Присъда по дело №738/2019 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер      297/11.12.2019г.                                               Град Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети декември  две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.А.П.В.

Секретар: Ц. КЪНЕВА

Прокурор: ЯВОР ЙОРДАНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя

НОХД № 738 по описа за 2019 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА ПОДС. Д.В.Д. с ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан, работи.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 06.01.2018 г. в град Варна, кръстовището на ул. „ *" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№* на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДВП и маркировка М 8.1 от ППЗДВП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ц.Р.Д., изразяваща се в многофрагментно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула) в средна - долна трета, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по - малък от четири - четири и половина месеца, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б. „а", вр. с ал.1, б. „б", вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ШЕСТ МЕСЕЦА.

На осн.чл.66 ал.1 от НК  изпълнението на наказанието се ОТЛАГА  за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 343 Г НК, вр.чл. 37 ал.1 т.7 от НК   ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 470.74 лева, които да бъдат приведени по сметка на ОД на МВР-Варна и в размер на 1620.00 лева в полза на ВРС.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

2.

 

                  Мотиви по НОХД 738/2019г. по описа на Районен Съд – гр.Варна

 

С внесения обвинителен акт е било образувано настоящото производство пред първа инстанция срещу подс.Д.В.Д. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343, ал.3, б. „а" вр. с ал.1, б. „б" вр. с чл.342, ал.1 НК , затова, че на 06.01.2018 г., в град Варна, кръстовището на ул.„ Бачо Киро" и ул.„Русе" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№ В 5482 ВН, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДВП и маркировка М 8.1 от ППЗДВП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ц.Р.Д., изразяваща се в многофрагментно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула) в средна - долна трета, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по - малък от четири - четири и половина месеца.

 

Производството по делото се проведе при общите условия визирани в НПК. В хода на разпоредителното производство бе направено искане от страна на защитата на подс.Д. производството по делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. На поставените от съда въпроси дали подс.Д. признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимото лице не направи несъмнено признание на фактите. Отговорите на поставените от съда въпроси бяха противоречиви или изобщо липсваше отговор на въпросите зададени по отношение спазване процедурата визирана в чл.371 т.2 от НПК. Подс.Д. не изрази несъмнено признание така, както го изисква особената процедура по чл.371 т.2 от НПК, като дори оспори квалификацията на възведеното му обвинение. 

Поради липсата на несъмнено признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт съда отказа производството по делото да премине по реда на съкратеното съдебно следствие и постанови разглеждане на делото по общите правила визирани в НПК. Следва в този посока да се посочи същността на процесуалния институт на съкратено съдебно следствие по чл.371, т. 2 от НПК. За законосъобразното провеждане на обсъжданата процедура е необходимо да са осъществени няколко условия – подсъдимият чрез свободно волеизявление да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите факти; самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Липсата, на което и да било от тези условия би довела до незаконосъобразна процедура. В този смисъл са съображенията в т. 9 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС. В настоящият случай, поради липсата на несъмнено признание на фактите съдът не изложи становище дали самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, тъй като първата предпоставка за приложение на института на чл.371 т.2 от НПК не бе осъществена. В допълнение към тези разсъждения е необходимо да се посочи, че за подсъдимия е налице не право, а правна възможност да поиска делото да протече по реда на обсъжданата диференцирана процедура, като за нейното законосъобразно провеждане е необходимо не само изявлението на подсъдимото лице за признаване на фактите по обвинението, но и преценката на решаващия орган за доказателствена подкрепеност на тези факти.

       Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Д. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пледира на подсъдимия за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.    

      Подс. Д. участва в производството лично и с упълномощен  процесуален представител. В хода на досъдебното производство не е признал авторството на деянието. В хода на производството също не признава обвинението и счита, че е невинен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява мнение, че е направил всичко зависещо от него.

     В наказателното производство в качеството на частен обвинител против подс. Д. бе конституирана пострадалата В.Т. чрез  повереника си адв. В..

     Процесуалният представител на подс. Д. - адв. Д., в пледоарията си излага становище, че деянието е осъществено при условията на чл. 15 от НК и моли за оправдателна присъда. 

   След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

  На 06.01.2018г. около 10.50 часа в град Варна пострадалата свидетелка Ц.Д. заедно с нейната приятелка, свидетелката В.Т. вървели пеша по тротоара на ул. „Русе" в посока „Синия пазар". След като достигнали кръстовището на ул. „Бачо Киро" и ул. „Русе", където имало обособена пешеходна пътека срещу стълб № 87 от уличната осветителна мрежа, двете спрели на бордюра преди пътеката и започнали да се оглеждат. До пострадалата и св. Д. застанал неустановен по делото мъж. Така тримата се установили на тротоара, като св. Т. била в средата, пострадалата била в дясно от нея, а неустановеният мъж в ляво.

   По същото време подс. Д. управлявал притежаваното от него моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген" „Пасат" с per. номер В 5482 ВН. Движел се по бул. „Съборни" в посока ул. „Бачо Киро". На кръстовището с бул. „Христо Ботев" светел червен светофар и подс.Д. спрял управлявания от него автомобил, за да изчака разрешителен зелен светофар. Пред него нямало други автомобил. След като светофарната уредба на кръстовището на бул. „Съборни" с бул. „Христо Ботев" светнала зелен светофар той потеглил, като преминал кръстовището и продължил движението си по ул. „Бачо Киро". Времето било слънчево, ясно и сухо, видимостта за водачите на моторни превозни средства и пешеходците била отлична. Пътното платно на ул. „Бачо Киро", било с асфалтово покритие, сухо, без подбитости и неравности, наклони или посипаности, които да пречат на движението или видимостта на участниците в него. В упоменатия пътен участък, ул. „Бачо Киро била устроена за двупосочно движение, с по една пътна лента, като широчината на пътното платно на улицата била 8,6 метра. Широчината на дясната пътна лента, в която се придвижвал автомобилът, управляван от подсъдимото лице била 3,9 метра, а на лявата 4,7 метра.

  Движението по пътното платно на ул. „Бачо Киро", било регулирано с пътна маркировка: надлъжна-единична непрекъсната линия-М1, съгласно чл.63, ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на закон за движение по пътищата(ППЗДвП) и напречна-пешеходна пътека-М8.1, съгласно чл. 64, т.З, б. „а" от ППЗДвП и пътни знаци: Д-17 „Пешеходна пътека", съгласно чл. 54, ал. 5 ППЗДвП. Като водач на моторно превозно средство, подс. Д. следвало да съобразява и ръководи действията си с правилата за движение, уредени в ЗДвП, ППЗДвП, поставените пътни знаци и пътна маркировка.

 В началото на пресечката на ул. „Бачо Киро" бил поставен пътен знак А19 указващ, че в района пресичат деца, както и още един предупредителен  знак за опасност от пресичащи пешеходци.

 Автомобилът, управляван от подс. Димтров, след като преминал кръстовището бул. „Христо Ботев"се движел по улица „Бачо Киро" в посока кръстовището с ул. „Русе", със скорост от около 35 километра в час. При движението на автомобила в така посочения пътен участък подс.Д.  възприел пострадалата Д. и св.Т. и едно неустановено лице, които били на тротоара, преди пешеходната пътека. След като ги възприел преценил, че няма да предприемат пресичане и ненамалил скоростта на автомобила които управлявал, въпреки наличието на пешеходна пътека. Пострадалата Д., свид.Т. и неустановеното лице стояли на банкета преди пешеходната пътека и се оглеждали преди да предприемат пресичане на пътното платно по маркираната и обозначена пешеходна пътека. След като преминал автобус, движещ се в посока центъра, пострадалата Д. преценила, че може да предприеме пресичане и първа

 

 

от стоящите на тротоара лица направила крачка към пешеходната пътека, стъпила на нея. Тя се движила с нормален ход от 4,9 километра в час (1,36м/с). В този момент автомобилът, управляван от подсъдимият бил на 10,6 метра преди пешеходната пътека. Въпреки, че задействал спирачната система на автомобила си подс.Д. не могъл да предотврати сблъсъка и да пропусне пресичащата по пътното платно на пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея.

В резултат на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата настъпил удар в пресечната точка получена при движението на пешеходката по пешеходната пътека и правата, очертаваща страничната дясна част на лекият автомобил управляван от обвиняемия, отстояща на разстояние около 1,2м от десния бордюр. Лекият автомобил ударил с предната си част постр. Ц.Д., следствие на което, под масовия център на тежестта на пешеходеца, тялото й се завъртяло, качило се на предния капак на автомобила, след което било отхвърлено по посоката на движение на автомобила и паднало на пътното платно. В момента на удара автомобила се движел със скорост от 30 км. в час. Автомобилът спрял няколко метра след настъпилия удар. При удара с управлявания от подс. Д. лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с peг. номер В 5482 ВН и последвалото падане на пътното платно на постр. Ц.Д.. Била и причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула) в средна - долна трета, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по - малък от четири - четири и половина месеца.

Веднага след настъпилото ПТП подсъдимият излязъл и огледал вредите по автомобила. Заявил на намиращите се наоколо, че пострадалата си е сама виновна, не се поинтересувал от състоянието и. В това време св. Т. с св.М. се притекли на помощ на пострадалата. В същото време други присъствали на местопроизшествието се обадили на тел. 112. В резултат на обаждането пристигнал полицейски автомобил и линейка, с която пострадалата Д. била транспортирана в МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД, където и била оказана висококвалифицирана медицинска помощ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обяснения на подсъдимата, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно медицинска експертиза, автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост и др., приобщени от съда на оснавание чл. 281 от НПК, като всички доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена

 

 

съдебномедицинска експертиза, вещото лице и в хода на съдебното дирене потвърждава изводсите на експертизата си. Съобразно нейното заключение се установява, че в резултат на ПТП Д. получила многофрагментно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула) в средна - долна трета, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по - малък от четири - четири и половина месеца. Била й причинена и разкъсно - контузна рана на лява подбедрица и разкъсно - контузна рана на левия лакът. Причинените травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП, реализирани в областта на левия долен крайник, в посока от ляво на дясно, падане и удар в подлежащата настилка в областта на левия лакът. Съдебната експертиза се подкрепя от вещото лице и в хода на съдебното дирене.

Съдът кредитира изцяло заключението СМЕ по делото като дадена обективно, компетентно и пълна и неоспорена от страните.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като същите се подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото. Основният факт, който следва да бъде изяснен безпротиворечиво е спазени ли са изискванията на ЗДвП и ППЗДвП при управлението на автомобила от подс.лице и било ли е възможно ПТП да бъде предотвратено.

Пострадалата Д. в разпита си пред съда сочи, че при достигането до тротоара пред пешеходната пътека са били трима души – непознато лице от мъжки пол, тя и приятелката и св.Т.. И тримата са се оглеждали преди да предприемат пресичане, тъй като по улицата е имало значително движение на автомобили, основно в посока от гарата към катедралата. Според свидетелката, на тротоара преди пътеката са престояли повече от минута преди да предприемат пресичането. Съдът съобразно показанията й извежда извод, че трите лица са били на тротоара много преди управлявания от подс. лице автомобил да навлезе в улицата и действията им са сочили на активно им желание да предприемат пресичане. Свидетелката Д. сочи, че е предприела пресичане секунда преди приятелката и, с която е чакала на тротоара, като е била убедена, че няма движение на автомобили. Не е възприела движението на управлявания от подс.Д. автомобил, въпреки, че се е огледала.

В тази посока са и показанията на свид.Т., която също заявява пред съда, че са изчаквали преминаването на автомобили за да предприемат пресичане. Тази свидетелка също не е видяла откъде и кога е дошъл автомобила управляван от подсъдимия, но е категорична, че удара е настъпил малко след като пострадалата е предприела пресичане. Съдът напълно кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като те се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото е установен и разпитан очевидец на ПТП, който не е бил разпитан в хода на досъдебното производство св.М.. В показанията си пред съда той заявява, че автомобила, в който той се е движел на предната дясна седалка се е движел зад този управляван от подсъдимото лице. По ул. „Бачо Киро“ се е включил след като е бил извършен ляв завой от бул.“Мария Луиза“. Този свидетел е категоричен, че е видял чакащите на тротоара преди пешеходната пътека лица още, докато са чакали за левия завой. Този факт напълно потвърждава посоченото от пострадалата Д. и св.Т., че двете са изчакали, за да пресекат улицата и с действията си нееднозначно са обективирили намерението си да предприемат пресичане. Този свидетел също така посочва, че е имало още няколко лица на пешеходната пътека които обаче са се върнали назад, тъй като автомобила управляван от подсъдимото лице не е спрял на пешеходната пътека. Такива показания дават пострадалата и св.Т.. Като се има предвид, че св.М. е установен от съда в хода на съдебното дирене и не бил запознат с установените по делото факти и дава идентични на разпитаните свидетели показания, то съда безрезервно дава вяра на неговите показания. Този свидетел също така сочи, че пострадалата е направила две крачки по пешеходната пътека преди да бъде блъсната от автомобила, като и в тази посока показанията му се подкрепят от писмените и гласни доказателства по делото и от САТЕ. Свидетелят посочва в разпита си, че при движението по ул.“Бачо Киро“ е имал възможност непрекъснато да наблюдава изчакващите преди пешеходната пътека пешеходци. Въз основа на посоченото от свидетелят обстоятелство, че е възприел пешеходците стоящи на бордюра от началото на улицата и ги е наблюдавал до възникването на ПТП, съдът извежда извод, че е имало видимост към тротоара намиращ се преди пешеходната пътека и е нямало пречка пешеходците да бъдат възприети. В тази посока е и приложения по делото снимков материал.

При разпита на св.М. съда даде възможност на вещото лице С. да зададе въпроси към него. При задаването на въпроси вещото лице изрази предварително оформеното си мнение за фактите по делото и влезе в спор със свидетелят, като не прие дадените отговори на въпросите си. След въпрос отправен от съда към св.М., вещото лице заяви вместо свидетелят, че пешеходката не се е виждала. Това е една от причините съда да не кредитира изготвената от това вещо лице АТЕ. Вещото лице също така нееднократно даваше отговори на правни въпроси. Поради тази причина съдът назначи и тройна САТЕ.

Следва изрично да се посочи, че при анализа и кредитирането на експертизата съда ще изключи заключенията на вещите лица, даващи отговор на правни въпроси. На правни въпроси отговор дава съда в мотивите си. По отношение въпроса от кой момент пострадалата е

 

 

представлявала опасност за водача на МПС, съда ще даде собствен отговор обоснован от съдебната практика и закона и по никакъв начин няма да кредитира посоченото от вещите лица. Също така по отношение дали може да се  ползва на така наречената опасна зона на пешеходна пътека, съда ще направи свой коментар в мотивите си.

Назначената по делото тройна САТЕ дава следните отговори на поставените и въпроси.

В точка 1 експертизата дава заключение, че видимост от автомобила до пешеходците на тротоара 15.00 метра, а видимостта от автомобила до мястото на удара 30 метра. Този извод на вещите лица обективиран в експертизата сочи, че водача от едно значително разстояние е имал видимост към самата пешеходната пътека. От разстояние 30 метра водача е могъл да види изчертаната на пътното платно пешеходна пътека, която освен това е била обозначена и с пътни знаци. Този факт се подкрепя от приложения по делото снимков материал, от които безспорно се установява, че пешеходната пътека е била видима. Този факт ведно с обстоятелството, че подс.Д. е управлявал автомобила си по път граничещ с училищен двор го задължавал да се движи със скорост позволяваща му да спре в зоната си на видимост, както към пешеходната пътека, така и към местата, от които биха навлезли пешеходци по нея. След като се твърди от експертите, че той не е могъл да възприеме в цялост телата на стоящите на банкета преди пешеходната пътека лица, то това обективира задължението му да съобрази скоростта на автомобила с възможността да навлязат по пешеходната пътека пресичащи лица, още повече, че зоната по която се движи е с пътни знаци указващи шофиране с повишено внимание. 

 Фактът, че пряката видимост към пешеходците стоящи на банкета преди пешеходната пътека с явно намерение да я пресекат  се разкрива на 15 метра пред автомобила, то това определя и задължението на водача - подс.Д. незабавно да намали скоростта на автомобила или да спре, за да пропусне пешеходците по пътеката. Тук следва да се посочи и заявеното в съдебна зала от вещите лица, посочената от тях зона от 15 метра видимост към стоящите пред пътеката лица е този, при която те се виждат изцяло в цял ръст, като преди това са били видими част от телата им.

Вещите лица сочат, че пешеходците са били закрити от стълб No 87, намиращ се непосредствено до тях и от ограда с височина 1.40 метра, която следва кривината на бордюра по протежение на тротоара. Оградата завършва на около 1.50 метра преди пешеходната пътека. Този техен извод не противоречи и не засяга извода за видимостта на водача към тях.

Вещите лица сочат, че когато пострадалата е направила първата крачка към пешеходната пътека, автомобилът се е намирал на 10.6 м. Това тяхно заключение следва да се допълни с правния довод от кога стоящите на банкета пешеходци са представлявали опасност за движението.

Това е моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него.

Вещите лица сочат, че скоростта на движение на автомобила е била: преди задействане на спирачките 35 км/ч, по време на удара 30 км/ч. Безспорно тази скорост е в рамките на разрешената за градски условия, но тя не изчерпва другите задължения които водача има.

Според вещите лица след възприемане на пешеходката, стъпила на пътеката, водачът е реагирал практически незабавно. На този им извод съда ще противопостави обясненията на подс.Д. давани от началото на производството по делото включително и в съдебната зала. Подс.Д. сочи, следното…“ В дясно на тротоара имаше две жени, които стояха и разговаряха по между си и не даваха вид с нищо, че ще пресичат. След това за мое голямо учудване едната от тях погледна на дясно и тръгна да пресича и в момента, в който стъпи на пешеходната пътека задействах спирачката….“ В тези си обяснения подс.Д. изключва посоченото, че незабавно е задействал спирачката. Напротив той е възприел стоящите пешеходци на банкета преди пешеходната пътека, това място предполага, че те ще предприемат пресичане и задължава водача да намали скоростта или да спре автомобила за да ги пропусне да минат безпрепятствен по пътеката. Законът не дава възможност да водача да преценява намеренията им дали ще пресекат или не след като стоят на банкета пред пешеходната пътека, още повече, че по настоящото дело е безспорно установено, че пешеходките са се оглеждали и са демонстрирали намерението си да предприемат пресичане.  В тази посока и показанията на св.М..

Според заключението на експертите следите, описани в протокола за оглед са спирачни следи от процесния автомобил. В момента на задействане на спирачките автомобилът се е движил в средата или около 0.10 метра вдясно от средата на дясната пътна лента. Около и след момента на задействане на спирачките л.а. се е движил направо.

Според вещите лица опасната зона за спиране е 15 м. При възприемане от водача на автомобила на пешеходци, стоящи на тротоара и оглеждащи се (видимост 15 м). Т.е. според вещите лица опасната зона за спиране на автомобила е равна на разстоянието от автомобила в момента, в които водача вижда пешеходците в цялост до тях. Ако в случаят незабавно беше задействана спирачната система, то автомобила би спрял точно до пострадалата. Ако би имало съприкосновение между тях, то е нямало да бъде със сила можеща да причини телесна повреда, както е в настоящия случай. Съприкосновението между автомобила и пострадалата е в момент, в който той все още се е движел със скорост от 30 км.ч. и причинените наранявания са значителни. Ако бе задействана спирачната система веднага, то при достигане на автомобила до пострадалата скоростта му ще е била равна на нула, автомобила ще е бил спрял. Макар в настоящият случай съдът да обсъжда заключението по отношение на опасната зона за спиране, въпреки, че деянието е осъществено на пешеходна пътека това е нужно, за да се посочи, че реално водача е имал възможност за реакция, с която да предотврати настъпилото ПТП. Не е имало пречка подс.Д. да спре автомобила и да пропусне пешеходката в момента, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение.

Съдът няма да навлиза в спора имало ли е видимост преди посочените от експертите 15 метра от водача до пешеходците, тъй като това разстояние е било напълно достатъчно ако спирачната система е била задействана незабавно, то автомобила е щял да бъда спрян при достигането му до пешеходката предприела пресичане. По делото са налични множество снимки на улицата от които се вижда състоянието на пътя, липсата на залесяване и липсата на други предмети ограничаващи видимостта. Налични са посочени данни от експертите, че изчислените 15 метра разкриват пешеходците в цял ръст, а преди това са били видими част от телата им. Независимо от всичко това изчислените от вещите лица 15 метра, в които пешеходците стоящи на банкета преди пешеходната пътека и оглеждащи се са напълно достатъчни водача да спре автомобила.

Подс.Д., както се установява, действително е задействал спирачната система на автомобила си, но това е станало в момент, когато мястото на удара е било вече в опасната зона за спиране и произшествието е било неизбежно, поради което и така забавената реакция на подсъдимия на практика се определя от съда като неизпълнение на изискването на посочената специална разпоредба за съблюдаване на конкретно поведение при приближаване към пешеходна пътека и затова и основна причина за произшествието, доколкото намаляването на скоростта или спирането, което е предписано от чл.119, ал.1 от ЗДвП, не е самоцелно, а има за цел именно пропускане на стъпилите на пешеходната пътека пешеходци и поради това и следва да е съобразено с тяхното поведение, което неминуемо включва и задължението то да се предприеме своевременно, сиреч тогава, когато ще е възможно пешеходецът да бъде пропуснат безпрепятствено. В случая категорично реакцията на водача е била забавена и това е станало основна причина за произшествието.

В конкретния случай тройната АТЕ е изследвала два варианта за възникване на опасността, когато пешеходецът е станал видим за водача и когато е стъпил на платното за движение. Експертите в разпита им в съдебна зала достигнаха до извод за наличие на техническа възможност на водача да спре л.а. и да предотврати удара, ако в момента на възприемане на пешеходците бе предприел незабавно спиране. В конкретния случай ПТП е настъпило поради факта, че водачът е видял пешеходеца, но не е реагирал веднага въпреки, че обективно е можел да стори това.

Съдебният състав подчертава, че предстоящо навлизане и преминаване на човек през територията на пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима, опасност и налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство. /така и в Решение № 512 от 3.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2268/2011 г., III н. о., НК/. Доколкото подсъдимият е управлявал моторното превозно средство без да съобрази, че наближава пешеходна пътека и без да пропусне намиращия се на нея пешеходец да премине той е осъществил нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП. За него е съществувало задължение при избирането на скоростта си за движение да избере такава, която му дава възможност да изпълни законовото си задължение. Движейки се със скорост, която не му позволява да спре в зоната си на видимост, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието. Съставомерното нарушение в случая не е такова по чл. 21 от ЗДвП. Но влиянието на скоростта на движение законодателят отчита в множество норми – сред които вече посочените чл. 119 от ЗДвП, чл. 102 и чл. 196 от ППЗДвП, като водачът в тези случаи не е обвързан с определени нормативно параметри на скоростта. Тя следва да е такава, която би позволила безпроблемното осъществяване на движението на всички участници в пътната обстановка. В тази посока следва да се посочи отново, че подс.лице се е движело в зона с поставени множество пътни знаци указващи движение с повишено внимание и пресичащи деца.

Законодателят в ЗДвП е регламентирал сигурността на пешеходците, преминаващи през кръстовище, респ. на обозначена или необозначена пешеходна пътека или в близост до нея, която включва задължението у водачите да предприемат такова поведение на пътя, което да осигури безпрепятственото преминаване на пешеходците през кръстовището - Решение № 863 от 15.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 364/2005 г., II н. о. Зоната на една пешеходна пътека е територия с потенциално съществуваща опасност от поява на пешеходци – в различна възраст, с различна скорост, поради което и съответства задължението за възприемане на прилежащата към нея територия.

В множество съдебни актове е коментиран моментът на възникване на опасността, като и в ТР 28/84г. на ОСНК. „Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя.”. Това указание за съдилищата не касае само случаите по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, а се отнася към изследването на всяка опасна пътна ситуация и възможностите за предотвратяване на произшествие чрез адекватна реакция и намаляване на скоростта на движение и/или спиране. Поради това и в настоящият случай съдът прима, че е била налице възможност за подс.Д. да възприеме пострадалата преди навлизането и на пътното платно в зоната на пешеходната пътека, и е следвало да очаква навлизането на пешеходци по предвиденото място за пресичането им.

Необходимостта от аварийно спиране или намаляване на скоростта не е възникнала при появата на пешеходеца в лентата за движение на подсъдимия, тъй като ударът вече е бил непредотвратим. Подс. Д. е бил задължен да намали скоростта в много по-ранен момент, съобразно с правилото по чл. 196 от ППЗДвП, както и в момента на възприемане на стоящи хора на тротоара непосредствено преди пешеходната пътека. Закона не е дал възможност водача да извършва преценка на намеренията на пешеходците дали ще предприемат пресичане или не, той е задължил водачите незабавно да предприемат спиране с цел пропускането на пешеходците по пешеходната пътека.

Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. „Тя има динамично съдържание като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, вкл. да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие, а именно тротоара предхождащ пешеходната пътека в настоящия случай. Деянието на водача не може да се третира като случайно, както твърди защитата, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а е в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това”. /Р-645-2007-ІІІ н. о./.

В случая водача не се е съобразил с натоварения трафик, с близостта на кръстовището, /училище и множество пътни знаци указващи шофиране с повишено внимание/, където е типично да се очаква поява и на пешеходци. Изложените по-горе особености, за които е имал познание, са налагали управление на МПС-то със скорост, значително по-ниска от избраната от него, макар и допустима за градски условия.

За пълнота на фактическите изводи, съставът подчертава, че действително при изходните величини за движение на скоростта на л.а., липсата на съобразяване с преминаването през зона на пешеходни пътеки, училищна зона и отсъствието на проследяване на прилежащата платното зона и на адекватна реакция от подсъдимия в качеството му водач на л.а., ударът с пострадалата е бил неизбежен. Пострадалата  е била възприета от подсъдимия в по-ранен момент от навлизането и на пътното платно по пешеходната пътека – в тази насока са и обясненията му дадени пред съдебния състав. Тези твърдения по същество съставът кредитира без да коментира различните предполагаеми и вероятни причини за неизпълнение от подсъдимия на предписаното от закона поведение като водач на МПС.

При тези обстоятелства напълно необосновано е възражението  изведено от защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да предотврати удара с пешеходката, тъй като е попадала в опасната зона за спиране на л.а. Това твърдение следва да бъде отхвърлено на първо място, поради ноторно известното правило, че на пешеходна пътека не се ползва правилото на така наречената „опасна зона“. Съдът следва да посочи, че опасността за движението за подсъдимият възниква, съобразно поведението на пострадалия пешеходец. Този въпрос е правен и съда му дължи отговор. Той не може да бъде предмет на интерпретация от САТЕ и затова първата назначена по делото експертиза изцяло даваща отговори на правни въпроси, както и част от втората САТЕ не следва да се кредитират в частта им даващи отговор на тези въпроси. Съгласно константната съдебна практика, която не е изгубила значението си и към настоящия момент за начало на опасността е посочена в Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК е моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. В тази посока още един път съда ще цитира обясненията на  подсъдимия заявяващ пред съда, че е възприел пешеходци на тротоара, преценил е по собствено усмотрение, че няма да пресичат и поради това не е съобразил движението на автомобила с намиращите се тротоара пешеходци видимо оглеждащи се преди да предприемат пресичане на пътното платно. По делото е безспорен факта, че на бордюра преди пешеходната пътека е имало три лица даващи индиция, че ще предприемат пресичане. Съдът не приема твърдението на подс.Д., че двете пешеходки са си говорили и са нямали намерение да пресичат, тъй като на първо място от положението, в което са били застанали, на банкета преди пешеходната пътека и са се оглеждали са все факти показващи намерението им да предприемат пресичане. Двете свидетелки не са били обърнати една към друга, за да се приеме, че е възможно да са водили разговор и не са обективирали намерение за пресичане. В тази посока са и показанията на св.М., които пред съда сочи, че двете пешеходки са се оглеждали с цел да предприемат пресичане. В тази посока следва да се обсъдят обясненията на подс.Д., който не е забелязал стоящият от ляво на двете свидетелки неустановен мъж, също стоящ на тротоара с цел да предприеме пресичане. Наличието на това лице в реда пешеходци стоящи пред пътеката е безспорно. Твърдението на подс.Д., че приел поведението на пешеходците като такова несочещо на намерение за пресичане съда приема като защитна теза, оборена от гласните доказателства по делото. 

По делото следва да се изследва налице ли е принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка. С оглед задължителните указания на ТР 2/2016 г. на ОСНК на ВКС на РБ: "Правото на преминаване на пешеходеца е твърде всеобхватно понятие, като за нуждите на решението и с оглед спецификата на въпроса, същото трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на пресичане е вид субективно право. Според теорията то се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение- да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси.

Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и чл. 114, т. т. 1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава – в случая обаче пострадалата се е съобразила с наличието на такава и е предприела пресичане по нея. Пешеходката не е била длъжена да съобразява видимостта на водача на МПС към началото на пешеходната пътека, след като е изпълнила своето задължение да предприеме пресичане на определеното от закона място. Също така навлизането на пострадалата пешеходка на пътеката не е рязко и непредвидимо. Подс.Д. като водача на МПС е бил длъжен обаче да управлява автомобила си с такава скорост даваща му възможност да спре в зоната си на видимост към пешеходната пътека и местата, от където по нея се очаква да навлязат пешеходци. След като в района има множество знаци указващи наличие на пешеходни пътеки, зона с повишено внимание поради пресичащи деца и прочие, както и платното за движение граничи с училищен двор, са все факти указващи повишено внимание от страна на водачите на МПС. Наличие на група пешеходци, стоящи в началото на  пешеходната пътека, безспорно указва възможността те предприемат пресичане, дори и това да е рязко. При разпита на експертите изготвили и двете АТЕ се установи, че много преди водача на МПС да навлезе в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил е могъл да види част от торса на стоящите там пешеходци. Вещите лица отново дават отговор на правни въпроси посочвайки, че част от тялото на пешеходци или само главата му ако са видими за водача, не представляват опасност и водача не следва да съобрази поведението с възприетото. Съдът обаче счита, че дори и да е била видима само част от тялото или част от главата на пешеходците, то това е достатъчно основание водача да предположи, че в началото на пешеходната пътека стоят хора които безспорно ще преминат пресичане по нея и следва водача да очаква навлизането им. Достатъчно е водача да може да възприеме част от човешко тяло, /каквито данни има и от двете експертизи/ доста преди достигането на изчислената по делото макар и неотносима към спора опасна зона, за да очаква навлизане на пешеходци по пешеходната пътека.

По направеното възражение от страна на защита, че е налице хипотезата на т.нар. „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, съда следва да посочи следното. На първо място ВКС на РБ в обвързващата съдилищата си практика (Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК) е посочил, че моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. ВКС посочва също, че за начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Приложено в конкретния случай горното означава, че за водача на л.а. пешеходецът е представлявал опасност още в момента, когато е стоял на тротоара преди пешеходната пътека с явното намерение да пресече лентата за движение. В конкретния случай подс.Д. е имал всички обективни предпоставки да възприеме това поведението на пострадалата и другите лица стоящи непосредствено преди пътеката с явно намерение да пресекат. Подсъдимият в качеството си на водач на МПС е не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения – в случая навлизане на пешеходци и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Управление в населено място с интензивен трафик, преминаване през кръстовище, безусловно съдържа индикации за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква поява на пешеходци.  Убедеността на водача, че няма да застраши други участници в движението, е субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В случая отново следва да се посочи неговата убеденост, че пешеходците няма да предприемат пресичане, която му е попречила да намали скоростта на автомобила, с което си действие е осъществил настъпването на произшествието.

Нормата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП регламентира, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Подс. Д., счита, че не е имал задължение да намалява или спира преди пешеходната пътека при положение, че тя не е заета от пешеходец. Това становище не може да бъде споделено. Налице е предписанието по чл. 196 от ППЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци”. Не е направено разграничение на видовете пешеходни пътеки, практиката приема, че нормата гарантира всички видове пешеходни пътеки - маркирани и немаркирани, респ. сигнализирани или не с пътен знак. Бавното или с намалена скорост преминаване през пешеходните пътеки на автомобилите зависи от наличието или отсъствието на преминаващи пешеходци или от възможността да навлязат такива в очертанията на пешеходната пътека. Изискването за намаляване на скоростта има за цел да гарантира безопасността на пешеходците в очертанията на пешеходната пътека, но не и на пресичащите на значително разстояние от нея – съобразено и в ТР 28/84г. на ОСНК.

За безопасността на пешеходците е въведен чл. 102 от ППЗДвП сочещ, че  „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване.”. Посочените норми не са включени в състава на обвинението, но са част от действащото право и се явяват задължителни за всеки водач. Нормата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП е използвана думата „приближаване” – относително разстояние, чиито конкретни размери са в зависимост от цялостната пътна обстановка. Изминавайки този отрязък от пътя, приближавайки се към пешеходната пътека, водачът вече следва да е съобразил действията си с предписаните правила.

Защитата извежда твърдение, че правилото по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП не сочи предимство на правомерно пресичащ пешеходец пред МПС. Твърди се, че пострадалата е нарушила нормите на чл. 32. „(1) Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.; (2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.” Законът в чл. 120. (2) предвижда следното - Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.” от ЗДвП. Видно е, че сигналът за пресичане не е задължителен за пешеходците, а е поставен на тяхна преценка. Несериозно е да се претендира всеки пресичащ пътното платно на или извън определено за това място да подава сигнал с ръка, като в противен случай следва да търпи негативи. Неизпълнението на подобно действие не би могло да изключи виновността на водач на МПС увредил пешеходеца.

Счита се от защитата, че задължението по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП не може да бъде разглеждано без връзка със задълженията към пешеходците по чл. 113 ал. 1 от ЗДвП - „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;”

  чл. 114 от ЗДвП „На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение;”. Тезата има правно значение с оглед съображението за приложимост на чл. 15 от НК, спрямо действията на подс. Д., а и търсенето на принос от пострадалата към настъпване на резултата с оглед обема на ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Изложени бяха съображения, относно необосноваността на прилагането на чл. 15 от НК. По отношение на съпричиняването на престъпния резултат, съдът счита следното: Безспорно пострадалата не е съобразила с отстоянието на автомобила от нея при предприемане на пресичането и този факт ще бъде отчетен при определяне размера на наказанието съобразно указаното в ТР 2/2016 г. на ОСНК на ВКС на РБ. Съгласно заключението на вещите лица по тройната САТЕ, ако в момента в които водача бе видял пострадалата бе задействал спирачната система на автомобила, то до удар не би се стигнало дори и тя да бе навлязла по пешеходната пътека. В случаят безспорно тя е стъпила на пешеходната пътека в момент в които управлявания от подс. лице автомобил практически не е могъл да бъде спрян и удара е бил неизбежен. Безспорно в момента на стъпване на пътеката от пострадалата водача е реагирал веднага и това съдебния състав отчете при определяне на наказанието. Но правилото по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП има своето задължаващо изискване водачът да се съобрази със зоната на пътеката още към момента на своето приближаване, а последващо и с движението по нея – без значение кой е пешеходец и с каква скорост преминава по пътеката. Подс. Д. не го е сторил. Произшествието е настъпило поради решаващото му поведение на бездействие спрямо предписаните правила, поради което и без значение навлизането на пешеходеца по пътеката и дали той е бил в невъзможност да предотврати произшествието. Отново ще посочи факта, че подс. Д. въпреки възприемането на стоящите на тротоара пешеходци не намалил или спрял управлявания от него автомобил незабавно, а е сторил това в един по-късен момент. 

Само нарушенията, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на общественоопасните последици имат значение при преценка има или няма принос пострадалия. Обемът на съпричиняване се определя след мотивирана и обоснована оценка на конкретно установените по делото нарушения, на тяхната тежест и значение, причинната връзка между поведението на всеки един и вредата. /Решение № 273 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 167/2010 г., II н. о., НК/. Съпричиняване от пострадалия по ТР 28/84г. на ОСНК би имало само ако се пресича на място, различно от пешеходна пътека. Видно е, че по настоящото производство фактите са различни, пострадалата е била на пешеходна пътека и е бил гарантиран от предоставеното и от закона предимство пред л.а. на подсъдимия.

След като прецени всички релевантни по делото доказателства, съобразно нормата на чл. 16 от НПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че под. Д.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.343, ал.З, б. „а" вр. с ал.1, б. „б" вр. с чл.342, ал.1 НК, затова, че на 06.01.2018 г., в град Варна, кръстовището на ул. „ Бачо Киро" и ул. „Русе" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№ В 5482 ВН, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДВП и маркировка М 8.1 от ППЗДВП, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ц.Р.Д., изразяваща се в многофрагментно счупване на лява подбедрица (тибия и фибула) в средна - долна трета, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по - малък от четири - четири и половина месеца.

Подс. Д.В.Д. с ЕГН:**********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, висше образование, с постоянен адрес *** неосъждан..

Осъществявайки гореописаното деяние, същата е действал при форма на вината – непредпазливост.

Като причина за извършване на деянието се установи незачитане от страна на подсъдимият на установения в Република България правов ред, досежно определяне на правилата за движение по пътищата.

При горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК  със събраните в производството доказателства, съдът призна подс.Илиев за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, б. „а" вр. с ал.1, б. „б" вр. с чл.342, ал.1 НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подс.Д., както към момента на извършване на деянието, така и към настоящият момент. Няма данни той да е извършвал други противоправни деяния, поради което и същият не е лице с утвърдени престъпни навици. На следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която е висока, причините и начина на извършване на деянието и съобрази размера на причинената вреда. Съдебният състав също така прецени посочения в мотивите начин на осъществяване на ПТП и поведението на всички лица за настъпването на съставомерния резултат. Поради това съдебния състав прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Поради това, като взе предвид всички обстоятелства, при които е извършено деянието и невисоката степен на обществена опасност на подс.Д., съдебния състав определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК. За да достигне до този извод съдебния състав прецени най-вече индивидуалната степен на обществена опасност на дееца и съобразно чл. 36 от НК, определящ личната превенция като водеща пред генералната. При така отчетените отговорността обстоятелства намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което наложи на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание под минималния предвиден в закона размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия Д. наказание, ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него да не върши  нови престъпления.

При определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на   подс.Д. наказание под минималния  размер предвиден в закона, а именно Шест месеца  „Лишаване от свобода”.

При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” , съдът намира, че не е налице  законова пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и че за постигане на целите на наказанието, не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че продължителността на изпитателния срок, която е  съответна на тежестта на престъплението,  ще мотивира подс.Д. да се въздържа от извършването на противоправни прояви. Поради това и съдът не приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК.

Предвид на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.2 от НК съдът постанови  подс.Д.  да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред.

В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 1620.00 лева в полза на ВРС и разноски в размер на 470.74 лева в полза на ОД на МВР-Варна.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: