О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 382
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 347/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Р. Н.
Ф. против определението от 26.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 945/2020 г. по описа на ПОС, с което
е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Аргументира се виждане, че по-нататъшният пенитенциарен престой на осъдения
е безсмислен, доколкото рисковете и от рецидив и от причиняване на вреди са
ниски, спазва установените правила и не са установени негови конкретни
отрицателни прояви, т.е. се отчита положителна промяна в нагласите му.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Няма спор по делото относно
наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Р.Ф. по
смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително той фактически е
изтърпял повече от 1/2 от наложеното му с присъдата по н.о.х.д. № 1306/17 г. на
ОС-Пловдив наказание пет години лишаване от свобода (остава му за изтърпяване
малко повече от година).
Няма ги обаче другите предпоставки.
За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване,
е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по
смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно
изследване на неговия пенитенциарен престой.
От приложеното становище на началника на
Затвора – Пловдив с информация за индивидуалната работа с г-н Ф. и от
съдържанието на пробационния доклад и документите от представеното
затворническо досие се извличат данни за полагане на труд в миналото, за липса
на наказания и награди, за свободно и уважително общуване със затворническата
администрация и с останалите лишени от свобода, за липса на пристрастеност към
алкохол и наркотици и за нисък риск от рецидив. ПАС също като окръжния съд
счита, че тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не са
достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да
припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително
поведение. С други думи,
доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а
т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не е пожелал да осъзнае
и да поеме отговорност за престъплението (и продължава да приема себе си като
жертва, отричайки вината си), нито да развие самокритичност и да регулира
взаимоотношенията си, а рискът от рецидив, ако и да е бил и да остава нисък, не
е претърпял промяна към допълнително снижаване (проблеми остават зоните
„отношение към правонарушението“, „междуличностни проблеми“, умения за
мислене“, а зоната „начин на живот и обкръжение“ е гранична). Що се отнася до
риска от причиняване на вреди, някои от неговите аспекти са завишени.
ПАС също като окръжния съд не
счита, че трябва да се съберат специални знания, за да се установи влошаване на
здравето на осъдения. Недоброто здраве на Ф. не е спорен по делото въпрос, а
въззивната инстанция дори вярва, че нежеланието му да осъществява трудова
дейност изхожда от здравословни проблеми. Проблемът не е в неполагането на труд
обаче, а в демонстрираната от жалбоподателя цялостна пасивна нагласа – Ф. не
предпочита да се включва в различните организирани мероприятия, не демонстрира
реално целеполагане, не е успял да преодолее дефицита в зоната „междуличностни
проблеми“, нито да се освободи от своята свръхчувствителност към критични
забележки. Може да се обобщи, че е останал безучастен относно предлаганата
корекционна работа, като е очевидно, че това се дължи на отричането на
отговорност за престъплението.
Ето защо се оказва коректно
виждането на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения Ф. трябва да
продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване изкривяванията в
неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на свобода без
извършване на правонарушения е все още неблагоприятна.
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация недостатъчност на пенитенциарно въздействие
жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 26.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 945/2020 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Р.Н.Ф. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: