Определение по дело №589/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 456
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20222200600589
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456
гр. Сливен, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600589 по описа за 2022 година
На основание чл. 64, ал. 8 от НПК, СлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 625 / 18.11.2022г. по ЧНД № 1283 /
2022г. по описа на Районен съд – Сливен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 625 / 18.11.2022г. по ЧНД № 1283 / 2022г. по описа
на Районен съд – Сливен по отношение на Т.Т.Й. – обвиняем по досъдебно
производство № 1681/2022г. на РУ - Сливен, вх. № 6087 / 2022г. на РП –
Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния
защитник на обвиняемия с искане мярката за неотклонение „Задържане под
стража” да бъде отменена и вместо нея по отношение на обвиняемия да бъде
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. В жалбата се твърди, че
постановеното определение е незаконосъобразно и несправедливо.
Служебният защитник счита наложената мярка за неотклонение за
несъразмерно тежка. Целите, заложени в чл. 57 от НПК, а именно да се
попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление можело да
бъдат постигнати и с по – лека мярка за неотклонение. Обв. Й. съжителствал
на семейни начала и имал две малолетни деца, като въпреки че произходът от
бащата не бил установен по надлежния ред, ангажиментът по осигуряване на
средства за издръжката им бил негов. Освен това обвиняемият оказал пълно
съдействие в хода на досъдебното производство – признал се за виновен, дал
подробни обяснения, които се подкрепяли от останалия доказателствен
материал, съжалявал и се разкайвал че извършил деянието, за което бил
привлечен като обвиняем.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция преупълномощения
служебен защитник на обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли
въззивния съд да я уважи. Моли за отмяната на обжалваното определение по
аргументите, изложени в жалбата. Счита, че са събрани всички доказателства
относно съпричастността на обвиняемия, който признал вината си, знаел, че
следва да се явява при повикване от полицейските и разследващите органи и
една по-лека мярка, а именно Домашен арест нямало да попречи за
продължаване на съдебното следствие и приключване на делото. Освен това
обвиняемият полагал грижи за две малолетни деца, а престъпленията за които
бил осъден извършил поради липса на постоянна работа и най-вече поради
социалния му статус.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за
неоснователна, а определението на РС - Сливен за правилно и
законосъобразно. Изложените в него аргументи обосновавали законовите
предпоставки за вземанe на най-тежката мярка за неотклонение Задържане
под стража по отношение на обв. Й.. Действително можело да се направи
обосновано предположение от събраните доказателства, че обвиняемият
извършил престъпленията, в които е обвинен. Несъмнено се касаело за
извършени престъпления макар и във фазата на опита с изключително висока
степен на обществена опасност, тъй като било извършено посегателство
спрямо две малолетни лица. Самият обвиняем се отличавал също с висока
степен на обществена опасност предвид предишните му осъждания и то за
1
грабежи и кражби. Счита, че най-адекватната и законосъобразна мярка за
неотклонение е Задържане под стража, с която обвиняемият да остане в
ареста до приключване на делото, което се очаквало да приключи с ефективно
наказание.
Обв. Й. заявява, че знае че ще влезе в затвора, защото е виновен, но
моли докато приключи делото да не бъде задържан, а да бъде при децата си.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока
по чл. 64, ал. 6 от НПК и от лице, имащи право и интерес да обжалва
съдебния акт.
Възззивният съд след като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на
производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователна по следните съображения от ФАКТИЧЕСКО и
ПРАВНО естество:
С постановление от 16.11.2022г., предявено на същата дата, Т.Т.Й. е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №
1681/2022г. на РУ - Сливен, вх. № 6087 / 2022г. по описа на Районна
прокуратура – Сливен, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК затова, че на 13.11.2022 г. в гр. Сливен в условията на
продължавано престъпление, отнел и направил опит на отнеме чужди
движими вещи от владението на различни лица, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила, както следва:
-на 13.11.2022г. в гр. Сливен отнел чужда движима вещ, обеца от
жълт метал на неустановена стойност и направил опит да отнеме чужди
движими вещи – обеца и синджир от жълт метал на неустановена стойност,
като по отношение на тези вещи деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, от владението на малолетната М.А.А., родена
на 13.03.2010 г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила;
- на 13.11.2022г. в гр. Сливен, направил опит да отнеме чужда
движима вещ – обеца от жълт метал на неустановена стойност, като деянието
е останало недовършено поради независещи от дееца причини от владението
на малолетната Р.Д.Р., родена на 17.02.2010 г., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила.
С постановление на наблюдаващия прокурор обв. Й. е бил задържан
за срок от 72 часа, считано от 16.11.2022г., 11:06 часа.
Обв. Й. е на 19 години, с начално образование, безработен, не е
женен, живее на съпружески начала с А.Б.. Обвиняемият има регистриран
постоянен адрес в гр. ***. Осъждан с влязло в сила на 19.09.2022г.
споразумение по НОХД № 806 / 2022г. на РС – Сливен за престъпление по чл.
2
198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години.
Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият се признава за
виновен, дава подробни обяснения относно извършеното престъпление.
Разпитани са в качеството на свидетели малолетните М.А.А. и Р.Д.Р., бабата
на М.А. - Е.Г., майката на Р.Р. – М.Р., полицейският служител Ж.К. и
очевидец на част от инцидента – Ц.Х.. Доброволно са предадени вещи от
значение за разследването. Приложена е характеристична справка на
обвиняемия, от която е видно, че има две полицейски регистрации по чл. 198,
ал. 1 от НК и две задържания в РУ – Сливен за престъпления по чл. 194, ал. 1
от НК; приятелският му кръг е от лица с криминални прояви. Приложени са
също справка за съдимост и декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние. В декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние обвиняемият не е посочил да има деца, а в
частната жалба служебният защитник твърди, че обвиняемият има две
малолетни деца въпреки, че произходът от бащата не е установен по
надлежния ред.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. Й. мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от
събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която
съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за
ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на
обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е
приел, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да
извърши престъпление. Деянието, за което обвиняемият е привлечен по
настоящото досъдебно производство е извършено в изпитателния срок,
определен за осъждането му по НОХД № 806 / 2022г. на СлРС за
престъпление също по чл. 198, ал. 1 от НК. Наложеното му условно наказание
лишаване от свобода, не е постигнало целения превъзпитателен и възпиращ
ефект. Поведението на обвиняемия го характеризира като личност със
завишена степен на обществена опасност. Завишена е обществената опасност
и на деянието предвид това, че е осъществено посегателство по отношение на
две малолетни лица, в тъмната част на денонощието, малко преди полунощ и
че е извършено при условията на продължавано престъпление. Към
обстоятелствата обуславящи реалната опасност обвиняемия да се укрие или
да извърши престъпление настоящата инстанция следва да допълни и това, че
обвиняемият е безработен и няма легален източник на доходи, а приятелският
3
му кръг е от криминално проявени лица. Наличието на адресна регистрация
не гарантира изключването на реалната опасност той да се укрие.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод,
че по отношение на обв. Й. следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се
присъединява изцяло към това становище. Тази мярка за неотклонение се
явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите
по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. Й. на настоящия
етап от досъдебното производство. Окръжният съд намира за неоснователни
доводите на защитата за налагане на по – лека мярка за неотклонение
„Домашен арест“, предвид ангажимент за осигуряване на средства за
издръжка на деца, тъй като няма доказателства нито той да е техен
биологичен родител нито, че до момента им е осигурявал средства за
издръжка по легален начин. Видно от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК
при определяне на мерките за неотклонение се взема предвид здравословното
състояние на обвиняемия, което в случая не обуславя необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
определението, с което по отношение на обв. Й. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража” е правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:


4