М О Т И В И:
С решение № 800 от 13.06.2018 г.,
постановено по н.а.х.д.№ 4916/2017 г. по описа на Бургаския районен съд,
обвиняемият К.П.К. бил признат за невинен в това, че на 23.04.2015 г. в гр.
Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Бургас,
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред
орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а
именно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД, като декларирал, че
предполага, че свидетелството му за управление на МПС с № ********* е изпаднало
от сенника на колата и представил писмена декларация пред Радостина Костадинова
Герджикова- служител на МВР на длъжност „Системен оператор“ в група
„Аднимистра-тивнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и
отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“
към ОД на МВР - Бургас, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 313,
ал. 1 НК.
Срещу така постановеното решение е
постъпил въззивен протест от прокурор при Бургаска районна прокуратура, с който
се иска отмяна на атакувания съдебен акт, признаването на обвиняемия за виновен
по повдигнатото му обвинение и налагане на административно наказание глоба на
основание чл. 78а НК. В подаденото допълнително писмено изложение прокурорът е
изложил съображенията, поради което намира решението за необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание на въззивната инстанция
представителят на Окръжна прокуратура- гр. Бургас поддържа протеста.
Обвиняемият К.К., редовно призован, не
се явява.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на
правилността на обжалваното решение, прие следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че обвиняемият К.П.К. бил
правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал свидетелство за
управление на МПС с номер *********, с валидност от 8.07.2010 г. до 8.07.2020
г.
В началото на 2015
г. обвиняемият пребивавал в Република Македония. На територията на чуждата
държава, за допуснато нарушение надлежните органи отнели свидетелството му за
управление на МПС на основание чл. 371 от Закона за сигурността по пътищата.
След завръщането
си в България обвиняемият решил да се снабди с дубликат на отнетото му
свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 23.04.2015 г.
обвиняемият К. са явил на гише за подаване на документи за издаване на СУМПС в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, с искане за издаване на
дубликат на свидетелството му. Свид. Радостина Герджикова – системен оператор в
група „Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка
и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“
към ОДМВР - Бургас, предоставила на обвиняемия да попълни декларация по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД).
Декларацията била по образец съгласно приложение № 6 от същия нормативен акт и
се попълвала в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ. Попълването и подписването на тази декларация било
предпоставка за издаването на дубликат за свидетелство за управление на МПС
съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД. К. собственоръчно
попълнил и подписал декларацията, като относно фактите и обстоятелствата на
изгубването, открадването, унищожаването или отнемането на документа декларирал:
„Предполагам, че е изпаднало от сенника на колата“ – л. 43 от ДП. Свид.
Герджикова извършила проверка в АИС БДС и установила номера на СУМПС, за което
обвиняемият декларирал, че е изгубено – номер *********. Свидетелката вписала
този номер в предоставената от К. декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД и
променила статуса на свидетелството като „невалиден“. След това вписала
фамилията си в декларацията и се подписала.
Впоследствие на обвиняемия
бил издаден дубликат на свидетелството за управление на МПС с № ********* с
валидност от 8.05.2015 г. до 8.07.2020 г. Документът бил връчен лично на К.К. на 25.06.2015 г. от
свид. Десислава Димитрова.
През месец юли
2015 г. в Посолството на Република България в гр. Скопие било получено с нота
от МВнР на Република Македония № 4012-19407/2 от 10.07.2015 г. българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство с номер ********* на
българския гражданин К.П.К. с ЕГН **********. В нотата било посочено, че
свидетелството за правоуправление е отнето от страна на надлежните органи на
Република Македония, съгласно чл. 371 от Закона за сигурността по пътищата. Тъй
като българският гражданин не представил доказателство, че е платил наложената
му глоба, а е изтекъл предвидения 30-дневен срок за отнемането на
свидетелството, документът се изпращал за по-нататъшни действия от страна на
Посолството на Република България – л. 21, л. 74-75 от ДП. Последвало изпращане
на свидетелството в Министерството на вътрешните работи, дирекция „Български
документи за самоличност“.
Изложената
фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от данните, съдържащи се в
показанията на свидетелите Щ. К., Л. П. и Р. И. (последните на л. 101-102 от ДП,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, изр. второ НПК), декларация
по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД (л. 43 от ДП), писмо изх. № Ко-31-445/16.07.2015 г.
на посланика на Република България в Република Македония (л. 21 от ДП),
графически експертизи (л. 38-39, л. 45, л. 1-5-106 от ДП).
Според
заключенията на извършените графически експертизи е установено, че подписът,
положен за декларатор в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от името на К.П.К.
с дата 23.04.2015 г., е изпълнен от обвиняемия К.. Ръкописният текст в
декларацията от името на К.К. също бил изпълнен от обвиняемия.
При тези безспорно
установени фактически положения настоящият съдебен състав прие, че деянието на
обвиняемия К.К. е съставомерно по чл. 313, ал. 1 НК. На 23.04.2015 г. в гр.
Бургас той потвърдил неистина, като саморъчно написал в декларация по чл. 17,
ал. 1 от ПИБЛД, че свидетелството му за управление на МПС е изпаднало от
сенника на колата. Декларацията е изготвена на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД. Документът е приложен по делото, неговият съставител е
установен по несъмнен начин. Безспорно е и обстоятелството, че към момента на
подаване на декларацията свидетелството не е било изгубено, а е било отнето от компетентните
власти на Република Македония. Посочените обстоятелства обуславят наличието на
лъжливо документиране. От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Въззивният съд не
споделя извода на първия съд, че съставомерен признак на престъплението по чл.
313, ал. 1 НК е необходимостта в съответния нормативен акт да е предвидено, че
за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност по посочения текст от
НК, което в случая липсвало.
В
закона не се съдържа такова изискване. В чл. 160, ал. 1 ЗДвП е посочено, че
дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е
изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва
декларация. В ЗДвП, ЗБЛД, ПИБЛД, както и в Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (обн. ДВ, бр. 90 от 20.10.2008 г.) не
е предвиден друг начин за доказване истинността на изгубване на документа,
освен чрез посочване на това обстоятелство в декларацията. По тази причина е
въведено изискването притежателят на изгубеното свидетелство да подпише
декларацията пред служител на „Пътна полиция“. Именно затова, след като обвиняемият
лично удостоверил в декларацията обстоятелството, че е изгубил основното си свидетелството
и саморъчно положил подпис в същата декларация, свид. Радостина Герджикова
променила статуса на документа – „невалиден“ (л. 43 от ДП). След като
подаването на декларацията е единственият предвиден в закона начин за
установяване истинността на вписаното в нея обстоятелство, то с потвърждаването
на неистина в тази декларация обвиняемият е осъществил състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК. Декларацията е подадена пред служителка на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, който е компетентният орган за издаване на
дубликат на свидетелство за управление на МПС.
Настоящият
съдебен състав не възприе и изводите на районния съд относно липсата на
субективна съставомерност на деянието на обвиняемия. По делото е безспорно
установено, че свидетелството за управление на МПС на К.К. е било отнето от
властите в Македония. В тази връзка обясненията на обвиняемия, че в момента на
подаване на декларацията бил „абсолютно наясно“, че шофьорската му книжка била
загубена, са недостоверни. Неправдоподобно е и твърдението му, че полицаите в
Македония му върнали документите, като той не подозирал, че книжката му
останала в тях. Тези обяснения се опровергават от показанията на свид. Румен
Иванов- разузнавач в сектор ИП при ОДМВР- Бургас, който провел беседа с
обвиняемия преди да бъде образувано досъдебното производство. Пред него К.
заявил, че полицаите от Македония го принудили да подпише акт за превишена
скорост и му отнели свидетелството за управление.
Пред
районния съд обвиняемият е оспорил истинността на показанията на свид. Иванов с
аргумента, че свидетелят го бил подвел, диктувайки му какво да напише в
сведението от 15.12.2015 г. Впрочем подобна е оценката на К. и за полицаите от
чуждата държава (които се карали с обвиняемия и имали „кофти отношение“ към
него), и за разследващия полицай (който пък отразил в протокола за разпит
изявления, нямащи нищо общо с казаното от К.)- вж. обяснения - л. 19 от
н.а.х.д.№ 4916/17г. на БРС.
Въззивният
съд кредитира с доверие показанията на свид. Румен Иванов, тъй като същият не е
познавал обвиняемия и по делото няма никакви данни свидетелят да е имал интерес
да уличи К. в престъпление, което той не е извършил. Същевременно обясненията
на обвиняемия не се потвърждават от показанията на неговия приятел- свид. В. Ц.,
който дори заявява, че не се сеща К. да е давал някакви документи на полицаите
в Република Македония.
С
оглед на изложените съображения този съдебен състав прие, че обвинението срещу К.К.
е доказано по несънен начин, поради което същият следва да бъде признат за
виновен. Това наложи отмяна на постановеното от районният съд решение.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева. Обвиняемият К.К. не е осъждан (вж. справка за съдимост- л. 27 от ДП),
нито е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма,
раздел ІV от НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Налице са
всички предпоставки по чл. 78а НК, поради което съдът освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му наложи
административно наказание.
При определяне размера на наложената
санкция съдът съобрази ниската степен на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца. К. е с утвърдени
трудови навици, до настоящия момент не е извършил друго противообществено
деяние. Затова съдът прие за съответно на тежестта на престъплението и неговия
автор администра-тивно наказание глоба в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК размер, а именно 1000 лв.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови решението.
Председател:
Членове: 1.
2.