ПРОТОКОЛ
№ 37
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.а
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Въззивно търговско дело № 20245001000611 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят С.Д. ЕООД, редовно призован, не се представлява.
От адв. М., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя, е
постъпила писмена молба с вх. № 715/27.01.2025г., с която заявява, че няма
възможност да се яви в днешното съдебно заседание по причина на друг
служебен ангажимент, но не възразява да се даде ход на делото.
Въззиваемата страна Д. ЕООД, редовно призована, се представлява
от адв. И. К..
Представя пълномощно за въззивната инстанция, договор за правна
защита и съдействие и доказателства за платено възнаграждение.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Образувано е по въззивна жалба на С.Д. ЕООД против Решение №
388/17.10.2024г., постановено по търговско дело № 694/2023г. на 19 търговски
състав на ПОС, с което са уважени предявените от Д. ЕООД искове за
осъждане на С.Д. ЕООД да заплати на ищеца договорна неустойка в размер на
65 447.96 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2023г. и са
присъдени разноски в полза на ищеца.
1
Жалбоподателят е признал като правилни изводите на ПОС, че предвид
качеството на страните търговци, неустойката не може да бъде намалена като
прекомерна, но е оспорен като неправилен изводът за това, че такава се дължи
по отношение на всички процесни доставки, като се е позовал на разпоредбата
на чл. 83 ал. 2 ЗЗД.
На следващо място е оспорен и изводът на ПОС за неотносимост на
направеното от ответника възражение за забава на кредитора и за очевидно
неизпълнение на неговото задължение за ограничаване на вредите, отново
основано с приложението на чл. 83 ал. 2 ЗЗД.
Като неправилност на решението се сочи и извършената от ОС Пловдив
преценка за нищожност на неустоечната клауза и конкретно обстоятелството,
че изводът за нейната действителност е направен при съобразяване на
настъпилото неизпълнение на договора, което счита за ирелевантно, тъй като
преценката за нищожност следва да бъде сторена към момента на сключване
на договора и да бъде съобразена с оглед съдържанието на същия.
Като несъстоятелен е определен изводът на ПОС, за това че договорната
неустойка не води до неоснователно обогатяване на продавача по начин, че
това да противоречи на морала и добрите нрави.
Изложени са съображения, за това че неустоечната клауза противоречи
на заложения от двете страни, при подписване на договора, възпиращ и
регулативен механизъм на ограничаване на доставките, който според
ответника е въведен именно, за да се предотврати възможността неустойката
да се превърне в сигурно средство за облагодетелстване на едната страна.
Изложени са съображения за това че размерът на процесната неустойка
е несправедливо висок и не кореспондира с предвидимите към момента на
договарянето вреди, както и че изводите на съда са в пряко протИ.речие с
решение № 1/02.01.2024г., постановено по гр. дело № 633/2023г. по описа на
ВКС, IV гр. отделение.
Въз основа на изложеното се иска да бъде отменено решението, след
като съдът признае за нищожна неустоечната клауза, като противоречива със
закона и добрите нрави и искът на това основание да бъде отхвърлен.
При условие на евентуалност, в случай че съдът приеме неустоичната
клауза за действителна, ответникът настоява решението да бъде отменено,
като бъде постановено друго, а претенцията уважена съобразно
действителното съдържание на договора и в съответствие с доказаното
правонарушение и принципа на добросъвестност, заложен в чл. 83 ал. 2 ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемата страна, с който
жалбата е оспорена като неоснователна, а решението като правилно се
настоява да бъде потвърдено.
В отговора са изложени подробни съображения по всеки един от
пунктовете, по които решението е атакувано с въззивната жалба от ответника.
2
Претендира се присъждане на разноски.
В докладваната преди даване ход на делото молба, жалбоподателят е
заявил, че няма доказателствени искания и счита делото за изяснено от
фактическа страна. Прилага списък на разноските. Настоява за ход по
същество. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на насрещната страна.
Препис от молбата се връчи на ответната страна.
Адв. К.: Поддържам съображенията, изложени в отговора. Оспорвам
жалбата. Нямам доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания на страните съдът счита, че
делото е изяснено от фактическа страна и
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като неправилно. Не са налице посочените
основания във въззивната жалба.
На първо място, съдът изцяло се е съобразил с ТР № 1/2009г. по
отношение на критериите кога една неустоечна клауза е нищожна. Правилно
от съда е прието, на база на преценка на тази клауза към момента на
сключване на договора, че същата не е такава, няма белези да е нищожна, тъй
като нарастването на неустойката е вследствие на неизпълнението, и то
продължителното неизпълнение, а тя нараства стъпаловидно с 0.5%. В този
смисъл е и практиката, цитираната във въззивната жалба от жалбоподателя. В
решението, което цитира жалбоподателят, става въпрос за стъпаловидно
нарастване на неустойка, изначално висок процент, или след 5-10 ден
изведнъж нараства. Правилно съдът е приел, че размерът на неустойката
зависи от неизпълнението на длъжника. Анализирани са и останалите
обстоятелства по делото.
Разсроченото плащане – длъжникът зарежда цял месец горива и плаща
15 дена, т.е. има 45 разсрочено плащане на горива. Отчетен е и характерът на
стоката. Търгува се на валутивен пазар. Последният месец сме свидетели как
цените на горивата скочиха с 30 ст. Нагоре само за един месец. Размерът на
неустойката 0.5, ами при средна цена 2,50 на литър горИ., неустойката е 1 ст.
на ден.
Що се касае до аргументите по чл. 83 ЗЗД, тук има превратно тълкуване
на клаузите на договора, на 6.5 от договора. Жалбоподателят има задължение
да плати. Изрично е посочено, че ако забави плащането след 15 ден, трябва да
спре доставката. Има задължение да спре да зарежда. Това е негово
задължение. Право е на купувача да го ограничи. Съдът е казал, че това, че
купувачът не е упражнил едно свое правоизменяващо право не може да
3
обоснове нищожност на неустойката. Изначало купувачът е този, който е
трябвало да спре да зарежда. Доводите, че активна страна в това
правоотношение е бил доставчикът, са несъстоятелни. Зареждането става на
бензиностанцията. Ясно е кой е активният. Активният е този, който отива на
бензиностанцията. Да се твърди, че дружеството не може да ограничи своите
служители, не може да е правен аргумент.
За да се приложи чл. 83 ал. 2, то трябва да има неизпълнение от страна
на доставчика. Такова неизпълнение няма. Трябва да има неизпълнение, което
да обуславя неизпълнението на купувача и те да са в причинна връзка. Нищо
такова в случая не е налице. Моля да потвърдите решението.
Претендирам присъждане на разноски, за което представям списък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4