Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр.Горна О., 11.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав
в публично заседание единадесети март през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дeло№372/2019г. въз основа на данните по делото и на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5, чл.16 ал.3 и
чл.17 ал.1 от ЗЗДН,
РЕШИ:
УВАЖАВА
А.И.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***.О., против М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О., с
правно основание чл.4 от ЗЗДН.
На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН,
ОПРЕДЕЛЯ следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О., ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на А.И.Д. с ЕГН**********,
с адрес: ***.О..
ЗАБРАНЯВА
на М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О., ДА
СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо се гр.Д.О. ул.”Дунав”№1 Общ.Г.О., обитавано от А.И.Д. с ЕГН**********,
ЗА СРОК от девет МЕСЕЦА, считано
от 11.03.2019г.
НАЛАГА, на
основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН,
на М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О.,
ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Горна О. в полза на бюджета на съдебната
власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О., да заплатИ по сметка на Районен съд гр.Горна О. в полза на бюджета на съдебната власт
сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от
Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на
основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.20
от ЗЗДН.
УКАЗВА на М.Т.Х. с ЕГН**********, с адрес: ***.О., че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на
основание чл.21 ал.3 ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.
Обжалването на решението не спира
неговото изпълнение.
Препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник на РУ”Полиция” гр.Г.О. за сведение и
изпълнение.
Районен съдия:
Мотиви към решение по гр.дело№372/2019г.
по описа на ГОРС
Производството по делото е образувано по молба на А.И.Д. с правно основание чл.2 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН. В молбата си
твърди, че А.И.Д. и М.Т.Х. живеят на семейни начала в жилище в гр.Д.О. Общ.Г.О.. Твърди се, че Х.
злоупотребявал с алкохола и ставал агресивен. Наричал молителката „дърта курва“
и я псувал по циничен начин. Тъй като молителката била възрастна жена, то тя не
можела да изгони насилника. Твърди, че е подавала и преди молба за защита по
ЗЗДН. На 16.02.2019г. М.Т.Х. влязъл пиян в жилището на молителката Д.. Отправил
обиди и заплахи и и нанесъл удари с юмруци. Молителката успяла да излезе и
потърсила помощ при съседите, които се обадили в РУМВР Г.О.. Когато дошли
полицейските служители М.Т.Х. бил вече избягал. След инцидента А.И.Д. до
20.02.2019г. молителката Хаджиева била
отседнала при съседа си Георги Пеев, тъй като се страхувала от Х.. Прави искане
да бъде издадена заповед за защита срещу М.Т.Х.: „да не извършва спрямо нея
физически тормоз и да не посещава жилището и“. Представя и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Прави се искане за издаване на заповед за
незабавна защита. В съдебно заседание, А.И.Д.
е поискала ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН(да не извършва
домашно насилие и да не се приближава до жилището и в
гр.Д.О. ул.”Дунав”№1 Общ.Г.О..
Ответникът
М.Т.Х., редовно призован не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по направеното искане.
Съдът,след
като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на закона,приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се
спори по делото, че А.И.Д. и М.Т.Х. са живели на семейни начала(около петнадесет години) в
жилище в гр.Д.О. Общ.Г.О..
На 16.02.2019г. М.Т.Х. влязъл пиян в
жилището на молителката Д. ***. Отправил обиди и заплахи и и нанесъл удари с
юмруци. Молителката успяла да излезе и потърсила помощ при съседите, които се
обадили в РУМВР Г.О.. Когато дошли полицейските служители М.Т.Х. бил вече
избягал. Полицаите установяват лицето С.М.Л.(съсед на молителката Д.), който
потвърждава, че същата е бита от мъж(М.Т.Х.),
с който живеела на семейни начала от тридесет години. Молителката завежда полицейските служители, където установяват
М.Т.Х. във видимо нетрезво състояние. На място е била изготвена докладна
записка от ПИ при
РУ”Полиция” гр.Г.О.. Снети са 2бр. сведения и е
изготвен протокол за предупреждение. На 20.02.2019г. полицейски служители
провеждат среща с молителката на адреса и в гр.Д.О. ул.”Дунав”№1, като същата потвърждава
извършените деяния от страна на М.Х., който системно и нанасял физически и
психически тормоз, а и често злоупотребявал с алкохол. Пред органите на
МВР молителката Д. дала обяснения и и бил предоставен Протокол от 20.02.2019г. за предоставена информация
на пострадало от домашно насилие лице. На М.Т.Х. бил
съставен предупредителен протокол от 20.02.2019г.,
на основание чл.65 от ЗМВР. Към молбата е приложена
декларация от А.И.Д. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
От страна
на молителката са ангажирани гласни доказателства. Св.С.М.Л.(съседка на А.Д.) твърди, че познава страните. Двамата са живели заедно около 15
години, но отдавна са разделени. А.Д. ***, а М.Х. ***. Свидетелката твърди, че
е виждала М.Х. да се напива и след това
идвал да притеснява молителката Д. – упражнявал физически тормоз, изгонвал
я навън и влизал вътре в дома и. Преди две седмици също я бил изпъдил
навън. Тогава съседите подали сигнал в полицията. Полицейските служители дошли и извели от
къщата М.Х. и тогава А. Д. се прибрала в дома си.
При така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се
позовават на извършено насилие спрямо
тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на
домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в
които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния
случай, видно от съдържанието на
обстоятелствената част на молбата актът на домашно насилие е бил на 16.02.2019г., а
молбата е заведена на 21.02.2019г., което е в преклузивния срок. Ведно с това с молбата
е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането на защитните
мерки по чл.3 т.2 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН – деянието да е извършено от „лице във
фактическо съпружеско съжителство”. Молителката е потърсила защита за упражнено
спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, като поискала ограничителни
мерки по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН.
Безспорно
се установява от приетите по делото доказателства, че на 16.02.2019г. М.Т.Х. е извършил спрямо молителката А.И.Д.
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретният акт на домашно
насилие се изразява във физическо и психическо насилие по отношение на А.И.Д., изразяващо се в предизвикване на скандал и
във физическо насилие, изразяващо се в обиди и заплахи по отношение на
А.И.Д. и изгонването и от обитаваното от нея жилище.
Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са
допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други
доказателства(чл.13 ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за
доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителя е да докаже по безспорен начин
акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на
проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се
по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителят е декларирала, че М.Т.Х. е
извършил „акт на домашно насилие”. Спецификата на деянията от този тип е
обстоятелството, че такива деяния биват извършвани най-често в домашна среда,
която предполага отсъствие на свидетели в повечето случай, които свидетели да
могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си пред съда.
Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила - чл.13 ал.3 от ЗЗДН.
Видно и от
съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има
значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други
доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за
основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по
себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по
чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства, а
обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично
потвърдена от последните. Изложените по-горе факти съдът приема за установени в
настоящото производство от показанията на разпитаната свидетелка(показанията на
свидетелката по същността си представляват косвено доказателство, което напълно
кореспондира с фактите изложени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и потвърждава съществуващите
напоследък взаимоотношения между страните), декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка от на РУ”Полиция” гр.Г.О.,
ведно с изготвените протоколи и сведения.
Съдът
счита, че в случая ответникът е проявила невъздържаност и под влиянието на
алкохола, изразяваща се в извършване на описаните по-горе действия, чрез които
е причинил на А.И.Д. психически и физически
страдания. Поведението на ответника е индиция за нестабилност и липса на
самоконтрол. Установи се, че това поведение на ответника е трайно и се повтаря
системно във времето, което според трайната съдебна практика безспорно
представлява домашно насилие по смисъла на закона. Съдът намира, че с описаните
по-горе действия ответникът е нарушил и задължението си да зачита личната
психическа и физическа неприкосновеност на молителката. Налице е целенасочено
деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на А.И.Д.,
което определя основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава
възможност да бъде потърсена от пострадалия. Домашното насилие, което ответникът
е осъществил спрямо молителката, е физическо, психическо и емоционално насилие, като това поведение не може да бъде
правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по смисъла на
закона и от гледна точка на морала. В случая, съдът взема предвид и моралните
измерения на случилото се между страните, като актът на агресия по отношение на
молителката, без дори да има данни деецът да е
бил провокиран от поведението и, не може да намери оправдание.
Отговорността за извършеното следва да се носи от ответната страна, като
постановяването на заповед за защита по настоящото дело е наложително за защита
правата на пострадалото лице.
По
отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от
молителя, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от
ответника М.Т.Х. при спазване на изискванията
на чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай се налага да бъдат предприети мерки за защита по смисъла на
чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН. Мерките за
защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността
на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия(чл.5 ал.1
т.1-т.4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
към пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).
В
настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие (физическо и
психическо насилие), подбудите за тяхното извършване(в т.ч. неколкократните
актове на насилие – в т.ч. и през 2012г., предхождащи деянието на 16.02.2019г.,
неговото субективно отношение към извършеното), в т.ч. и обстоятелството, че
страните по делото на практика живеят разделени, съдът намира, за подходящи са
мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН, които ще осигурят защита на пострадалото лице:
-задължение за М.Т.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на А.И.Д.(мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН);
-забрана за М.Т.Х. да се приближава до
жилището, находящо се в до жилището и в гр.Д.О.
ул.”Дунав”№1 Общ.Г.О., обитавано от А.И.Д.(мярка
по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН).
Мярката по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за определен срок, с оглед
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие във
времето и което според настоящия съдебен състав ще даде възможност на ответника
да преосмисли, както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение. В
разпоредбата на чл.5 от ал.2 от ЗЗДН е
предвидено мярката по чл.5 ал.1 т.3 от
ЗЗДН да се налага за не по-малко от 3 месеца и не повече от 18 месеца. При
определяне на срока за налагане на мярката, в настоящия случай съдът взема
предвид поведението на ответника, вида и
размера на посегателството(освен отправяните обиди и
заплахи, свързани със засягане на здравето и живота на молителката са
били осъществени и реални актове на физическо насилие). Поради това, съдът
приема поведението на ответника за тенденциозно. При това положение, за да бъде
постигната целта на търсената защита и предотвратяване опасността от извършване
на нов акт на насилие, съдът намира за целесъбразно налагане на мярката по чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН за срок от девет месеца, считано от постановяване на
настоящото решение, неизпълнението на което ще доведе до прилагането на
предвидените в чл.21 ал.2 от ЗЗДН последици.
В случай на неизпълнение на заповедта
с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се предприемат действия от съответните
компетентни полицейски органи по задържане и уведомяване на органите на
прокуратурата за разследване на извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК. Независимо от това и всеки
нов акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката и както се твърди да
са налице може да търси защита с молба за защита по ЗЗДН пред районния съд.
Съгласно
чл.5 ал.4 от ЗЗДН във всички случаи
съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер
от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма глоба представлява
административно наказание(по аргумент от
чл.13 б.”б“ от ЗАНН), което съдът
е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да
бъде индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва,
независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН), съдът намира в конкретния, че
деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал
своите действия. Съдът, при преценката си по
чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от една
страна характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на
конкретни доказателства за материалното и имотно състояние на ответника и с
оглед на тези обстоятелства намира, че следва да наложи глоба над минималния размер установен в закона,
като глоба в размер на 200.00лв. ще осигури постигане целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.
В
съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник РУ”Полиция” гр.Г.О. за сведение и изпълнение.
На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУ”Полиция” гр.Г.О. следва да следят за изпълнението на
заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението,
следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.
Заедно с това на основание чл.21 ал.2
от ЗЗДН М.Т.Х.
следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържана от полицейските органи.
М.Т.Х. следва да
заплати по сметка на Районен съд Г.О. в полза на бюджета на съдебната
власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр.
чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от
изложените съображения съдът постанови
съдебния си акт.
Препис от
мотивите на решението по гр.дело№372/2019г. на ГОРС да се изпратят на страните.
Районен съдия: