№ 4694
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110102980 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 10894/21.01.2022
г., с която от името на T.С. ЕАД, ЕИК ********* против М.Б. 3 ЕООД са
предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 457,64 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. /сумите по изравнителна сметка №
**********/31.08.2019 г. за период 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г./, до имот,
представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ
от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД
се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 105,75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху
главницата от 457,64 лева; 3/ сумата от 7,84 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. -
30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен
1
етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица №
14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си
разходи за предоставена във връзка с имота услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху
главницата от 7,84 лева.
Със заявление вх. № 85392/10.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 457,64 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. /сумите по
изравнителна сметка № **********/31.08.2019 г. за период 01.10.2018 г. -
30.04.2019 г./, до имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен
етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица №
14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД,
спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 105,75 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата от 457,64 лева; 3/
сумата от 7,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот,
представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ
от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът
М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за
предоставена във връзка с имота услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху
главницата от 7,84 лева. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с
посочените суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството. На 12.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК. На 13.01.2022 г. ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е
подадена на 21.01.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия
за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
2
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответното дружество е потребявала енергия
в имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със
застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14,
поради което се е обогатило неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността
й. Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е
извършвана от „Бруната“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
дружество, чрез адвокат А.Л., е депозиран отговор на исковата молба, с който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. С отговора на
исковата молба се излагат съображения, че не ответното дружество е използвало
топлинна енергия през заявения в исковата молба период, респективно не то се е
обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество. В тази връзка се
представя договор за наем на недвижим имот, като се твърди, че топлинна енергия
през процесния период е ползвана от наемателя, респективно разместването на
благата е между него и ищеца, а не между ответниците и ищеца. Оспорват се и
акцесорните претенции за лихва за забава. Моли, за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответното дружество се е обогатило, тъй като се явява потребител на топлинна
енергия за стопански нужди в процесния имот и за процесния период.
3
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
От представените договор за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и протокол от проведено общо събраните на етажните собственици
се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за
процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника,
поради което въпросът за постигането на писмено съглашение за продажба е
неотносим към изхода на спора – доказването на подобно съглашение не би
обосновало уважаване на исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно
основание.
По делото не е спорно /и се признава изрично в отговора на исковата
молба/, че през процесния период именно дружеството М.Б. 3 ЕООД, ЕИК
********** е било собственик на процесния имот, представляващ търговски
обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се
4
в гр. София, ул. Свиленица № 14. Същевременно това обстоятелство се
установява и от събрания по делото доказателствен материал, в това число
нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 103, том I, рег. № 2560, дело
№ 89 от 2005 г. на нотариус Ангелина Георгиева, рег. № 437 в НК, с района на
действие – СРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 78,
том I, рег. № 1583, дело № 47 от 2019 г. на нотариус Румяна Енева, рег. № 106 в
НК, с район на действие – СРС.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
наем от 01.08.2007 г., сключен между Монтеканал-КВ България 1 ЕООД, в
качеството на наемодател и Ефко Тех ЕООД, в качеството на наемател, се
установява в производството, че процесният недвижим имот, представляващ
търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, е отдаден за временно и възмездно
ползване на дружеството Ефко Тех ЕООД. Същевременно от събраните по делото
доказателства се установи в производството, че през 2014 г. дружеството Ефко
Тех ЕООД се е вляло в дружеството Ефко Груп АД, както и че на 11.02.2015 г.
именно това дружество е отправило заявление до T.С. ЕАД /л. 93 от делото/ за
откриване партида на негово име по отношение на процесния недвижим имот,
представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ
от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, абонатен № 370602,
респективно, е отправило предложение за сключване на договор, съгласно Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от T.С. ЕАД на
потребители в гр. София, именно по отношение на същия имот. От T.С. ЕАД е
открита партида на името на дружеството Ефко Груп АД. Следователно се налага
извод, че именно дружеството Ефко Груп АД е било титуляр на партидата на
имота, открита при ищеца за процесния период, доколкото не са събрани
доказателства, от които да се установява противното. Това обстоятелство се
потвърждава от представените от подпомагащата страна индивидуални справки за
използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение, в които като абонат в процесния имот за посочения в исковата
молба период е посочено юридическото лице Ефко Груп АД. Обсъдените
доказателства, както и установеното от тях извънсъдебно поведение на ищеца
сочат на извод, че топлопреносното предприятие е било в облигационно
отношение с друго лице, което е третирало като потребител на топлинната
енергия в имота – откриването на партида на името на дружеството и посочването
му като клиент в изравнителните сметки и документите за годишен отчет са
5
категорични косвени индиции, че именно дружеството Ефко Груп АД е купувач и
ползвател на топлинна енергия в имота, с когото ищецът е сключил договор по
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Наличието на облигационно правоотношение с
посоченото трето лице, лишава от основание предявената срещу ответника
претенции на извъндоговорно основание, за периода на действие на наемното
правоотношение, предвид липсата на обогатяване в полза на собственика на имота
– същият не е ползвал имота и не е консумирал доставената топлинна енергия през
периода на действие на наемното правоотношение.
Същевременно от представеното по делото, приобщено към
доказателствения материал и неоспорено от страните в производството
Споразумение от 22.04.2019 г., сключено между М.Б. 3 ЕООД, в качеството на
наемодател и Ефко Груп АД, в качеството на наемател се установява, че наемното
правоотношение, възникнало по силата на сключения на 01.08.2007 г. договор за
наем, с предмет процесния имот, се прекратява, считано от 21.04.2019 г.
Следователно за периода 01.10.2018 г. – 20.04.2019 г. наемателят Ефко
Груп АД е ползвал процесния недвижим имот, представляващ търговски обект,
разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. Свиленица № 14, абонатен № 370602 и е консумирал доставената в
същия имот, през този период, топлинна енергия, респективно, именно това
дружество следва да отговаря за заплащането на така доставената и потребена в
имота топлинна енергия през периода 01.10.2018 г. – 20.04.2019 г., в качеството си
на титуляр на партидата на имота, открита при ищеца въз основа на заявлението
от 11.02.2015 г., отправено до T.С. ЕАД, за откриване партида и сключване на
договор, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от T.С. ЕАД на потребители в гр. София, по отношение на процесния имот.
Същевременно по делото не е спорно, че след датата на прекратяване на
сключения на 01.08.2007 г. договор за наем, с предмет процесния имот /т.е.
считано от 21.04.2019 г./ до 14.05.2019 г. /дата на прехвърляне собствеността
върху имота от М.Б. 3 ЕООД в полза на ВЕ и ХА България ЕООД/, процесният
имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена
площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, е ползван от
ответното дружество, в качеството му на собственик на същия.
Както се посочи по горе, по делото е установено, при условията на пълно и
главно, че собственик на процесния имот през процесния период е бил
ответникът. Същевременно, за да се установи, че същият се е обогатил със
стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на
6
предявените претенции), следва да се докаже, че той действително е ползвал
имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. От събрания
и обсъден по-горе доказателствен материал се установи в производството, че
ответното дружество е ползвало процесния имот само през част от заявения в
исковата молба период, а именно 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г., т.е. след
прекратяване на сключения на 01.08.2007 г. договор за наем, с предмет процесния
имот /т.е. считано от 21.04.2019 г./ до 14.05.2019 г. /дата на прехвърляне
собствеността върху имота от М.Б. 3 ЕООД в полза на ВЕ и ХА България ЕООД/.
Това обстоятелство не е оспорено от ответника и се установява при съвкупния
анализ на обсъдения по-горе доказателствен материал.
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството,
че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ
топломер. Посочва се, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната
станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се още, че през процесния период до процесния имот не е доставяна,
респективно потребявана топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Установява се, че е доставяна,
потребявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 223 кубически метра, както и
топлинна енергия за отопление на общите части на сградата /които се отопляват,
съгласно установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза/, като
за процесния период е осигуряван достъп от титуляра на партидата.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по делото е
установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна енергия,
като ответникът се е обогатил със стойността на така потребената в имота
енергия, през периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г., за сметка на ищцовото
дружеството, доколкото по делото се установи, че през същият период ответникът
е бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ търговски обект,
разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр.
7
София, ул. Свиленица № 14, както и че действително е ползвал имота и е
консумирал количество топлинна енергия, доставяно от ищеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза изрично се установи, че през
процесния период до процесния имот не е доставяна, респективно потребявана
топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, респективно, че е доставяна и потребявана топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 223 кубически метра, както и както и топлинна енергия за
отопление на общите части на сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената
и потребена в процесния имот, през периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г.,
топлинна енергия, е от общо 17,21 лева, като са взети предвид и сумите по
изравнителни сметки за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., в размер на
62,77 лева, които за процесния период са за „доплащане“ и частта припадаща се за
периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г. е прибавена към общата стойност на
потребената в имота топлинна енергия за същия период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018
г. - 30.04.2019 г. /сумите по изравнителна сметка № **********/31.08.2019 г. за
период 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г./, до имот, представляващ търговски обект,
разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за
сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна
енергия, се явява доказан до размера от 17,21 лева и за периода 21.04.2019 г. –
30.04.2019 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
457,64 лева и за периода 01.10.2018 г. – 20.04.2019 г. – искът следва да се
отхвърли.
Предвид частичната основателност на иска за главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019
г., до имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със
застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с
която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки
си разходи за потребена в имота топлинна енергия, съдът намира, че следва да
8
разгледа направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. на Пленума на ВС относно някои въпроси на неоснователното обогатяване,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като
в случая по чл. 59 ЗЗД този срок започва да тече от момента на разместване на
благата, доколкото неоснователността на преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 10.11.2021 г., следователно възражението за погасяване по
давност на претенцията на ищеца за сумата, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г., до имот,
представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ
от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът
М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за
потребена в имота топлинна енергия, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
105,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. -
26.10.2021 г., върху главницата, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със
застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с
която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки
си разходи за потребена в имота топлинна енергия, настоящият съдебен състав
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
9
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответното дружество е
изпратена покана за плащане на сумата, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 21.04.2019 г. – 30.04.2019 г., до имот, представляващ
търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е
обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота
топлинна енергия, поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 105,75 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
7,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ
търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е
обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за предоставена във
връзка с имота услуга дялово разпределение на топлинна енергия, съдът намира
следното:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца
ОУ са неприложими, следователно в тежест на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило за
негова сметка, спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. В
исковата молба са изложени твърдения, че услугата дялово разпределение е
извършена от дружеството Бруната ООД, респективно, че ответникът е спестил
разходи за цена на услуга дялово разпределение, която е била дължима в полза на
ищцовото дружество.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на
начислените суми за дялово разпределение. Както се посочи по-горе, между
страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват
ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил
тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се
приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата
от 7,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ
10
търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е
обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за предоставена във
връзка с имота услуга дялово разпределение на топлинна енергия, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021
г., върху главницата от 7,84 лева, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
Предвид неоснователността на предявения главен иск за сумата от 7,84
лева, неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва в размер на
1,82 лева, който следва да бъде отхвърлен.
Като допълнение следва да се посочи, че с оглед липсата на установени
договорни отношения и на срок за плащане на сумата за цена на услуга дялово
разпределение, цитираните от ищеца ОУ са неприложими и предвид разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойността на цена на услугата
дялово разпределение, което е допълнително основание за приемане на извод за
неоснователност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г.,
върху главницата от 7,84 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред Софийски районен съд:
При този изход на спора право на разноски в производството имат и двете
страни в производството.
От името на страните своевременно са направени искания за присъждане на
разноски.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 25,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 64168/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен
11
депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството
съдебно-техническа експертизa в размер на 200 лева. От ищеца се претендират и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов № 17, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 2,25 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 64168/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищецът се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в общ размер на 100 лева /при съобразяване и
на искането на ищеца, обективирано в представения по делото списък с разноски
по чл. 80 ГПК/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М.Б. 3
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост – 3, ул. Филип Аврамов № 17, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 9,76 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 2980/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски, а именно
за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС в
размер на 300 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден размер за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004
12
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б ,следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов № 17, сумата от 290,99 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 2980/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 64168/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и не е представил
доказателства за извършени разноски същото производство, поради което и
такива не следва да му се присъждат.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на конституираното на
страната на ищеца трето лице помагач не следва да се присъждат разноски,
каквито не се и претендират от последното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М.Б. 3 ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул.
Филип Аврамов № 17, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД, че М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** дължи в полза на T.С. ЕАД, ЕИК
********* сумата от 17,21 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 21.04.2019 г. - 30.04.2019 г., до имот, представляващ
търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м.,
находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил
за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
10.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64168/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 17,21 лева до пълния предявен размер от 457,64 лева и за периода
13
01.10.2018 г. – 20.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов
№ 17, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** дължи в полза на
T.С. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 7,84 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. -
30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен
етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица №
14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си
разходи за предоставена във връзка с имота услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64168/2021 г. по описа на СРС, 160
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов
№ 17, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** дължи в полза на
T.С. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 105,75 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ търговски обект,
разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С.
ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 64168/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. Ястребец № 23Б против М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов
№ 17, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** дължи в полза на
14
T.С. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1,82 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен
на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул.
Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД,
спестявайки си разходи за предоставена във връзка с имота услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64168/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов № 17 да заплати в
полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 2,25 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 64168/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Б. 3 ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул. Филип Аврамов № 17 да заплати в
полза на T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 9,76 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 2980/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА T.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23 Б да заплати в полза на М.Б. 3 ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост – 3, ул.
Филип Аврамов № 17, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 290,99 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 2980/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач -„Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16