О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 20.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети май
през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 169
по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на И.Г.Ж.,
понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода” в размер на
2 години и 6 месеца по НОХД № 88/2010 г. на Районен съд- Кюстендил при
първоначален „строг“ режим.
Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Граховска
изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на
УПО.
Служебният
защитник на лишения от свобода – адв. Й.Т. поддържа молбата и пледира за
допускане на УПО.
Лишеният от
свобода И.Ж. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след
като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и
правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено
следното:
Лишеният от свобода И.Г.Ж. е
постъпил в затвора- Бобов дол на 18.11.2016
г. за изтърпяване на ЛС в размер на 5
години и 10 месеца, определено
с присъда № 19 от 11.10.2016 г. по НОХД
№ 336/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, за деяние по чл. 115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК, при първоначален
„строг" режим.
Със
две заповеди от 2018 г. Началника на затвора е отказана замяна на режима му от първоначален „строг" на „общ".
Начало на наказанието- 17.11.2016
г.
Към датата
на произнасяне от КнОС- 20.05.2020 г. е изтърпял фактически – 3 години, 6
месеца и 3 дни; от предварителен арест- 1 година, 7 месеца и 12 дни; всичко – 5
години, 1 месец и 15 дни; остатък –
8 месеца и 15 дни.
От затворническото досие на
лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен
първоначален риск от вреди- 62 точки, като е изготвена схема за оценяване на
вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и
психологическо становище. Като дефицитни зони са отчетени: отношение към правонарушението - не
приема вина и отговорност за извършеното престъпление, не изразява съчувствие
към потърпевшите, не приема присъдата за справедлива; злоупотреба с алкохол - склонен
към агресия след употреба на алкохол, извършва правонарушението след употреба
на алкохол; междуличностни проблеми -
регистрирани са занижени умения и способности за справяне с междуличностни
проблеми и конфликти, като водещ способ за решаването им е свързан с проявите
за агресивно поведение; умения за
мислене- налице са занижени способности за идентифициране и
дефиниране на проблемни ситуации, ограничени са уменията за търсене на
алтернативни варианти за справяне с тях, трудно прави анализ на алтернативите,
което го довежда до неадекватен избор.
Ресурсите са зрялата му възраст, наличие на трудови навици и подкрепа от близките. Рискът от вреди е определен като среден на база на криминално минало и настоящо
правонарушение.
Лишеният от свобода Ж. е охарактеризиран като слабо рефлексивен и нерационален
по отношение на собствените си намерения и последствия от реализираните
действия. Пренебрегва отрицателните резултати и негативи от поведението си.
Словоохотлив и екстровертиран. С позитивно себевъзприемане. Притежава личностна
себеувереност и е в състояние да отстоява мнения и становища, да противостои на
натиск и конфликти. В междуличностовото взаимодействие поддържа
индивидуалистичните си нагласи. В характеров план се ръководи от своята
преоценка за нещата и хората. Автономен и решителен. Честолюбив при засягане на
личните му интереси. Съответно формира вътрешен негативизъм, който експонира при
конкретни житейски ситуации или хора, от които е засегнат.
Вследствие на провежданата възпитателно-корекционна работа с Ж. оценката
на риска от рецидив е занижена поетапно от 62 до 57 т., в последствие до 53 т.,
но остава в средните граници, което е доказателство, че промените в поведението
са незначителни и отбелязаният напредък по плана на присъдата е бавен и
недостатъчен.
По време на престоя в затвора е наказван, като това дисциплинарно
наказание е заличено. Награждаван е един
път с „писмена похвала" за положителни прояви.
Не е включван в трудова дейност, поради здравословни проблеми и
напреднала възраст. Поради същите причини не е включван в спортни мероприятия и
по КМД, но участията са му предимно като зрител. Работата с него е насочена към
самосъхранително третиране и по-висока осъзнатост и рационалност на собственото
му поведение и овладяване на импулсивността.
Първоначалният режим е „строг“, постановен на 18.11.2017 год.,
непроменен до момента, продължава работата по неизпълнените цели и задачи.
В общността е изградил е широк кръг от контакти. Заема среден статус в
общността. Отношението му към вътрешния ред и порядки е колебливо. Търси
подкрепа от отрицателните лидери в затворническата общност и е лесен е за
манипулиране. Склонен към безразсъдно рисково поведение. Не спазва ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, което доказва, че поведението
му е неустойчиво и непоследователно.
Социалните му контакти с близките са съхранени и са положителни. Носят
му необходимото спокойствие, положителна нагласа и увереност. Провежда
телефонни разговори и свиждания предимно със съпругата си.
Продължава работата по недовършените цели и задачи, в посока минимизиране
на регресивните последствия от продължителния престой и реинтегриране в
обществото, намаляване на агресията и нейните прояви в различните й форми.
Пасивността, която е характерна за него, е сериозна пречка за осъществяването
на поправителното въздействие върху него. Затворническата администрация
акцентира с оглед на напредналата му възраст и влошено здравословно
състояние на работа чрез провеждане на
индивидуални разговори, мотивиране за участие в организирани мероприятия по КМД
и при възможност включване в корекционно-възпитателни програми.
Становището
на Началника на Затвора е, че по отношение на лишения от свобода има постигнат
напредък, но поради силните кричинални нагласи, непризнаването на
справедливосттта на присъдата и проблемите в мисленето, е необходимо още време за затвърждаване на положителните
промени и за изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не
следва да бъде освобождаван.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително Ж. е изтърпял фактически повече от ½ от
наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70,
ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е
дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав
намира, че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Действително при престоя си
в мястото за лишаване от свобода, Ж. е с
едно заличено наказание, което не следва да се отчита в негова вреда и има една награда; от друга
страна не е упражнявал трудова дейност поради обективни причини – напреднала
възраст и здравословно състояние. Тези обстоятелства следва да се отчетат в
положителен аспект във връзка с поправянето му. Независимо от това
настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за
това е обстоятелството, че липсва чувствително намаление на риска от вреди за
немалкия престой от време в затвора. Няма данни да е налице напредък през
изминалия период от време в областта на констатираните дефицитни зони. Тези
обстоятелства сочат, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения не е приключил, респ. поправянето му не е пълно, тъй като не
са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода.
Действително, лишеният от
свобода е показал поведение, свидетелстващо за поправяне, налице е снижение на
риска от рецидив, но е необходимо напълно да се постигнат целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с отношението към правонарушението и начина
на живот, по които дефицитни зони не са констатирани съществени промени. В този
аспект следва да бъдат изпълнени поставените задачи по изграждане на критично
отношение към сериозността на извършеното деяние, приемане изцяло на
отговорността за действията му и преосмисляне на поведението му. Свидетелство
за липсата на напредък е и двукратния отказ на затворническата администрация за
промяна на режима му от „строг“ на по-
лек.
Съобразно плана на
присъдата, задачите, по които трябва да се работи с осъдения до края на престоя
си в затвора, са насочени към формиране на законосъобразно поведение, приемане
на присъдата и отговорността за деянието, преоценка на чминалото поведение,
формиране на нагласи за адекватно поведени еспрямо алкохола и повишаване на
уменията му за адекватно разрешаване на проблемите и трудностите. В становището
си затворническата администрация акцентира на липсата на установена трайна положителна промяна, на неизпълнените
на заложени цели и задачи и на неизпълнението на прогресивната система за
преминаване от по-строги към по- смекчени условия на надзор и охрана, което да
намали риска от рецидив и вреди. В тази връзка следва да се
отчете, че социалната дейност и възпитателната работа по отношение на осъденото
лице за постигане целите на специалната превенция, обхващат целия период на
изтърпяване на наказанието. Обстоятелството, че Ж. има дължимото поведение,
което е задължително съобразно мястото
на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се спазват
там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В
тази насока следва да се подчертае, че
преследваната легитимна цел при изтърпяване на наказанието е да се
постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да не е формално, а да има трайни и положителни
прояви в изграждането на позитивен и законосъобразен модел на поведение.
Ето защо въпреки настъпилите
позитивни промени в поведението на
лишения от свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се
приеме наличие на завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е
необходимо с оглед нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност
у лишения от свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този аспект заключението на
съда е, че изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е
недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на
наказанието. Чувствителната липса на намаление на риска от рецидив и
необходимостта от работа по изпълнение плана на присъдата сочат, че процесът на поправително въздействие в
насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да се
затвърдят настъпилите позитивни промени и да продължи индивидуалната работа с
него по посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на
проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на
незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава
на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените
цели при планирането на присъдата.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения И.г.Ж. за допускане на условно предсрочно освобождаване
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Г.Ж., с ЕГН – **********, понастоящем в Затвора - Бобов дол,
роден на *** ***,
Кюстендилска област, женен, неграмотен, с българско
гражданство, осъждан, категория – ЗТНРЦ за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода” , постановено
по НОХД № 336/2018 г. на Окръжен съд- Кюстендил в размер на
5 години и 10 месеца с неизтърпян остатък към 20.05.2020 г. в размер на
8 месеца и 15 дни.
Предложения или нова молба
по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора- Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: