последните, съдът намира за
ирелевантни в настоящото производство и няма да ги коментира по същество.
Вътрешните отношения между съдружниците в „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД и отношенията
между тях и управителя Т.И. нямат значение при положение, че лицето, имащо
едновременно качеството на мажоритарен акционер в АД-молител и на съдружник в
ООД-ответник не е подало молба по чл.625 от ТЗ като кредитор на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД.
Вещото лице е установило
счетоводно отразени към 31.12.2009г. краткотрайни активи на обща стойност
968 000лв., от които:
-вземания от клиенти-553 000лв.
-други вземания-2 000лв.
-парични средства-400 000лв.
в каса и 13 000лв. в банка.
Вземанията от клиенти са подробно
описани /на стр.****от том ***** на делото/ и в тях са включени и 311 512.16лв.-вземания от молителя
за периода 2005-2009г. Като „други вземания” са посочени такива от ТД на НАП
/внесени авансови вноски за корпоративен данък/. „ГАЗТРЕЙД”АД е оспорило
съществуването на вземанията на ответника от трети лица и е поискало то да бъде
установено по делото. Като се има предвид, че основанието и размера на
заявеното от молителя негово собствено вземане не се установяват със сила на
пресъдено нещо в производството по несъстоятелност, в още по-малка степен
следва да бъдат установявани основанията и точните размери на вземанията на
ответника от трети лица. Въпреки, че те са надлежно осчетоводени, по делото са
представени и допълнителни писмени доказателства-фактури, съдебни решения,
изпълнителни листове и обявления в изп.производство /вложени на стр.**** от том *** на делото/. Тези доказателства
дават допълнителна информация за съконтрахентите на ответника и за вида
търговски отношения, които имат, както и за предприети действия по събиране на
вземанията.
„ГАЗТРЕЙД”АД поиска съдебна експертиза, вещото
лице по която да направи инвентаризация /установяване на фактическата
наличност/ към настоящия момент на наличните краткотрайни активи на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД. Съдът допусна така поисканата експертиза, защото
релевантно за установяване състоянието на неплатежоспособност е икономическото
положение на длъжника към момента на приключване на устните прения.
Извършването на инвентаризация
предполагаше изпращането на т.нар. „потвърдителни писма”, с които третите лица
да потвърдят или отрекат задълженията си към ответника.
Извършването
на инвентаризация предполагаше и установяването на наличните в каса парични
средства. Всеки търговец може да има една или няколко каси, като няма
задължение да ги разположи непременно в помещение на адреса на управлението си.
Каси може да се държат и в търговски обекти на предприятието. Вещото лице
следваше да обходи всички обекти на ответника-административни, търговски и др.
и да установи касовите наличности.
Молителят обаче се отказа в
о.с.з. на 03.05.2010г. от така допусната експертиза и заяви, че счита за
доказано по друг начин обстоятелството, че ответникът не разполага с налични
парични средства. Позова се на данните, отразени в представените по делото
протоколи за опис от 09.04.2010г. /на стр.****** от том ****** на делото/, извършен в
изпълнение на допуснатите от съда предварителни обезпечителни мерки с
определение №***от *******. С последното обаче е наложен запор само на паричните
средства, налични в касата на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД, находяща се в гр.******, ул.”****”№**** Видно от протокола за опис, извършен на посочения адрес, там действително
не са били открити парични средства. Според съда обаче това не означава, че
такива изобщо липсват другаде. Едно е длъжникът да няма по счетоводни данни
никакви налични парични средства, друго-да има такива, но те да не бъдат
намерени и то след извършването на съответна инвентаризация, а не по повод
налагането на запор като обезпечителна мярка.
Твърденията за наемане на
охранителна фирма от молителя за опазване имуществото на ответника не са
подкрепени с доказателства. Представеният анекс от ******. към договор от ************. касае охраната на складова база
в с.Я, но не на ответника, а на молителя-„ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София.
Съкращаването на целия персонал
на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е констатирано от вещото лице в писменото му заключение
на стр.66 от том ІІ-ри на делото. Според него това е станало през м.август
2009г.
Вещото лице е изследвало развитието
на дейността и процеса на плащанията, извършени от ответника. Установило е, че
през м.септември 2009г. е извършена последната търговска продажба на ВВГ. През
м.октомври 2009г. осъществена продажба на инвентар. За м.ноември и декември
2009г. са подадени нулеви справки-декларации по ЗДДС. От м.януари 2010г. датира
последното плащане на ответника към „ГАЗТРЕЙД”АД. През м.март 2010г. ответното
дружество е платило текущите си разходи за ток, вода, осигуровки на управителя.
Молителят не се е позовал на
чл.608, ал.2 от ТЗ, в която хипотеза спирането на плащанията предполага
неплатежоспособност и в тежест на ответника би било да обори тази презумпция
като докаже, че спирането на плащанията се дължи на временни затруднения. По
делото се установи, че спиране на плащанията молбата по чл.625 от ТЗ няма, тъй
като такива са извършвани до *******.-десет дни преди подаването и.
Съдът намира, че спирането на активна търговска дейност сочи за временни
затруднения, каквито имат повечето търговци в условията на световна икономическа
криза. Освен това напълно възможно е ответникът да е решил да преориентира
дейността си в друга насока.
Безспорен факт е, че по
счетоводни данни „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД няма никакви задължения към трети лица.
Ответникът няма и задължения към бюджета, видно от у-ние с изх.№ ******/*******., издадено от НАП-ТД Велико
Търново /на стр**** от том ***** на делото/.
По делото не се установи
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД да е свръхзадължено по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ.
Видно от писменото заключение на вещото лице Т.И., освен краткотрайни
материални активи на обща стойност 968 000лв., ответникът по баланс към 31.12.2009г.
има и дълготрайни материални активи на обща стойност 111 057.23лв.,
представляваща разлика между отчетната стойност на активите и начислените
амортизации. От тези ДМА преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ са продадени
пет броя резервоари за пропан-бутан, съгласно фактури, описани в писменото
заключение на вещото лице /на стр.*** от том ****** на делото/. Балансовата стойност на резервоарите е общо 40 068.29лв.
На 18.01.2010г.-също преди
подаване на молбата по чл.625 от ТЗ срещу „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД е образувано
изп.производство с взискател ЕТ”ИМПОРТ-ЕКСПОРТ 2000-ВЕЛИЧКО ВЕЛИКОВ”-гр.П въз
основа на изп.лист от 08.01.2010г., издаден по ч.гр.д.№****/2010г. по описа на Плевенски Районен съд. За принудителното събиране на
сумата от 12 000лв.-задължение по договор за заем, сумата от
245лв.-разноски и сумата от 1 000лв.-адв.възнаграждение изпълнението е
насочено срещу нива, съставляваща имот с №*** в землището на с.*** и срещу 12.769/173.040 ид.ч. от
поземлен имот с №*** в землището на същото село,
заедно с изградените и съществуващи в
североизточната част на имота разтоварище със складова база, с автокантар и
прилежащи съоръжения, както и ЖП-линии до отклонението ***-НХК. С постановление от
15.03.2010г., издадено от ЧСИ Т.К. по изп.д.№ ***** /***г. тези имоти са възложени на
„МАРИЛ-2010”ЕООД-гр.Плевен за общата сума от 45 200лв. Балансовата
стойност на имотите не може да бъде конкретизирана, защото ДМА са описани от
вещото лице без нужната индивидуализация. Имайки предвид данните в
представените от молителя нот.актове, съдът счита, че обект на принудителното
изпълнение са станали ид.ч. с балансова стойност 10 342.90лв. и нива,
която явно не се води по баланса на ответното дружество. Постановлението за
възлагане е отменено от ЧСИ Т.К.с друго постановление от 12.04.2010г. с оглед
уведомително писмо от 11.04.2010г., изпратено от назначената за временен синдик
Р.Т.. Каква е правната стойност на постановлението от 12.04.2010г. съдът няма
да коментира в настоящото производство.
Дори и от общата стойност на ДМА
да бъдат приспаднати балансовите стойности на отчуждените активи, стойността на
имуществото на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД надвишава по размер претендираните от
„ГАЗТРЕЙД”АД вземания.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че молбата на „ГАЗТРЕЙД”АД да бъдат обявени неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД и да бъде открито производство по
несъстоятелност се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. По
делото не се установиха категорично основанието, размера и изискуемостта на
заявените от молителя негови вземания от ответника, нито невъзможността на
последния да изпълнява задълженията си като трайно обективно състояние. Не се
установи категорично и имуществото на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД да е недостатъчно за
покриване на задълженията му.
При този изход на спора по
същество „ГАЗТРЕЙД”АД следва да заплати в полза на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД сумата
от 150лв., явяваща се депозит за ВЛ, както и сумата от 5 000лв., платена като
адв.възнаграждение.
Тъй като ответникът не е платил
възнаграждението на назначения временен синдик Р.Т. и направените от нея в
производството разноски, сумата от общо 1 941.59лв. /съгласно отчети, вложени на
стр.*** и **** от том **** на делото/ следва да бъде
платена от „ГАЗТРЕЙД”АД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.631 от ТЗ молбата от *******.,
подадена от „ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София с искане да бъдат обявени
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД-гр.Плевен,
да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде определена датата за
провеждане първото събрание на кредиторите като НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
„ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София с ЕИК:******* да заплати в полза на
„ГАЗТРЕЙД-ПЛЕВЕН”ООД-гр.Плевен с ЕИК:********
сумата от 150лв., явяваща се депозит за ВЛ, както и сумата от 5 000лв., платена
като адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА
„ГАЗТРЕЙД”АД-гр.София с ЕИК:******* да заплати в полза на Р.С.Т. с
ЕГН:********** сумата от общо
1 941.59лв. /съгласно отчети, вложени на стр.**** и **** от том ***** на делото/, явяваща се възнаграждението и като временен синдик, назначен с
определение №**** от *******. по настоящото дело и направените от нея разноски в това
и качество за периода от 08.02.2010г. до 30.04.2010г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: