Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
гр. Пловдив, 25 март 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 606/2018 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
12813 / 23.10.2018 г .от П. М.С. и Г.Н.С.
*** ,представлявани от адв.З. против
решение № 288 / 05.10.2018 г. ,постановено по гр.д. 157 / 2017 г. по описа на
ОС – С. З.,с което решение е отхвърлен предявения от тях иск против НК „ Ж. И. „ – гр.С. за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 229 261 лв. ,претърпени в
следствие на пожар в собствения им недвижим имот с идентификатор ........ по предназначение
:складова база ,склад със закрита площ
от 958 кв.м. с брой етажи – 2,построен в поземлен имот с идентификатор ........по КККР
като същите са осъдени да заплатят на ответника направените деловодни
разноски. Жалботодателите считат решението за неправилно ,необосновано и
некореспондиращо на събраните доказателства ,поради което и по съображения
,изложени в нарочна писмена защита молят
същото да бъде отменено и предявеният от тях иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД
да бъде уважен ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Държавно
предприятие „ НК - Ж. И. „ – гр. С. ,представлявано от ю.к. Д. оспорва
въззивната жалба и по съображения ,изложени в отговора заявява искане обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено като претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и
допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитума
допустим предмет на иска .По отношение неговата правилност съдът съобрази следното
:
Гр.д. 157
/ 2017 г. по описа на ОС – С. З.е образувано по иск на П. и Г. С.против ДП нк„Ж. И. „
гр.С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на
пожар в собствения им недвижим имот ,представляващ склад ,разположен върху
поземлен имот ,който се стопанисва и
управлява от ответника. Твърдяли са ,че ответникът неоснователно им отказва
достъп до имота ,както и че не оказва съдействие за прокарване на ел.захранване
и ВиК инсталация,в резултат на което за ищците е невъзможно да осигурят охрана на имота и да го застраховат,а така също не е
разрешил поставянето на ограда около имота .В резултат на така описаното
бездействие в имота на ищците и избухнал пожар, причинен вероятно от бездомни
лица или клошари ,палещи огън през зимния сезон ,вследствие на което целият
покрив на склада е изгорял и за репариране на тази имуществена вреда претендират
ангажиране отговорността на ответника.
С
обжалваното решение съдът е приел ,че с оглед събраните по делото
доказателства не се установява виновно и противоправно поведение на ответника -
пожарите са причинени от бездомни лица
или клошари, в какъвто смисъл са свидетелските показания , както и самото
становище на ищеца ,залегнало в исковата молба. Приел е също така,че не се установява и
причинна връзка между вредата и поведението на ответника, тъй като липсата на
ел.захранване и водоснабдяване в имота на ищците не е по вина на ответника. С
оглед на така изложените съображения съдът е приел иска за неоснователен и като
такъв го е отхвърлил.
За да е
налице основание за ангажиране отговорността на ответника за репариране на
претърпени от ищците имуществени вреди следва да са налице и всички елементи от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД , а именно : претърпяна вреда от ищеца, противоправно и виновно
деяние на лице/лица ,служители на ответника,
както и причинна връзка между вредата и деянието като липсата на който и да било от тези елементи
изключва деликтната отговорност.
По
делото е безспорно установено ,че ищците са собственици на сграда – склад с площ от 941 кв.м. , разположена в
района на ЖП гара С. З.в поземлен имот ,публична държавна собственост
,предоставен за управление на ответника ДП НК ЖИ“ – гр.С..Установено е също
така ,че сградата е необитаема ,както и че в периода 13- 19 .12.2016 г. са настъпили пожари в същата , за което самите
ищци са заявили ,че са причинени от бездомни хора или клошари ,палещи
огън в нея през
зимния период,дв резултат на които пожари покрива на сграда е изцяло изгорял.
В тази
насока ищците считат ,че тези пожари са възникнали поради виновното бездействие
на ответника ,респ. негови служители ,който управлява недвижимия имот ,в който
е разположен склада ,които са отказали
съдействие във връзка с прокарване на ел.захранване и ВиК инсталация ,в
резултат на което сградата е останала с неосигурена СОТ охрана ,както и са
отказали разрешение за построяване на ограда.
Поземленият
имот ,върху който е разположен собствения на ищците склад по силата на закона –
чл.3 ал.1 от ЗЖТ , е публична държавна
собственост ,чието ползване се осъществява от нк„Ж. И. „. Прокарването на
тръбопроводи и на
кабелните и въздушните високоволтови и нисковолтови линии през имоти ,съставляващи елемент на железопътната инфраструктура се осъществява
с разрешение на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съобразно разпоредбата на чл.5 т.4 от ЗЖТ.С оглед на тази законова
регламентация се налага извода ,че извън
кръга на правомощията на ответното държавно предприятие е издаване на
разрешение в сочения от ищците смисъл ,поради което и не е налице противоправно бездействие от страна на негови
служители ,което да е в причинна връзка с липсата на ел.захранване ,а от там и
на осигуряване на „СОТ „ охрана на имота ,а липсата на ВиК инсталация ,сама по себе си ,по никакъв
начин не може да се свърже с настъпилия пожар в
сградата на ищците.
Що
се отнася до твърдяния отказ на ответното предприятие да разреши ограждане
на сградата на ищците следва да се
съобрази ,че могат да се ограждат само урегулирани поземлени имоти – чл.48 ал.1
от ЗУТ ,а доколкото за прилежащия терен около сградата на ищците не е обособен
и отреден самостоятелен поземлен имот
,то не съществува правна възможност
да се
постави исканата от ищците ограда около склада.
Следва
да се има предвид и друго – по делото
липсват данни ответникът да е ограничавал по някакъв начин фактическия
достъп на ищците до собствения им склад.Напротив – застъпеното от него становище при
първоинстационното разглеждане на делото сочи,че преминаването на ищците през
имота за фактически достъп до собствената им сграда, никога не е било
ограничавано.Не е съществувала следователно пречка за тях,полагайки грижата на
добрия стопанин , да предприемат фактически действия по стопанисване на сградата,укрепването
и обезопасяването й с цел елиминиране възможността за достъп до същата от външни лица .Както се установява обаче
от показанията на разпитаните свидетели
същите не са направили това и не са предприели никакви фактически действия по
ремонт на сградата за отстраняване на
лошото й техническо състояние и
осуетяване на лесния достъп до същата от бездомни лица или клошари
,резултат на чието поведение всъщност е избухналия пожар и настъпилата
имуществена вреда за ищците.
Всичко
гореказано сочи ,че не е налице фактическия състав на деликтната отговорност по
чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД – не е налице противоправно и виновно бездействие на
служители на ответното предприятие ,което да е в пряка причинно следствена връзка
с избухналия пожар в сградата ,собственост на ищците и настъпилата за тях вреда.
С
оглед на казаното се налага извода ,че предявения иск за репариране от страна
на ответника на вредите ,претърпени от ищците от избухналия пожар в собствената
в сграда се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционният
окръжен съд е стигнал до същите изводи ,поради което решението, с което този иск е отхвърлен се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
В
частта ,в която е отхвърлен предявения
от ищците негаторен иск по чл.109 от ЗС решението е обезсилено поради отказ от
иска и производството по делото е прекратено ,което прекратително определение е
влязло в сила.
С оглед
на този краен резултат на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. съобразно чл.78 ал.8 от ГПК.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288 / 05.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 157/2018 г. по описа на Окръжен съд – С. З.в частта , в която е отхвърлен предявения от П.М.С., ЕГН ********** и Г.Н.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против нк“Ж. И.” гр. С. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за вреди в размер на 229 261 лв.,
вследствие на пожар, на собствения им
недвижим имот с идентификатор № ........, по предназначение:
Складова база, склад със застроена площ от 958 м2 с брой етажи: 2,
построен в поземлен имот с идентификатор № ........по КККР,КАКТО И в частта на
разноските .
ОСЪЖДА П.М.С., ЕГН ********** и Г.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят нк“Ж. И.” със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ........, чрез юрисконсулт Ж.Д. сумата в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.